Решение по дело №845/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260036
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20201800500845
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 10.02.2021  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

               РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Дончева в. гр. дело № 845 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Р.И. срещу решение № 260199/02.11.2020 г., постановено по гр. дело № 946/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд, в която е оставена без уважение молбата й за издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу П.Ц.И., а издадената заповед за незабавна защита № 707/12.12.2019 г. е отменена, като в тежест на молителите са възложени суми за разноски по делото.

В частта, в която е отхвърлена молбата за защита на Т.П.Ц., съдебният акт е влязъл в сила като необжалван.

Решението се обжалва само от молителката Д.И. с доводи за неправилност, необоснованост и в противоречение с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказан актът на домашно насилие, тъй като не са анализирани правилно доказателствата по делото. Първоинстанционният съд не е съобразил и обсъдил декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която по вид и време е посочено мястото и начина на извършване на насилието. Събраните по делото доказателства потвърждават постоянната употреба на алкохол от ответника. Били разгледани само най-тежките форми на домашно насилие, за да се направи извод, че не е осъществено такова. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на нов акт по същество, с който молбата да бъде уважена.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

В молбата на Д.Р.И. и Т.П.Ц. от 11.12.2019 г. се твърди, че актът на домашно насилие, извършен от въззиваемия, е осъществен на 08.11.2019 г. и на 19.11.2019 г. Описани са индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие, изразяващо се във „заплахи за вгорчаване на живота и насилие“, тропане на входната врата, отправяне на закани за физическа саморазправа, ругаене и обиди. С молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка.

Безспорно е, че молителката Д.Р.И. и ответника П.Ц.И. са съпрузи, както и че страните живеят в къща, като молителите обитават третия етаж, а ответникът – сутерена.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката Д.Р.И. от 09.12.2019 г., в която е посочено, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от П.Ц.И.. За да бъде годно доказателство, декларацията трябва да съдържат всички индивидуализиращи признаци на твърдения акт на насилие, както е посочен в молбата за защита.

Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и поради това същата е допустимо доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и разколебае нейната доказателствена сила.

В случая наред с представената декларация са събрани писмени и гласни доказателства, които се преценяват от съда, във взаимната им връзка. 

Събраните за целта доказателства (декларация, свидетелски показания), установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника.

От показанията на свидетеля И. Ц.И. се установява, че през месец ноември е имало спречкване между него и брат му П.И., за което е подаден сигнал в полицията. По време на спречкването, не е присъствала молителката Д.И.. Същите факти се установяват и от протокол за получен сигнал по телефон 112, докладна записка от В. И. – служител в РУ на МВР-Г. и предупредителен протокол, на осн. чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР, съставен на лицето И. Ц.И. и предупредителен протокол, на осн. чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР, съставен на ответника П.Ц.И..

В молбата се твърди, че ответникът на следващият ден- 08.11.2019 г. след като си взел обичайното количество алкохол се качил на етажа при нея и започнал да създава проблеми. Молителката му предложила да се излекува от алкохолната зависимост, но той заявил „Няма за кога, вие много скоро сте навънка!“, като продължил да крещи и обижда. От показанията на свидетеля Е. П. Ц. /син на страните/ се установява, че на 08.11.2019 г. баща му бил употребил алкохол, качил се на етажа при майка му и сестра му и заявил, че до края на годината ще напуснат къщата, последвано от скандал. Молителките го  посъветвали да проведе лечение за алкохолна зависимост. Сестра му се преместила в другата стая, за да не присъства на скандала. Съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, показанията на Е. Ц. /син на молителката/, неговите възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено при извършване на процесния акт на домашно насилие.

В декларацията е описан акт и от 19.11.2019 г., изразяващ се в отправяне на закани към Д.Р.И., че ще направи живота й ад, ще излезе на улицата с децата и внучката. Показанията на свидетеля Ц. Ц., касаещи датата 19.11.2019 г., не са убедителни, поради което не могат да разколебаят доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН-„на 19-ти пак беше, твърдя, че П. следобед беше вкъщи, говорихме, доколкото знам не е мърдал“.

При така изяснените правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция приема, че въззиваемият е извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващ се в ругаене и отправяне на закани за изгонване от жилището, спрямо молителката Д.И.. По този начин той е създал емоционален и психологически стрес у жалбоподателката и е провокирал у нея уплаха. Деянието, което следва да се квалифицира като психологическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, е доказано по несъмнен начин от установените правнорелевантни факти от свидетеля Е. Ц., който непосредствено е възприел обстоятелствата, свързани с процесната конфликтна ситуация между страните в настоящото съдебно производство.

При определяне мярката за защита съдът не е обвързан от искането на молителя-жалбоподател, а преценява вида й с оглед степента на извършения акт на домашно насилие. В конкретния случай с оглед характера и интензитета на акта на насилие подходяща мярка за защита е тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката. Тази мярка ще осигури защита в достатъчна степен на пострадалата, а от друга - ще има превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. Отделно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която е безсрочна, на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лева на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Наложената мярка за защита от домашно насилие и определеният размер на глобата са съответни на интензитета на противоправното деяние, като нейното прилагане би спомогнало за предотвратяване извършването на нов акт на домашно насилие.

 

По разноските пред въззивната инстанция:

Разноски от жалбоподателката Д.Р.И. пред въззивната инстанция не са претендирани. При този изход на спора пред въззивната инстанция въззиваемата страна трябва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на СОС държавна такса за производството пред районния и окръжния съд в размер на общо 37.50 лв. – на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във вр. с чл. 77 ГПК.

По разноските пред първоинстанционния съд:

При този изход на спора разноски се дължат на молителката, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 520, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Решението,  в частта, в която е осъдена да заплати на П.Ц.И. разноски в размер на 600, 00 лева следва да се отмени. По отношение на молителката Т.П.Ц., тъй като не е обжалвала решението и молбата й е отхвърлена, разноските са дължими, както са присъдени от РС-Костинброд в размер на 600, 00 лева.

С оглед на това, че спрямо молителката Т.П.Ц. решението на РС-Костинброд е влязло в сила, същата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 25, 00 лева, на осн. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

    РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 260199/02.11.2020 г., постановено по гр. дело № 946/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд, в частта, в която е оставена без уважение молбата на Д.Р.И. с ЕГН: ********** за издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу П.Ц.И. и в частта, в която е осъдена да му заплати разноски в размер на 600, 00 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, в полза на Д.Р.И. с ЕГН: **********,  с адрес: ***.

ЗАДЪЛЖАВА П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,  на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Р.И. с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,  на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да заплати глоба в размер на 200 (двеста) лева по сметка на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 37. 50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева - държавна такса по производството.

 

ОСЪЖДА П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Д.Р.И. с ЕГН: **********,  с адрес: *** разноски за първоинстанционното производство в размер на 520, 00 /петстотин и двадесет/ лева за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Т.П.Ц. с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 25. 00 (двадесет и пет) лева - държавна такса по производството.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, че при констатиране от страна на полицейски орган неизпълнение на заповедта за защита полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

 

Препис от заповедта за защита да се изпрати на страните и на компетентното районно управление по местоживеене на П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, за изпълнение.

 

Препис от заповедта за защита да се изпрати и на Д.Р.И. с ЕГН: **********,  с адрес: ***, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.

 

В частта, в която е отхвърлена молбата за защита на Т.П.Ц. с ЕГН: **********, съдебният акт е влязъл в сила като необжалван.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:     1.               

        

                                                                                    2.