Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV - 72 21.06.2019
г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На десети юни, две
хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 735 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано е по повод
въззивна жалба на С.С.Х.
– ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №545/12.03.2019г.,
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№1528/18г., в частта, с което е определен три годишен срок, през който е
заместено съгласието на бащата А.Ж.К. малолетния син на страните Еврен Антонов К.
да напуска пределите на Република България по установения законов ред, като
пътува до държавите – членки на Европейския съюз, до Великобритания и до
Турция, придружаван от майка си С.С.Х., като всеки престой на детето не
надвишава 30 дни. В жалбата е изразено недоволство от решението в обжалваната
част, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно и се претендира
отмяната му в частта, с която претенцията е отхвърлена за срок до навършване
пълнолетие на детето и е определен 30 дневен на всеки престой.
Изложени
са съображения, че от раждането на детето бащата не е проявил интерес към него,
не го е виждал и не желае да заплаща издръжка. Той живее и работи в Германия,
което затруднява връзката с него, респ. – получаване на съгласие във връзка с
пътувания или други въпроси. Детето е трайно установено във Великобритания от
18 месеца, където посещава детска градина и има личен лекар. Определеният от
съда срок от 3 години и 30 годишния период на всеки престой са недостатъчни с
оглед на това.
Препис от въззивната
жалба на ищеца е връчен на ответника А.Ж.К., чрез адв. К.. В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен
отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Според
въззиваемия, съдът е съобразил определените срокове с ТР №1/16г. на ОСГК и
практиката на ВКС, както и с определения със съдебно решение режим на лични
отношения на бащата с детето. Определеният от съда режим е съобразен и с
интереса на детето от връзка с бащата и предвид обстоятелството, че майката не
го е давала и е напуснала пределите на страната.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори, и видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №0636/18.09.15г. на
Община Бургас, страните са родители на непълнолетното дете Иврен Антонов К., род.
на ***г.
С
решение №264/22.06.2017г. по гр.д.№539/16г., е установен произхода на детето от
бащата А.К.. С решението Бургаският окръжен съд е предоставил упражняването на
родителските права на детето на майката С.С.Х., постановил е детето да живее
при нея; определил е режим на лични контакти на бащата всяка трета неделя от
месеца от 10.00 до 12.00 часа без приспиване, в присъствието на майката и е
осъдил бащата да заплаща издръжка, в размер на 180.00 лева месечно.
С
предявена на 02.03.18г. искова молба, ищцата Х. твърди, че бащата не проявява
интерес към детето, не осъществява режима си на лични отношения, заплаща
дължимата издръжка, живее в Германия.
Ищцата
твърди, че от м.септември 2017г. тя и детето са заминали за Великобритания и са
се установили там, като живеят в жилището на сестра й. Т.к. не поддържа
контакти с бащата, желае съдът да замести съгласието му детето да пътува до
държавите – членки на ЕС, Великобритания и Турция до навършване пълнолетие на
детето.
Ответникът,
призован при условията на Регламент (ЕО) 01393/2007г., чрез процесуален
представител адв.К. оспорва предявения
иск. Заявява, че не е доказано в какви условия живее майката с детето; счита че
безсрочно заместващо съгласие е недопустимо.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение е
частично неправилно и незаконосъобразно.
Както е разяснено в Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., „производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по
целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява
конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства.
… Изискването за съществуването на
конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага
разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на
Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави“.
В тази връзка и предвид тълкуванията на
закона, извършени от касационната инстанция, искането на въззивницата
заместващото съгласие на родителя да бъде дадено до навършване пълнолетие на
детето не може да бъде уважено – с оглед възрастта на детето, определеният от
Бургаският районен съд три годишен срок е целесъобразен и приемлив.
Следващите предпоставки, които според ВКС
следва да бъдат взети предвид, са „не само относно фактите, обуславящи
необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и относно
мястото, условията и средата, при които то ще пребивава“. В настоящият случай
от показанията на св.Фетие Х. се установява, че майката и детето живеят в
гр.Бристол, в дома на сестрата на майката; детето посещава детска градина, има
личен лекар. Майката работи в сладкарски цех на 4-часов работен ден.
Следователно условията и средата, в които детето ще пребивава са подходящи за
неговото развитие и възпитание.
На
следващо място касационната инстанция поставя въпроса за „конкуренция между правата на детето и
родителите, съответно - нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка
на интересите на детето… в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя,
при когото е определено детето да живее… . В такава именно ситуация промяната в
живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите
му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото
детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим
е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се
прецени, че не е в интерес на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК“.
В настоящият случай, както вече бе казано по-горе, майката и детето живеят в гр.Бристол, в дома на сестрата на майката; детето посещава детска градина, има личен лекар, майката работи в сладкарски цех. Това според въззивната инстанция сочи на необходимост детето да пътува неограничено до Великобритания и България, предвид обстоятелството, че родителят, на който е възложена родителската власт трайно се е установил да живее в чужбина. Битовите условия и средата, които той предлага са подходящи за развитието и възпитанието на детето – същото за период от година и половина се е социализирало в тази среда. От друга страна родителят, при когото детето не живее е установен преимуществено в Германия, макар след завеждане на настоящото дело да е заявил намерение да живее в България. Същият не е упражнявал режима на лични отношения с детето и не е заявил искане за неговата промяна.
„Решението на
съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на
детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато
родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да
подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани
с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или
от конфликти между двамата“.
В настоящия случай, независимо от представения трудов
договор, данните по настоящото дело и по делото за установяване на произход
сочат, че бащата трайно пребивава в Германия. Същият до предявяване на
настоящото искане не е проявявал желание да осъществява контакти с детето, не
плаща определената издръжка. Поради това въззивната инстанция намира, че
липсата на съгласие не е продиктувана от конкретни опасения и страхове,
свързани с интереса на детето, а по-скоро от неглижиране на родителските
задължения и липса на потребност от общуване.
„Даването на
разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите
не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой
пътувания, през определен период от време, но също до определени държави,
следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на
конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо,
емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при
разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид
правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси
трябва да бъдат от първостепенно значение“.
В настоящия случай, преценката на конкретната семейна
ситуация сочи, че детето, заченато от съжителството между страните по делото е
довело до тяхната раздяла, дезинтересиране на бащата и необходимост от
установяване на произход по съдебен ред. Бащата, въпреки твърденията че се
установява да живее в България, пребивава преимуществено в Германия, където е
живеела и майката, а последната понастоящем трайно се е установила във
Великобритания, поради което детето вече има обичайно местопребиваване в тази
държава. Интересът му налага то да има възможност неограничен брой пъти да
пътува до Великобритания и страните от Европейския съюз. До Република Турция
заместващото съгласие следва да се запази по начина, определен от районния съд
– всеки престой да не надвишава 30 дни.
Предвид
изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която е определен 30 дневен престой на
детето при всяко пътуване до страните – членки на Европейския съюз и Великобритания,
като бъде постановена възможност за неограничен брой пътувания в рамките на три
годишния период до тези държави.
Предвид
частичното уважаване на въззивната жалба, всяка от страните следва да понесе
направените от нея съдебно – деловодни разноски.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №545/12.03.2019г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№1528/18г., в частта, с което е
определено всеки престой на детето да не надвишава 30 дни, при пътуванията до
държавите – членки на Европейския съюз и Великобритания И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО на А.Ж.К., ЕГН**********, малолетният му син Еврен Антонов К. ЕГН **********
да напуска пределите на Република България по установения законов ред, като
пътува до държавите – членки на Европейския съюз и до Великобритания,
придружаван от майка си С.С.Х. ЕГН**********, неограничен брой пътувания в
рамките на три годишния период до тези държави.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО в частта, с което е определен три годишен срок за пътуванията и в
частта, с което е определена 30 – дневна продължителност на престой в Република
Турция.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.