№ 504
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Р. Ст. Ив.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100602128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 22.03.2022г. по НОХД № 2101/2021г., СРС, НО, 95 състав е признал
подсъдимия П. ИВ. ХР. за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2014 г.,
в гр. София, сменил входната врата на стълбище в жилищна сграда, находяща се на бул.
„****, водещо до подпокривното/таванско пространство на сградата, и отказал да
предостави ключ от вратата на владеещия таванското помещение Е.А.Т., собственик на част
от подпокривното таванско пространство на сградата, като с действията си самоволно, не по
установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от Е.А.Т. по съдебен ред - в.гр.д. №
7887/2013г. на СГС, АО, III-Б състав, свое предполагаемо право на собственост върху
цялото подпокривно пространство на сградата, на който се намира ползваното от П. ИВ. ХР.
жилище, като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Поради това на
основание чл. 323, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 3, т.
1 вр. ал. 1 НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки, както следва:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично за срок от шест месеца;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от
упълномощеният защитник на подс. П.Х. – адв.В.К. , в която се излагат съображения за
неправилност на присъдата-необоснованост и неправилно приложение на закона. Твърди се,
че обвинението не се явявало доказано по несъмнен начин, присъдата почивала на
предположения, като съдът не бил изложил съображения кои доказателствени средства
приема, а други отхвърля и съображенията си затова. Доказателствените средства не
установявали, че подсъдимото лице е извършило инкриминираните самоуправни действия,
като св. Т. никога не бил владял или ползвал процесното помещение.
1
Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия
за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК или отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание на 10.06.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. П.Х. – адв. К.,
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като моли съда същата да бъде
уважена, а първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с
която подзащитният му да бъде оправдан. Твърди се, че по време на проведеното следствие
пред първата инстанция от разпита на всички свидетели не са се събрали категорични
гласни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Изтъква, че интерпретацията на
същите от страна на СРС в мотивите си е неправилна, поради което е довела и до
постановяването на незаконосъобразен краен съдебен акт. Твърди липсата на правен спор
между подсъдимия и св. Т. към момента на твърдяното престъпление.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита, че в хода на ДП и
съдебното следствие пред СРС са били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на
повдигнатото обвинение., а наложеното наказание е справедливо.
Подсъдимият П.Х. в съдебно заседание се присъединява към становището на
защитника.
В предоставеното правото на последна дума моли да се отмени първоинстанционната
присъда и да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие
с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са
следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на
свидетелите Е.Т., А.Т., В.Д., Р.Х., Н.П., В.Б.-Р., П.Ч. и Т.Г., и писмени - справка за съдимост
за поде. Х. и преписи от: удостоверение за наследници № 2042/08.10.1985 г.; жалби от Е.Т.
до Главния архитект на Община „Лозенец“, гр. София от 11.04.2014 г. и от 22.01.2015 г.;
искова молба от Н.А. Х.а по гр. д. № 33981/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32-ри състав;
решение № 1-32-224/01.02.2013 г. по гр. д. № 33981/2011 г. по описа на СРС,ГО, 32-ри
състав; въззивна жалба вх. № 1009754/08.03.2013 г.; решение от 02.12.2013 г. по в.гр.д. №
7887/2013 г. по описа на СГС, AO, Ill-б с-в; касационна жалба вх. № 15080/10.02.2014 г.
срещу решение от 02.12.2013 г. по в.гр.д. № 7887/2013 г. по описа на СГС, AO, III-б с-в;
решение № 118/07.01.2015 г. по гр.д. № 3138/2014 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО; решение №
4778/09.06.2016 г. по гр.д. № 1121/2015 г. по описа на СГС, ГО IV-Г състав; справка от
Столична община, район „Лозенец“ от 29.11.2016 г.; нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 30, том XVI, регистър 3030, дело № 2781/1946 г.; нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 186, том XIV, дело № 2606/1969 г.; решение от 20.06.1983 г.
на СРС„ ГК, 41 с-в по гр. д. № 8036/1983 г. по описа на съда; разрешение за ползване № 537-
2
ПК-394/24.08.2001 г.; писмо от Столична община, направление „Архитектура и
градоустройство“ от 18.09.2019 г.; констативен акт № КА-007/13.02.2020 г.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и
от въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи
на първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото
доказателствен материал – направените от първостепенния съд фактически констатации,
както и оценката на доказателствения материал, дадена от този съд, изцяло се споделят от
настоящата въззивна инстанция и тя е в следния смисъл:
Подсъдимият П. ИВ. ХР. е роден на 19.05.1970 г. в гр. София. Същият е българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи, с постоянен адрес гр.
София, бул. „****, с ЕГН **********.
През 1946 г. А.Г.Т. /починал/, баща на свидетеля Е.Т., закупил недвижим имот,
находящ се в гр. София, бул. „****, а през 1961 г. продал на трето лице партерния етаж от
построената в имота сграда, с изключение на стълбището и антрето за горния етаж.
Впоследствие А.Т. дарил на Н. Х.а /починала/, майка на подс. П.Х., 20 % идеални
части от мансардния апартамент в сградата, заемащ половината южна част от таванската
плоча, над партерния етаж на сградата, и при съседи: от север - таванско помещение, от
другите три страни - двор, отдолу - партерен етаж, и отгоре - покрив.
След смъртта на А.Т., св. Е.Т. придобил по наследство собствеността върху частите
от имота, на които баща му бил собственик приживе, а именно гараж, мазета, санитарен
възел и таванското помещение, находящо се в северната част на подпокривното
пространство в жилищната сграда на адрес гр. София, бул. „****.
Предназначението на постройката - гараж, заедно с други части от недвижимия имот,
било променено в търговски обект - кафе-аперитив, към който като складово помещение св.
Т. ползвал таванското помещение в сградата, негова собственост, находящо се северно на
частта от имота, собственост на Н. Х.а /след развод В./.
Входът за цялото подпокривно пространство - за тавана на св. Т. и за жилището,
собственост на Н. В., бил общ, и се осъществявал през дървена врата, която се заключвала, и
от която ключове имали св. Т., подс. Х. и майка му, като по стълбище се стигало до
площадка, на която имало три врати - за жилището, собственост на Н. В., за санитарен възел
към въпросните стаи, и за таванското помещение, собственост на св.Т.. Влизането в
таванското помещение на Т. се осъществявало от стълбищната площадка, посредством
изкачването на три стъпала.
През 2012 г. Н. В., чрез адв. П.Х. /подсъдимия/, предявила иск по чл. 108 ЗС срещу
св. Е.Т., претендирайки право на собственост върху таванското помещение, владяно и
ползвано от св. Т.. Последният оспорил иска.
По воденото въз основа депозираната от Н. В. искова молба гражданско дело №
33981/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, било постановено решение № 1-32-224/01.02.2013
г., по силата на което св. Т. бил осъден да предаде на Н. В. владението на таванското
помещение, находящо се в северната част на подпокривното пространство в жилищната
сграда на адрес гр. София, бул. „****.
Св. Т. подал въззивна жалба срещу решението на СРС, по която било образувано в.
гр. д. № 7887/2013 г. по описа на СГС, AO, III-б състав. По това дело било постановено
решение от 02.12.2013 г., с което искът, предявен от Н. В., бил отхвърлен.
След смъртта на Н. В., в качеството на неин наследник, на когото било връчено
съдебното решение по гр. д. № 7887/02.12.2013 г. по описа на СГС, подс. Х. подал
касационна жалба вх. № 15080/10.02.2014 г. до ВКС срещу решението на СГС, като
същевременно, през месец февруари 2014 г., предприел извършването на ремонтни
дейности в мансардния апартамент, находящ се в съседство с помещението, собственост на
св. Т., в който междувременно се бил нанесъл да живее заедно със св. Т.Г..
В хода на ремонтните дейности, през месец март 2014 г., независимо и въпреки
наличието на спор относно вещни права върху таванското помещение, собственост на св. Т.,
3
подс. Х. първоначално подменил заключващото устройство /патрон/ на входната врата на
стълбището, водещо към подпокривното пространство на сградата, където освен наследения
от него апартамент, се намирало и таванското помещение на св. Т., и впоследствие, в
рамките на същия месец март 2014 г., сменил с нова метална врата, вратата, през която се
осъществявал достъпът до двете помещения и санитарния възел.
След смяната на вратата св. Т. неколкократно, в това число в присъствието на св.
А.Т., както и чрез изпращане на нотариална покана, отправил до подс. Х. искане да му
предостави ключ от новата врата, за да може да осъществява достъп до таванското си
помещение, но подсъдимият не му предоставил такъв. Предвид това св. Т. подал жалба в
СРП, по повод на която било образувано досъдебното производство по настоящето дело.
Така приетата от първостепенния съд фактическа обстановка е установена от първата
инстанция на базата на правилен, логичен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства. Този анализ е съобразен с правилата на формалната логика като
доказателствата са анализирани без да бъдат изопачавани, а съдът е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства- както обвинителни такива, така и защитни, като е изложил и
подробни съображения кои от тях кредитира и кои не, в кои части и по какви съображения.
Анализът на доказателствата се споделя и от въззивния съд, който не намира за необходимо
да преповтаря поради тази причина същите съображения. Първостепенният съд освен това е
взел становище и по всички направени от защитата възражения както досежно анализа на
доказателствата, така и във връзка с възраженията от правна страна, поради което присъдата
се явява и мотивирана, постановена при спазване на процесуалните правила.
При собствен анализ на доказателствения материал въззивният съд намира, че
показанията на св.Е.Т. притежават убедителна доказателствена стойност. На първо място,
това е така с оглед на тяхната структура, характерна с подредено, последователно
изложение на релевантните факти. На второ място, това е така, поради липсата на логически
несъответствия в тях, доколкото от показанията на свидетелите А.Т., В.Д., Р.Х. и П.Ч. става
несъмнено ясно, че подсъдимият е сменил вратата, представляваща вход към стълбището,
водещо към подпокривното пространство на сградата, находяща се на адрес гр. София, ул.
„**** с нова, като от този момент достъпът на св. Т. бил възпрепятстван. На трето място, се
установява, че причина за последното обстоятелство видно от показанията на свидетелите
Ташев, Добрев и Чакмаков, е че новата врата била заключена и подс. Х. не предоставил
ключ от нея на св.Т..
Верен е изводът на СРС относно фактите, че спорът е иницииран от майката на подс.
Х. посредством подаване на искова молба по гр. д. № 33981/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32-
ри състав, по което е постановено решение № 1-32- 224/01.02.2013 г. по гр. д. № 33981/2011
г. по описа на СРС, ГО, 32-ри състав. Същото е оспорено от св. Т. с подаване на въззивна
жалба вх. № 1009754/08.03.2013 г., по която е образувано гр.д. № 7887/2013 г. по описа на
СГС, АО,III-б с-в, приключило с решение от 02.12.2013 г. по в.гр.д. № 7887/2013 г. по описа
на СГС, АО, III-б с-в. Именно последното е връчено на подс. Х., в качеството му на
наследник на междувременно починалата Н. В., като той го е оспорил, подавайки
касационни жалба пред ВКС. При проследяване на хронологията категорично се доказва
наличието на правен спор именно между него и св. Т., с което и настоящата инстанция
напълно се солидаризира.
Споделят се изводите на СРС за хронологията на събитията, за авторството на
деянието, за извършеното от подсъдимия Х., като сменил входната врата представляваща
вход към стълбището, с бездействието от негова страна на предостави ключ от същата на
свидетеля Т.. В тази връзка настоящата инстанция следва да обърне внимание на
възражението от страна на защитата, че СРС е кредитирала показанията на А.Т., В.Д., Р.Х. и
П.Ч. като неоснователно. На първо място въззивният съд следва да отбележи, че с оглед
продължителността, от която същите обитават жилищата си в жилищната сграда е нормално
да изложат в хронология събитията около обитаваните в сградата имоти, за период
предхождащ инкриминираното деяние. На следващо място, обратно на изложеното от
защитата настоящият съд напълно се солидаризира с първия, че подс. Х. е инициирал
смяната на процесната врата, имал е ключ от новата, както и че от месец март 2014 г. той е
обитавал мансардния апартамент, който получил в наследство след смъртта на майка си,
4
респективно извършил в него ремонт, в рамките на който била подменена въпросната врата,
водеща към подпокривното пространство на сградата.
