№ 192
гр. Пазарджик , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215220200058 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ООД ЕИК **** против Наказателно
постановление №-5**510- F561550/06.11.2020г. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя, за
нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.102, ал.4 от ЗДДС и чл.86,
ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3870.37
лева, на осн.чл.180, ал.2 вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради неизяснена фактическа обстановка, обусловила
неправилни правни изводи. Излагат се доводи, че данъкът в размер на 3 870,
37 лв. е бил осчетоводен в счетоводството на дружеството и включен в
дневника за месец май 2020г., но поради техническа грешка не бил отделен в
нарочен протокол, а бил въведен изцяло с отчет за извършени продажби за
периода от 01.05.2020г.-21.05.2020г. Иска се от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
управителя Д.К., поддържа жалбата.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, чрез
юрисконсулт С., счита жалбата за неоснователна и моли наказателното
постановление да се потвърди. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от
1
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
29.12.2020г., а жалбата е подадена на 05.01.2021г. по пощата/, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
По повод подадено заявление за регистрация вх. №
223912001731980/07.05.2020г. от „*****“ ООД по ЗДДС е извършена
проверка от служители на ТД НАП Пловдив. Установено е, че дружеството
жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация на 04.05.2020г.
поради формиран облагаем оборот на 26.04.2020г. в размер на 50619,62 лева.
Прието е, че за периода от 05.12.2019г. до 30.04.2020г. формираният облагаем
оборот е в размер на 76 657,00 лв., но задължението за подаване на заявление
за регистрация е следвало да бъде изпълнено в срока по чл. 96, ал. 1 изр.
второ ЗДДС, тъй като облагаемият оборот от 50 000 лв. е достигнат в два
последователни месеца-за периода 01.03.2020г.-26.04.2020г., т.е. на
04.05.2020г. Предвид че такова е подадено на 07.05.2020г., т.е. със закъснение
от 3 дни, е счетено, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата на която е надвишен
оборотът, до датата на която е регистрирано от органа по приходите. Органът
по приходите е изчислил размера на дължимия, но начислен данък добавена
стойност, съгласно чл. 102, ал. 4 ЗДДС, който за периода от 26.04.2020г., до
30.04.2020г. възлиза на 913, 43 лв., а за периода от 01.05.2020г. до
21.05.2020г. в размер на 3 870, 37 лв.
Резултатите от проверката са обективирани в Приложение № 1 към
Протокол серия АА № 1554522/28.07.2020г.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС №
130422001857516/21.05.2020г., връчен на лицето на 22.05.2020г.
На 28.07.2020г., е съставен АУАН № F561550/28.07.2020г. от главен
инспектор по приходите в ТД НАП Пловдив А.В. Б., за това че „*****“ ООД,
в качеството си на данъчно задължено лице, не е начислило ДДС в размер на
3 870, 37 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 23 222, 20 лв.,
извършени за периода от 01.05.2020г. до 21.05.2020г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация,
въпреки че е било длъжно, с което е нарушило на чл. 180, ал.2 ЗДДС, във вр.
чл. 102, ал. 4 ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на управителя на дружеството и му е надлежно връчен. При
съставянето му не са направени възражения.
На 03.08.2020г. в подадени писмени възражения, жалбоподателят се
позовава на чл. 28 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
2
постановление №5**510- F561550/06.11.2020г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, в което административното нарушение
е описано по идентичен начин като в акта за установяване на нарушение. По
идентичен начин са посочени и нарушените материалноправни норми. С него
на „*****“ ООД ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер на
3870.37 лева на осн. чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС.
Възраженията за маловажност на случая са приети за неоснователни.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от приложените по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя А. Б.,
които кредитира като обективни, безпристрастни, дадени от позицията на
незаинтересовано от изхода на делото лице и кореспондиращи с останалия
приобщен доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление съставени от компетентни органи, съгласно чл.
193, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 7, ал.1, т. 4 и т. 1 ЗНАП и съгласно т. 2.1 и
т.1.3Заповед ЗЦУ 1149 от 29.08.2020г. на Изпълнителен директор на НАП.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. И в двата
акта обективните признаци от състава на нарушенията са описани по начин,
който позволява на нарушителя да разбере обвинението и да организира
защитата си. Посочени са време, място, обстоятелства, при които е
извършено, съдържат се необходимите данни за индивидуализиране на
нарушителя, на актосъставителя и свидетелите. Фактическата обстановка е
описана по идентичен начин. Посочени са нарушените и санкционните
разпоредби.
Отговорността по чл. 180, ал. 2 ЗДДС възниква за лице, което не
начислило ДДС, защото не е изпълнило задължението си за регистрация по
ЗДДС в предвидения от закона срок, след възникване на основание за
регистрация, като не е подало заявление за регистрация. За възникването й
обаче следва да са налице следните кумулативни предпоставки-възникване на
задължение за регистрация по ЗДДС, неподаване в срок на заявление за
регистрация, поради което задълженото лице остава нерегистрирано и за
определен период не начислява дължимия от него ДДС.
Задължението за регистрация възниква за всяко данъчно задължено
лице, установено на територията на страната, което е реализирало облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец. В седемдневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот лицето
следва да подаде заявление за регистрация по образец, пред компетентната
3
териториална дирекция на Националната агенция за приходите. При
достигане на облагаемия оборот за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в седмодневен срок от датата, на която е достигнат оборотът /арг.
чл. 96, ал. 1 ЗДДС и чл. 100, ал. 1 ЗДДС/.
В случая, от представените доказателства безспорно се установи, че на
26.04.2020г. жалбоподателят е реализирал оборот от 50 000 лв. и е следвало
да подаде заявление за регистрация в предвидения седмодневен срок.
Органите по приходите са приели, че задължението е следвало да бъде
изпълнено в седмодневен срок от датата, на която е достигнат оборотът-
04.05.2020г., тъй като реализиран в периода от 01.03.2020г. до 26.04.2020г.
т.е. в последните два последователни месеца. Счели са, че същото не е
изпълнено и заявление не е подадено в този срок, а три дни по- късно, поради
което са приели, че данъчно задълженото лице не се е регистрирало в срок,
въпреки че е било длъжно и не е начислило ДДС в размер на 3 870,30 лв. по
облагаеми доставки на обща стойност 23 222,20 лв., извършени за период от
01.05.2020г. до 21.05.2020г.
При формиране на тези изводи обаче не е съобразено, че към дата
04.05.2020г. в сила е чл. 4, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно която се удължават
с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени
в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на
задължения на частноправни субекти Сред тези срокове попада и срокът за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, тъй като несъмнено е свързан
с изпълнение на задължение от частноправен субект. Задължението за
регистрация е възникнало на 26.04.2020г., а срокът за изпълнението му е
изтекъл на 04.05.2020г. по време на обявеното с Решение на Народното
събрание на Република България от 13.03.2020г. извънредно положение,
чийто срок е удължен с Решеше от 02.04.2020г. до 13.05.2020г. Ето защо
съдът намира, че дружеството жалбоподател не е пропуснало срока за
подаване на заявление за регистрация, тъй като същият е удължен със закон и
подавайки заявлението на 07.05.2020г. „*****“ е изпълнило задължението си
по чл. 96, ал. 1, пр. 2 ЗДДС. Приложното поле на на чл. 4, ал. 1, т. 1 от не се
дегорига от § 49 на същия закон, защото срокът по чл. 96, ал. 1 ЗДДС не
свързан с производство по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване
и събиране на задължения данъци по ЗДДС.
