Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №7367 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците К.П.Г. и Б.К. Ч..твърдят,
че на 04.10.2015 г. в гр. Сливен наследодателката им Д.Б.К. е пострадала от
ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Фиат Пунто” с рег. № *****.
Поддържа, че от деликта наследодателката им получила множество телесни увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота и които са довели до смъртта и. Твърдят, че по
силата на разпоредбата на чл.282 ал.3 вр. чл.284 КЗ отм. ответникът Сдружение „Н.Б.на
Б.А.З.” отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС.
Ищецът К.П.Г. твърди, че се е
грижил за пострадалата Д.Б.К. като за свое дете и след смъртта и е бил в шок,
постоянно плаче, не може да се отърси от преживяното, страда от безсъние,
отчаянието ще съпътства винаги неговия житейски път, което се е отразило много
тежко на неговото емоционално и здравословно състояние, довело е до развитие на
остра стресова реакция и душевно разстройство. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 200 000,00 лв., като в
рамките на производството по настоящето дело претендира сумата 26 000,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.10.2015 г. до
окончателното изплащане. Претендира и направените разноски.
Ищецът Б.К. Ч..твърди, че е майка
на пострадалата Д.Б.К. и след смъртта и е била в шок, постоянно плаче, не може
да се отърси от преживяното, страда от безсъние, отчаянието ще съпътства винаги
нейния житейски път, което се е отразило много тежко на нейното емоционално и
здравословно състояние, довело е до развитие на остра стресова реакция и
душевно разстройство. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 200 000,00 лв., като в рамките на производството по
настоящето дело претендира сумата 26 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 04.10.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира
и направените разноски.
Ответникът Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”
в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове.
Оспорва активната легитимация на ищеца К.П.Г., като твърди, че той не е от
кръга на лица, на които се дължи обезщетение. Твърди, че е заплатил на ищците
обезщетения за процесното застрахователно събитие. Релевира и възражение за
съпричиняване от страна пострадалото лице. Оспорва размера на сочените от
ищците неимуществени вреди. Претендира разноски.
С определение, постановено в о.с.з.,
проведено на 15.02.2018 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал
изменение в размера на предявените искове, като същите вече са предявени за
сумата от 140 000,00 лв., като част от общо претендираната сума от
200 000,00 лв., за ищеца К.П.Г. и за сумата от 80 000,00 лв., като
част от общо претендираната сума от 200 000,00 лв. за ищеца Б.К. Ч..
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована в Гърция, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице, с
което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 04.10.2015 г.
в гр. Сливен е настъпило ПТП по вина на Я.Х.Ч., управляващ л.а. „Фиат Пунто“ рег.
№ *****, при което е настъпила смъртта на пешеходеца Д.Б.К..
Това обстоятелство се установява
и от представената по делото присъда №2/26.01.2016 г., постановена по НОХД №578/2015
г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, влязла в сила на 10.02.2017 г., която
съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в него
материали.
Видно от
описаната по-горе присъда, Я.Х.Ч. е осъществил виновно деяние, съставляващо
престъпление по чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1 вр. ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 НК,
като на 04.10.2015 г. в гр. Сливен при управление на л.а. „Фиат Пунто” с рег. № *****, е
нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост и е причинил
смъртта на Д.Б.К..
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ***** Я.Х.Ч. е извършил виновно противоправно деяние, като е
нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗДвП.
По делото са обявени за
безспорни и ненуждаещи се доказване и следните обстоятелства: че ответникът е страна – членка на системата
„Зелена карта" по Лондонската типова конвенция от 1953
г., поради което дължи изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, в случай, че
застрахователното събитие е настъпило на територията и и е налице валидно
издаден сертификат „Зелена карта“; соченият деликвент има качеството на
застраховано лице поради наличие на застрахователно правоотношение със
застраховател на друга държава – членка
и е притежавал валиден сертификат „зелена карта“, който покрива отговорността
на водача на МПС в чужда държава в случай на причиняване на вреди на трети
лица, поради което действието на разглеждания вид застрахователен договор,
функциониращ под системата „Зелена карта“, към момента на настъпилото на
територията на Република България произшествие от 26.12.2011 г. - по силата на
чл.282 ал.5 и чл.282 ал.3 КЗ т.3.1 и т.3.4 от Вътрешните правила на Съвета на
бюрата от 30.05.2002 г., ревизирани на 29.05.2008 г., е породило задължението
за НБЗБАЗ - в качеството му на „Национално застрахователно бюро“ по този
международен акт, за обезщетяването на увреденото лице от това събитие в
съответствие със законовите разпоредби на Република България в тази материя;
ответникът НББАЗ е признат за единствен представител пред международните
застрахователни организации за дейностите, предвидени с международни договори
за застраховане на Гражданската отговорност на собствениците, ползвателите,
държателите и водачите на моторни превозни средства.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От
представеното по делото удостоверение за наследници №9400-25274/04.12.2015 г.,
издадено от Община Сливен, се установява, че ищецът Б.К. Ч..е майка, т.е.
законен наследник на починалата при ПТП – Д.Б.К., и в това си качество е от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства от показанията на свидетелите В.И., Х. К., С.К.и И.И.се
установява, че ищците са живели като съпрузи от около 15 г. и са отглеждали
заедно пострадалата при процесното ПТП Д.Б.К., която е считала ищеца К.П.Г. за
свой баща, той се е грижил за нея, отношенията им са били като баща и дъщеря.
Поради тази причина съдът приема, че между ищеца К.П.Г. и починалата са били
установени дълготрайни семейни връзки, каквито съществуват между родител и
дете, и в това си качество ищецът К.П.Г. е от кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. И.И.се
установява, че непосредствено след инцидента ищеца Б.К. Ч..е припаднала, а след
това е плакала много. Свидетелят сочи още, че след смъртта на Д.Б.К. двамата
ищци са се променили много, вече са тъжни, не са преживели смъртта на детето.
От показанията на свид. В.И. се
установява, че след смъртта на пострадалата Д.Б.К. ищецът К.П.Г. е плакал, бил
е много разстроен и е променен. И към настоящия момент се чувства зле и не се е
примирил със загубата на детето.
От показанията на свид. С.К.се
установява, че след смъртта на пострадалата Д.Б.К. двамата ищци са били отчаяни
от живота, променили са се, много им е тежко, не могат да преживеят смъртта на
детето.
От показанията на свид. Х. К.се
установява, че непосредствено след инцидента двамата ищци са били „разбити“,
плакали са, а ищецът Б.К. Ч..е припадала няколко пъти. Свидетелят сочи още, че
денят на погребението е бил много тежък и за двамата – плакали са много, а след
инцидента ищецът К.П.Г. е станал много затворен, отчаян, не е същия човек, не
може да преживее загубата на детето. И двамата ищци не са преживели загубата на
детето.
От приетото по делото заключение
на СПЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ищците не страдат от
психично заболяване, няма данни да са страдали и в миналото, като вследствие
смъртта на дъщеря им и при двамата е била налице остра реакция на стрес,
преминала в дистимия. Вещото лице сочи още, че посоченото разстройство се
намира в причинно-следствена връзка претърпяната загуба.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с
мъката и страданията от загубата на тяхната наследодателка. Налице е
основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болкитe и страданията,
период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е починало дете на
ищците. Загубата
на дете, към което ищците са
били силно привързани, ще ги
съпътства през целия им живот. Тази загуба е била внезапна, като
впоследствие родителите са лишени както от
емоционалния контакт със своята дъщеря, така и от нейната бъдеща морална подкрепа. По делото се установи,
че между тях е съществувала силна духовна връзка, обич и взаимност. Следователно, болките и страдания, които ищците ще
продължават да изпитват от загубата на
починалото им дете, трябва да бъде
отчетена при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При
тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав немира, че заместващото обезщетение на ищците за причинените от
противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря, е
в размер на по 150 000,00 лв. В процеса на
доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на
естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при загубата на дете от родител. В този смисъл и съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смърт на
дете, към което родителят е
изпитвал силна привързаност.
Настоящият съдебен състав намира
обаче за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.
Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото по делото заключение
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че причините за
настъпване на процесното ПТП са от обективен характер – избраната скорост и
действията на водача Я.Х.Ч. с органите на управление на автомобила – кормилна и
спирачна уредба. Вещото лице сочи още, че процесното ПТП е настъпило при ясно
време и суха пътна настилка, в тъмната част на денонощието, при движение на
къси светлини. От заключението се установява още, че пострадалата е играела на
тротоара, на около 1 м. от левия бордюр навътре към уличното платно, като се е
насочила към десния бордюр на пътното платно. В о.с.з. вещото лице сочи, че
детето е тръгнало да пресича към десния бордюр и е навлязло в лентата на
движение на автомобила, като ударът е настъпил от дясната страна, като със
скоростта, с която се е движело МПС /около 60 км/ч/ ударът е бил
непредотвратим.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в
рамките на производството по настоящето дело не се установи при условията на
пълно и главно доказване, че процесното ПТП е настъпило и поради внезапното
пресичане на пътното платно от страна на пострадалата. Напротив – от заключението
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установи безспорно и категорично, че
ПТП е настъпило единствено поради действията на водача Я.Х.Ч., както и че
ударът е бил непредотвратим за него, поради движението му със скорост над
разрешената, т.е. не се установи наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат.
Ирелевантен е доводът на ответника за неупражнен родителски контрол.
