Решение по КНАХД №2019/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Началник сектор ІV РУ при ОД на МВР Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 852/10.07.2025 година, постановено по НАХД № 2051/2025, година по описа на Районен съд-Варна., с което е отменено Наказателно постановление 25-0442-000258/31.03.2025г. на началник сектор в ОДМВР - Варна, РУ 04 Варна, с което на Д. А. М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца на осн. чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК. Моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че резултата от кръвната проба е отрицателен, което е доказателство за ниска степен на обществена опасност на извършеното от М..

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. В хода на съдебното следствие е било установено, че на 31.03.2025 г. М. управлявал автомобил „Ситроен“ с рег.№[рег. номер], в гр. Варна, по ул. „Народни Будители“, в посока към жк.“Аспарухово“. По същото време, в района на спирка „Пожелание“, след слизане от Аспарухов мост, бил установен екип на ОДМВР - Варна , РУ 04 Варна, в състава на който влизал св. Д.. При управлението на автомобила по пътя, от полицейски служител на водача бил подаден сигнал да преустанови движението си. М. отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества, след което св. Д. съставил талон за медицинско изследване. Талонът бил връчен на М. в 20,00 часа, като му бил указан краен час за явяване за изследване в 20,45 часа. За отказът да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който вписал обстоятелствата на извършването му и посочил правна квалификация. М. се явил за изследване в МБАЛ Варна, като това сторил заедно със св. И.. В журнала за прием на пациенти бил отразен час - 21,00 часа. В изготвения амбулаторен лист бил посочен същият час, но било изрично отразено, че пациента е спазил точния час. В срока за възражения срещу акта М. депозирал такива, но същите били преценени като неоснователни. На 31.03.2025г. било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган е приел, че М. е отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е спазил указания в талона час за изследване, поради което е налице отказ да бъде изпробван с техническо средство за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП и на основание санкционната норма на чл.174 ал.3 пр.2 от същия закон, на ответника по касация били определени административни наказания.

За да отмени наказателното постановление, въззивния съд е приел, че нарушението не е доказано от обективна страна. Решаващият съд е приел, че вписаното от лекаря взел кръвната проба в амбулаторният лист, че М. е спазил точният час, без да бъде посочен часът е достатъчно да се приеме, че М. се е явил в болницата преди 20.45 часа, както му е било указано в талона връчен му по време на проверката.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна по следните съображения.

Настоящият състав на съда, като касационна инстанция не възприема извода на въззивния съд за липса на извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По делото е безспорно установено, че М. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг Тест 5000 със сериен номер ARKA-0045. В конкретният случай този отказ е достатъчен за да се приеме, че ответника по касация е осъществил състава на нарушението описано в чл.174, ал.3 от ЗДП.

Дори и да се приеме за доказан факта, че М. се е явил в указаното време за да даде кръвна проба, това обстоятелство не изключва ангажирането на отговорността му за това, че е отказал да бъде тестван с техническо средство.

Ирелевантен в конкретният случай е и резултата от кръвните изследвания макар, че процесуалният представител на М. само твърди, че те са отрицателни. Подобни доказателства не са представени по делото.

Това е така, защото нарушението за което е наказан М., не е затова, че е шофирал под въздействието на наркотични вещества, а затова, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARKA-0045.

Изпълнителните деяния описани в хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДП са алтернативни „който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“, и всяко едно от тях води до ангажиране на отговорността на водача. Още с отказа да бъде тестван с полевия тест М. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДП.

В тази връзка настоящия състав намира , че са налице сочените от касатора касационни основания – необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на касатора, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, съдът намира, че следва да осъди М. да заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата от 200 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 852/10.07.2025 година, постановено по НАХД № 2051/2025, година по описа на Районен съд-Варна., с което е отменено Наказателно постановление 25-0442-000258/31.03.2025г. на началник сектор в ОДМВР - Варна, РУ 04 Варна, с което на Д. А. М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца на осн. чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 25-0442-000258/31.03.2025г. на началник сектор в ОДМВР - Варна, РУ 04 Варна, с което на Д. А. М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца на осн. чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА Д. А. М. [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 200/двеста лева/лв.

Решението е окончателно.