Р Е Ш Е Н И Е
260076/9.2.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети
състав
На двадесети януари две хиляди
двадесет и първа година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Кр.К.
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от
районния съдия
АНД № 1741 по описа за 2020
г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0869-001103/10.04.2020год. на Началник сектор
ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 пр.1; чл.
175 ал.1 т.5; чл. 175 ал.1 т.5; чл. 185 от ЗДвП; чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 и чл.183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП на Д.И.Д. ЕГН ********** ***, e
наложено административно наказание “глоба”,
в размер на 200 /двеста/ лева за първото, “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца за второто нарушение, “глоба” в размер на
100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за третото
нарушение, „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за четвъртото нарушение,
“глоба” в размер на 10 /десет/ лева за петото нарушение и “глоба” в размер на
10 /десет/ лева за шестото нарушение.
Жалбоподателя
в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй като АНО
е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
незаконосъобразност и недоказаност на процесното
постановление. В съдебно заседание същият се явява, за него се явява и редовно
упълномощен адвокат, който поддържа депозираната жалба. Представя писмена
защита и моли за присъждане на направените по делото разноски
За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален
представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Моли
за присъждане на юристконсултско вазнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата
е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 13.03.2020 г., жалбоподателя Д.Д. с лек автомобил „Рено“ с рег. № Н 92 09 АХ собственост на свид. А.А. посещава с. Овчарово, където се отбива при свой приятел, съпруг на свид. С.М. – кметски наместник на с. Овчарово. Около 13.30 мин. М. ги оставя да си говорят и отива в кметството да си изпълнява служебните задължения. Когато е прибира в дома си около 15.30 ч. жалбоподателя го няма в дома и. Около 16.30ч. същият отново се появява в дома, като я моли за помощ, тъй като същият с управлявания от него автомобил е катастрофирал, като е паднал в дерето до моста в селото. Жалбоподателя я моли да вземе щанга за да може да отвори багажника си, където било останало кучето му с което преди катастрофата са ходили да търсят трюфели. М. взема един лост и двамата отиват до обърнатата кола, от където с помощта на лоста изваждат кучето от багажника и жалбоподателя моли М. ***, понеже детето му е на градина и няма кой да го вземе. В катастрофиралата кола имало и нарязани дървета. Единствената молба от негова страна към свидетелката е била да го откара до с. Вехтово,не е търсел никаква друга помощ от свидетелката, нито пък се е оплаквал от здравословното си състояние. През това време очевидци от селото се обаждат на тел. 112 и докладват за катастрофирала и преобърната кола в дерето. По това време в района на с. Овчарово се е намирал полицейски екип в състав свидетелите Й.К., Д.Д. и В.П., които изпълнявали свои служебни задължения. Дежурният се свързва с тях и им възлага да проверят получения сигнал. Тримата свидетели вижда в дерето обърнатия автомобил и се свързват с помощта на мобилен телефон със свид. М. за да разберат, дали тя знае нещо за случая и какво точно. Същата им заявява, че в момента с личния си автомобил кара жалбоподателя към дома му, тъй като имал някаква работа. Свидетелите Д. и П. със служебен автомобил отиват в с. Вехтово в дома на жалбоподателя и го потърсват. Отговаря им възрастна жена, която им заявява, че в момента същият е в банята. Двамата свидетели го изчакват да се облече и му заявяват, че трябва с тях да отиде на местопроизшествието. Жалбоподателя се качва в колата им и тримата отиват на местопроизшествието. Междувременно на местопроизшествието е изпратен и екип на КАТ гр. Шумен в състав от свидетелите Г.М. и К.К.. След като се запознава с фактическата обстановка свид. М. в присъствието на Д. съставил АУАН серия GA № 221315 от 13.03.2020г., като сметнал, че с поведението си жалбоподателя е нарушил изискванията на чл. 20 ал.2, чл. 123 ал.1 т.1, чл. 123 ал.2, чл. 147 ал.1, чл.10 ал.1 т.1 и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Жалбоподателя отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на свид. Й.К.. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа
на така съставения
акт и материалите по делото е издадено
Наказателно постановление №
20-0869-001103/10.04.2020год. на Началник сектор ПП към
ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра
на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 пр.1; чл. 175 ал.1
т.5; чл. 175 ал.1 т.5; чл. 185 от ЗДвП; чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 и чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДвП на Д.И.Д. ЕГН ********** ***, e
наложено административно наказание “глоба”,
в размер на 200 /двеста/ лева за първото, “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца за второто нарушение, “глоба” в размер на
100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за третото
нарушение, „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за четвъртото нарушение,
“глоба” в размер на 10 /десет/ лева за петото нарушение и “глоба” в размер на
10 /десет/ лева за шестото нарушение.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Г.М., Д. Ж. С.М., Й.К., А. А., Д.Д., В.П., К.Д., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на горепосочените свидетели, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях с изключение на свид. ЕАлейдин А. е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 20 – 0869 - 001103/10.04.2020 г. издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията са били описани пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Установи
се по безспорен начин, че той е извършил визираните в наказателното
постановление нарушения, тъй като същият е управлявал МПС с което е
предизвикано ПТП в следствие на несъобразена от него скорост. След настъпването
му същият не остава на място за да установи последиците от него, а търси
съдействие от свид. М. да напусне произшествието,
вследствие на една или друга за него причина. Като участник в ПТП, не дава
данни за самоличността си, като напуска произшествието, а също така не
уведомява собствениците на имуществото което е повредил. Управляваното от него
ППС не е минало задължителния технически преглед за времето през което го е
управлявал. Не е могъл да представи на проверяващите СУМПС и свидетелство за
регистрация на управлявания от него автомобил. От показанията на свид. А., се разбира, че процесният
автомобил макар и на „книга“ да е негова собственост, то той се управлява и
поддържа от жалбоподателя и сам си е причинил констатираните три последни
нарушения. Съдът не възприема изтъкнатия от него и защитата му довод, че е трябвало
да се прибере в село Вехтово за да си прибере детето, което било на детска
градина и това е причината да напусне произшествието, което пък от своя страна
да изключи отговорността му за напускане на произшествието. Дори да се приеме,
че телефонът му е бил в неизправност, то е имало други хора които са могли да
направят това вместо него. Сигнала за настъпилото ПТП е получен от очевидци на
случилото се. Свидетелката М. също така е могла да стори това, но тя не е
помолена от жалбоподателя да го стори. Съдът намира, че нито едно от деянията,
които са описани в акта и в НП, не следва да се отхвърлят като неправилни.
Напротив, те са доказани, както от обективна така и от субективна страна. От
свидетелските показания е установено, че по време на съставяне на АУАН,
жалбоподателя е проявявал белези, че е под въздействието на алкохол. Самият
жалбоподател в защитната си пледоария потвърждава този извод на съда със
заявеното от негова страна, че след като се прибрал в къщи е употребил ракия
тъй като чувствал болки във врата. Можел е да потърси съдействие за оказване на
медицинска помощ, имал е тази възможност но не е потърсил такова. Едва след
съставяне на АУАН се е наложило търсене съдействие на медицинските органи и
такова е оказано, като същият е приет в болнично заведение в 21.15 часа. В тази
връзка съдът не възприема лансираната от защитата теза, че жалбоподателя е бил
в състояние, което не му позволява адекватно да разбира какво се е случило с
него и управляваната от него кола и в тази връзка да гради защитата си.
Съгласно
наказателната разпоредба на чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП се предвижда наказание
„глоба“ 200 лева, за водач който вследствие движение с несъобразена скорост
причини ПТП. Наказанието е в константен размер. Съгласно наказателната
разпоредба на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца
и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията
си като участник в ПТП – не спира и не установява последиците от настъпилото
ПТП. Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП се предвижда
наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС,
който наруши задълженията си като участник в ПТП – като участник в ПТП не дава
данни за самоличността си на другите участници в движението, като не уведомява
собствениците на имуществото което е повредил. Тази две наказателни разпоредби
се прилагат за извършено нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 и чл. 123 ал.2 от ЗДП. За
тези две извършени нарушения административно-наказващия орган е наложил
наказания в средния размер имайки предвид, че жалбоподателя и друг път ги е
извършвал видно от приложената справка за нарушител и съдът ги намира за
справедливи. Съгласно разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП се наказва с „глоба“ 20
лв. водач, който управлява МПС което не е представено за годишен технически
преглед. Съгласно разпоредба та на чл. 183 ал.1 т.1 предл.1
и 2 от ЗДвП се наказва с „глоба“ 10 лв., водач на МПС, който не носи със себе
си свидетелство и талон от съответната категория за управление на МПС. Съгласно
разпоредба та на чл. 183 ал.1 т.1 предл. 3 от ЗДвП се
наказва с „глоба“ 10 лв., водач на МПС, който не носи със себе си свидетелство
за регистрация на управляваното от него превозно средство. Последните три
наказания са в константен размер.
Административно
наказващият орган правилно да е квалифицирал нарушенията и правилно му е
наложил наказанията. Нарушенията за които е бил санкциониран са осъществени,
както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложена
съответната административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по
пътищата, като е съобразена разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взето
предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били
установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да
опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на
наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на
извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на
наказанието в минимално предвидения размер съобразно изискванията на Закона за
движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС
№10/28.09.1973г.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид направеното искане от страна
на процесуалния представител на административно-наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от
03.12.2019 г./, в съдебните производства
по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според нормата
на чл. 143, ал. 3 от
АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва
да се възложат
в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение
в определен от съда размер, който
не може да
надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо
не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, а и в съдебно
заседание не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер
на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди
в тежест на жалбоподателя Д.Д., която сума следва
да се заплати
от последния по сметка на
ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН,
съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-001103/10.04.2020год. на Началник
сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 пр.1; чл.
175 ал.1 т.5; чл. 175 ал.1 т.5; чл. 185 от ЗДвП; чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 и
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП на Д.И.Д. ЕГН ********** ***, e наложено
административно наказание “глоба”, в
размер на 200 /двеста/ лева за първото,
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца за второто нарушение, “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца за третото нарушение, „глоба“ в размер на
20 /двадесет/ лева за четвъртото нарушение, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева
за петото нарушение и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева за шестото нарушение.