Разпореждане по дело №302/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е по реда на член 243, алинея 3-5 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г К., повереник на наследниците на пострадалия Н У., живял в гр. П., за смъртта на който е образувано досъдебно производство № 943/2009 година по описа на РУП – Сандански.

Жалбата е подадена срещу постановление на О. П. – Б. от 26.04.2011 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Постановлението за прекратяване е обжалвано в законния срок /макар и да липсват доказателства кога препис от същото е получено от наследниците на пострадалия, жалбата е депозирана в 7-дневен срок от издаване на постановлението, поради което срокът за обжалване според съда е спазен/.

С жалбата се иска отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Излагат се съображения за това, че са анализирани свидетелски показания на работещи във фирмата, които са могли да бъдат поради това уязвими за поведението си във връзка с инцидента, а изводите на експерта с оглед тези показания не са могли да бъдат различни. Сочи се липса на анализ на установени обстоятелства и несъбирането на доказателства за други обстоятелства – пострадалият според адвоката не е имал задължение по длъжностната му характеристика да подмазва билни капаци, не били събрани доказателства дали на обекта е имало предпазни колани, къде са били, ползвали ли са се от други работници, след като пострадалият е видян от ръководителя на обекта да се качва без предпазен колан, е следвало да се предприемат мерки да не извършва тази дейност. Поради това, че доказателствата по делото са били непълни, се прави искане да се отмени постановлението за прекратяване и делото се върне на прокурора със задължителни указания.

След постъпване на жалбата в първоинстанционния съд е изпратено ДП № 943/2009 г. по описа на РУП – Сандански.

Съдът, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство и изложените доводи в жалбата намира следното:

Жалбата е допустима – същата е подадена в законовия 7-дневен срок и от легитимирано лице – наследници на пострадал от евентуално извършено престъпление.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна. Атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано. На досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – чл. 13 и чл. 14 НПК, както и чл. 107 НПК, изразяващо се в следното:

Досъдебното производство е започнало срещу неизвестен извършител за това, че на 12.12.2009 г. около 10:30 часа в гр. Мелник, общ. Сандански, на новострояща се масивна постройка, разположена в УПИ-І, кв. 5 по плана на гр. Мелник е причинил смъртта на Н У. от гр. П. и изясняване дали настъпилата смърт не е резултат на немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. В постановлението на ОП – Б. е прието, че пострадалият по силата на трудов договор от 31.07.2007 г. с „М -А и Захов" ООД - гр. Сандански е изпълнявал във фирмата длъжността кофражист, като за изпълнение на задълженията си, У. на 12.12.2009 г. /и известен период от време преди това/ пътувал от гр. П., където живеел, до строителен обект на фирмата – работодател - „Хотел с административна част" в гр. Мелник /УПИ-I, кв. 5 по плана на гр. Мелник/. Тези обстоятелства не са спорни по досъдебното производство, както и приетия за установен в постановлението на прокурора факт, че св. Н е бил технически ръководител във фирмата, отговарящ за грубия строеж точно на този обект, на който той и работниците на 12.12.2009 г. пристигнали около 8 ч /свидетелите С, Л. П, К, Ч, С, С. М, С и др./, сред работниците бил и пострадалият Н У.. Непротиворечиви са гласните и писмени доказателства, в подкрепа на които е графологическата експертиза по делото, че на пострадалия и на другите работници св. Андонов като технически ръководител след като ги разпределил по обекти, провел и ежедневен инструктаж, за което работниците се подписали в списъка за инструктаж. Част от разпитаните по делото свидетели следвало да направят арматурата на обект - блок „С", а останалите работници - с микробус да бъдат изпратени на обект „М 1". Преди започване на работа този ден станал разговор между св. Андонов и пострадалия У., част от този разговор е възприет от някои от присъстващите на място работници, като пострадалият съобщил на техническия ръководител на обекта, че от петък му е останало да довърши работа на покрива на обект - блок"Д", след което щял да дойде на другия обект. Прокурорът е приел за достоверни показанията на св. А, в които последният е заявил, че се е съгласил У. да отиде да довърши работата, като изрично го бил предупредил да прекрати работа, ако започне да вали, бил му казал да се качи само ако е сухо, отключил намиращия се до обекта фургон, откъдето У. трябвало да вземе задължителните предпазни средства - въже и предпазен колан, като св. А изпратил общия работник - св. К, да помага на пострадалия. След това прокурорът е приел за установени от гласните доказателства извършените от пострадалия действия – качването на У. на покрива на обекта, облечен с елек и работно облекло, с каска на главата и ръкавици, но без задължителен предпазен колан, нито въже, подаването от св. К на кофа с разтвор на пострадалия, който започнал да подмазва билите капаци, отиването на св. Киров до тоалетна извън обекта, докато пострадалият бил още на покрива, съответно чутите викове и падането на пострадалия пред входа на обекта, вляво от стълбите, събраните работници около У., който бил в съзнание, с дъждобран. В постановлението на прокурора е посочено, че падането на пострадалия от покрива е било около 9:30 ч по показания на св. Л, който работел на блок „С" и след това е бил при пострадалия до качването му в линейката, като на този свидетел пострадалият казал, че е паднал от покрива и го болят краката и кръста, станал разговор и за промяна на местоположението на пострадалия, но свидетелите му обяснили, че не трябва да мърда, вече валяло и свидетелите Л и П завили пострадалия с дебело работно палто и найлонов дъждобран, обадили се на техническия ръководител св. А. Въпреки спешното транспортиране до МБАЛ - гр. Сандански на пострадалия, последният починал в болницата. Извода на в.л. по съдебномедицинската експертиза е, че смъртта на Н У. се дължи на комбинирана коремна и гръдна травми със счупване на кости на крайниците, довели до масивни, несъвместими с живота увреждания на органи в тези области, множествени счупвания на костите от таза, разстройство на дишането и остра кръвозагуба от настъпилия хеморагично-травматичен шок, като смъртта не е настъпила бързо, но е била неизбежна, поради тежестта и съчетанието на уврежданията, които се дължат на удар върху твърд, тъп предмет с широка контактна повърхност, какъвто е и терена на земната повърхност и същите добре отговарят да са получени при пряко падане от високо, върху краката и седалището вляво. Прокурорът е възприел изцяло експертизата на в.л. в областта на охрана на труда в строителството, леката и тежка промишленост, по която е направен извод, че няма установени допуснати нарушения от длъжностни лица, а допуснатата смъртна трудова злополука е в резултат на проявената несъобразителност от самия пострадал, който поради малкия обем довършителни работи е решил да свърши работата бързо и не е взел предпазен колан, като е започнал работа по подмазване на капаците, а когато е завалял дъжд, е решил и започнал да слиза, без да съобрази, че в първия момент от намокряне повърхностите са най-хлъзгави, което е станало причина да се подхлъзне и падне от покрива – от височина около 9 м.

При тази фактическа обстановка в обжалваното постановление ОП – Б. е приела, че с оглед събраните на досъдебното производство доказателства е налице нещастен случай, тъй като не се установявало виновно поведение, изразяващо се в допуснати от другиго нарушения поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, които да са в причинна връзка със смъртта на пострадалия У..

Настоящият състав счита, че необосновано и при неизпълнение на задължението за предприемане на всички мерки за разкриване на обективната истина е направен извод от прокурора в обжалваното постановление, че не е налице престъпление. Видно от материалите по досъдебното производство разследващите органи не са проявили активност и не са събрали гласни доказателства, които са могли да имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Налице са съществени противоречия в показанията на свидетелите, без изясняването на които не е следвало да се прави извод дали случилото се е нещастен случай или смъртта е резултат на извършено престъпление. Показанията на св. А, който е бил технически ръководител на обекта и като такъв е имал задължения за спазване на здравословните и безопасните условия на труд на строителния обект, е следвало да бъдат проверени чрез събиране на други доказателства с оглед правата на този свидетел по чл. 121 НПК и предвид задълженията, които е имал в конкретния случай. От показанията на св. Желева и писмените инструкции /мерки/ за безопасната работа за всички видове СМР на обекта се установява, че св. А на 12.12.2009 г. според св. Ж/която е специалист ПТО и отговорник по безопасност и здраве във фирмата-работодател/ е трябвало да даде на пострадалия У. предпазен колан като изпълняващ дейност, за която е било необходимо такова предпазно средство, именно техническият ръководител не е трябвало да допуска пострадалия на работа, съответно да го отстрани, ако не ползва това предпазно средство. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които може да се направи извод, че на обекта е имало два предпазни колани, които са давани без писмено документиране на това на работници, които извършват дейност, за която е необходимо такова предпазно средство. Не се установява обаче по непротиворечив начин обстоятелството къде са били тези колани, кой /техническият ръководител или св. Б П, който същият ден е бил на работа/ е трябвало да даде предпазен колан на пострадалия, могъл ли е последният сам да си вземе такъв. Св. А сочи, че е отключил фургона и казал на пострадалия да си вземе колан и въже, това сочи и св. П С, но в показанията си последният свидетел заявява, че Благо склададжията трябвало да даде на пострадалия тези средства. Като не е изяснено могъл ли е пострадалият сам да си вземе предпазните средства, които са били заключени, или е трябвало някой да му ги даде, съответно каква е била практиката по ползването на предпазните колани, носил ли е такъв пострадалият предишния/те работни дни, когато е извършвал същата работа, за да се установи дали е бил дисциплиниран работник, как другите работници са получавали предпазни колани, същият ден други работници взели ли са такива, не може да се прави извод, че няма допуснато нарушение при изпълнение на дейността на строителния обект, което да е в причинна връзка със смъртта на У.. След като са налице гласни и писмени доказателства, от които се установява задължение на техническия ръководител да даде предпазно средство и да не допуска на работа работник без такова средство, не могат да се кредитират показанията в качеството на свидетел на този технически ръководител, че същият е изпълнил всичко, което е било необходимо съгласно инструкциите за този обект, изготвени от св. Ж, за безопасната работа на пострадалия, на който е казал да си вземе колан и въже.

Освен посоченото по-горе налице са противоречиви гласни доказателства и за това дали при започването на работа на обекта от пострадалия е валяло дъжд, било ли е влажно на обекта. Св. Л сочи, че е било влажно от предишните дъждове, св. П сочи в показанията си, че освен че било влажно и тук там припръсквал дъжд, Кпък заявява, че е започнал да пръска леко дъжд, когато е тръгнал за тоалетната, св. Чв твърди за възприет от него разговор между техническия ръководител и пострадалия, че на св. А му изглеждало, че ще вали дъжд и по-добре да не се качва горе, но пострадалият настоявал и тогава А се съгласил, св. С сочи, че макар и на обекта като отишли да не е валяло, имало роса сутринта, защото обектът бил до реката, св. С сочи, че е било мокро и като пристигнали в Мелник “леко прехвърляло”, същото заявява и св. С, дори техническият ръководител св. А сочи в показанията си, че бил казал на пострадалия да се качи на покрива само ако е сухо и веднага да прекрати работа, ако почне да вали. Налице е и писмено доказателство по делото, от което се установява, че на 12.12.2009 г. в М е регистриран валеж от дъжд и сняг между 9 и 19 ч. Св. А в показанията си заявява, че когато отишъл при пострадалия на мястото на падането е разговарял с него в присъствието на Б П и В Л и го е питал сухо ли беше на покрива като се качи, а пострадалият отговорил, че било сухо, питал го защо не е слязъл веднага като е завалял дъжд, но пострадалият бил казал, че е било сухо и два пъти е слизал и се е качвал, не се бил вързал за комина, защото мислел, че ще свърши бързо и покривът бил сух. Между показанията на св. А и показанията на свидетелите П и Л, които сочат, че са били с пострадалия до пристигането на линейката /а единият от тях го е придружил и до болницата/ и би следвало да са възприели този разговор между пострадалия и св. А, са налице съществени противоречия относно заявеното от пострадалия преди тримата свидетели – св. Л сочи само за разговор с пострадалия как се чувства, какво го боли, св. П освен за тези обстоятелства сочи, че при пристигането на място на техническия ръководител св. А питал пострадалия защо като времето е лошо, се е качил горе, а пострадалият казал, че е било сухо, когато се е качил, Л и П изобщо не споменават за заявеното от А, че е ставал разговор за колан, за бързо свършване на работата. Изложените по-горе противоречия и непълноти в събрания доказателствен материал според настоящия състав не дават основание да се направи извод, че е налице нещастен случай преди събирането на доказателства за тяхното отстраняване. Постановлението на прокурора е при допуснати нарушения на чл. 13 и 14 НПК, които са довели до необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт, защото са направени изводи без да са изследвани обстоятелствата по делото в необходимата пълнота и обективност, пълно и всестранно. Въпросът за прекратяване на наказателно производство поради липса на престъпление следва да се реши едва след събиране на всички възможни доказателства по делото и след тяхното пълно изследване – в противен случай се допуска съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до необоснованост и незаконосъобразност на акта, постановен въз основа на доказателства, събрани при допускане на тези нарушения. Поради изложените по-горе съображения обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство като незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени изцяло и делото върне на прокурора за извършване на нови действия по разследването, с които се съберат доказателства, необходими за обективното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като се подложат на внимателна проверка показанията на св. Акато технически ръководител на строителния обект и с допълнителен разпит на същия, на другите свидетели, извършване при необходимост на очни ставки или по преценка на разследващите органи с извършване на други действия, се изяснят обстоятелствата, за които са налице противоречия в събрания до този момент гласен доказателствен материал: в колко часа е изпратен пострадалият да работи на покрива, бил ли е покривът хлъзгав към този момент, съответно имало ли е поради това опасност от подхлъзване заради влагата, кой е трябвало да даде предпазен колан на пострадалия, свободен ли е бил достъпа до предпазните средства на работниците, за да могат те да си вземат тези, които са им необходими, с оглед ограничения брой на коланите /2 на брой съгласно писмените доказателства/ други работници същия ден ползвали ли са такъв и от кой са го получили, използвал ли е пострадалият предпазен колан предишните дни, когато е извършвал същата работа, какъв точно е бил разговора на пострадалия със св. А преди пристигането на линейката.

След събирането на всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото прокурорът следва отново да направи преценка дали е налице извършено престъпление във връзка със случилото се или наказателното производство следва да се прекрати поради това, че смъртта на У. е вследствие на нещастен случай само поради проявената от него несъобразителност. Във връзка със заключението на експерта в областта на охрана на труда в строителството, леката и тежката промишленост, следва да се отбележи, че в.л. е направило изводи, за които не е използвало специалните си знания, поради което за същите не следва да се възприема заключението му, както е направил прокурорът в постановлението си /вж. заключението – пострадалият бил проявил несъобразителност, като поради малкото довършителна работа е решил, че ще свърши бързо и не е взел предпазен колан, когато е завалял дъжд е решил и започнал да слиза се е подхлъзнал/. Очевидно за тези изводи вещото лице не е ползвало никакви специални знания и дори следва да се приеме, че за тези изводи по делото не са налице доказателства, тъй като не се установява с категоричност причината пострадалият да е бил без предпазен колан, дали падането от покрива е било, когато същият е решил да слиза и то когато е завалял дъжд или защото се е подхлъзнал при работата върху влажен и поради това хлъзгав покрив.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА постановление от 26.04.2011 г. на О. П. Б., с което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител по ДП № 943/2009 г. по описа на РУП – Сандаски за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на ОП – Б. за спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК.

Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд – София в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя и ОП - Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: