Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….10.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 795 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, ул. Твърдишки
проход №23, ет.3, оф.10-11, против
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,ВАРНА ТАУЪРС
- Г, бул.Владислав Варненчик №258,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 142637,47лв., представляваща
дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник– ВяЕЦ за м. Септември 2015г., за която е издадено Дебитно
известие № 86/31.10.2015г. към Фактура № 85/12.10.2015г., както и сумата от
35986,15лв, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.15г. до
30.05.18г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.18г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена
към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване
№ДУА-371/17.08.2007-3062/17.08.2007-4018-ВГ-27.05.08, сключен на 04.03.08г.
между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД.
Твърди, че ищецът е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия №
84/11.06.2009г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се е
задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР
с Решение № Ц-18/31.03.2010г. Твърди, че с Решение №Ц-10/30.03.11г. е въведена
нова преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, която се прилагала трайно
в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на
чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било
установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена
188,29лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до
2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над
2250ч. Сочи, че през м.Септември 2015г. ищецът произвел ел.енергия в размер на
666,820 мWh, за което издал фактура №85/12.10.15г.
на стойност 8029,18лв с ДДС, тъй като ВЕЦ не била достигнала 2250часа.
Впоследствие през м.Х.15г. ВЕЦ достигнала 2250 часа, поради което и счита, че
цялото количество ел.енергия през м.Септември 2015г. следвало да се изкупува по
преференц.цена от 188,29лв/мWh, а не по цена за излишък на баланс.пазар. Предвид това издал
дебитно известие №86/31.10.15г. в размер на 142637,47лв към фактура
№85/12.10.15г. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството
ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, респ.дебитното известие.
Твърди, че срокът за
заплащане на дебитното известие е изтекъл като към момента незаплатената сума
възлизала на 142637,47лв. Намира отказът на ответника да изпълни задължението
си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника
не съществували договорни или законод.причини да прилагал друг механизъм за
заплащане извън вече приетия в отношенията между страните. Излага се, че
ответната страна била в забава и дължала обезщетение за това в размер на
35986,15лв. С допълнителната искова молба оспорва възраженията в отговора, като
твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира задълженията на ответника по
договора за изкупуване, и именно последният се явявал неизправна страна по
договора.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на ел.енергия. Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера
на нетното специфично производство е преференц.цена , определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за
количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство приложима
се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище
на НЕК ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия,
относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно
приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал
произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за
излишък. Твърди, че задължението по издадената от ищеца фактура за м.09.15г. е
било заплатено, а това по допълнително издаденото дебитно известие оспорва като
неправилно определено, тъй като количествата на произведена ел.енергия над 2000
квтч следвало да се заплаща по цена за излишък. Счита, че ищецът е в неизпълнение
на договорните си задължения, тъй като при издаването на това известие не е
спазил чл.18 от договора, съотв. чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-1/31.07.15г.
Намира за неправилно твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 са
приложими към една и съща ВяЕЦ предвид диференцирането и обособяването на
отд.групи производители съобразно производителността на инсталацията и наличния
ресурс на първичния енергиен източник. В
допълнителният отговор оспорва твърденията в допълн.искова молба.
Конституираното на
страната на ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание
договор за присъединяване №ДУА-371/17.08.2007-3062/17.08.2007-4018-ВГ-27.05.08,
сключен на 04.03.08г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД.
Не се спори още, че с Договор за
изкупуване на ел.енергия, сключен между страните по делото, ответникът се е
задължил да изкупува произведената от ищеца електрическа енергия за срок от
15г. В чл.18, ал.1 от договора е посочено, че цената се определя от ДКЕВР, като
съгласно чл.18, ал.2 от договора в случай, че с
решение на комп.орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя
се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е
необходимо подписване на допълн.споразумение.
За безспорно между
страните е приет и факта, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично
производство от 2000квт за 1 квт инсталирана мощност през м.09.15г., като до
достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференц.цена по т.8 от
Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР.
Представени са по делото фактура
№85/12.10.2015г. за ел.енергия за м.09.15г. за 666,820 мWh на стойност 8029,18лв, и дебитно
известие №86/31.10.15г. за 666,820 мWh на стойност
142637,47лв. По делото между страните няма спор, че задълженията на ответника
по така издадената фактура са заплатени.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.79,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, която е присъединена към електроразпр.мрежа, както и че
ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува произведената
от първия ел.енергия по преференциални цени, които се
определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на
договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена
с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1,
т.1 ЗЕ.
Между страните няма спор, че по
отношение на конкретното правоотношение за спорния период относими се явяват
преференциалните цени, предмет на Решение Ц-10/30.03.11г.
Съгласно действащия към момента
сключване на процесния договор Закон за възобновяемите и алтернативните
енергийни източници и биогоривата /отм/, произведената от ищеца ел.енергия
следва да се изкупува по преференциални цени, формирани от 80 на сто от
средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или
крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от
вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). С новия Закон за
енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011г./, §7 от ПЗР е
предвидено съхранение на отношенията с досегашните
производители, като е запазено действието на дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на
закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
01.01.14г., на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до
размера на определената средногодишна продължителност на работа съгласно
решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкр.производител, а за горницата
– по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общ.доставчик продава ел.енергия на
крайните снабдители и електроразпред.дружества. С последващо изменение на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15г., е предвидено, че по преференциални
цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това
производство – по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочената разпоредба
на общо основание намира приложение както към бъдещи производители , така и към
тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не
съдържа норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения.
Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални
цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно решението на
КЕВР, въз основа на което те са определени. С оглед на това и в изпълнение на
§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.11г.,
а именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв./МВтч, без ДДС, за
вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – 2300 kWh,
при определената цена 172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи работещи
над 2250 часа. По делото не е налице спор, че с влязло в сила Решение
№1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е
отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7.
Същевременно с Решение №
СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично
производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за
вятърни електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение №Ц-13/28.06.06г. Това решене е
породило своето действие съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ към датата на приключване на устните състезания по делото, поради което
и следва да бъде съобразено съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
С оглед клаузите на сключения договор
за изкупуване на ел.енергия, се установява постигнато съгласие между страните
за относимостта към конкретната ВяЕЦ на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г., касаещо централи,
работещи до 2250часа. Ищецът не твърди, а и не ангажира доказателства за
поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен
източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна
база, в който случай преференциалната цена би била определена на 172,95лв/Мвтч.
Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г.,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
2000 kWh.
С оглед на
гореизложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване част от
произведената ел.енергия за м.09.15г. / тази до достигане на НСП/, а останалото
произведено количество за същия месец подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар.
Този извод е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР относно прилагането на посочената
разпоредба към централите от съотв.вид.
Между страните няма спор, че
ответникът е заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния
период по цена за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена
за излишък.
С оглед на
така изложеното съдът намира, че предявения иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя извод за
неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за
съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкр.случай предвид цената на исковете съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от
наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е 5102,47лв. Съгласно представените
доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение е 5110лв без ДДС, т.е. около минимума предвиден с Наредбата, като
съгласно §2а от същата наредба е начислен и дължимия се ДДС. При тези данни
съдът намира, че така договореното адв.възнаграждение не се явява прекомерно
завишено, поради което и не следва да бъде намалявано на основание чл.
78, ал. 5 ГПК.
Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 6132лв. Посочените в
списъка разноски за производството по частна жалба пред ВАпС не следва да се
присъждат в настоящото такова, доколкото същите са дължими единствено в
производството, в което са сторени.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от КЕЙ
ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
ул. Твърдишки проход №23, ет.3, оф.10-11, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,ВАРНА ТАУЪРС
- Г, бул.Владислав Варненчик №258,
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 142637,47лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена
и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. Септември
2015г., за която е издадено Дебитно известие № 86/31.10.2015г. към
Фактура № 85/12.10.2015г., както и сумата от 35986,15лв, представляваща
обезщетение за забава за периода 30.11.15г. до 30.05.18г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 30.05.18г.
до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА
КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, ул. Твърдишки
проход №23, ет.3, оф.10-11, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 6132лв. /шест хиляди сто тридесет и два
лева/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: