№ 787
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500638 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. М. Б., ЕГН **********, срещу
Решение №264/22.01.2024г. по гр. дело №13021/2022г. на ВРС, 35-ти състав, в
частите с което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение
на детето В. Б. М., ЕГН**********,на майката З. А. Т., ЕГН**********, при
която е определено и местоживеенето на детето на адрес: гр.В., ж.к. „В.В.“,
бл.408 вх.4 ет.2 ап.6;
2/ е определен режим на лични отношения на бащата Б. М. Б.,
ЕГН**********, с детето В. Б. М., ЕГН**********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17,00 часа с преспиване
при бащата до неделя в 18,00 часа,
- един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск;
- всяка четна година на рождения ден на детето от 16:30 часа до 10:00
часа на следващия ден с преспиване;
- всяка нечетна година на деня, следващ рождения ден на детето, от
16:30 часа до 10:00 часа на следващия ден с преспиване;
- на рождения ден на бащата от 16:30 часа до 10:00 часа на следващия
1
ден с преспиване;
- през Пролетната ваканция от 10:00 часа на 01.04. (първи април) до
18:00 часа на 05.04. (пети април) с преспиване;
- през Великденски празници (официални почивни дни): всяка четна
година от 10:00 часа в петък до 20:30 часа в събота, с преспиване, а всяка
нечетна година от 10:00 часа в неделя до 10:00 часа в понеделник с
преспиване;
- през Коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 23.12.
(двадесет и трети декември) до 22:00 часа на 29.12. (двадесет и девети
декември) и всяка нечетна година от 10:00 часа на 29.12. (двадесет и девети
декември) до 22:00 часа на 03.01. (трети януари) с преспиване;
- всяка четна година, за празниците: 1 май - Ден на труда и на
международната работническа солидарност, 22 септември - Ден на
Независимостта на България, за времето от 10:00 часа до 19:00 часа на същия
ден;
- всяка нечетна година, за празниците: 3 март - Ден на Освобождението
на България от османско иго, 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и
Българската армия, 6 септември - Ден на Съединението и 1 ноември - Ден на
народните будители, както те са посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от
КТ или по решение на Министерски съвет, взето на основание чл. 154, ал. 2 от
КТ, за времето от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден.
3/ е осъден Б. М. Б., ЕГН **********, да заплаща издръжка в полза на
детето В. Б. М., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител
З. А. Т., ЕГН**********, в размер на 250.00лв. на месец, считано от деня на
подаване на исковата молба в съда – 29.09.2022г., с падеж до 15-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на задължението;
4/ са отхвърлени насрещните искове по чл.127, ал.2 от СК на Б. М. Б.,
ЕГН**********, за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето В. Б. М., ЕГН **********, на Б. М. Б., при който да се
определи местоживеенето на детето; за определяне на режим на личен контакт
на детето с майката, и за осъждане на майката да заплаща месечна издръжка в
полза на детето В. Б. М., ЕГН **********, в размер на 200.00лв. считано от
датата на предявяване на насрещния иск – 07.11.2022г., с падеж 5/пето/ число
на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването на издръжката;
и е осъден бащата-ответник за държавна такса по издръжката на детето.
Решението не е обжалвано в останалата му част.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства. Първоинстанционният съд не е обсъдил правилно,
2
поотделно и в съвкупност събраните доказателства по делото, което е довело
до неправилни фактически и правни изводи. Поддържа позицията си пред
ВРС за сериозни родителски слабости и дефицити на майката. Оспорва бащата
да има просто потребност да излезе на преден план за сметка на майката, а
счита, че се е наложило да я замести изцяло поради нейните проблеми, като
загрижен и отговорен родител. В момента връзката между детето и майката е
нарушена поради причини в майката, което е обусловило и потребността на
момчето да потърси баща си. Недопустимо е една майка да не познава
ежедневието, навиците, интересите, учебната заетост и приятелския кръг на
детето й, както е в случая. Бащата е основната опора на сина си в момента.
Поради което моли за отмяна на за отмяна на решението в обжалваните му
части и за уважаване на насрещните искове по чл.127, ал.2 от СК, което искане
поддържа в о.с.з.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Поддържа твърденията си
пред първоинстанционния съд относно родителските си качества, нагласата на
ответника към манипулация на детето и за настройване против майката. Той е
започнал „състезание“ с нея с цената на спокойствието на сина му. Освен това
след постановяване на първоинстанционното решение бащата е преустановил
всякакви грижи към сина им. Майката е по-пригодният родител и е в интерес
на детето тя да упражнява родителските права. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, което поддържа и
в о.с.з.
Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява конкретно становище по
съществото на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на З. А. Т.,
ЕГН**********, срещу Б. М. Б., ЕГН **********, с правно основание чл.127,
ал.2 от СК и чл.143 от СК, със следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето В. Б. М., ЕГН**********, на майката З. А. Т.; за определяне на
местоживеене на детето при нея на конкретен адрес; за определяне на
посочен режим на лични отношения на детето с баща му Б. М. Б.; и за
осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на В. Б. М., чрез майка му
и законен представител З. Т., в размер на 300.00лв. на месец, с падеж 15-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й, считано от подаване на исковата молба в
съда – 29.09.2022г. до настъпване на законово основание за изменение или за
3
прекратяване на задължението.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове на Б. М. Б.,
ЕГН**********5, срещу З. А. Т., ЕГН**********, с правно основание чл.127,
ал.2 от СК и чл.143 от СК, със следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето В. Б. М., ЕГН**********, на бащата Б. М. Б.; за определяне на
местоживеене на детето при него на конкретен адрес;за определяне на
посочен режим на лични отношения на детето с майка му З. А. Т.; и за
осъждане на майката да заплаща издръжка в полза на В. Б. М., чрез баща му
и законен представител Б. Б., в размер на 200.00лв. на месец, с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й, считано от подаване на насрещната
искова молба в съда – 07.11.2022г. до настъпване на законово основание за
изменение или за прекратяване на задължението.
Ищцата твърди, че тя и ответникът са родители на детето В. Б. М.,
родено на 22.03.2011г. от съвместното им съжителство без брак. Сочи, че
родителите са във фактическа раздяла, макар че продължават да живеят в
общото им и съсобствено жилище „като съквартиранти“.
Твърди още, че взаимоотношенията между родителите са влошени, като
причина за „раздялата им“ бил възникнал между тях спор, при който
ответникът изпаднал в ярост, започнал да трепери и й стисна силно ръката,
причинявайки й болка. След този инцидент ищцата решила да вземе със себе
си детето и да отидат заедно на село при нейното семейство, но се принудила
да се върне. За около месец ответникът променил държанието си и се държал
добре, поради което ищцата решила да даде шанс на връзката им. Скоро обаче
ответникът отново започнал да се държи грубо с нея. Станало ясно и че той
има връзка с друга жена. След това продължили да живеят заедно в общото им
жилище, но отчуждени и без да общуват помежду си.
След раздялата грижите за домакинството, отглеждането, възпитанието
и обучението на детето били поети изцяло от майката. Общуването на детето с
бащата било свързано предимно с развлечения и дейности извън дома.Бащата
се възползвал от това и манипулиарл детето, като го настройвал срещу майка
му. Ответникът няма достатъчен родителски капацитет и не познава нуждите
на детето им, поради което не следва да упражнява родителските права.
С оглед на изложеното, своите родителски качества и привързаността с
детето ищцата поддържа, че тя следва да упражнява родителските права върху
общото на страните дете.
Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с
другия родител е подходящият за случая.
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
4
В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва насрещните искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищцата са родители на детето В., както и че родителите са
разделени към момента на исковата молба,въпреки че живеят в общо жилще
„като съквартиранти“.
Твърди обаче, че през първите години грижите за детето били поемани и
от двмата родители. Влошените им отношения се дължат само на поведението
на ищцата спрямо детето и ответника. Проблемите започнали още през 2017г.,
когато ищцата изпадала в депресия, проявявала пълна апатия към всички и
всичко около нея и търсила лекарска помощ. През 2018г. проявявала вербална
и физическа агресия без причина, както срещу ответника, така и срещу майка
си и детето. Същата година ищцата заминала да живее с друг мъж.
Ответникът преглътнал всичко и успял да убеди ищцата да се върне в името
на детето. След два месеца върнала агресивното си поведение към ответника,
започнала да злоупотребява с алкохол, станала апатична спрямо детето,
занемарила домакинството, спряла да готви, пере и чисти. След смъртта на
майка й през месец април 2020г. положението станало нетърпимо. През 2020г.
ответникът подал молба за предоставяне на родителските права, но след
обаждане от майката, че ще се самоубие, ответникът й дал пореден шанс. След
месеци продължили скандалите, обвиненията, апатията и
дезинтересираността към семейството и детето.
Ответникът твърди, че през всичките години е бил неотлъчно до сина
си, полагайки грижи не само за неговото физическо, но и за неговото
емоционално състояние, за да компенсира отсъствието на майка му. Счита, че
към момента майката на детето не е способна да задоволява потребностите на
момчето.
С оглед на изложеното, своите родителски качества и привързаността с
детето бащата поддържа, че той следва да упражнява родителските права
върху общото на страните дете.
Твърди и че предложеният от него режим на лични отношения (РЛО) на
детето с другия родител е подходящият за случая.
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва началните искове.
Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява конкретно становище по
предмета на спора за родителски права.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето В.
Б. М. е родено на 22.03.2011г., като негови родители са страните по делото З. Т.
5
и Б. Б..
Не се спори и е видно от приетия НА №************г., том 2, рег. №
****, нот. д. №********г. на н-с при ВРС, че З. Т. (майка на ищцата) е продала
на З. Т. и Б. Б. собствения й апартамент с идентификатор
№*****************, с административен адрес: гр.В., ж.к. „В.В.“, бл.408,
вх.4, ет.2, ап.6.
Безспорно е, че в посоченото жилище бившите пратньори продължават
да живеят със сина им и досега.
От приетата служебна бележка изх. № АСД-03-02-225 от 05.09.2022г. от
Първо ОУ „С.к.Б.П.“ – В., р-н Вл. В., се установява, че В. Б. М. е ученик
редовна форма на обучение в 5б клас през учебната 2022/2023г.
Видно от приетата служебна бележка от ЕТ „Б.-Н.М.“ изх. №
4/24.08.2022г., брутното трудово възнаграждение (БТВ) на З. Т. за периода
м.08.2021ф.-м.07.2022г. е общо в размер на 9307.67лв.
От приета служебна бележка от „Х. 77“ ООД изх. №15/04.10.2022г. е
видно, че БТВ на ответника за периода от м.10.2021г. до м.09.2022г. възлиза на
на 8 912.85лв.
От приета на л.55 от делото на ВРС справка от ТД на НАП се
установява, че БТВ на отв. Б. Б. за първите три месеца на 2023г. е 850лв.
В приобщения социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на
компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че раздялата
на родителите на детето В. датира от пролетта на 2022г., но и досега тримата
живеят заено в едно жилище. Непосредствените грижи за В. се полагат и от
двамата родители. Детето е емоционално привързано и към майка си, но към
момента на проучването е по-близко с баща си. И двамата родители имат
желание и възможност да упражняват родителските права по отношение на
детето. По време на разговора с В. М., той изразява желание да живее заедно с
баща си.
Показанията на св. Д. К. съдът цени като обективни и непосредствени
(за обстоятелствата, базирани на лични впечатления). От тях се изяснява, че
свидетелката познава ищцата от ученическите си години, а децата им са били
в една група в детската градина и сега са в един клас в едно училище. Детето
В. живее с майка си и с баща си в един апартамент, като и двамата родители
полагат грижи за неговото отглеждане, но двамата са с различен подход при
отглеждането на детето – ако детето направи някаква беля, бащата винаги го
защитава, а майката се опитва да наложи наказание за да му покаже, че не е
правилно това, което е направил, но бащата го отменя. Отношенията между
родителите са обтегнати. На родителски срещи винаги е ходила майката.
Според свидетелката детето е привързано и към майка си, и към баща си, то
си обича и двамата. Въпреки това свидетелката е забелязала промяна във В. –
станал е по-напрегнат, по-тъжен, през последните месеци имал в училище
много разправии с децата, проявявал е агресия към децата, вкл. и към
дъщерята на свидетелката, използвал е обидни думи.
Показанията на св. А.М. съдът цени като обективни и като
6
непосредствени (за обстоятелствата, базирани на лични впечатления). От тях
се изяснява, че през 2020г. настъпил разрив в отношенията на родителите на
момчето В., който продължава и към момента. През лятото на 2020г. З., детето
и свидетелката били в семейна къща в село П.. Там свидетелката за пореден
път във времето забелязала, че В. е много привързан към майка си, „той търси
майка си, постоянно общува с нея“, „ те се обичат“. През 2020г. ответникът
завел дело за упражняване на родителските права върху детето, като твърдял и
изневери от З., което било напълно невярно, но от което настъпило голямо
разочарование у З.. Към момента на настоящото дело свидетелката констатира
в момчето „до известна степен отегчение да е с майка си, защото тя няма
много възможност да му предложи забавления, а той е свикнал да пътува,
свикнал е да излиза, свикнал е да се забавлява интензивно“. Тези неща са
свързани предимно с финанси, относно които бащата Б. демонстрира
финансова увереност, но З. има своите трудности и задължения. Свидетелката
забелязва в момчето „скука“, за преодоляване на която баща му осигурява
забавления. В този смисъл З. е поставена в много неизгодно положение,
защото тя е концентрирана върху ежедневните грижи за детето и за дома и
няма възможност да предоставя на сина си всички радости, с които той е
свикнал. Доскоро тя е нямала автомобил и не е можела да пътува с детето.
