Решение по дело №224/2020 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 175

гр. Велико Търново, 14.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на втори юли  две хиляди и двадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова                           

при участието на секретаря M=R=, изслуша докладваното от съдия Костова Адм. д. №224 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 145 от АПК.

 

Образувано е по жалба на „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД -чрез *** А.А.против Заповед № 105/31.3.2020г. на Директор на ТП  ДГС гр. Горна Оряховица в частта,  с която на основание чл.32, т.3 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървени горски продукти е задържан внесения от жалбоподателя депозит за участие в търг. Към настоящото производство е присъединено адм.д. 317/2020г. по описа на Административен съд Велико Търново, чийто предмет е Заповед №121/18.05.2020г. на директора на ТП Държавно горско стопанство „Горна Оряховица“, за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №105/31.03.2020г. на директора на ТП Държавно горско стопанство „Горна Оряховица“.

 

В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания ИАА:  на първо място, не е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в същата не са изложени подробни мотиви за постановения отказ за връщане на внесената от жалбоподателя гаранция. Не е установена вярната фактическа обстановка, не са посочени и конкретните правни изводи на органа при така осъществените факти. На следващо място се твърди противоречие с материалния закон, доколкото АО е приложил нормата на чл. 32, т.3 от  Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървени горски продукти, което явно не съответства на фактическата обстановка. След като с Заповед № 105/31.3.2020г. жалбоподателят вместо класиран на първо място е бил отстранен от участие в търга, тъй като  дружеството няма преработено количество дървесина, то в този случай за същия не може да възникне задължение за сключване на договор. Именно неизпълнението на това задължение е основание за налагане на санкция, каквато е задържането на депозита на спечелилия търга. След като не е осъществена хипотезата на горепосочената правна норма, то неправилно е приложена същата от АО. От съда се иска да отмени обжалваната заповед, както и тази за поправка на явна фактическа грешка по изложените по- горе аргументи. В съдебно заседание се представлява от *** *** Н., който поддържа така подадената жалба, като в указания от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК представя подробно писмено становище. Претендира заплащането на сторените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Ответник жалба Директор на ТП „ДГС“ Горна Оряховица чрез процесуалния си представител *** М. оспорва подадената жалба, като моли да се потвърди обжалваната Заповед като мотивирана и материално- законосъобразна по аргументи, изложени в подробна писмена защита. Претендира заплащането на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е връчена – 21.5.2020г.,  а жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена на 15.05.2020г в рамките на законоустановения 14 дневен преклузивен срок. Следователно жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

 

По делото е установена следната безспорна фактическа обстановка: Жалбоподателят е участвал в  търг от ТП ДГС гр.Г.Оряховица, обявен от ответник жалба със Заповед № 48/17.2.2020г. за продажба на стояща дървесина на корен от държавни горски територии, попадащи в обхвата на ТП ДГС Г. Оряховица“Северно-централно предприятие ДП Габрово „ за обект 2017. С платежно нареждане от 4.03.2020г. жалбоподателят е внесъл гаранция/ депозит / за участие в търга в размер на 600,60 лева. Със Заповед № 68/5.3.2020г. е определена тръжна комисия, която с протокол от 5.3.2020г. одобрен на 9.3.2020г. дружеството – жалбоподател е допуснато до участие и до втори етап на търга с явно наддаване. В същият протокол е обективирано и решение на комисията, че дружеството е спечелило търга за обект 2017, за което е издадена и Заповед № 72/9.3.2020г. на ответника. След нейното постановяване е извършена проверка по Протокол № 2/30.3.2020г., одобрен от 31.3.2020г. и в резултат на същата е установено, че дружеството няма преработено количество дървесина, което е условие за участие в търга. С процесната Заповед  е класиран друг участник на първо място, след отстраняване на жалбоподателя на основание чл. 35, ал.9, т.1 от Наредбата поради липса на преработено количество дървесина. Със същата заповед е отказано и връщане на внесения депозит/ гаранция/ на основание чл. 32, т. 3 от Наредбата- неизпълнение на задължението да се сключи договор. С последваща Заповед № 121/18.5.2020г. издадена на основание чл. 62, ал.2 от АПК е отстранена явна фактическа грешка в Заповед № 105/31.3.2020г. в т. 4 като вече като основание за невръщане на депозита е посочено – неизпълнение на задължението да се представят документи по чл. 35, ал. 5 от Наредбата в определен срок. Последната също е обжалвана пред Административен съд Велико Търново в срок, по която жалба е образувано адм.д.317/2020г., по което е постановено определение №199/15.6.2020г. ,С него на основание чл. 213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК адм.д. 317/20г. е присъединено към адм.д.224/20г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

 

    Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

По делото няма спор, че индивидуалният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, тъй като същият е оправомощен на основание чл.174, ал.2 от Закона за горите, който регламентира, че в правомощията на Директорите на териториалните поделения е да издават ИАА. Видно от представените по делото доказателства – договор за възлагане на управление № ДУ-03/13.12.2019г.  и нотариално заверено пълномощно  стр. 41 от делото, от които може да се направи извод, че Директор на ДГС Г. Оряховица е легитимиран да издаде процесната заповед.

Настоящата инстанция споделя и доводите на процесуалния представител на ответник жалба, че не се констатират съществени нарушения на производствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Административното производство е започнало с издаване на Заповед за провеждане на търга, надлежно е определена на основание чл. 35 от Наредбата  със Заповед № 68/5.3.2020 г. на Директор ТП ДГС гр.Г. Оряховица, съставен е регистър на постъпилите заявление за участие в търг с явно наддаване на обекти с № 2017, от комисията са попълнени нормативно установените декларации за липса на конфликт на интереси пет броя. Последната е съставила и съответните наддавателни протоколи и е обявила жалбоподателя за спечелили търга. Изцяло в правомощията на последната е да провери декларираните от участниците в търга данни, което е сторила чрез запитване до РДГ В. Търново, тъй като дружеството жалбоподател е представило справка, че е преработило дървесина, но съгласно представените електронни дневници такава не е отчетена. Правилно ответникът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за представяне на всички документи по чл. 35, ал. 5 ,т. 1 от Наредбата, като се има предвид, че наличието на добита дървесина се установява само с писмени доказателства- справка – извлечение в писмена форма. Налице е и забраната на чл. 35, ал. 9, т.1 от Наредбата за сключване на договор, при неизпълнение на задължението по чл. 35, ал. 5 от Наредбата. Макар в жалбата да се твърди, че от него не са изискани съответните документи, че има добита такава дървесина, което съществено е нарушило правото му на защита, по- късно в писмената защита този факт на декларирани от жалбоподателя неверни данни в тази насока не се оспорва. С процесната първа заповед издадена на основание чл. 32, т. 4 от Наредбата жалбоподателят е декласиран, поради непредставяне на документи по чл. 35, ал.5 от Наредбата. В тази си част заповедта не се оспорва по съдебен ред, поради което съдът намира, че не следва да излага правни съображения досежно възможността за преразглеждане на ИАА в условията на чл. 91, ал.1 от АПК и правото на оттегляне на оспорен административен акт в съдебното производство по чл. 156 от АПК. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че не е допуснато съществено нарушение на административно- процесуалните правила.

По приложението на материалния закон съдът намира следното: В първата оспорена заповед като правно основание е посочена нормата на чл. 32, т. 4 от Наредбата, която гласи: Възложителят задържа гаранцията за участие, когато участник в процедура: е определен за изпълнител, но не изпълни задължението си да сключи договор по чл. 35; При стриктното тълкуване на тази разпоредба , за да бъде законосъобразно задържането на гаранцията следва да са налице няколко предпоставки: участникът да е обявен за спечелил търга, същият обаче в нормативно указания срок не изпълнява задължението си да сключи договор. Тези две предпоставки биха били налице, ако ответник жалба не беше отстранил  жалбоподателя като участник в търга поради непредставяне на нормативно установените писмени доказателства относно преработена дървесина. В конкретния казус обаче, ответникът е оттеглил благоприятния за жалбоподателя ИАА и е постановил нов, с който го е отстранил от участие. В този случай последният не може да сключи договор, а от там незаконосъобразно е задържана гаранцията му. Правното основание за това е нормата на чл.31, т.1 от Наредбата, която регламентира, че  Възложителят освобождава гаранциите за участие на отстранените участници. След като е налице влязъл в сила ИАА, с който жалбоподателят е отстранен от участие в търга, то  съгласно горецитираната норма му се дължи възстановяване на средствата. Правна последица от неговото противоправно поведение за представяне на неверни данни е отстраняването му от участие след отмяна на благоприятния за него ИАА.

 

С издадената втора, процесна заповед на основание чл. 62, ал.2 от АПК , АО е поправил правното основание за издаване на заповедта, като е посочил това по чл. 32, т.4 от Наредбата  Възложителят задържа гаранцията за участие, когато участник в процедура: не представи документите по чл. 35, ал. 5 в определения срок.

В АПК липсва легално определение на понятието очевидна фактическа грешка, като теорията и практиката приемат, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на издателя на акта (било то административен или съдебен) и нейното изразяване в самия акт.

Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание в  чл. 62, ал. 2 от АПК, на което е издадена процесната заповед. По този ред обаче се извършва само поправка, но не може да се променя формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му. С оспорената заповед не се отстранява допусната ОФГ в  ИАА, а се променя правното основание за неговото издаване.  Поправка на фактическа грешка по реда на  чл. 62, ал. 2 от АПК се извършва, когато действителната воля на административния орган е вече разкрита в издаден акт, но има допусната неточност при нейното изразяване, а не формиране, която не води до изменение на волята на органа. В настоящия случай  с допуснатата поправка се променя волята на органа, което съответно не представлява очевидна фактическа грешка и е недопустимо да бъде направено по посочената разпоредба. Правилно процесуалният представител на жалбоподателя е цитирал трайната практика на ВАС в посочената насока , а именно: Решение № 6303 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2018 г., Решение № 4414 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2019 г., Определение № 2455 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2656/2015г След като настоящата инстанция намира, че заповедта за поправка на ОФГ е незаконосъобразна, доколкото не се касае за такава грешка, а за промяна на волеизявлението, то не е необходимо да се излагат подробни аргументи досежно приложението на чл. 34,т. 4 от Наредбата в конкретната хипотеза.

С оглед на така изложеното съдът намира, че и двете заповеди в обжалваната част като материално незаконосъобразни следва да бъдат отменени, а на основание чл. 143 от АПК в полза на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски в размер на 450четиристотин и петдесет лева, от които 50 лева д.т. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Велико Търново осми  състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД -чрез *** А.А.Заповед № 105/ 31.3.2020г. на Директор на ТП  ДГС гр. Горна Оряховица в частта,  с която на основание чл.32, т.3 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървени горски продукти е задържан внесения от жалбоподателя депозит за участие в търг и  Заповед №121/18.05.2020г. на директора на ТП Държавно горско стопанство „Горна Оряховица“, за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №105/31.03.2020г. на директора на ТП Държавно горско стопанство „Горна Оряховица“.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за възстановяване на внесения депозит на жалбоподателя.

 

ОСЪЖДА ТП Държавно горско стопанство „Горна Оряховица“ да заплати на  ЕНЖЕЛ И КО“ ООД -чрез *** А.А.разноски в производството в размер на 450- четиристотин и петдесет лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: