Р Е Ш Е Н И Е № 261427
гр. Пловдив, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 27.10.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13264 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба на Н.
Г.И.,
ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен осъдителен иск за
присъждане на сумата в размер на 11 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 07.10.2017
г. застрахователно събитие, причинено от трето лице, което е страна по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 09.08.2019 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 07.10.2017 г. ищецът е пътувал в лек автомобил „БМВ 318“, с рег. № ***, управляван от Г.Д.Г., който е
застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника, като е
реализирал ПТП движейки се по пътното платно на път 2-48, на км.26.500, при
което лекият автомобил поднася и се обръща в дълбока канавка и се преобръща
няколко пъти. На мястото на произшествието е пристигнал дежурен служител при ОД
на МВР Котел и съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В
резултат от инцидента на ищцата е претърпяла мозъчно сътресение с изпадане на
състояние в безсъзнание. Откарана е по спешност в ЦСМП, след това отведена в
КДБ/СО № 14953. От извършения преглед е констатирано наличие на *** в размер на 7-8 см, достигаща до
черепните кости и контузия в областта на носа. След идването й в съзнание
ищцата изпитвала силна болка и обърканост, липса на точна оценка, както и невъзможност
да се храни. Издаден й е болничен лист от 09.10.2017 г. до 15.10.2017 г. с
необходимост от пълен покой. На 09.10.2017 г. ищцата посещава Медицински център
Златен рог ЕООД където й правят редица манипулации и изследвани, описани в
исковата молба, стойността на които е заплатена от ищцата и възлиза в общ
размер на 157.42 лева. На 12.10.2017 г. ищцата посещава отново лекар с
оплакване за продължаващи болки, обърканост и замаяност. Установено, че ищцата
не се е възстановила от инцидента . На 13.10.2017 г. ищцата е хоспитализирана
отново в МБАЛ Парк Хоспитал, където след консултация е приета с диагноза „***“. Изписана е след 4 дни. Твърди се, че
ищцата е била болничен 62 дни след инцидента. Към настоящия момент не се е възстановила
напълно, има емоционални проблеми, поставена й е диагноза ***, породено в резултат от процесното ПТП.
Отправено е искане до ответника за
заплащане на обезщетение, като в законовия срок липсва произнасяне от
последния. Горното поражда интерес за ищцата да търси обезщетенията по съдебен
ред.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения
иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП.. Оспорва причинените
травми на ищеца да са от описаното ПТП, както и имуществените вреди да са в
резултата на лечение на травми от процесното ПТП. Наред с това счита, че е
налице съпричиняване, доколкото ищецът е допринесъл за настъпване на вредите,
като е пътувал без предпазен колан. Счита, че размерът на претенцията е завишен. Моли за
отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на размер на обезщетение като се
отчете съпричиняване на ищеца, както и да бъде намален размера на обезщетението
съобразно действително претърпените болки и страдания с оглед принципа за
справедливост. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. С писмо от 22.01.2018 г. ответникът
е отказал да заплати претендираното от ищеца обезщетение във връзка с
процесното застрахователно събитие /л.38/ с мотив, че са необходими преди това
препис от наказателно постановление и присъда за виновния водач.
По
същество:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения
иск ищецът следва да установи настъпването на процесната
дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е
имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на
неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента,
причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение на
водача на л.а. „БМВ 318“, с рег. №***, размера на обезщетението,
отправянето към застрахователя на писмена застрахователна претенция,
настъпването на падежа на главното задължение. Вината се предполага. Ответникът
носи насрещно доказване, както и доказателствена тежест да установи възражението
си за съпричиняване, както и да обори презумпцията за виновност.
С Определение от
21.11.2019 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата,
че лек
автомобил „БМВ 318“, с рег. № ***
към дата 07.10.2017 г. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника по застраховка №***.
В Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 07.10.2017 г. /л.6/ е посочено кой е участник в ПТП на 07.10.2017 г., а именно лек автомобил „БМВ
318“, с рег. № *** със собственик
и водач Г.Д.Г., като пострадало лице е посочена ищцата - Н.Г.И.. Видно от
Констативния протокол на водача на „БМВ 318“, с рег. № *** – Г.Г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение. Към протокола е представен план схема на ПТП /л.8/
без обяснителна записка.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,
поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а
именно, че е настъпило ПТП на 07.10.2017 г. на път II-48, 26.500 км.
село Тича с участие на лек автомобил „БМВ 318“, с рег. № *** със собственик и водач Г.Д.Г., както и че на мястото
на ПТП са присъствали водачът Г.Г., на когото е съставен АУАН и Н.Г.И.. От
самия протокол и от приложената към него схема не става ясно по какъв начин е
настъпило процесното ПТП.
По отношение на
механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила, а и в него липсва описание на механизма на настъпване на
ПТП, тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и подлежи на доказване
в настоящото производство.
От разпита на свидетеля Г.Д.Г. /протокол от о.с.з. 03.02.2020 г. л.78/, се
установява, че свидетелят е участвал в ПТП през октомври 2017 г. на пътя Котел
- Тича, при което управлявайки лек автомобил „БМВ 318“, с
рег. № ***, причинил ПТП, като
на десен завой, при проливен дъжд колата поднесла и се завъртяла и тръгнала със
задната си част по посока на движението, след което напуснала пътното платно. В
колата наред със свидетеля била и ищцата Н.И., която била на предна дясна
седалка. Колата навлязла от дясната страна в банкета, било кално, поднесла
настрани и паднала в склона. Нямало канавка, нито мантинела която да спре
колата, поради което тя продължила надолу по склона, последвало удар в задната
част на колата в някакъв улей, перпендикулярен на пътя, след което колата
продължила надолу по склона и се спряла в едно дърво. През цялото време колата
се движела назад. През цялото време свидетелят и ищцата били в колата. След
като колата спряла в дървото, свидетелят видял ищцата, която била в
безсъзнание. След около минута викане по име от страна на свидетеля, ищцата се
събудила. Ищцата казала, че много я боли главата и се пипнала отзад в дясно.
Когато свалила ръката, цялата ръка била в кръв. Свидетелят я проверил и видял
рана, която била с размери 4-5 см ширина. Оттам свидетелят излязъл от колата и
звъннал по телефона на полиция и на бърза помощ, след което се качил горе на
пътя, спрял една кола, в която пътували момчета, помолил ги да му помогнат да
извадят ищцата от колата. С тяхна помощ свидетелят извадил ищцата от
колата и а занесли горе на пътя, както
им било обяснено от бърза помощ, тъй като там където се намирала колата било
стръмно, кално и хлъзгаво. Ищцата била с поставен колан, тъй като свидетелят се
опитвал да го разкопчае. Не се отворили въздушни възглавници на автомобила.
Съдът кредитира показанията на така
разпитания свидетел, като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по
делото доказателства. Свидетелят дава сведения за факти и обстоятелства, които
лично и непосредствено е възприел.
Видно от
представеното по делото ДП № 225/2017 г. по описа на РУ на МВР – Котел е
образувано досъдебно производство срещу свидетеля Г.Д.Г. за причиняване на
средна телесна по непредпазливост на Н.И.. ДП производство е прекратена по
искане на пострадалото лице Н.И..
Видно от амбулаторен
лист от 09.10.2017 г. /л.104/ Н.И. е постъпила по спешност в МБАЛ „Св. Йоаким
Рилски“ ООД в гр. Ямбол, като е констатирано, че същата има рана на главата
около 7-8 см широчина и с дълбочина до черепните кости. Ищцата е обработена по
спешност, зашита е в областта на главата, поставена й е превръзка, отказала
хоспитализация.
Видно от медицинска
документация от МБАЛ „Парк Хоспитал“ АД /л.115-135/ ищцата е постъпила за
лечение в посоченото болнично заведение с оплакване за леко гадене, обърканост,
трудно контактна за периода 13.10.2017 г. до 16.10.2017 г., когато е изписана.
Приета е с диагноза ***.
С болничен лист от
09.10.2017 г. /л.13/ на ищцата е предоставен отпуск поради временна
неработоспособност за периода 09.10.2017 г до 15.10.2017 г. с диагноза „***“.
С болничен лист от
16.10.2017 г. /л.12/ на ищцата е предоставен отпуск поради временна
неработоспособност за периода 13.10.2017 г до 31.10.2017 г. с диагноза „***“.
От представените
медицински документи от МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ ООД /л.136-159/ се
установява, че ищцата е приета в посоченото болнично заведение на 09.07.2018 г.
и е изписана на 12.07.2018 г. с диагноза „***“, като няма данни от медицинската
документация оплакванията и диагнозата да е свързана с процесното ПТП.
От Амбулаторен лист
от 20.12.2017 г. на *** А. Т. /л.11/ се установява, че ищцата е потърсила
лекарска помощ, поради влошено състояние след претърпяно ПТП през месец
октомври 2017 г., поставена й е диагноза ***.
От амбулаторен лист
от 01.10.2018 г. на *** Б. /л.14/ се установява, че ищцата е потърсила лекарска
помощ, поради прилошаване с притъмняване пред очите и главоболие с пробождащ
стрелкащ характер предимно в дясната лицева половина, като понякога е придружено
със световиене и гадене. Поставена е диагноза „***“. Предписано й е лечение.
От Амбулаторен лист
от 08.10.2018 г. на *** Б. /л.15/ се установява, че ищцата е преминала
контролен преглед, констатирано е подобряване на състоянието.
От Амбулаторен лист
от 18.12.2018 г. на *** Д. Д. /л.16/ се установява, че ищцата потърсила
лекарска помощ след силен емоционален стрес.
От показанията на
свидетелката Н. И. Й. /протокол от о.с.з от 03.02.2020 г. л.78/, се установява,
че същата живее заедно с ищцата в една квартира. Разбрала за инцидента когато
се обадила на ищцата по телефона същият ден, в който е настъпил. Видяла ищцата
3-4 дни след инцидента когато се прибрала в гр. П., като веднага след връщането
си постъпила в болница. Свидетелката посетила ищцата в болницата. Ищцата
изглеждала много страшно, с хематоми под очите, носът й бил подут, включени й
били системи. След изписването от болницата свидетелката водела ищцата на
превръзки, защото отзад на тила, от дясната страна имала голям белег. След като
се прибрала в квартирата ищцата имала физически и емоционални затруднения. Изпитвала
дразнения към светлина, дневна и изкуствена светлина на лампа. Трудно ставала
от леглото, не можела да пази равновесие. До тоалетна ходела като се държала за
стената. Била апатична, лесно се разстройвала, не можела да спи, пиела
успокоителни, станала раздразнителна, имала емоционални кризи. Тези състояние
се появили след катастрофата и продължавали досега. Преди нея ищцата била
контактна, смеела се. Придобила комплекси заради начина по който изглежда в
резултат от катастрофата – подут нос, синини на лицето, белег на главата.
Косата й била обръсната на мястото на белега, не можела да спи на тази страна.
Физическите травми вече отшумяват, като синините и подутините по лицето са
преминали за три месеца, но емоционалните проблеми съществуват и досега. Ищцата
изпитвала страх да остава сама, страдала от безсъние, изпадала в нервни кризи.
Посещавала психиатър и психолог, взимала силни успокоителни „***“.
От показанията на
свидетелката А. И. А. /протокол от о.с.з от 03.02.2020 г. л.79/ се установява,
че са колеги с ищцата. Свидетелката видяла ищцата няколко дни след инцидента,
като я помолили да дойде на работа за да им помогне, защото не можели да се
справят. Когато видяла ищцата, същата имала синини по очите и по носа. Дошла
със слънчеви очила и с шапка, защото косата й била подстригана. Ищцата се
опитала да помогне в службата, но трудно се концентрирала. Преди инцидента нищо
не й пречело – напрежението, натоварената работа, но след инцидента много се
променила. Станала раздразнителна и разсеяна. В работата на два пъти й
прилошавало, като единият път свидетелката я придружила до Спешния кабинет на
болница „Иван Рилски“. Била вдигнала кръвно, което било в резултат от
преживения стрес, получавала паник атаки. Лекарите й дали успокоителни. Ищцата
придобила страх да пътува с автомобил
Преценени по реда на чл.172 ГПК съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви с
останалите събрани писмени и гласни доказателства. Същите дават сведения за
факти и обстоятелства, които лично са възприели.
От
приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
/л.176/ в частта касаеща въпросите в областта на медицината, се установява, че
в резултат от процесното ПТП на ищцата Н.И. са причинени физически увреждания -***.
Всички тези физически и психически травми са в резултат от процесното ПТП. Съгласно
експертизата оздравителния период на травматичните увреждания е около 20 дни. От
експертизата се установява, че поставените диагнози „***“ и „***“ не са в
резултат на процесното ПТП.
Съдът
кредитира експертиза в обсъжданата част като обективна и компетентно изготвена,
основа на професионалните знания и опит на вещото лице, изготвена след личен
преглед на обследваното лице и проверка на наличната медицинска документация.
Предвид обсъдените
доказателства съдът приема, че механизма на процесното ПТП е такъв какъвто е описан
от ищеца в исковата молба, установен от показанията на свидетеля Г.Д.Г. и
потвърден от Комплексната Съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Съдът
приема за установено и че в резултат на инцидента на ищеца са причинени
следните травматични увреждания - ***. Съдът приема за установено и че в
причинно- следствена връзка с вредите стои противоправното и виновно поведение
на водача на л.а. „БМВ 318“, с рег. № ***, причинил ПТП, като е нарушил разпоредбата на чл.20,
ал.1 и ал.2 ЗДвП, застрахован към датата на ПТП при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По отношение на размера на обезщетението:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите
за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от пострадалия
усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай, с оглед установените по
делото претърпени вреди от ищеца, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 7 000 лева. За да определи този
размер съдът взе предвид вида на травматични увреждания на ищеца, рана на
главата, достигаща до костите, травми по лицето и носа, което е уязвима и
болезнена част от човешкото тяло, полагането на шефове на главата на
пострадалия, причинения дисконфорт от влошения външен вид – възстановен за
период от три месеца, стрес, безсъние, както и обстоятелството, че продължителен
период от време, повече от година /от писмените доказателства във връзка със
свидетелските показания/ ищцата търпи последици от инцидента, изразяващи се в
емоционален стрес, получаване на паник атаки, които периодично се проявяват и
към настоящия момент, които емоционални, душевни преживявания не са за
подценяване и водят до влошаване на качеството й на живот. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че посочения вид физически травми преминават за сравнително
кратък период от време 20 седмици, не се установява, ищецът в продължение на
дълъг период от време да не е успял да се възстанови физически от настъпилия
инцидент. Към настоящият момент белезите по лицето на пострадалия са изчезнали,
няма данни да има белег на главата, който да е видим, няма сериозни и
безвъзвратни последици за живота и здравето на пострадалия.
Съдът, взе предвид
и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените
вреди към м. юни 2017 г. Налице
е връзка между стандарта на живот в страната и определеното от съда
обезщетение. Тя е израз именно на критерия на
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия,
включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно статистически размер на доходите. В този смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО
на ВКС. В тази връзка размерът на обезщетение е съобразен с обстоятелството, че за
периода от настъпване на ПТП-то – 07.10.2017 г. до постановяване на съдебното
решение – 08.10.2020 г. действително е увеличена минималната работна заплата от
460 на 610 лева /ПМС № 141 от 13.07.2017 г. и ПМС 350/19.12.2019
г./, която се взима като
основа на стандарта на живот с страната, но това не е вследствие на увеличаване
на благосъстоянието на обществото, а поради нарастване на инфлацията, предвид официалните
данни, обнародвани от Националния
статистически институт на официалната му интернет страница. Поради което претендираното обезщетение в размер на 11
000 лева, което е повече от минималния годишен доход за страната, в
конкретиката на процесното увреждане, при което е имало интензивност на
изпитвани болки в рамките на две – три седмици, като година по-късно се
наблюдава пълно физическо възстановяване, няма трайни последици за живота и
здравето на ищцата, се явява прекомерно.
С оглед изложеното съдът определи дължимото
обезщетение.
По
възражението за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил
възражение за съпричиняване
на вредите от ищцата, доколкото ищцата също била
в нарушение на правилата за движение – не била с поставен предпазен колан. В
тази връзка и СМЕ и САТЕ дават заключение, че в случая за настъпването на
посочените по-горе вреди е без значение дали ищцата е била с поставен предпазен
колан. Това е така, доколкото колана контактува с тялото,а не с главата, при
което главата остава свободна и при удар, същата не се предпазва от колана.
Наред с това предпазния колан дава най-добра защита при челен удар, а в случая
се касае до страничен удар, като целия механизъм на ПТП значително намалява
предпазното действие на колана. Вредите са щели да настъпят независимо дали
ищцата е с или без предпазен колан. Освен това от свидетелските показания на
свидетеля Г.Г. се установява, че към момента на ПТП ищцата е била с поставен
предпазен колан. Без правно значение е в случая дали са се задействали или не
въздушните възглавници, доколкото тяхното активиране или неактивиране са във
връзка с поведение на ищцата.
Предвид изложеното по делото не се установи,
ищцата да е допринесла за настъпването на
вредите. Предвид липсата на установено съпричиняване
не следва да бъде редуциран определеният от съда размер на обезщетението за
вреди. Не се твърди от ответника, а и не се установява, същият да е заплащал
обезщетение на ищеца извънсъдебно, което също да бъде приспаднато.
Искът ще се уважи за сумата
в размер на 7000 лева като за горницата над уважения размер искът неоснователен
ще се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на
иска, следва да се уважи и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.08.2019 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата
молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и
за двете страни. Ищецът доказа следните разноски: 440 лева – платена държавна
такса /л.34/, 213.80 лева – депозит за вещи лица по Комплексна експертиза /л.62
/, 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което
е представена разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие
/л.198/. Общо направени разноски от ищеца в производството – 1653.80 лева, от
която сума на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в
размер на 1052.42 лева, съразмерно с
уважената част от претенцията.
Ответникът
доказа и претендира следните разноски: 250 лева – депозит за комплексна
експертиза и 50 лева – депозит за свидетел /л.64/. Общо разноски направени от
ответника в размер на 300 лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се
присъди сума в размер на 109.09 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С Протоколно
определение от 27.10.2020 г. съдът е увеличил първоначалния депозит за вещите
лица, както следва със 100 лева за вещо лице М., от които 70 лева, платими от
ответника в едноседмичен срок и със 92.80 лева – за вещо лице А., от които 60
лева, платими от ответника в същия срок. Съдът е указал и последиците при
незаплащане на депозитите. Увеличените депозити не са заплатени от ответника,
предвид което на основание чл.77 ГПК същите ще се присъдят в полза на вещите
лица.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ
НА Николина Г.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 7000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
от ПТП, настъпило на 07.10.2017
г., на път 2-48 на км26.500, общ. Котел, реализирано от виновно и противоправното
поведение на водача на лек автомобил „БМВ 318“, с рег. №***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 09.08.2019 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 1052.42 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 7000 лева до пълния предявен размер от 11 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д, сумата в размер на 109.09
лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ
НА вещо лице А.Т.А., на основание чл.77 ГПК, сума в размер на 60 лева – увеличен депозит за
Съдебно-медицинската експертиза.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ
НА вещо лице С.К.М., на основание чл.77 ГПК, сума в размер на 70 лева – увеличен депозит за
Съдебно-автотехническата експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