Решение по дело №684/2021 на Районен съд - Видин

 

 Р Е Ш Е Н И Е № 141

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 гр. Видин, 13.05.2022г.

 

         Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                           

                                     Председател : Тодор Попиванов

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 684 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – София, ЕИК *********, гр.София 1407, район Лозенец, бул. „Н.Вапцаров” 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор А.В.А.и прокуриста М.Т.П., против С.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.

       Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Наличието на сключен между страните договор за студентски кредит № 1409020878438855 от 08.09.2014г. по силата на който ищцовото дружество отпуснало на ответника кредит в размер на 7200 лева, с цел заплащане на 6 бр. такси за обучение. Поддържа се от ищеца, че е изправна страна по договора, като е изпълнил задължението си да преведе договорената сума, усвоена от кредитополучателя за периода от 08.09.2014г. до 03.02.2017г., а ответникът е неизправна страна по договора, тъй като е останал задължен за изплащане на заетата сума с определен падеж, ведно със договорената лихва. Поддържа се още, че заемът е предсрочно изискуем, за което кредиторът е изпратил нарочна покана до заемателя на посочения в договора адрес, алтернативно – с връчване на исковата молба по делото.

       Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата общо в размер 9163.48 лева, от която: 217.92 лева – изискуема главница, формирана от месечни погасителни вноски с падежи от 20.04.2019г. до 20.08.2019г., 8676.35 лева – предсрочно изискуема главница  от датата на настъпване на предсрочна изискуемост – 28.08.20219г., 219.04 лева – просрочена редовна лихва за перидода от 20.04.2019г. до 27.08.2019г. включително и 50.17 лева – наказателна лихва за периода от 20.04.2019г. до 15.09.2019г. Ищецът претендира пресъждане на разноските по производството и за юрисконсултско възнаграждение.

       В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който признава предявените искове като основателни и доказани, но в съдебно заседание оспорва иска по размер, за което съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза.

Съдът, след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:

С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени два обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Основанието на предявения иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ЗЗД, е неизпълнение на задължението за връшане на предоставена парична сума по сключен между старните договор за заем, който по своята правна същност е реален двустранен договор, регламентиран в чл. 240 и сл. ЗЗД.

Исковете са предявени от надлежни страни – ищец, претендиращ правата по договора за паричен заем, за връщане на главницата и заплащане на лихва за забава. Искът е предявен пред компетентен съд, по постоянния адрес на ответника - РС – Видин.

В настоящия казус, не се спори и се установява от доказателствата по делото, че между страните е сключен договор за студентски кредит № 1409020878438855 от 08.09.2014г. по силата на който ищцовото дружество отпуснало на ответника кредит в размер на 7200 лева, с цел заплащане на 6 бр. такси за обучение, а заемополучателят се е задължил да върне заема на месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план за периода от 20.09.2014г. до 20.02.2029г. Не се спори също, че ищцовото дружество е изправна страна по договора, като е превело на заемополучателя договорения заем.

Съгласно договора, ответникът се е задължил да върне заетата сума на 120 месечни анюитетни вноски, ведно с възнаградителна лихва и лихва при забава / чл.3.1 и 3.2 от договора/, а съгласно чл.6.2 вр. с чл.6 от договора страните са договорили, че кредиторът има право да направи целия кредит предсрочно изискуем при неплащане от страна на заемополучателя на три последователни месечни вноски.

От заключението на вещото лице се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора за студентски заем - да преведе на заемополучателя 6 бр. вноски по 1200 лева в полза на Нов български университет, в който се е обучавал ответника за периода от 08.09.2014г. до 03.02.2017г., поради което е изправна страна по договора; че ответникът е направил частично плащане в размер на 200 лева, като редовното погасяване на кредита е преустановено на 20.04.2019г., както и че ответникът е ответникът не е заплатил 4 последователни анюитетни месечни вноски преди датата на поканата – от 20.04.2019г., 20.05.2019г., 20.06.2019г. и 20.07.2019г., поради което ответникът е неизправна страна по договора.

С покана от 06.08.2019г. ищецът е обявил целия заем за предсрочно изискуем. Поканата е изпратена на посочения от заемополучателя в договора адрес. Последният се е задължил на основание чл.5.1.2 от договора при промяна на постоянния си или настоящ адрес да уведоми кредитора в едноседмичен срок, като в противен случай всички уведомления от кредитора ще се смятат за редовни. Видно от представената разписка на „Български пощи“ ЕАД, ответникът не е открит на посочения от него в договора адрес, поради което следва да се приеме, че уведомлението за предсрочна изискуемост е редовно връчено и че същата е настъпила.

Вещото лице установява също, че задълженията към кредитора за главница, договорна и наказателна лихва са точно в претендирания от ищеца размер.

Предвид изложеното, исковете са основателни и доказани.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се пресъдят направените и претендирани разноски по делото: 405.77 лева за платена държавна такса, 100 лева за вещо лице и  и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение.

      Мотивиран от горното, Съдът:

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – София, ЕИК *********, гр.София 1407, район Лозенец, бул. „Н.Вапцаров” 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор А.В.А.и прокуриста М.Т.П., сумата в размер на в размер 9163.48 /девет хиляди сто шестдесет и три лв. и четиридесет и осем ст./ лева, от която: 217.92 лева – изискуема главница, формирана от месечни погасителни вноски с падежи от 20.04.2019г. до 20.08.2019г., 8676.35 лева – предсрочно изискуема главница  от датата на настъпване на предсрочна изискуемост – 28.08.20219г., 219.04 лева – просрочена редовна лихва за перидода от 20.04.2019г. до 27.08.2019г. включително и 50.17 лева – наказателна лихва за периода от 20.04.2019г. до 15.09.2019г, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2021г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – София, ЕИК *********, гр.София 1407, район Лозенец, бул. „Н.Вапцаров” 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор А.В.А.и прокуриста М.Т.П., разноски по делото както следва: 405.77 /четиристотин и пет лв. и седемдесет и седем ст./ лева за платена държавна такса, 100 /сто/ лева за вещо лице и 450 /четиристотин и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му. 

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: