Решение по дело №1130/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260749
Дата: 4 ноември 2021 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530101130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                         04.11.2021 година                    град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На четиринадесети септември                         2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: А.Т.                                                     

 

Секретар: В.П.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.

гр.дело №1130 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.2 предл. първо ЗЗД, чл.422 ГПК и чл.59 ЗЗД.

Ищецът Д.П.Й. твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 3089 от 15.11.2019г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5932/2019 г. по описа на PC Стара Загора, ответникът Д.Я.П. бил осъден да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв. - главница, сумата от 4 220 лв. - мораторна лихва за периода от 03.04.2015г. до 13.11.2019г., законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото - 264,40 лв. държавна такса и 750 лв. адвокатски хонорар. Тъй като длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, на ищцата било указана от съда, че на основание чл. 415 ГПК, може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, поради което предявява настоящия иск.

Ищцата твърди също, че на 03.04.2015 г. между нея като купувач и Д.Я.П.-продавач, бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите от 03.04.2015г. за лек автомобил Марка/Модел Мерцедес С 320, peг.№ ***СХ, рама № ****, двигател № ***** при договорената цена 9 000 лв., която ищцата заплатила изцяло на ответника.

На 15.02.2017г. Д.П.Й. представила в Отдел „Пътна Полиция" - СДВР, гореописаното МПС за промяна на регистрацията. При оглед на автомобила, служителите на ОПП-СДВР констатирали следи от интервенция в областта на номера на рамата. Вследствие на това била назначена и изготвена експертна справка № 42-Е/2017 г., в резултат на която е установено, че е налице изменение в номера на рамата, поради което със Заповед № 43323499 от 25.06.2019г. бил постановен отказ за регистрация на процесното МПС.

С оглед констатираните от компетентния орган следи от интервенции и предвид постановения отказ за регистрация на МПС счита, че сключеният между нея и Д.Я.П. Договор за покупко-продажба на МПС е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.I ЗЗД. В подкрепа на това заявява, че съгласно чл.143, ал.3 ЗДвП, подправянето на номера на рамата води до невъзможност да се осъществи регистрационния режим на лекия автомобил. Във връзка с това, правните последиците, които настъпват и които трябва да търпи ищцата са следните: На първо място, при наличие на данни за неавтентичност номера на рамата и предвид постановения от Отдел „Пътна полиция" - СДВР отказ за регистрация на процесното МПС, за нея ползването на закупения лек автомобил, съгласно законовите изисквания и по предназначение, се явява невъзможно. На второ място, горепосочените обстоятелства водят както до абсолютна невъзможност автомобилът да бъде ползван, така и до пречка да бъде извършено последващо разпореждане с него. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на чл.5 ал.1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, идентификационният номер е основен белег за индивидуализиране на всяко МПС. Останалите данни за МПС - категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. В тази връзка и с оглед установената интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер счита, че сключения между страните Договор за покупко-продажба на МПС е нищожен по смисъла на чл.26 ал.2, предл.I ЗЗД, поради невъзможност да бъде индивидуализирано МПС, чиято собственост се прехвърля. Несъществуването на индивидуално определена вещ по сключения между страните договор, води до фактическа невъзможност на предмета, респ. до нищожност на Договора. По правилата на чл.34 ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея, но до настоящият момент, ответника не й е върнал платената сума.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите peг. № 2501 от 03.04.2015г. на нотариус Р.Б.на основание чл.26 ал.2 предл. I ЗЗД; да признае за установено по отношение на ответника Д.Я.П., че същият дължи на Д.П.Й., сумата от 9 000 лв., представляваща главница и сумата от 4 220 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2015г. до 13.11.2019г., както и законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира направените в настоящото производство и в заповедното производство разноски.

Ответникът Д.Я.П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не оспорва обстоятелството, че на 03.04.2015г. между ищцата и ответника е сключен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, по силата на който ответникът е продал на ищцата лек автомобил Мерцедес С320 с регистрационен номер ***СХ, с рама ****и двигател ****в състоянието, в каквото се е намирал в момента на продажбата за сумата от 9 000 лв. С оглед представените официални писмени документи - постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка 14553/2017 г. по описа на СРП, протокол за доброволно предаване от 15.02.2017 г., Заповед 43323-499/25.06.19г. счита за безспорни следните факти: След закупуване на процесния автомобил от ответника почти две години по-късно, на 15.02.2017г. ищцата е представила в отдел Пътна полиция при СДВР процесното МПС за промяна на регистрацията. На същата дата ищцата е предала на служител при Пето РУ - СДВР процесния автомобил. Безспорно счита също, че прокурор при СРП е коментирал във връзка извършваната проверка, че по нея е изготвена експертна справка, има констатирано наличие на трасологични следи от металообработващ инструмент върху металния детайл под задна дясна седалка на автомобила, на който стандартно се изписва номера на рамата при този модел и марка автомобили и не е констатирано наличие на идентификационен номер с друго съдържание. Не е спорно също, че в хода на проверката не е констатирана манипулация върху номер рама на автомобила. Не е спорно, че по тази прокурорска преписка е получена официална справка от Балкан Стар Аутомотив ЕООД - оторизиран генерален представител на Мерцедес Бенц за България, в която е отразено, че номерът на двигателя на автомобила отговарял на фабрично произведената за този автомобил е този номер рама. В справката било посочено, че лек автомобил Мерцедес С320 е регистрационен номер ***СХ, с рама №WDB2200651А201276 и двигател ****е произведен в Германия за вътрешния пазар на 21.02.2001г. и каквато дата според прокуратурата е посочената и в намиращата се под преписката справка от Интерпол Германия, според която автомобилът е регистриран в Германия и не е обявяван за издирване. Не оспорва, че с оглед издаденото на 04.05.2017г. постановление за отказ да се образува досъдебно производство, автомобилът е върнат на ищцата. Не е спорно и че почти 2 години след издаване на постановлението на СРП, на 15.04.2019г. за втори път ищцата е подала заявление за пререгистрация на съответния автомобил. Не е спорно по делото и че в хода на тази пререгистрация и извършваната въз основа на нея проверка отново не са открити следи от манипулация върху номер рама на МПС. Не е спорно и че в издадената заповед на началник-отдел Пътна полиция при СДВР №43323-499/25.06.2019г. е отказано да се регистрира процесния автомобил е мотив, че не можел да се установи поставеният от производителя идентификационен номер на рамата на превозното средство. Именно предвид горните обстоятелства счита за неприемливо твърдението на ищцата, че сключеният между страните по делото договор е нищожен. Сочи, че едно МПС се идентифицира от номер рама, който се поставя от завода производител на различни места, част от които са явни, а друга част са скрити с цел при извършване на интервенция да може да се установи оригиналният номер на рама на МПС. В конкретния случай МПС било внесено в Република България, извършена била проверка от служителите на КАТ и било регистрирано по съответния ред. Впоследствие автомобила бил препродаван и пререгистриран на трети лица на 24.01.03г., на 12.06.06г. и на 08.05.08г., когато е закупен от ответника. При всяка една пререгистрация автомобилът бил предоставян на органите на КАТ своевременно за нейното извършване и при тези процедури не била констатирана каквато и да е интервенция по номер рама на МПС, който е отразяван в документацията, съпътстваща МПС. Ответникът стопанисвал процесния автомобил с грижата на добър стопанин и като такъв не му било известно да е имало, а и самият той не е извършвал интервенции върху части и агрегати на автомобила, включително на местата, на които е отбелязана номер на рама на МПС. П. продал процесния автомобил на ищцата, която го приела без възражения и в състоянието, в което е бил.

Оспорва твърдение, че е налице изменение на номер на рама на автомобила и че е невъзможно да се осъществи регистрационен режим на МПС. Съгласно постановлението на СРП освен под задна дясна седалка на автомобила другаде интервенция по № рама на МПС не била констатирана. Идентификационният номер на рамата на автомобила се поставял на няколко места и при наличие на идентичност и липса на интервенции автомобила може да бъде регистриран. В тази връзка, счита за необяснимо бездействието на ищцата да обжалва издадената Заповед на началник-отдел Пътна полиция при СДВР №43323- 499/25.06.2019г., с която е отказано да се регистрира процесния автомобил.

Заявява, че закупил на 07.05.2008г. автомобила от трето лице, като при закупуването му номерът на рамата бил идентичен с този, който е в момента на автомобила. Не е имало интервенции, автомобилът е преминал през преглед и регистрация в КАТ Стара Загора, при които не били констатирани интервенции спрямо мястото, където е отбелязан номер рама на МПС.

Сочи също, че с оглед настъпила законодателна промяна, не е необходимо да се променят регистрационните табели на автомобила. Достатъчно било новия собственик само да представи документите за собственост в съответната служба на КАТ и да поиска да бъдат сменени само регистрационни талони част 1 и 2, като в тях да бъде вписан новият собственик на МПС. В тази връзка сочи, че за периода от 03.04.2015г. и до настоящия момент Й. ползва процесния автомобил. Същата можела след 15.02.2017г., когато узнала от служителите на КАТ за проблема на рамата на автомобила, да предприеме съответни действия. Това не било сторено, като Й. продължила да ползва процесния автомобил, което довело до неговата амортизация, съответно до многократно намаляване на стойността му. По тази причина прави възражение за прихващане на сумата от 6 000лв., с която счита, че се е намалила стойността на автомобила, считано от 15.02.2017г. до момента на подаване на настоящия отговор.

С оглед изложеното счита исковите претенции за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.

В случай, че съдът приеме за допустим и основателен иска за обявяване на процесния договор за покупко-продажба на МПС за нищожен, то счита, че не се дължи претендираната от ищцата лихва. Покана от нейна страна до ответника за връщане на сумата от 9 000лв. не била отправяна, съответно лихва върху тази сума не се дължи. Тъй като вземането за лихви се погасява с тригодишен давностен срок прави възражение за погасяване на иска, касаещ стойността на претенцията за лихви за времето от 03.04.2015г. до 14.11.2016г. поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл.211 ГПК е предявена насрещна искова молба от Д.Я.П.  против Д.П.Й.. Ищеца по насрещния иск Д.Я.П. твърди в насрещната искова молба, че на 07.05.2008г. с Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите изслушан от нотариус Пламен И. закупил от Н.Д.М. и Д.А.М. МПС - лек автомобил Мерцедес С320 с регистрационен номер ***СХ, с рама ****и двигател №*****. На 03.04.2015г. отчуждил автомобила, като го продал на Д.П.Й., за което бил сключен договор е нотариална заверка на подписите. На 26.05.2020г. получил искова молба от Д.П.Й., с искане на основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите peг.№2501/03.04.2015г. на нотариус Радка Богданова. Отправена била и искова претенция към съда да бъде признато за установено по отношение на него, че дължа на Д.Й. следните суми - 9000лв. главница, 4 220 лв. мораторна лихва за периода от 03.04.2015г. до 13.11.19т., законна лихва от 14.11.19г. до изплащане на вземането и разноски по заповедно производство, които са 264, 40 лв. - държавна такса и 750 лв. адвокатски хонорар.

Твърди, че за периода от 03.04.2015г. и до настоящия момент Й. ползва процесния автомобил, а той съответно е лишен от тази възможност. Сочи, че в случай, че съдът уважи исковата претенция на ищцата по делото и прогласи за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил Мерцедес С320 с регистрационен номер ***СХ, е рама ****и двигател ****с нотариална заверка на подписите от 03.04.2015г. на нотариус Р.Б.следва да получи обратно автомобила и да върне на Й. сумата, предмет на договора. Й. ще е ползвала МПС без да има налице годно правно основание и без да заплаща за това обичайната сума за наем на МПС. В този случай за него е налице основание да иска ответницата да бъде осъдена да му върне МПС, както и да му заплати обезщетение за лишаване от правото му да ползва лекия автомобил за времето от 25.06.2015г. до 25.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на настоящия иск в съда до окончателното и изплащане. Автомобилът бил луксозен клас и цената за ползването му била в рамките на около 150 - 200 лв. на месец, които можел да получава, ако МПС било в негово владение. Общата стойност на обезщетението за лишаването му от ползване на автомобила за посочения период оценява на 10 000 лв.

В условията на евентуалност, ако съдът уважи исковата претенция на ищцата и на основание чл.26 ал.2 пр.I от ЗЗД прогласи за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил Мерцедес С320 с регистрационен номер ***СХ, с рама ****и двигател ****сключен с нотариална заверка на подписите peг. № 2501/03.04.2015г. на нотариус Радка Богданова, моли съда да осъди Д.П.Й. да му предаде МПС - лек автомобил Мерцедес С320 е регистрационен номер ***СХ, рама ****и двигател № *****, както и да му заплати обезщетение в размер на 10 000 десет хиляди лева за лишаване от правото му да ползва лекия автомобил за времето от 25.06.2015г. до 25.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

Ответникът по насрещния иск Д.П.Й. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва всички твърдения изложени в насрещния иск. Възразява, че обстоятелствата, на който се основава иска за нищожност по естеството си са такива, че са я лишили както от възможността да ползва МПС, съгласно законовите изисквания и по предназначение, така и от възможността да бъде извършено последващо разпореждане с автомобила. Практическото ползване на процесното МПП е било абсолютно невъзможно, поради пречката то да бъде регистрирано, съгласно българското законодателство. Това обстоятелство отнело възможността вещта да бъде използвана на практика с единственото й предназначение, а именно да превозва пътници и багаж от една точка до друга, тъй като няма как да бъде ползвано по предназначение МПС, което не е регистрирано по съответния законов ред, тъй като такова ползване би съставлявало нарушение на закона. В тази връзка счита претенцията на Д.П. за обезщетение за ползване в размер на 10 000 лв. за изцяло неоснователна, доколкото вещта - предмет на Договора за покупко-продажба е изцяло негодна за ползване.

Дори да се приеме, че е налице основание за присъждане на обезщетение за ползване то счита, че същото може да бъде присъдено за период следващ прогласяване нищожността на процесния договор. Сочи, че с прокламиране нищожността на договора, тя се превръща в държател на процесното МПС, което би било основание за Д.П. да търси обезщетение по чл. 59 ЗЗД, в случай, че Й., в качеството си на купувач не върне прехвърлената вещ, съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗЗД,.

Правото на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД и правото да се иска възстановяване на разменените престации по нищожен договор на основание чл.34 ЗЗД, са с различно правно основание. В случая връщането на собствеността се дължи на изначална липса на основание за придобиването й, но обезщетението за ползването на вещта без основание - на отпаднало основание от момента на превръщането на собственика в държател, т. е. от влизане в сила на решението за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба. В този смисъл се позовава на Решение №131 от 27.10.2009 г. по търг. д. N° 268/2009г. на ВКС.

Заявява, че нищожната сделка от своя страна не поражда правни последици, а укоримото поведение и съответно възникване на задължение за обезщетяване би било налице, в случай че държателят откаже връщане на вещта, с което би причинил вреди на собственика. При нищожна сделка е налице правонарушение при сключването й, поради което не би следвало от това правонарушение да произтичат права, които не са изрично предвидени в закона, съответно изгодни правни последици за една от страните, особено когато това е страната, която не е изпълнила задължението си да прехвърли валидно собствеността върху процесното МПС.

Завява, че имуществените последици на даденото и полученото по нищожен договор са уредени в чл.34 ЗЗД. В настоящия случай, ако договорът бъде прогласен за нищожен, Д.Й. ще дължи връщане на автомобила, а Д.П. - връщане на продажната цена по договора, с което правоотношенията им ще бъдат уредени, съгласно закона.

С оглед изложеното счита, че претенцията на ищеца по насрещния иск е изцяло неоснователна и недоказана. Не са налице законови предпоставки за присъждане на обезщетение за ползване, доколкото такова практически не е извършвано, считано от сключване на Договорът за покупко-продажба на МПС.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №5932/2019г. по описа на СтРС се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Д.Я.П. да заплати на кредитора Д.П.Й. сумата от 9000,00 лв. главница, с 4220,00 лв. лихва за забава от 03.04.2015г. до 13.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2019г. и разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

По делото не се спори и се установява от представения Договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите от 03.04.2015г., че на 03.04.2015г. ответникът Д.Я.П. продал на ищцата Д.П.Й. собственото си МПС - лек автомобил Марка/Модел Мерцедес С 320, peг.№ ***СХ, рама № ****, двигател № ***** за сумата от 9 000 лв., платена напълно в брой от купувача. Не е спорно също, че ответникът придобил процесното МПС на 07.05.2008г. от Н.Д.М. и Д.А.М. с договор за покупко-продажба, с нотариална заверка /представен по делото/,  Свидетелство за регистрация на МПС, част I №********* от 08.05.2008г.

По делото е представена Преписка рег. №4332-р-4431/2017г. по описа на 05 РУ-СДВР и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство пр.пр.№14553/2017г. по описа на РП София, в мотивите на което е отразено, че първоначалната регистрация на процесния автомобил е била извършена на 14.08.2000г., като внос от чужбина, а в последствие автомобила е бил пререгистриран, поради промяна в собствеността на 24.01.2003г., на 12.06.2006г. и на 08.05.2008г. Посочено е също, че съгласно изготвената официална справка от „Балкан Стар Аутомотив“ ЕООД – оторизиран генерален представител на Мерцедес Бенц в България, номера на двигателя на автомобила отговаря на фабрично произведения за автомобил с този номер на рама; видимия номер на рамата и двигателя са идентични с отразените в Свидетелството за регистрация на МПС още при първоначалната му регистрация в РБългария на 14.08.2000г.; в официалната справка било отразено също, че лек автомобил марка Мерцедес модел С 320, с рама № ****, двигател № ***** е произведен в Германия за вътрешния пазар на 21.02.2001г. /справка Интерпол Германия/ и не е обявяван за издирване.

Представена е и преписка по Заповед №43323-499 от 25.06.2019г. на Отдел Пътна полиция, СДВР за отказ за регистрация на лек автомобил Марка/Модел Мерцедес С 320, peг.№ ***СХ, рама № ****, двигател № *****, собственост на ищцата Д.П.Й., тъй като не може да се установи поставения от производителя идентификационен номер на рамата на превозното средство.

Съгласно писмо на ОД на МВР Ст.Загора документацията, свързана с придобиване, отчуждаване и пререгистрация на лек автомобил Марка/Модел Мерцедес С 320, peг.№ ***СХ, рама № ****, двигател № ***** не се съхранява, поради изтичане срока за съхранение съгласно чл.37 от наредба I-45/2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение, спиране от движение на МПС и ремаркета.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-трасологическа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се установява, че предоставения за изследване лек автомобил „Мерцедес”, клас S320, купе 220, регистрационен номер ***СХ, е регистриран в България както следва: първа регистрация в България на 14.08.2000г. в гр.Пловдив на Христо Георгиев Костов с регистрационен номер РВ 1529 ХК, като на 24.01.2003г. има промяна на регистрацията на РВ6666; на 12.06.2006г., автомобила е продаден на Н.Д. *** и е пререгистриран с № ***СХ; на 07.05.2008г., автомобила е продаден и пререгистриран на Д.Я.Д. от гр.Ст.Загора с № ***СХ; на 03.04.2015г., автомобила е продаден на Д.П.Й. ***, като при всички покупко-продажби, лекият автомобил е пререгистриран без забележки с номер на рамата WDB 2200651 А 201276. Вещото лице е установило също, че върху изписания номер на шасито, което се чете: WDB 2200651 А 201276, има отнемане на повърхностното черно лаково покритие с остър предмет, като се наблюдават надрасквания и върху металната повърхност, върху която е изписан номера на шасито. Буквите и цифрите на номера са изписани с лазер, с характерни цифри и букви, които отговарят по стандарт на буквите и цифрите на този модел „Мерцедес” и по точно за „Мерцедес”, клас S320, купе 220. Не се наблюдава заличаване на цифри и букви в изписания номер. Единственото видимо различие е в последните три цифри „276” в номера на рамата, които са разположени по реда за писане с 0.5мм по-високо от останалите цифри и букви. На дясната греда, разположена между предната дясна врата и задната дясна врата, е залепен евростикер, на който е отпечатан номера на купето ****.

В заключение вещото лице сочи, че номера на купето на изследвания автомобил ***СХ, се поставя само на две места: под задната седалка в дясната й част, където е изписан с помощта на лазер; на евростикера залепен на дясната колонка на автомобила. Производствения номер на автомобила се изписва на евростикера, залепен на дясната колонка на автомобила. Вещото лице не е установило корекции в цифрите и буквите на номера на купето на изследвания автомобил, с изключение разликата във височината по реда за писане от 0.5мм на последните три цифри „276”. Върху металния детайл, под задната дясна седалка на автомобила, на който стандартно се изписва с лазер номера на рамата при този модел и марка на автомобила, се наблюдават видимите символи ****, които отговарят напълно по размер и конфигурация на стандартните, посочени от Интерпол за този модел и марка автомобили. Номера на купето на изследвания автомобил е ****.

Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 предл.I ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна, поради невъзможен предмет. В правната теория се приема, че фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.

В настоящия случай предмет на договора за покупко-продажба е индивидуално определена вещ – лек автомобил Марка/Модел Мерцедес С 320, с peг.№ ***СХ, рама № ****, двигател № *****. По правилата на чл.5 ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, основния индивидуализиращ белег, по който се извършва регистрацията на превозните средства е идентификационния номер/ номер на рамата/, като останалите данни за МПС – категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. Първоначалната регистрация на процесния автомобил /съгласно представената по преписка №4332р-4431/2017г. по описа на 05  РУП справка на ОД на МВР Ст.Загора/ е извършена на 14.08.2000г., рама № ****, двигател № *****, като внос от чужбина, а в последствие автомобила е бил пререгистриран, поради промяна в собствеността на 24.01.2003г., на 12.06.2006г. и на 08.05.2008г., като последното разпореждане е с процесния договор от 03.04.2015г. При всички покупко-продажби, лекият автомобил е пререгистриран без забележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че към момента на сключване на процесния договор – 03.04.2015г., последният има за предмет обективно съществуваща вещ, която не е погинала преди или към момента на сключване на сделката; вещта не е извадена от гражданско обръщение и спрямо нея волеизявлението на двете страни може да породи правно действие; прехвърлителят е бил собственик на вещта и я прехвърля на лице, което може да я придобие. От това следва, че не е налице нито фактическа, нито правна невъзможност на предмета на договора по смисъла на чл.26 ал.2 предл.I от ЗЗД. Ето защо, съдът приема, че обстоятелството, че е отказана пререгистрация на автомобила при последната промяна в собствеността му не води до невъзможен предмет на процесния договор за продажба на МПС.  Не е налице посоченото основание за нищожност.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите peг. № 2501 от 03.04.2015 г. на нотариус Р.Б.на основание чл.26 ал.2 предл.I ЗЗД e неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността и недоказаността на иска за нищожност, неоснователен се явява и иска да признае за установено по отношение на ответника Д.Я.П., че същият дължи на Д.П.Й., сумата от 9 000 лв. за главница, представляваща покупко-продажна цена платена по нищожен договор за покупко-продажба и сумата от 4 220 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 03.04.2015г. до 13.11.2019г., както и законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането.

ПО НАСРЕЩНИТЕ ИСКОВЕ

В срока по чл.211 ал.1 ГПК ответникът Д.Я.П. е предявил при условията на евентуалност насрещни искове, както следва: в случай на уважаване на исковата претенция на ищцата Д.П.Й. на основание чл.26 ал.2 пр.I от ЗЗД за прогласяване за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил Мерцедес С320 с рег.№ ***СХ, рама ****и двигател №*****, сключен с нотариална заверка на подписите peг.№2501/03.04.2015г. на нотариус Р.Б.-  да бъде осъдена Д.П.Й. да предаде МПС - лек автомобил Мерцедес С320 с регистрационен номер ***СХ, рама ****и двигател № *****, както и да бъде осъдена Д.П.Й. заплати на Д.Я.П. обезщетение в размер на 10 000 лева за лишаване от ползване на лекия автомобил за времето от 25.06.2015г. до 25.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

Предвид отхвърлянето на иска за нищожност на договора за покупко-продажба на МПС съдът не следва да се произнася по евентуално съединените насрещни искове за връщане на МПС с правно основание чл.34 ЗЗД и за заплащане на обезщетение с правно основание чл.59 ЗЗД.

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по настоящото дело разноски общо в размер на 3165 лв., от които 1515лв. разноски по първоначалния иск и 1650лв. разноски по насрещните искове.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Й., ЕГН **********,***, против Д.Я.П., ЕГН **********,*** иск за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите peг.№2501 от 03.04.2015г. на нотариус Радка Богданова, по силата на който Д.Я.П. продава на Д.П.Й. лек автомобил Мерцедес S320 с рег.№ ***СХ, рама ****и двигател ****на основание чл.26 ал.2 предл.I ЗЗД поради невъзможен предмет, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Й., ЕГН **********,***, против Д.Я.П., ЕГН **********,*** иск да се признае за установено по отношение на Д.Я.П., че същия дължи на Д.П.Й. сумата от 9000 лв. за главница, представляваща покупко-продажна цена платена по нищожен договор за покупко-продажба и сумата от 4 220 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 03.04.2015г. до 13.11.2019г., както и законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Д.П.Й., с п.а. против Д.Я.П., с п.а. заповед №3089 от 15.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №5932/2019г. по описа на РС Ст.Загора.

ОСЪЖДА Д.П.Й., ЕГН **********,***, , да заплати на Д.Я.П., ЕГН **********,***, направените по настоящо делото разноски в размер на 3165,00лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :