Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 във връзка с чл. 317 от ГПК. С решение от ... година, постановено по гр. дело № ..... по описа на В. районен съд за 2010 година, Р. М. А., едноличен търговец „Р. – Р. А.”, гр. С., е осъдена да заплати на В. В. С. сумата от 302 лв., трудово възнаграждение за времето от ..... год. до ... година, ведно със законната лихва върху вземането, считано от ..... год. до окончателното му заплащане, както и сумата от 7,58 лв., обезщетение за вреди от забава в плащането на присъденото възнаграждение до датата на предявяване на исковете – ..... год. За разликата от присъдената стойност до пълния претендиран размер от 30 лв., искът за обезщетение за вреди от забава е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ответницата е присъдена дължимата върху уважените искове държавна такса. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение. Решението е обжалвано от Р.М.А. едноличен търговец "Р.- Р. А.”, гр. С. в осъдителната част с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове. Позовава се на неправилен анализ на събраните доказателства – решението било основано на свидетелски показания на заинтересувани от изхода на спора лица. Неправилно били игнорирани тези на счетоводителя на търговското предприятие на ответницата-жалбоподател. За исковия период трудовото правоотношение между страните било прекратено и ищцата не е полагала труд. По посочената причина не фигурирала във ведомостите за заплати. Недоказана била претенцията за мораторна лихва. Съдът не бил властен да изчислява вземането по размер. Ответникът по жалбата - В. В. С. – е изложила доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.128 във връзка с чл. 242 от Кодекса на труда. Ищцовата страна - В. В. С. - излага в исковата си молба, че по силата на трудов договор с ответницата работила като сервитьор в нейно заведение – снек-бар „О.”, гр. С.. За времето от .... год. до ... година не й било заплатено дължимото трудово възнаграждение. По реда на настоящото производство претендира присъждането му в размер на сумата от 302 лв., ведно със законната лихва върху вземането, считано от ..... год. до окончателното му заплащане, както и сумата от 7,58 лв., обезщетение за вреди от забава в плащането на търсеното възнаграждение до датата на предявяване на исковете. Ответната страна – Р.М.А. едноличен търговец "Р.- Р. А.”, гр. С. - оспорва исковете с възражения, аналогични на оплакванията по жалбата. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложеното трудово досие на ищцата, че са били във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „сервитьор” в търговското предприятие на ответната страна: трудов договор № .... от ..... година. На ...... година ответницата е издала заповед за прекратяване на правоотношението, заради това, че ищцата е закъснявала и не се е явявала на работа – заповед № ... от посочената дата, на ищцата връчена на ..... година: известие за доставяне на въпросната заповед, във връзка с протокол от ...... година, в който ищцата и трето лице – Р. Г., са удостоверили, че ищцата е отказала да получи писменото искане за обяснения относно причините, довели до неявяването й на работа. За исковия период ищцата е работила в заведението на ответницата – показанията на свидетелите В. Д. и Д. К.. Предвид липсата на данни за заинтересованост или пристрастие съдът третира изнесеното за достоверно. Както е изтъкнал и първостепенният съд, фактът на полагане на труд не се опровергава от разпитания на ответната страна свидетел – Р. А.. Последната изнася предимно отрицателни факти – не е виждала ищцата на работа, няма впечатление да е замествала някого в заведението, които не влизат в противоречие с показанията на първите двама свидетели. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. По безспорен начин по делото се установи съществуването на твърдяното по исковата молба трудово правоотношение, неговите основни елементи – трудова функция и договорено възнаграждение, както и полагането на труд за исковия период. Посочените факти, съчетани с липсата на доказателства за плащане или за погасяване на вземането за възнаграждение по друг способ, запълват състава на чл. 128 от КТ и онагледяват доказаността на иска по основание. Ответницата е в неизпълнение на основно свое задължение по трудовия договор, заради което предпоставките за ангажиране на отговорността й с възмездяване на положения труд са налични. Доводите на ответната страна са неоснователни. Те не държат сметка за момента на прекратяване на трудовото правоотношение, така, както законът го е уредил: до момента на получаване на заповедта за уволнение, а това е станало едва в края на месец май, 2010 година, страните са във валидна трудовоправна връзка и положения труд следва да бъде заплатен – чл. 195, ал. 3, респективно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Исковете са доказани в търсения размер – в тази насока, в това число и по отношение на начина на определяне на вземането за обезщетение за вреди от забава, по реда на чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първостепенното решение. Ирелевантни за спора са доводите, отнасящи се до формата и вписването на трудовите договори в НАП. Касае се за отношения от публичен порядък и развиващи се с държавата като трето, чуждо за трудовото правоотношение, лице и уреждащи материя, коренно различна от правата и задълженията по индивидуално трудово правоотношение. Доводите на жалбоподателката за недоказаност на исковите претенции по размер не равни на правилото на чл. 162 от ГПК. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответницата по жалбата има право на разноски за настоящото производство, по делото доказани като сума от 200 лв., възнаграждение за един адвокат. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от ..... Òодина, постановено по гр. дело № .... по описа на В. районен съд за 2010 година в обжалваната му част. Осъжда Р.М.А. едноличен търговец "Р.- Р. А.”, гр. С. да заплати на В. В. С. от гр. С., ул. „М. Д.” № ..., вход „...”, ЕГН: *, със съдебен адрес Ж. Д., адвокат от гр. В.Т., ул. „В. Л." № ...., етаж ......, сумата от 200 / двеста лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |