РЕШЕНИЕ
№ 1668
гр. Велико Търново, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря НИЯ Г. М.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110101168 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са установителни искове за нищожност на договор за потребителски кредит/
главен/ и на клауза за неустойка и клауза за ГПР / евентуален/, чиято правна квалификация се
извежда от нормите на чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. с чл.19,
ал.4 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД.
Ищцата И.- Х. М. Б. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ № *,
вх. *, ет. *, ап. * чрез пълномощника си адвокат Х. Р. от *АК , твърди, че е сключила с ответното
дружество „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-
н Младост , бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, договор за потребителски кредит№ ******, по
силата на който й е предоставена в заем на **.**.**** г. сумата от 1500 лева , включващ уговорка
за заплащане на неустойка в случай, че не бъде представено обезпечение на кредитора.
Излага възражения /доводи / за недействителност на договора и моли съда да го
обяви за такъв въз основа на положения/ обстоятелства на опороченост , поставящи го в
несъответствие с повелителните изисквания на нормите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4
от ЗПК и чл. 26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД : не е посочен действителния размер на ГПР , тъй-като в него
не са включени разходите за възнаграждение за поръчителя и вземането за неустойка,
представляваща „скрита добавка“ към възнаградителната лихва , поради което надвишава почти 6
пъти размера на законната лихва за просрочени задължения , определена с ПМС и влече
нищожност на клаузата / чл.19, ал.5 от ЗПК/ ; размерът на възнаградителната лихва противоречи
на добрите нрави , понеже надвишава трикратния размер на законната лихва .
Ако съдът прецени , че договора е действителен, то да обяви за нищожна
клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, както и клаузата за ГПР като
противоречаща на закона .
Претендира присъждане на направените по производството разноски.
Ответникът чрез пълномощника си Адвокатско дружество „***“, действащо чрез адвокат
1
Х. М. от *АК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени с възражения / доводи/ за
неизпълнение от ищцовата страна на разпределената й доказателствена тежест да установи главния
юридически факт : сключен между страните договор за потребителски кредит; за съответствие на
договора за потребителски кредит/ ако би се приело , че такъв съществува / с всички изисквания и
ограничения на съответните приложими повелителни норми на ЗПК, с добрите нрави и
несъществуване на твърдените основания за нищожност на оспорените клаузи.
Претендира присъждане на направените по производството разноски .
Вероятно е настъпил юридическия факт на сключен между страните на **.**.**** г.
договор за потребителски кредит във вид на паричен заем за сумата от 1500 лева по смисъла на чл.
9, чл.10 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД/ доказателства за тази вероятност са представените
от ответника разпечатки на хартиен носител на Искане за сключване на договор за кредит – л. 28
от делото и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити- л.30,31/ , но съдържанието му в оспорените му части/ клаузи / не е
установено от ищцовата страна, в чиято е тежест беше да стори това/ чл.146 , ал.1, т.5 , чл.154,
ал.1 от ГПК/ , тъй-като не е представила екземпляр на договорния документ, с какъвто
несъмнено би трябвало да разполага, щом няма твърдения да е загубен или унищожен – чл. 10,
ал.1 от ЗПК.
Поради неизпълнение на задължението на страната , произтичащо от правилото на чл.154,
ал.1 от ГПК , съдът не разполага с възможност да установи дали твърденията й за съдържанието на
договора/ възниква логичния въпрос откъде черпи сведение за него пълномощникът й ?!/
съответстват на действителността и съответно да прецени в конкретика / а не по принцип/
съществува ли несъответствие между повелителните изисквания на закона и добрите нрави и
клаузите за ГПР , неустойка и възнаграждение за поръчител , или не .
Изводът е , че исковете подлежат на отхвърляне само поради указаната причина на
доказателствено бездействие, без да е необходимо и допустимо съдът да разсъждава по
съществения предмет на правния спор, така , както би трябвало да го направи, ако бе установен по
съдържание договора за потребителски кредит- чл.235, ал.2 от ГПК.
При този изход на делото , ответникът има право на разноски / чл.78, ал.3 от ГПК/ , но
съдът не може да му го удовлетвори с осъдителна санкция , тъй-като не е представил по делото,
нито списък с разноските , нито писмени доказателства за сторени такива.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД от И.- Х. М.
Б. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * против
„Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София , р-н
Младост , бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, искове да бъде прието за установено , че
договор за потребителски кредит във вид на предоставен паричен заем в размер на 1500 лева
№ ****** от **.**.**** г. е недействителен, а евентуално: да обяви за нищожни клаузата за
неустойка като противоречаща на добрите нрави, както и клаузата за ГПР поради
противоречието й със закона, като неоснователни, поради недоказаност на съдържанието
на твърдения договор за потребителски кредит .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
2
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3