Въззивната инстанция не може да не се съгласи и с извода на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато
насока СРС е направил съответен на арг. от чл. 305, ал.3 от НПК доказателствен анализ.
В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че
се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели, от чието съдържание се
установява времето и мястото на извършване на престъплението, както и съществени за
съставомерността му факти.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не се налага да бъде променяно
или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подс. П.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 323, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на самоуправството по чл. 323, ал. 1 НК може да се
осъществи само чрез действие (в този смисъл Решение № 598 от 5.02.2003 г. по НД №
485/2002 г. по описа на ВКС, I НО), като не може да се осъществи чрез бездействие (в този
смисъл Решение № 297 от 28.06.2011 г. по НД № 1547/2011 г. по описа на ВКС, III НО).
Причината е, че самоуправното поведение винаги трябва да внася промяна в
съществуващото фактическо положение, или както се е изразил ВС в Решение 297-68-I:
"...необходимо е обезателно за наличие на наказателна отговорност деецът да внесе промяна
от обективна и субективна страна на съществуващото фактическо положение чрез една
противоправна промяна на същото, самоволно, под предлог, че осъществява оспорвано му
от другиго право". Еднократното самоуправно действие е достатъчно за довършеност на
престъплението. Самоуправството е престъпление на просто извършване, поради което за
неговата съставомерност не се изисква да са настъпили други вредни последици извън
самото деяние (в този смисъл Решение 196-10-I на ВКС). Самоуправството по чл. 323, ал. 1
от НК не е от категорията на продължените престъпления, при които "винаги се осъществява
само с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност (съчетание) от действие и
бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през
определен период от време" (Стойнов, Ал., "Наказателно право, Обща част", изд. Сиела, С.,
1999 г., с. 337). В обобщение самоуправството изисква активно поведение на дееца, след
приключването на което деянието е довършено и не е необходимо последващо бездействие
на дееца или други вредни последици.
От обективна страна подсъдимият П.Х. на неустановена дата през месец март 2014
г., в гр. София, подс. Х. сменил входната врата на стълбище в жилищна сграда, находяща се
на бул. „****, водещо до подпокривното/таванско пространство на сградата, и отказал да
предостави ключ от вратата на владеещия таванското помещение Е.А.Т., собственик на част
от подпокривното таванско пространство на сградата, с което си действие самоволно, не по
установения от закона ред, е осъществил оспорвано от Е.А.Т. по съдебен ред - в.гр.д. №
7887/2013 г. на СГС, АО, III-Б състав, свое предполагаемо право на собственост върху
цялото подпокривно пространство на сградата, на който се намира ползваното от П. ИВ. ХР.
жилище.
Правилни са изводите на СРС, че самоуправството е налице, тъй като подс. Х. чрез
смяната на входната врата, както и с последващият отказ да предостави на св.Т. ключ от
сменената врата водеща до подпокривното пространство на сградата, е ограничило правото
му на ползване.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл,
5
като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните последици от деянието си и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият
е имал ясната представа, че извършва действия, които по своето същество ще доведат до
промяна в съществуващото фактическо положение, ограничаващи правото на достъп по
отношение на св. Т., а от там и правото да ползва подпокривното пространство на сградата,
при наличието на правен спор за собственост, отнесен за решаване пред съд, като е целял да
осъществи не по предвидения в закона ред предполагаемото си право на собственост.
По индивидуализацията на наказанието:
За извършеното от подсъдимия П.Х. престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години и „глоба“ до хиляда лева.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК,
първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства -
добрите характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало и изминалия от
извършване на деянието до постановяване на настоящата присъда значителен период от
време.
Правилно първоинстанционният съд е наложил на подс. Х. наказание „пробация“
със следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца, и 2. задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Подобно на първоинстанционният съд, Софийски градски съд е на становище, че
наложеното наказание би изпълнило в достатъчна степен целите на генералната превенция
по чл. 36 НК, като тя ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не
само върху личността на дееца, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока
е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото време,
ще се даде възможност на подс. Х. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от
едно ненужно тежко наказание.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при безспорна и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон.Определеното наказание не е явно несправедливо и
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.03.2022 г., постановена по НОХД № 2101/2021 г., по
описа на СРС, НО,95-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7