РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Перник , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500591 по описа за 2020 година
С решение № 1013/28.07.2020г., постановено по гр.д. № 8458/2019г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на А. И. Е., че дължи на
„Топлофикация - Перник” АД, гр. П. сумата от 2 726,71 лв. - стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода
01.05.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 184,62лв., представляваща законната лихва за забава на
месечните плащания за периода 09.07.2017г. - 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –. до
окончателното й изплащане.
В установения от закона срок решението е обжалвано от А. И. Е., който моли същото
да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемото дружество е изразило становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът "Топлофикация - Перник" АД, гр. П. твърди, че ответникът дължи сумата от 2
726,71 лв. – стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 2 542,09 лв., за периода
01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. ; 184,62 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 09.07.2017 г.- 15.01.2019г.; както и законната лихва върху главницата от 2 542,09
лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен с твърдения за
липса на облигационно правоотношение между страните, тъй като ОУ не са влезли в сила.
1
Оспорено е, че за спорния период е потребена топлинна енергия в количествата и на
стойността, посочени от ищеца.
Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № **, том **, per. № ***, дело № 221 от 30.06.2015 г. на нотариус М. М., видно от
който ответникът е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот.
От приетата пред ПРС съдебно техническа експертиза се установява, че в имота са
монтирани уреди за измерване разхода на топла вода - 2 бр. водомери, както и в четири
помещения има монтирани отоплителни уреди, а в банята има щранг- лира. Реалното
потребление на количеството топлинна енергия не е установявано при годишният отчет на
уредите, тъй като ответникът не е осигурил достъп до имота си и му е начислен служебно
разход на топлинна енергия. В заключението е посочено, че начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и
съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно
/служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Начислените
суми се равняват на тези, за които е предявен искът.
За да уважи иска районният съд е приел, че ответникът е бил потребител на топлинна
енергия за исковия период, като не е изпълнил задължението си да заплати стойността на
потребената такава.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Във въззивната жалба се поддържа, че жалбоподателят не е ползвал топлинна енергия
на претендираната от ищеца стойност, че ОУ не са влезли в сила, че не е установена
причината, поради която потребителят не е изпълнил задължението си за съдействие на
отчитането на енергията, че липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за
осигуряване достъп до имота си, че неосигуряването на достъп до имота не е надлежно
удостоверено, че по делото не е представен договор между етажната собственост и
дружеството, извършващо дялово разпределение.
Жалбата е неоснователна.
Няма спор по делото, че ответникът / сега жалбоподател/ е бил собственик на
процесния топлосноабден имот през спорния период, като това обстоятелство се установява
и от приложения нотариален акт за дарение на недвижими имот № **, н.д. № 221/2015г. на
нотариус М. М..
След като ответникът е собственик на имот в топлоснабдена сграда, то той има и
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, като по силата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ отношенията между него и топлопреносното предприятие се уреждат от общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие, доколкото по делото липсват твърдения за
наличие на сключено между страните допълнително споразумение по реда на чл.150, ал.3
ЗЕ.
Неоснователен е доводът в жалбата за неприложимост на ОУ за исковия период,
основан на твърдения, че същите не са публикувани по предвидения в закона ред. По силата
на чл. 150, ал.2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Т.е. за да
същите да бъдат приложими е от значение фактът на първото публикуване, а второто такова
има само оповестителен характер. В случая е представено копие от бр.82/29.04.2008 г. на в.
"Съперник", в който са публикувани общите условия, от което и следва, че същите са влезли
в сила и са приложими за спорния период.
Както се посочи жалбоподателят има качеството на клиент на топлинна енергия и като
2
такъв има задължението, произтичащо от чл. 70, ал.4 и по чл. 69, ал.2 от Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ отм./, да осигури достъп за отчет на консумацията.
Единствено по този начин може да се определи има ли потребление на топлинна енергия
или не и съответно точното количество на потребената енергия. В случая е установено от
приетата съдебно – техническа експертиза, че поради неосигуряване на достъп до имота на
ответника, дължимите суми за потребена топлинна енергия са начислявани по реда на чл.69,
ал.2,т.2 и чл. 70, ал.4 от цитираната наредба и е начислена топлинна енергия като за
отоплителни тела без уреди.
Във въззивната жалба се поддържа, че не е установена причината, поради която
потребителят не е изпълнил задължението си за съдействие на отчитането на енергията, че
липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за осигуряване достъп до имота си, че
неосигуряването на достъп до имота не е надлежно удостоверено. Въззивният съд не дължи
произнасяне по тези възражения, тъй като същите се въвеждат за първи път пред въззивната
инстанция и са преклудирани. Независимо от това, съдът намира, че следва да отбележи, че
жалбоподателят е разполагал с правото по чл. 70, ал.5 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм./ да поиска допълнителен отчет на уредите в имота си, което няма
данни да е сторено.
Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на решението, основани на това че
по делото липсват доказателства за наличие на договор между етажната собственост и
фирмата, извършваща дялово разпределение.
По силата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално лицензирани лица. На
основание чл. 139 б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, като
изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата, като за резултатите от избора клиентите уведомяват
писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.Съгласно Чл.
139в. , ал.1 от ЗЕ когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б. Т.е.
възложител по договора за извършване на услугата по дялово разпределение са лицата,
посочени в чл. 139 б от ЗЕ и това е топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия, а не етажната собственост. Последната само трябва да избере лицето,
което да извършва тази услуга, но не и да сключва договор с него. Доказателства, че такъв
избор е направен са представени – протокол от общото събрание на ЕС от ***г., видно от
който „Директ” ЕООД е избрано да извършва услугата по дялово разпределение, което
дружество е и извършвало тази услуга. Последното обстоятелство се установява от
заключението на вещото лице З..
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1013/28.07.2020г., постановено по гр.д. № 8458/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА А. И. Е., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** да
заплати на „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4