Ето защо незаконосъобразно органите по приходите се приели, че
задължението за подаване на заявление за регистрация не е изпълнено в срока
по чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС, поради което изводите им, че „*****“
ЕООД е нарушил на чл. 180, ал. 2 ЗДДС, като не е начислил ДДС, тъй като не
4
се е регистрирал в срок по ЗДДС и следва да носи отговорност по този текст,
са неправилни. Липсват предпоставките за реализиране на отговорността, а
именно неизпълнение на задължението за регистрация и нерегистриране на
лицето в срок.
Нещо повече, след регистрирането си на 22.05.2020г., за което му е
връчен Акт за регистрация по ЗДДС № 130422001854516/21.05.2020г.,
дружеството е начислило ДДС в размер на 5 530,01 лв. за целия отчетен
период от 01.05.2020г. до 31.05.2020г., върху оборота за месец май 2020г. от
33 179,82 лв., видно от приложените по делото ревизионен доклад № Р-
16001320005116-092-001 от 15.142.2020г., справки от информационната
система на НАП за общите задължения и справка-декларация вх. №
13001715608/15.06.2020г. В тези суми се включват и сумите на нечисленото,
според ответника по жалбата, ДДС за периода 01.05.2020г. до 21.05.2020г. и
реализирания за този период облагаем оборот. Ето защо за процесния период
дружеството жалбоподател е изпълнило задължението си да начисли ДДС и
неправомерно е санкционирано, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени, като издадено в нарушение на
материалния закон.
В допълнение, съдът констатира, че размерът на имуществената
санкция не е определен по установения за това нормативен ред.
Съобразно правилото на чл. 102, ал. 3 ЗДДС , за периодите в които
лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, то
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. Предвид че за тези
периоди данъчният субект няма статуса на "регистрирано" по ЗДДС лице, не
може да подава в администрацията справки – декларации и отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, по тази причина, то не може да извърши
"корекции след деклариране" и да "начисли" дължимия, но неначислен данък
по реда на чл. 126 ЗДДС.
В този случай, в чл. 102, ал. 5 от ЗДДС е предвидено задълженията по
чл. 102, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС, да се определят с ревизионен акт по реда на
ДОПК. Това правило е задължително, както за данъчния субект така и за
приходна администрация. Когато лицето не е изпълнило в срок задължението
си за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, не е регистрирано в този
срок и поради това, не е начислило дължимия косвен данък за периодите за
които той е бил дължим, както е приел адмнистративнонаказващия орган, то
отговорността е по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Тоест, за да се определи по
размер и да се наложи имуществената санкция, трябва да се определи
дължимия косвен данък за периодите за които е възникнало задължението за
5
неговото разчитане с бюджета, като това може да може да бъде извършено
само с ревизионен акт, издаден по реда на ДОПК.
В случая обаче това не е извършено от органът по приходите преди
издаване на обжалваното наказателно постановление. Това да е сторено
много след като административнонаказващият орган е приел, че именно това
е размерът на дължимия от лицето ДДС и след налагането на имуществената
санкция, тъй като представеният по делото Ревизионен акт № Р-
16001320005116-091-001 е с дата 07.01.2021г.. При определяне на размера на
данъчното задължение административнонаказващият орган се е позовал на
Протокол сер. АА № 155422 от 28.07.2020 г., като в Приложение № 1 към
него са обективирани констатациите и изчисленията относно дължимия от
дружеството косвен данък, без да са посочени конкретните доставки по които
е формирана основата за определяне на задължението, без да е посочено кои
от тях са облагаеми и по кои от тях не се формира задължение за данъци към
бюджета. Следва да се съобрази правилото на чл. 110, ал. 3, изр. последно
ДОПК, според което, с проверка не се установяват задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.
Предвид гореизложеното, съдът счита подадената жалба за основателна
и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното наказателно
постановление.
Водим от горното съдът, настоящият състав на Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №-5**510- F561550/06.11.2020г.
на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
„*****“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с гр.****,
ул.“*****“ № **, ет.3, ап.5, е наложена имуществена санкция в размер на
3870.37 лева на осн.чл.180, ал.2 вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.102, ал.4 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от
ЗДДС
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен рок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6