Обстоятелството, дали при настъпването на процесното ПТП ищецът не е бил
придружен от възрастен, не може да се цени като съпричиняване по смисъла на
чл.51 ал.2 ЗЗД.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 20.06.2017 г. ответникът е заплатил на ищеца Б.К. Ч..обезщетение
по процесната щета в размер на сумата от 120 000,00 лв. и на ищеца К.П.Г.
обезщетение по процесната щета в размер на сумата от 60 000,00 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца К.П.Г.
иск се явява частично основателен до размер на сумата от 90 000,00 лв. и
като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца Б.К. Ч..иск
се явява частично основателен до размер на сумата от 30 000,00 лв. и като такъв
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
Върху тези суми следва да бъде
присъдена законната лихва за забава, считано от 11.04.2016 г. до окончателното
им изплащане, с оглед депозиране на претенциите на ищците пред ответника на
11.01.2016 г. Въпросът за момента, от който се присъжда лихва за забава върху
претендираните обезщетения по чл.226 КЗ отм. вр. чл.282 ал.3 КЗ отм., е изрично
уреден в разпоредбата на чл.282 ал.3 КЗ отм., която препраща към чл.271 ал.5 КЗ
отм. Съгласно последната, увреденото лице има право на законната лихва за
забава след изтичането на срока по чл.271 ал.1 КЗ отм. от предявяване на
претенцията пред застрахователя. В случая не намира приложение нормата на чл.84
ал.3 ЗЗД, касаеща мораторните лихви по искове за обезщетение от непозволено
увреждане, предявени срещу деликвента или пряко срещу неговия застраховател,
тъй като НББАЗ не е застраховател, нито деликвент, а законът му възлага
отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато това е поискано от
пострадалите.
На ищците следва да се присъди и
законната лихва върху изплатените в хода на процеса обезщетения, както следва:
на ищеца К.П.Г. върху сумата от 60 000,00 лв. за периода 11.04.2016 г. –
20.06.2017 г., а за ищеца Б.К. Ч..върху сумата от 120 000,00 лв. за същия
период. Обезщетението за забава върху обезщетението за вреди по чл.226 КЗ отм.
вр. чл.282 ал.3 КЗ отм. се дължи, считано от изтичане на срока по чл.271 ал.1 КЗ отм., поради изложените по-горе мотиви.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца К.П.Г. на основание чл.78 ал.1 ГПК следва
да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на
сумата от по 3186,21 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение,
платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца Б.К. Ч..на основание чл.78 ал.1 ГПК
следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер
на сумата от по 1318,50 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение,
платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
На основание чл.78
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 4800,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 127,24 лв., представляваща депозит за
вещо лице.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 122,76 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 4,91 лв.,
представляваща такса за съдебни удостоверения и сумата от 4052,99 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищците за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно. По делото
е представени договори за правна помощ, сключени между ответника и Адвокатско
дружество „А.Д., Р.Г.и съдружници“, според което ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в общ размер на сумата от 15 156,00
лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до
минималния размер или сумата от 4052,99 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**********,
да заплати на К.П.Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 90 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2016 г. до окончателното
заплащане, като част от претендираната сума от 200 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 04.10.2015 г. в гр. Сливен ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на отглеждано от него дете Д.Б.К., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния претендиран размер от 140 000,00 лв., както и искането за присъждане
на законна лихва за периода 04.10.2015 г. – 11.04.2016 г.
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**********,
да заплати на Б.К. Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 30 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2016 г. до окончателното
заплащане, като част от претендираната сума от 200 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 04.10.2015 г. в гр. Сливен ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта дъщеря и Д.Б.К.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 80
000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода
04.10.2015 г. – 11.04.2016 г.
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**********,
да заплати на К.П.Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.282 ал.5 вр. чл.271 ал.5 вр. ал.1 КЗ отм. вр. чл.86
ал.1 ЗЗД законната лихва върху главницата от 60 000,00 лв. за периода 11.04.2016
г. – 20.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ искането за периода 04.10.2015 г. –
11.04.2016 г.
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**********,
да заплати на Б.К. Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.282 ал.5 вр. чл.271 ал.5 вр. ал.1 КЗ отм. вр. чл.86
ал.1 ЗЗД законната лихва върху главницата от 120 000,00 лв. за периода 11.04.2016
г. – 20.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ искането за периода 04.10.2015 г. –
11.04.2016 г.
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**********,
да заплати на Адв. С.Ч., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38
ал.2 ЗА, сумата от 4504,71 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС
сумата от 4800,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 127,24 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
К.П.Ч., ЕГН
**********, адрес: ***, и Б.К. Ч., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплатят на Сдружение
„Н.Б.на Б.А.З.”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**********,
на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 4180,66 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: