С решение № 86/ 20.04.2007 г.,постановено по гр.д. № 12/2007 г.,Момчилградският районен съд е осъдил Гюнчай Садула Джебелли от гр. Джебел да заплати на Бирхан Шабан Хасан от същия град,сумата в размер на 800 лв.,с която неоснователно се е обогатил,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 15.01.2007 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,за разликата от 800 лв. до пълния предявен размер от 2 400 лв.,като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ответника Джебели да заплати на ищеца Хасан и сумата в размер на 98.70 лв.,представляваща разноски по делото. Настоящото производство е образувано по повод депозира от недоволния от решението, частично,ищец в първоинстанционното производство, Бирхан Хасан. В жалбата се твърди,че първоинстанционното решение в атакуваната му част,с която съдът е отхвърлил иска за разликата от 800 лв. до пълния му предявен размер от 2 400 лв.,като недоказан и в атакуваната му частта,с която законната лихва върху уважената част от 800 лв. е присъдена от 15.01.2007 г.,а не от момента на увреждането - 01.09.2001 г.,е незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения в тези аспекти. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното решение в обжалваните му части като неправилно,вместо което постанови друго по съществото на делото,като уважи исковата претенция изцяло,ведно със законните последици от това-лихва от датата на увреждането и разноски. Настоящото производство е образувано по повод и на депозирана от недоволния от решението, частично,ответник в първоинстанционното производство, Гюнчай Джебелли. В жалбата се твърди,че първоинстанционното решение в атакуваната му част,с която съдът го е осъдил да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лв.,ведно със законна лихва ,считано от 15.01.2007 г.,е необосновано,недоказано,и постановено в противоречие с материалния закон. Жалбодателят излага съображения в този аспект. Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт в атакуваната му част. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят Хасан,чрез процесуалния си представител ,поддържат своята частична въззивна жалба и оспорват жалбата на жалбодателя Джебелли. В съдебно заседание,и жалбодателят Джебелли,чрез процесуалния си представител поддържа частичната си въззивна жалба,като оспорва тази на жалбодателя Хасан. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираните жалби,прие за установено следното : Жалбите като подадени в срок и от лица,имащи интерес от това са допустими ,поради което следва да бъдат разгледани по същество. Пред компетентния първоинстанционен съд,Момичилградския районен съд,е предявен иск с посочено от ищеца правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД,а именно ищецът търси от ответника връщане на получена на два пъти парична сума в общ размер от 2 400 лв. / 400 евро +1600 лв./ при първоначална липса на основание. В този аспект ищецът твърди ,че по повод сключване на договор за наем на недвижим имот с ответника дал на същия на два пъти,първоначално през м.август 2004 г. сумата в размер на 400 евро и в последствие в деня на сключване на договора за наем ,но преди самото сключване ,сумата в размер на 1600 лв. С този иск в обективно съединение е предявен и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД,за присъждане на обезщетение за забава ,считано от дата,посочена от ищеца като дата на увреждането му – 01.09.2005 г. Първоначално искът е предявен срещу двама ответника – Хъкмет Джебелли и Гюнчай Джебелли. В последствие с протоколно определение от съдебно заседание от 21.03.2007 г.,производството е прекратено по отношение на ответника Хъкмет Джебелли. Определението като необжалвано е влязло в сила. За да изгради своето становище настоящата въззивна инстанция,взе предвид представените пред първоинстанционния съд доказателства,доколкото нови такива в настоящо производство не бяха ангажирани. Не се спори по делото,че между Хъкмет Садула Джебелли и ищеца в производството, на 27.08.2004 г. е сключен договор за наем на недвижим имот с месечна наемна цена 200 лв. и срок на действие две години,считано от датата на сключването му . Безспорно е и обстоятелството,че с едностранно уведомление,изходящо от наемателя,ищец в настоящото производство ,считано от 01.09.2005 г., е прекратено действието му. Не се спори в производството и за това, че на основание този договор,имащ силата на извънсъдебно изпълнително основание ,наемодателят Хъкмет Джебелли се е снабдил в частно производство по реда на чл.237,б.”з” от ГПК ,с изпълнителен лист за сумата от 2 400 лв.,представляваща неплатени дванадесетмесечни наемни вноски,с начален период 27.08.2004 г. ,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от 18.10.2005 г. до окончателното й изплащане. Образувано е изпълнително дело № 358/05 г. по описа на СИС при РС,гр. Момчилград,по което видно от признания на ищеца е внесена първа сума от 91 лв./към м.март 2007 г./ Установено е в производството ,че с решение № 117/30.06.2006 г.,постановено по гр.д. № 441/05 г. на МРС,потвърдено с решение № 208/30.10.06 г. по в.гр.д. № 269/06 г. на КОС,е отхвърлен предявения от Бирхан Хасан,ищец и в настоящото производство,против Хъкмет Джебелли,отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК, за недължимост на сумата 2 400 лв.,представляваща неплатени дванадесетмесечни наемни вноски по 200 лв.,с начален период 27.08.2004 г.,на основание договора за наем от 27.08.2004 г. В този ход на мисли настоящата инстанция констатира,че спорът в производството се разпростира единствено върху обстоятелството,дали ищецът е дал на ответника през м. август 2004 г.,на два пъти сумата в общ размер на 2 400 лв. / 400 евро + 1 600 лв./,без основание,в частност при начална липса на основание,и с която сума последният се е обогатил за сметка на ищеца. Противно на твърдяното от защитата на ответника,по отношение на този спор не е налице сила на присъдено нещо,обусловена от който и да е от постановените и описани в предходни абзаци,влезли в сила, съдебни актове. Този извод е значим и за влязлото в сила прекратително определение,постановено от решаващия съд в съдебно заседание от 21.03.2007 г., и необяснимо защо необжалвано от защитата на ищеца. В смисъла на изложеното единствено относими в настоящото производство в установяване на спорното обстоятелство се явяват свидетелските показания на разпитаните пред решаващия съд, свидетели О. Сали и Р. Осман. Първият установява,че през м.август 2004 г. ищецът е дал на ответника сумата в размер на 400 евро, при първоначална липса на основание, ,доколкото между тези страни не съществуват взаимоотношения установяващи произтичащо задължение от страна на ищеца за плащане на тази сума на ответника. Що се касае до свидетелските показания на св. Р.Осман ,то те установяват,че в края на месец август 2004 г. при ищеца в помещението,което последният в последствие наел по силата на договор за наем от 27.08.2004 г.,сключен с Хъкмет Джебелли,дошли самият собственик Хъкмет Джебелли и неговият син Гюнчай Джебелли. Установява се ,че ищецът заплатил на Хъкмет Джебелли сума в размер на 1 600 лв. Доколкото обаче този иск не може да бъде воден срещу Х.Джебелли/ поради прекратяването на производството по отношение на последния /,а фактът на получаване на сума от Гюнчай Джебелли не се доказва от тези свидетелски показания,то от последният и не може да се търси отговорност за неоснователно обогатяване. В аспекта на изложеното се установява,че исковата претенция се явява доказана до размера на 400 евро,съобразно официалния фиксинг на БНБ, равняваща се на 782.33 лв. / 400 евро Х 1.95583 лв./ Или с други думи следва атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено в частта му ,с която решаващият съд е присъдил на ищеца сума за разликата от 782.33 лв. до 800.00 лв.,като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила,включително и в частта досежно момента ,от който се дължи законната лихва върху главницата. Иск за присъждане на мораторна лихва за забава,индивидуализиран като период, точен размер и съответстваща държавна такса,в производството не е предявен. Поради което съдът може и следва да се произнесе само за присъждане на законна лихва върху дължимата сума, единствено от датата на постъпване на исковата претенция в първоинстанционния съд ,а именно 15.01.2007 г. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 86 / 20.04.2007 г.,постановено по гр.д. № 12/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд,В ЧАСТТА МУ с която Гюнчай Хъкмет Джебелли от гр.Джебел е осъден да заплати на Бирхан Шабан Хасан от същия град,сумата в размер на 800 лв.,с която неоснователно се е обогатил,ведно със законна лихва,считано от 15.01.2007 г. до окончателното й изплащане, ЗА РАЗЛИКАТА от 782,33 лв. до 800 лв.,вместо което ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявения от Бирхан Шабан Хасан от гр. Джебел,ул.”Прогрес” № 94,с ЕГН **********,против Гюнчай Хъкмет Джебелли от гр. Джебел,ул.”Еделвайс” № 10, иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД,за РАЗЛИКАТА от 782.33 лв. до 800 лв.,като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението на основание чл.218 а,ал.1,б.”а”,предл.ІІІ от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|