Въпреки всичко „детето е привързано към майка си, то има нужда от нея“,
също както има силна връзка и нужда и от баща си. Бащата Б. е весел,
общителен и трудолюбив човек, но подходът му с много развлечения го
поставя в по-изгодна позиция спрямо детето. В момента З. се е стабилизирала
и ако има възможност да живее с детето ще е от изключително голямо
значение и за двамата, защото връзката й с него е под въпрос, донякъде с оглед
влиянието на бащата. Според свидетелката няма да е никак добре да бъде
прекъсната връзката на момчето с майка му, защото то има нужда и от нея.
Свидетелката признава, че не може да комнетира отделни родителски
капацитети на двамата родители.
Показанията на св.Х.Д. съдът цени като обективни и като
непосредствени (за обстоятелствата, базирани на лични впечатления). От тях
се изяснява, че свидетелката е работодател на отв. Б. Б.. По нейните
впечатления Б. полага основните грижи за сина му. Нейните впечатления са от
случаите, когато бащата е водил момчето на работа с него. Ответникът по
делото е шофьор на микробус или автомобил и е имало случаи да взема сина
си по цял ден с него в колата, докато работи. Б. е споделял на св. Д., че той учи
с детето, готви с него, участва активно в спорните занимания на детето, води
го на плуване, взема го от училище и т.н. Свидетелката е виждала майката на
детето само на фирмени събития; с нея „нямам връзка“; основната
информация за нея свидетелката има от Б.. Родителите на В. са имали
проблеми и няколко пъти се разделяли, но винаги Б. правил опити да се
съберат в името на сина им.
Показанията на св. Я.Т. съдът цени критично с оглед на тяхната
декларативност, при това в явно противоречие със заключението по приетата
СПсЕ и с информацията от изслушването на детето пред въззивния съд. Те са
в смисъл, че основните грижи за детето В. са поети от баща му; той го гледа,
7
той му готви, той го води на плаж, на тренировки, на екскурзии и на
състезания; само той му помага в училище. Свидетелят не е виждал майката
да върши каквото и да било за детето. Но въпреки това заявява, че майката
няма качества да бъде основен родител за възпитанието на детето, че „не става
за родител“, че „живее си нейния живот“ и „не обръща внимание на В..
Според свидетеля момчето е привързано само към баща му, но не и към майка
му; преди може да е било привързано към нея, но „сега вече не“. Между
детето и баща му има силна връзка, обич и уважение. Не знае за агресивни
прояви на детето към родителите или към други деца.
Заключението по приетата СПсЕ съдът кредитира изцяло като
обективно, обосновано и неоспорено. От него се установява, че
емоционалната връзка и привързаността на детето с баща му в момента е по-
силна,отколкото с майката. Но момчето е привързано и към майка си.
Потребността на момчето от нея се проявява в стремежа да я „върне отново
при себе си“. З. Т. е имала много трудни моменти след смъртта на майка й,
която е била голяма опора за нея, особено в период на силно влошени
отношения с бащата, и всичко това е довело до загуба на увереност в самата
нея. Доверието на момчето в майка му е разклатено до известна степен, което
се дължи и на индиректно влияние от страна на бащата. То се проявява
метакомуникативно, тоест в скрития смисъл и в подтекста на комуникацията и
на действията на бащата. Потребността на г-н Б. да се представи като по-
надеждният и по-качественият родител води и в бъдеще ще води до
повишаване на невротичността на момчето, тоест до увреждане на психо-
емоционалното му състояние. С оглед на тези данни и при двамата родители
родителският капацитет е дефицитен и сам по себе си не способства за
създаване на сигурност и увереност в детето. Затова и детето страда от
дисхармонията в семейството, което само заедно ще бъде гаранция за
сигурност и опора на момчето. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението
си, като уточнява, че в стремежа на бащата да се покаже като по-надеждният
родител, той с поведението си, макар несъзнателно, внася смут, безпокойство
и негативни внушения в детето. Майката също допринася за това, но само със
своята несигурност и неувереност от случилото се в семейството досега.
При непосредственото изслушване пред ВОС по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДт
детето В. М. разказва, че е ученик в 6-ти клас и ще става 7-ми клас. Посочва
къде иска да учи от 8-ми до 10-ти и след това от 10-ти до 12-ти
клас.Сегашното му училище е близко до дома му и обикновено ходи и се
връща сам. Когато има затруднения в учлище търси помощ и от двамата си
родители. В свободното си време обича да ходи на плаж и с майка си, и с баща
си. Освен това спортува плуване, на което ходи сам с колелото, понякога с
майка си, а по-често с баща си. Живее заедно с двамата си родители. Има
всичко необходимо в дома си. Ако го заболи нещо се обръща за помощ и към
двамата си родители, в зависимост кой в момента се намира по-близко до него.
За съвети се обръща и към двамата си родители. Чувства се спокоен „и с мама,
и с тате“. Разказва за времето, което ще прекара през лятото с всеки от
родителите и с техни близки, с очевидно настроение от общите им планове.
Не си пожелава нищо друго, освен родителите му да се карат по-малко.
8
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно родителските права: Изборът на родител за непосредствено
упражняване на родителските права е детерминиран от редица конкретни за
всеки отделен случай фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4
СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г.
критерии, сред които са родителските качества и индивидуалните особености
на родителите, битовите условия в домовете им, установеното положение във
връзка с отглеждането на детето и отражението му върху него, наличието на
подходяща подкрепяща среда при всеки от родителите, възрастта и пола на
детето, неговите личностови, физиологични и емоционални характеристики и
потребности, изразеното му желание и причините за него, данните за пряко
или непряко поведение на някой от родителите, резултиращо в негативна
промяна на отношението към другия родител, и други. В този процес всяка от
страните следва да докаже пълно и главно въведените от нея твърдения
досежно релевантните обстоятелства и ефекта на същите върху детето. А
интересите на детето, преценявани в конкретиката на случая, са винаги
първостепенния и решаващ за съда фактор.
При разглеждане на посочените предпоставки първоинстанционният съд
е изложил подробни и обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав, като законосъобразни, правилни и съответни на
смисъла и на целта на закона, въз основа на коректно установена фактическа
обстановка по делото и правилно приложение на материалния и процесуалния
закон, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
Независимо от това в изпълнение на задължението да даде разрешение
на възведените пред него с въззивната жалба въпроси (относно по-подходящия
родител за титуляр на родителски права) настоящият въззивен състав намира
следното за случая:
По този най-спорен за производството въпрос се изясни на първо място
от писмените доказателства и от социалния доклад, а и не е спорно, че
въпреки „раздялата“ им родителите продължават да живеят заедно в
съсобственото им жилище „като съквартиранти“, заедно с детето им. В това
жилище момчето е отраснало с родителите си, това жилище то определя за
негов дом; в него страните (чрез процесуалните им представители) заявяват и
че ще продължат да живеят. Тези обстоятелства са важни за случая, доколкото
преценката за „по-подходящия“ родител за непосредствено отглеждане на
детето се свежда до този, който ще бъде по-добре за детето да взема важните
за него решения занапред при спор с другия, на фона на паритетно присъствие
и на двамата в ежедневието му и на фона на фактическо местоживеене на
детето с двамата родители, независимо от избора на титуляр на родителските
права. При това положение от приетата, неоспорена от страните и
кредитирана от съда СПсЕ се установи, че макар в момента на обследването
(пред ВРС) емоционалната връзка и привързаността на детето с баща му да са
9
по-силни, В. е привързан и към майка си, а потребността му от нея се
проявява в стремежа да я „върне отново при себе си“. Това заключение
кореспондира с показанията на св. К. и св. М., че В. е привързан и към майка
си, и към баща си, обича и двамата; „детето е привързано към майка си, то
има нужда от нея“, също както има силна връзка и нужда и от баща си; обича
и двамата. Връзката на детето с майката е потвърдена и от социалния доклад и
не е опровергана от показанията на св. Д., която признава, че няма реални
впечатления от отношенията на момчето с ищцата Т. (има такива само за
полаганите от бащата подходящи грижи, когато е със сина си). По този начин
единственото по делото доказателство в подкрепа на тезата на бащата, че
ищцата не е подходяща за родител, „не обръща внимание на В.“ и между тях
няма привързаност, са чисто декларативните като характеристика и напълно
изолираните от процесуална гледна точка показания на св. Т., които поради
това изобщо не се кредитират от съда в тези им части. В обобщение на
изложеното се извежда от материалите по делото, че момчето е привързано и
към двамата си родители, обича ги и има потребността от тях в ежедневието
си, противно на въззивните доводи за обратното. Тук следва да се обясни, че
отдалечаването между самите партьори и причините за разрива в личните им
отношения нямат значение за настоящия процес, тъй като в производство по
чл.127, ал.2 от СК не се разглеждат брачни провинения. Решаващо е дали
всеки от родителите е продължил да изпълнява според възможностите си
своята функция в живота на детето след „раздялата“ и към момента на делото,
което е налице в случая.
Като положителен коректив на така формираните изводи следва да бъде
съобразено изложеното от детето при непосредственото му изслушване пред
състава на ВОС по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДт. При него момчето откровено
сподели пред съда, че: живее заедно с двамата си родители и си има всичко
необходимо вкъщи; когато има затруднения в учлище търси помощ и от
двамата си родители; в свободното си време обича да ходи на плаж и с майка
си, и с баща си; ако го заболи нещо се обръща за помощ и към двамата си
родители, в зависимост кой в момента се намира по-близко до него; за съвети
се обръща и към двамата си родители; чувства се спокоен „и с мама, и с тате“;
разказва за времето, което ще прекара през лятото с всеки от родителите и с
техни близки, с очевидно настроение от общите им планове; не си пожелава
нищо друго, освен родителите му да се карат по-малко. Така споделеното по
откровен и непосредствен начин (без затваряне в себе си, без видимо
блокиране и без индиция за влияние върху разказаното) онагледява по
несъмнен за въззивния съд начин потребността и полезността от присъствието
и на двамата родители в живота и ежедневието на момчето, като гаранция за
неговото спокойствие и увереност, установени и от СПсЕ. Или както
разяснява съдебният психолог основният проблем в случая е между
родителите, а не е в родителската не/състоятелност на някой от тях спрямо
детето. Поради това най-пълноценно спорът би могъл да бъде разрешен от
самите родители, при договорености и компромиси между тях в името на
водещата ценност – спокойствието и защитата на детето им. Но което на този
етап те отказаха да направят.
10
Изразеното пред социалните работници в рамките на производството
пред ВРС желание на детето да живее само с баща си от една страна не се
потвърди, а дори се и опроверга при изслушването на момчето пред ВОС. От
дуга страна страна то може да бъде донякъде обяснено с по-разнообразните и
приятни преживявания, осигурявани от баща му. Без в последното да има
нещо негативно, то е от значение относно мотивацията на детето при
формиране на родителското му предпочитание, в който смисъл е и трайната
съдебна практика. Поради това и макар да е несъмнено полезно за детето да
прекарва достатъчно време с баща си, както и да са изцяло положителни
пълноценното общуване между тях и общите им занимания, формиран с оглед
на тях избор на детето с кого от родителите си да живее не може да бъде
поставен в основата на решението на съда по въпроса. Приетото от ВРС в този
смисъл е правилно и обосновано, противно на въззивните оплаквания.
Относно възпитателския капацитет на родителите се установи от СПсЕ,
че двамата родители притежават приемлив такъв, но и при двамата същият е
дефицитен и сам по себе си не способства за създаване на сигурност и на
увереност в детето. При майката дефицитът се проявява главно в несигурност
и неувереност, че „ще се справи“ след смъртта на майка й (силна нейна
опора), в съчетание с влошените и конфликтни отношения с бащата;
непродуктивен е и установеният от СПсЕ защитен механизъм у нея на
„пренасяне на вината за положението“ на другия партньор. При бащата обаче
дефицитът се проявява чрез несъзнателно поведение, манифестирано
метакомуникативно (в скрития смисъл и в подтекста на комуникацията и на
действията му), което резултира в негативни внушения в детето по отношение
на майка му, разколебаващи ролята и значимостта й в живота му. Видно от
СПсЕ (противно на доводите в жалбата) последното е продиктувано от
подсъзнателната му потребност да се представи като по-надеждният и по-
качественият родител, а това води и занапред ще води до смут, безпокойство,
повишаване на невротичността и до негативни последици за психо-
емоционалното състояние на детето, индикации за каквито се съдържат в
показанията на св. К. и св. М. (поведенчески прояви в училище, агресия към
децата, включително и към дъщерята на едната свидетелка, обидни думи и
други). От тази гледна точка потенциалните рискове при предоставяне на
родителските права на бащата биха били по-големи, както защото би се
стимулирало (макар не целенасочено) отчуждаване от майката и влошаване на
отношението и на връзката с нея, така и защото би довело до продължаващо
поставяне на момчето в състояние на вътрешно безпокойство и несигурност.
Подобни последици при предоставяне на правата на майката не са установени
в случая. Ето защо като съпостави потенциалните рискове, които крие всеки
от двата варианта на титулярство на родителските права, съдът следва да
предпочете този, при който възможните негативи са сведени до минимум, а
именно – отглеждане от майката, съчетано с трайно присъствие на бащата в
ежедневието, обусловено и от продължаващото общо съжителство. Следва в
тази връзка да се съобрази и че по свидетелски данни тя е положила усилия за
стабилизирането й, организирала е ежедневието си за да прекарва повече
време с детето, закупила е и автомобил за целта, което се потвърди и при
11
изслушването на детето пред ВОС от разказаното, че прекарва свободно време
и с майка си, с която имат и приятни общи планове за лятото, като всичко това
индикира положителни тенденции в поведението на майката по повод сина й.
В заключение по разглеждания въпрос, съобразно изложените причини
и съображения съдът преценява, че твърденията за естествено възникнала по-
пълноценна връзка на детето с баща му, за сметка на дискредитираната такава
с майката по причини единствено у нея, останаха недоказани и опровергани
както от СПсЕ, така и от изслушването на детето пред ВОС. С което и
доводите срещу избрания от първоинстанционния съд титуляр на
родителските права не могат да бъдат споделени. Майката следва да
осъществява непосредствените грижи за детето, при което потенциалните за
него рискове биха били по-малки, в съчетание с трайното присъствие на
бащата в живота на момчето, постижимо както чрез максимално разширения
РЛО, така и чрез продължаващото общо съжителство. При така приетото
обжалваното решение относно родителските права следва да бъде потвърдено.
Относно местоживеенето: Съобразно чл.126, ал.1 от СК ненавършилите
пълнолетие лица живеят заедно с родителите, респ. с този от тях, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, освен ако важни причини
не налагат друго. В настоящия случай както избраният от съда родител, така и
другият, живеят от години и ще продължават да живеят заедно в тяхното
съсобствено жилище, поради което при майката и именно там следва да бъде
определено и местоживеенето на детето.
Относно режима, видно от съдържанието на въззивната жалба, липсват
каквито и да било оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението на РС, поради което по арг. от чл.269 от ГПК въззивния съд не би
следвало да разглежда такива. Независимо от това, предвид необходимостта
да предостави оптимална защита на интересите на детето, съдът съобразява и
следното:
Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му
родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, при липса на вредоносно спрямо детето поведение, както
в случая. От съвкупния анализ на гласните и експертни доказателства и от
социалния доклад настоящият състав не поставя под съмение ангажираността
на бащата към отглеждането на неговия син, привързаността и топлата връзка
между тях, както и способноста на бащата да задоволява ежедневните нужди
на детето. Всичко това обосновава категоричната нужда от разширен режим
на лични отношения с детето, който режим ще способства за запазване и дори
за надграждане на пълноценнтата връзка на момчето с баща му и ще
гарантира необходимия баланс на отношенията на детето и с двамата му
родители.
Правилно в тази връзка РС е преценил нуждата от разширен РЛО, като
той следва да бъде само допълнен от въззивния съд, чрез: добаване на време
за лично общуване в една седмиците от месеца, през работните (учебните) дни
на детето, както и чрез увеличаване на времето през лятната ваканция – в
интерес на детето. Обжалваното решение следва да бъде допълнено от ВОС.
12
За издръжката, видно от съдържанието на въззивната жалба, липсват
каквито и да било оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението на РС, поради което по арг. от чл.269 от ГПК въззивния съд не би
следвало да разглежда такива. Независимо от това, предвид необходимостта
да предостави оптимална защита на интересите на детето, съдът съобразява и
следното:
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно задължение за
издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да
бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите
на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
базисните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства. А при съществена промяна на тези обстоятелства
размерът на издръжката може и следва да бъде съответно изменен съобразно
чл.150 от СК. В горния е смисъл и задължителната съдебна практика (ППВС
5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г. и др.).
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№193/12.10.2023г. от 01.01.2024г. минималната работна заплата в България е в
размер 933.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
233.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди. На общо основание същата е явно недостатъчна за дете в
ученическа възраст.
В настоящия случай се установи, че към устните състезания пред ВОС
детето е на 13 години и ще предстои да бъде седми клас. Обичайна е за всички
ученици на подобна възраст нуждата от предварително и след това
периодично закупуване на дрехи, обувки, тетрадки и допълнителни помагала
извън базовия пакет учебници, за които несъмнено се отделят финансови
средства. Отделно момчето ходи редоно на плуване, предстоят му и държавни
зрелостни изпити, като всичко това изисква средства. При това положение
присъдената от ВРС сума от едва 250.00лв. на месец, незначитено
надвишаваща абсолютния законов минимум, е изключено да бъде неправилно
определена или да е над възможностите на ответника, при минималната
работна заплата в страната от 933.00лв. Решението на ВРС следа да се
потвърди и в тази му част.
Относно отхвърлителната част на обжалваното решение по насрещните
искове следва да се посочи, че в производства по чл.127, ал.2 от СК за начално
определяне на родителски права и мерки съдът дължи произнасяне по всички
въпроси чрез тяхното администриране в интерес на децата, което имплицитно
включва разглеждане на насрещните претенции. Поради това съдът не дължи
отделни отхвърлителни диспозитиви по главните или по насрещните искове за
родителски права. Въпреки това евентуално постановени такива не следва да
се приемат за недопустими, доколкото претенциите са били разгледани чрез
13
произнасянето по родителските права, местоживеенето, РЛО и издръжката.
По разноските: Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер
на спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне
по всички предвидени в закона въпроси, в интерес на детето. Ето защо
нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават
за страните, както са направени, в производството пред първа съдебна
инстанция (Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на
ОСГК на ВКС; Определение №385 от 25.08.2016г., постановено по ч.гр.д.№
3423/2015г. на ВКС; и други). Поради това разноските пред ВРС не следва да
се преразглеждат от въззивния съд.
Относно разноските пред въззивния съд, съобразно ТР №3/27.06.2024г.
по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС, такива в полза на въззивната, респ.
на въззиваемата страна, се дължат само при напълно основателна, респ.
неоснователна жалба, а в останалите случаи остават в тежест на страните,
както са направени от тях. Такъв е и настоящият случай с оглед на допълнения
(увеличения) от съда, в интерес на детето, РЛО на бащата.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №264/22.01.2024г. по гр. д. №13021/2022г.
на ВРС, 35-ти състав, в частите, с които:
- е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето В. Б. М., ЕГН**********,на майката З. А. Т., ЕГН**********, при
която е определено и местоживеенето на детето на адрес: гр.В., ж.к. „В.В.“,
бл.408 вх.4 ет.2 ап.6;
- е определен режим на лични отношения на бащата Б. М. Б.,
ЕГН**********, с детето В. Б. М., ЕГН**********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17,00 часа с
преспиване при бащата до неделя в 18,00 часа,
- всяка четна година на рождения ден на детето от 16:30 часа до
10:00 часа на следващия ден с преспиване;
- всяка нечетна година на деня, следващ рождения ден на детето, от
16:30 часа до 10:00 часа на следващия ден с преспиване;
- на рождения ден на бащата от 16:30 часа до 10:00 часа на следващия
ден с преспиване;
- през Пролетната ваканция от 10:00 часа на 01.04. (първи април) до
18:00 часа на 05.04. (пети април) с преспиване;
- през Великденски празници (официални почивни дни): всяка четна
година от 10:00 часа в петък до 20:30 часа в събота, с преспиване, а всяка
нечетна година от 10:00 часа в неделя до 10:00 часа в понеделник с
преспиване;
- през Коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 23.12.
14
(двадесет и трети декември) до 22:00 часа на 29.12. (двадесет и девети
декември) и всяка нечетна година от 10:00 часа на 29.12. (двадесет и девети
декември) до 22:00 часа на 03.01. (трети януари) с преспиване;
- всяка четна година, за празниците: 1 май - Ден на труда и на
международната работническа солидарност, 22 септември - Ден на
Независимостта на България, за времето от 10:00 часа до 19:00 часа на
същия ден;
- всяка нечетна година, за празниците: 3 март - Ден на
Освобождението на България от османско иго, 6 май - Гергьовден, Ден на
храбростта и Българската армия, 6 септември - Ден на Съединението и 1
ноември - Ден на народните будители, както те са посочени в разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето на
основание чл. 154, ал. 2 от КТ, за времето от 10:00 часа до 19:00 часа на
същия ден.
- е осъден бащата Б. М. Б., ЕГН **********, да заплаща издръжка в
полза на детето В. Б. М., ЕГН**********, чрез майката и законен
представител З. А. Т., ЕГН**********, в размер на 250.00лв. на месец,
считано от деня на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2022г., с падеж
до 15-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за
изменение или прекратяване на задължението.
ОПРЕДЕЛЯ допълнителни мерки относно режима на лични
отношения на бащата Б. М. Б., ЕГН**********, с детето В. Б. М.,
ЕГН**********, както следва:
- всяка последна пълна седмица от месеца, от 17.00 часа в понеделник
(но не по-рано от края на учебните занятия на детето за деня), до 20.00 часа
в петък, с преспиване при бащата;
- 40 дни през лятната ваканция на детето, използвани наведнъж или на
два пъти, по допълнителна уговорка между родителите през всяка
календарна година, но във времето, когато майката не ползва правото й на
платен годишен отпуск;
като при осъществяване на този и на потвърдения режим:
- режимът в празничните дни и през ваканциите е с предимство пред
ежемесечния режим;
- така определеният режим е минималният и може да бъде
разширяван свободно, при обща уговорка между родителите.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16