Решение по дело №273/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалва се Решение № 157 от 16.11.2023 г., постановено по АНД № 20235310200392 по описа за 2023г. на Районен съд - Асеновград, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 6836761, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на П. З. К., на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във връзка с ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. З. К., чрез адв. Б., излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение. Възразява, че са неправилни изводите на съда по отношение на безспорната установеност на мястото на извършване на нарушението и наличието на знак В 26 в процесния участък, посочен в ЕФ. Твърди, че от доказателствата по делото не би могъл да се направи извод за действителната скорост на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, както и че в ЕФ липсва посочена правна квалификация на нарушението и същото представлява маловажен случай. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР гр.Пловдив, оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на оспорваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на присъждане на такова в полза на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против ЕФ серия К № 6836761, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на П. З. К. е наложена „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.12.2022г. в 10:10 ч. на Републикански път II-66, км. 124.500, посока на движение от север към юг, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място, въведена с пътен знак 40 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, с МПС Хонда „Легенд“ с рег. № [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето техническо средство № TFR1-M 619 – при разрешена стойност на скоростта от 40 км/ч с установена стойност на скоростта – 72 км/ч или превишена стойност на скоростта 32 км/ч. Посочено е в ЕФ, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4608521.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш съдържа нормативно установените реквизити, поради което е годен да установи факта на нарушението, мястото на извършването му, субекта на отговорността и конкретното изпълнително деяние. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано и законосъобразно на нарушителя е наложена предвидената в закона глоба във фиксиран размер. Прието е още, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежен ред, ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият, според районния съд, има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от използваното техническо средство и съответно направените от него снимки, приложени по делото, които районният съд приема като доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, установяващи извършването на съставомерност на деянието. От съдържанието на протокола за използване на АТСС, налични по делото, съдът е стигнал до извода, че се установява по несъмнен начин мястото на деянието, както е посочено в ЕФ, поради което е заключил, че мястото на нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по който не се нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице.

От анализа на обжалвания ЕФ и събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че П. К. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, като е извършил нарушение за скорост извън населено място и при действие на знак за органичение на скоростта В 26 (40). В тази връзка съдът е изложил мотиви, основани на събраните по делото свидетелски показания, че определянето на километричното отстояние вписано в ЕФ е съобразно номенкалтура, с която служебно разполагат служителите на пътна полиция, различна от тази на АПИ, с което, според РС, се обяснява разминаването с писмените данните по делото, представени от ОПУ Пловдив и сочещи друго място на позициониране на АТСС. Крайният извод на съда е, че това обстоятелство не води до незаконосъобразност на издадения ЕФ.

Решението е неправилно.

От отразеното в оспорвания ЕФ и според събраните доказателствени средства,неясно остава мястото на заснемане на нарушението, както и факта на извършване на нарушението, предвид недоказаността на наличието на ограничаващ скоростта на движение пътен знак в пътния участък, посочен в ЕФ.

Според ЕФ нарушението е извършено на път на Републикански път II-66, км. 125.500, което несъмнено е извън очертанията на населено място.

От наличната в административната преписка снимка, се установява, че посочените координати съвпадат с посочения в ЕФ Републикански път, в участъка му Поповица – Милево. Според показанията на свидетеля Ковачев, в служебния автомобил е монтирано АТСС, което е използвано за заснемане на нарушението, а самият служебен автомобил е бил ситуиран на „зеления остров на самото кръстовище за влизане в краварника“. Към датата изготвяне на протокола към ЕФ, на това място, според свидетеля, е имало знак, ограничаващ скоростта до 40 км/ч, намиращ се в обратна посока на движение – от с.Милево към с.Поповица, който знак бил ситуиран на отстояние от около 100м. от техническото средство. Посочва, се от свидетеля, че целият участък, на който има знаково стопанство е 300 м. с въведно ограничение със знак В26 (60) км/ч, а 200м. след него бил наличен такъв, въвеждащ ограничение 40 км/ч. Тези разстояния свидетелят посочва, че определил на око, а АТСС било използвано в „близък режим“ на работа.

Според настоящата касационна инстанция, с оглед на представения по АНД доказателствен материал, е налице противоречие между място на нарушението, посочено в ЕФ и мястото на заснемането, а от тук и относно мястото на извършване на вмененото на касатора нарушение. Липсата на яснота означава недоказаност на факта на извършване на нарушението, предвид спецификата на нарушението, за което от съществено значение е именно автомобилът да се е намирал в рамките на посочения участък, за който е въведено ограничение в скоростта на движение на автомобилите – 40 км/ч. Именно това в случая не е доказано. Видно от представените от ОПУ-Пловдив писмени данни – писмо изх. № 11-00-507/27.09.2023г. и карта на пътните знаци, в участък км.124.500 от Републикански път II-66 в посока на движение от с.Поповица към с.Милево няма поставен пътен знак за ограничаване на скоростта. Посочва се в писмото, че за конкретната дата 20.12.2022г. не са налични данни за пътните знаци, поради факта, че не се извършват ежедневни огледи и проверки. В тази връзка, при изрично направени възражения от страна на жалбоподателя, остава недоказано съвпадението между посоченото в ЕФ място на нарушението с мястото на заснемане, а от тук и мястото на извършване на вмененото на касатора нарушение.

Като не е съобразил това, районният съд неправилно е потвърдил оспорвания електронен фиш вместо да го отмени като незаконосъобразен поради констатираното противоречие.

Ето защо решението следва да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на оспорвания ЕФ.

При този на изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. Същите се претендират в размер на 1040 лв. С оглед направеното от представителя на ответника възражение за прекомерност, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималния размер, определен с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което на жалбоподателят следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 800 лв. за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 157 от 16.11.2023 г., постановено по АНД № 20235310200392 по описа за 2023г. на Районен съд - Асеновград и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6836761, издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.2, т. 4 от ЗДвП на П. З. К., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лв.

 

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на П. З. К., [ЕГН] от гр.Пловдив, ул.„Иван Ст. Гешев“ № 2, ет. 1, ап. 2 сумата от 800 (осемстотин) лв. разноски.

 

Решението е окончателно.