Р
Е Ш Е
Н И Е
№599
гр. Хасково, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Мария Койнова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 33/2020г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на Н.С.П. с
ЕГН : ********** *** срещу Решение № 1012-26-655-3/23.12.2019г. на Директора на
ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се сочи, че атакуваното
решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Съображенията, които жалбоподателят изтъква в подкрепа
на тези си твърдения, са следните: съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2019г. лицата, работили 15 години при условията на втора категория
труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 58 години и 4 месеца за мъжете
и имат сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100 за мъжете.
В случая административното производство започнало
със заявление вх. № 2113-26-1227 от 18.07.2019г. до директора на Териториално
поделение на НОИ - гр. Хасково, подадено от Н.С.П. с искане да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № **********/2140-26-867/07.11.2019г.
на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 и чл.
69б, ал. 2 от КСО било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
В мотивите на разпореждането се
съдържали констатации, че към датата на подаване на заявление за пенсия -
18.07.2019г., Н.С.П. има навършена възраст от 59 години, 00 месеца и 7 дни,
осигурителен стаж положен за периода от 03.10.1978г. до 17.07.2019г. с
прекъсване, както следва: осигурителен стаж от втора категория 9 години и 3
месеца и 15 дни; 19 години, 8 месеца и 11 дни от трета категория труд; общ
осигурителен стаж, превърнат съгласно правилото на чл. 104 от КСО към трета
категория труд - 31 години, 03 месеца и 22 дни. В разпореждането се посочвало
също, че съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО на Н.С.П. не се следва пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като
лицето има навършена възраст от 59 години, 00 месеца и 7 дни, но няма 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд, а има - 09 години и 03 месеца и 15
дни, но няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, а има 90.
Административният орган посочил, че положеният от жалбоподателя трудов стаж на
длъжност „шофьор“ към „Държавно автомобилно предприятие(ДАП)“ - гр. Хасково за
периода от 01.07.1983г. до 31.12.1989г. (общо шест години и пет месеца
осигурителен стаж) видно от УП-13 с изх.№ 5506.26.333-1/23.09.2015г., УП-15 с
изх. № 5506-26-1123-1/27.01.2016г. и УП-15 с изх. № 5506-26-1122-1/22.01.2016г.
се зачита за такъв от трета категория труд, тъй като в ТП на НОИ - Хасково,
съхраняващ документите на ДАП – Хасково, липсват данни за вид, марка, номер и
товароносимост на кола.
Разпореждане № **********/2140-26-867/07.11.2019r.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково, било обжалвано пред Директора на
ТП на НОИ - Хасково, относно неправилно зачетения трудов стаж, положен на
длъжност „шофьор“ към „Държавно автомобилно предприятие(ДАП)“ - гр. Хасково за
периода от 01.07.1983г. до 31.12.1989г.
Обжалваното разпореждане било потвърдено
с оспореното Решение № 1012-26-655-3/23.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ -
Хасково, като в него било посочено, че по отношение труда, положен в „Държавно
автомобилно предприятие(ДАП)“ - гр. Хасково, не са налице основания за
зачитането му от втора категория по т. 53а от ПКТП (Правилник за категоризиране
на труда при пенсиониране - отм.), тъй като в предадените за съхранение в осигурителния
архив на ТП на НОИ - Хасково разплащателни ведомости на този осигурител
липсвали данни за пряката работа, извършвана от жалбоподателя, както и за
заеманата от него длъжност, в кое звено или бригада е бил, а така също данни за
тонажа на товарния автомобил, вида, марка, номер на автомобила и товароносимост
на автомобила, който е управлявал последния. Освен това съгласно
приема-предавателен протокол № 278-26/16.10.2008г. за Н.С.П., няма предадени
заповеди, свързани с трудова дейност, както и заповеди за назначаване,
преназначаване и освобождаване. Освен това било посочено, че в осигурителен
архив при ТП на НОИ - Хасково не се съхранява документация с данни за категория
труд.
Конкретният спор в настоящето
производство се свеждал до обстоятелството -дали положеният от Н.С.П. труд на
длъжността „шофьор“ в ДАП „Автостопанство“ - Хасково за периода от 01.07.1983г.
до 31.12.1989г. следва да се зачете от втора категория.
На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на
КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към момента на полагане на
спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се
извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.).
Относима към процесния случай била материалната правна норма на т. 53а от ПКТП
(отм.). Съгласно т. 53а от ПКТП (отм.), в относимата за настоящия случай част:
от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните
фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически
линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и
неотложна медицинска помощ в страната.
Жалбоподателят работил като шофьор в
10-та бригада към ДАП „Автостопанство“ - Хасково и управлявал товарни
автомобили марка МАЗ с ДКН № Х …, Ш. с ДКН Х …. и Ш. с ДКН Х …, посочените
автомобили управлявал с прикачено към
тях ремарке, автомобилите били 15 тона, а ремаркето - 12 тона. Транспортирал
материали и извършвал курсове из цялата страна. Положеният от него труд бил
втора категория по смисъла на т. 53а от Правилника за категоризиране на труда
при пенсиониране(отм.) и съответно следвало да се признае за такъв.
С разпоредбата на т. 53а от ПКТП(отм.),
действаща до 31.12.1999г., бил създаден преференциален режим за пенсиониране на
работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Същите били подробно
изброени, като между тях били посочени и шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона. В този смисъл упражняваната трудова дейност
от Н.С.П., следвало да бъде зачетена от втора категория труд.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС
установяването на осигурителния стаж се извършвало с трудови, служебни и
осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.
В случая пред ПО от жалбоподателя били представени документи по утвърден
образец, издадени от ТП на НОИ - Хасково, като в тях била отбелязана длъжността
на жалбоподателя за процесните периоди, през които работил.
Административният орган неправилно
изчислил осигурителния стаж и не се съобразил със записите, направени в
издадените удостоверения за трудов стаж и тези в трудовата книжка на
жалбоподателя. В случая били налице условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и следвало
да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На следващо място, жалбоподателят посочва,
че решението е издадено при неспазване изискванията за писмена форма, и не
съдържало всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО вр. чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването му.
Посочва се, че когато осигурителят -
работодател не е бил прецизен при изписване на наименованието на заеманата от
работника или служителя длъжност, както и когато липсват писмени доказателства
за това, то видът и характерът на изпълняваната от този работник или служител
работа можело да бъде установяван чрез всички допустими доказателствени
средства, включително и чрез разпит на свидетели. Да се приеме обратното
становище, означавало да се отрече възможността изобщо на осигурените лица да
доказват факти, чрез които биха обосновали претенциите си за осигурителни
плащания.
В случая за установяване на правно
значимите обстоятелства нямало друг способ (жалбоподателят бил поставен в
обективна невъзможност да го стори), поради невъзможността да се установи или
създаде валидно писмено доказателство от удостоверително естество в тази насока,
и то не по вина на оспорващата страна. Нямало съхранени или възможност да се
издаде документ за вида на управлявания от жалбоподателя автомобил, марка и
товароносимост за процесните периоди за положения труд на длъжност „шофьор“ към
ДАП „Автостопанство“ – Хасково.
Освен разпоредбите чл. 7 и чл. 9 от АПК, които въвеждали като основен принцип издирването на обективната истина, при
постановяване на решението административният орган нарушил и изискванията на
чл. 35 и чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателства и издаване на
административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Наред с това административният орган не се съобразил и с
правилото на чл. 39 от АПК, което нарушение било съществено и недопускането му би
създало вероятност и за друго съдържание на оспореното по съдебен ред
волеизявпение. Следователно, налице било съществено нарушение на процесуалните
правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, което
налагало отмяна на оспорения акт и връщане на делото като преписка.
Предвид изложените съображения,
жалбоподателят моли да бъде отменено Решение № 1012-26-655-З/2З.12.2019г. на Директор на ТП
на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 600711850512140-26-867/07.11.2019г.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково, и преписката бъде върната на
пенсионния орган за ново разглеждане с указание за преизчисляване на
осигурителния и трудов стаж.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание - юрк.З., намира
жалбата за недоказана и неоснователна. Моли да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно оспореното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№ 2113-26-1227/18.07.2019г.,
подадено до директора на ТП на НОИ – гр.Хасково, Н.С.П. прави искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението
прилага документи, установяващи осигурителния му стаж, като декларира, че е
работил в ДАП гр.Хасково като шофьор на товарна кола над 12 тона, както следва:
-
За периода
от 1983г. – 1985г. шофьор на „МАЗ“ с ремарке с рег.№ Х ..;
-
За периода
от 1985г. – 1987г. шофьор на „Шкода“ с ремарке с рег.№ Х …;
-
За периода
от 1987г. – 1989г. шофьор на „Шкода“ с рег.№ Х ….
С писмо изх.№ 2113-26-1227-2/02.08.2019г. от лицето са изискани, в случай, че съхранява такива,
заповеди за назначаване, преназначаване, допълнителни споразумения и други
документи.
В
тази връзка на 15.08.2019г. Н.С.П. депозира саморъчна декларация, в която
посочва, че не може да представи документи, от които да е видно, че е бил
шофьор на горецитираните автомобили и че не съхранява заповеди за назначаване,
преназначаване, допълнителни споразумения и други документи.
С Разпореждане № **********/2140-26-867/07.11.2019r.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 69б, ал. 2, чл.
68, ал. 1 - 3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Н.С.П., като е прието, че има 15 години действителен
осигурителен стаж, но няма навършена възраст 66 години и 04 месеца, а е на 59
г. 00 м. 07 дни. Направена е
преценка на правото на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, според която
разпоредба, през 2019 г. лицата, които са работили 15 години при условията на
втора категория труд, придобиват право на пенсия, ако са навършили възраст 58
години и 4 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за
мъжете. Посочено е, че на П. не се следва пенсия за осигурителен стаж и по чл.
69б, ал. 2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 59 г., 00 м. и 07 дни, но
няма 15 години при условията на втора категория труд, а има 09 г., 03 м. и 15
дни от втора категория труд и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а
има 90.
Цитирани са и разпоредбите на чл.
68, ал. 1 - 2 КСО, според които, за да придобие право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст през 2019 г. лицето следва да има навършена възраст 64 години и
02 месеца и придобит осигурителен стаж 38 години и 08 месеца за мъжете.
Посочено е, че П. няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като няма изискуемия осигурителен
стаж от 38 години и 08 месеца, а има 31 г., 03 м. и 22 дни и няма навършена
възраст от 64 години и 02 месеца, а е на 59 г, 00 м. и 07 дни. Разгледана е и разпоредбата на чл. 68, ал.
3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал.
2, през 2019 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 66
години и 04 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Пенсионният орган е отказал пенсия за осигурителен стаж и възраст и на това
основание, тъй като П. има 15 години действителен осигурителен стаж, но няма
навършена възраст от 66 години и 04 месеца, а е на 59 г., 00 м. и 07 дни.
Разпореждането
е получено лично от лицето на 11.11.2019г. и на 03.12.2019г. Н.С.П. подава
жалба срещу същото.
Във връзка с извършена по повод
подадената жалба проверка е съставен Констативен протокол № KB-5-26-00693574/16.12.2019
г., видно от който е, че при проверката е установено следното:
По искане на Н.С.П. е издаден
документ от сектор „Осигурителен архив“ удостоверение за стаж УП - 13 изх. № 5506-26-333-1/23.09.2015г.
за положен осигурителен стаж в Държавно автомобилно предприятие ДАП - гр.
Хасково за периода от м. 07.1983г. до м. 12.1989г.
С приемо-предавателен протокол № 278-26/16.10.2008
г. са приети от приемателна комисия към ТП на НОИ - Хасково разплащателните
документите на ДАП - гр. Хасково. В приетата документация се съхраняват
документи за времето от 01.01.1959г. до 31.12.1999г. Съгласно опис № 1, към
приемо-предавателния протокол се съдържат 234 броя дела с 81 545 броя листа.
Разплащателните ведомости за периода
от 1980 г. са в електронен и хартиен вариант.
Извършена е проверка по електронния
вариант на разплащателните ведомости, като от проверените разплащателни документи
на Държавно Автомобилно Предприятие - ДАП - гр.Хасково за лицето Н.С. е
установено следното:
- за м.07.1983 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 17 дни.
- за периода от м.08.1983 г. до м.12.1983
г., лицето фигурира на длъжност "шофьор" с пълни отработени дни - 5 месеца.
- за периода от м.01.1984 г. до м.12.1984
г. лицето фигурира на длъжност "шофьор" с пълни отработени дни - 1
година.
- за м. 01.1985 г. - лицето фигурира
на длъжност „шофьор" с 23 дни.
- за м.02.1985 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 11 дни.
- за м.03.1985 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 21 дни, с 42.06 лв. пл. отпуск.
- за периода от м.04.1985 г. до
м.07.1985 г. лицето фигурира на длъжност "шофьор" с пълни отработени
дни - 4 месеца.
- за м.08.1985 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 2 дни, с 191.60 лв. пл. отпуск.
- за периода от м.09.1985 г. до
м.12.1985 г. лицето фигурира на длъжност "шофьор'" с пълни отработени
дни - 4 месеца.
- за м.01.1986 г. лицето фигурира на
длъжност "шофьор" с 22 дни.
- за м.02.1986 г. лицето фигурира на
длъжност "шофьор" с 13 дни.
- за периода от м.03.1986 г. до
м.12.1986 г. лицето фигурира на длъжност "шофьор" с пълни отработени
дни - 10 месеца.
- за периода от м.01.1987 г. до
м.08.1987 г. лицето фигурира на длъжност "шофьор" с пълни отработени
дни - 8 месеца.
- за м.09.1987 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 17 дни, с 169.82 лв. пл. отпуск.
- за периода от м.10.1987 г. до м.11.1987
г. лицето фигурира на длъжност "шофьор" с пълни отработени дни - 2
месеца.
- за м.12.1987 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 18 дни.
- за м.01.1988 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 20 дни.
- за м.02.1988 г. - лицето фигурира на
длъжност "шофьор" с 16 дни.
- за м.03.1988 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 14 дни и с 44.85 лв. отпуск по болест.
- за м.04.1988 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 19 дни.
- за м.05.1988 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 20 дни.
- за м.06.1988 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 13 дни, с 105.84 лв. пл. отпуск.
- за м.07.1988 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 11 дни, с 9.99 лв. битова злополука и 95.04
лв. пл. отпуск.
- за периода от м.08.1988 г. до м.10.1988
г. лицето фигурира на длъжност "шофьор" с пълни отработени дни - 3
месеца.
- за м.11.1988 г. - лицето фигурира
на длъжност „шофьор“ с 11 дни.
- за м.12.1988 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 6 дни.
- за м.01.1989 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 19 дни.
- за м.02.1989 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 20 дни.
- за м.03.1989 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 22 дни.
- за м.04.1989 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 20 дни.
- за м.05.1989 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 20 дни.
- за м.06.1989 г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 18 дни.
- за периода от м.07.1989 г. до м.10.1989
г., лицето фигурира на длъжност "шофьор" с пълни отработени дни - 4
месеца .
- за м.11.1989.г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 17 дни.
- за м.12.1989г. - лицето фигурира
на длъжност "шофьор" с 16 дни, с 53.50 лв. пл. отпуск.
Съгласно приемо-предавателен
протокол № 278-26/16.10.2008г. няма предадени заповеди, свързани с трудова
дейност, като заповеди за назначаване, преназначаване и освобождаване. В
осигурителен архив при ТП на НОИ - Хасково не се съхраняват документация с
данни за категория труд.
С приключването на проверката е
констатирано, че издаденият документ удостоверение обр. УП - 13 с изх. № 5506-26-З33-1/23.09.2015
г. за положен осигурителен стаж на лицето Н.С.П. за периода от м.07.1983г. до м.12.1989г.
отговаря на първичните разплащателни документи, предадени за съхранение в
"Осигурителен архив".
С Решение №
1012-26-655-3/23.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково депозираната
жалба е отхвърлена, а разпореждането на пенсионния орган – потвърдено. Посочено
е, че от описа на осигурителния стаж, съдържащ се в пенсионното досие на
жалбоподателя, е видно, че пенсионният орган е зачел претендирания период от
01.07.1983г. до 31.12.1989г. при условията на трета категория труд въз основа
на удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-В с изх. № 5506-26-333-1/23.09.2015
г., издаден от сектор "Осигурителен архив" в ТП на НОИ – Хасково,
както и че към момента на полагане на труда за горепосочения период е действал
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП (отм.), в сила до
31.12.1999г. Съгласно разпоредбата на т. 53а от същия, трудът на шофьорите на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора
категория.
Посочено е, че с оглед цитираната
разпоредба и правилното категоризиране на труда на жалбоподателя за
претендирания период била извършена проверка в Осигурителен архив към ТП на НОИ
- Хасково, съхраняващ приетите архиви на "Държавно автомобилно
предприятие" (ДАП) - гр.Хасково. С оглед събраните при тази проверка данни
и предвид липсата на категорични данни относно вида, марката, номера и
товароподемността на автомобилите, с които е работил жалбоподателят през
претендирания период, следвало да се приеме, че положеният от него труд на
длъжност "шофьор" в Държавно Автомобилно Предприятие - ДАП - гр.Хасково
не попада в регламентираната хипотеза от чл. 53а от ПКТП (отм.) и не може да
бъде зачетен като такъв от втора категория. С оглед на горното,
административният орган е стигнал до извода, че към датата на подаване на
заявление за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - 18.07.2019г.
жалбоподателят не отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл.
69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението има навършена възраст от
59 г., 00 м. и 07 дни, но няма 15 години при условията на втора категория труд,
а има 09 г., 03 м. и 15 дни от втора категория труд и няма сбор от осигурителен
стаж и възраст 100, а има 90. Посочено е, че жалбоподателят не отговаря и на
условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 2, и по ал. 3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия няма изискуемата
от закона възраст за 2019 г., а именно от 64 години и 02 месеца по чл. 68, ал.
1 - 2 КСО, съответно 66 години и 04 месеца по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Срещу така постановеното решение е
депозирана жалба на 13.01.2020г.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна, по същото по искане на жалбоподателя бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, прието
и неоспорено от страните, са посочени видовете транспортни средства и тонажа
им, както и видовете ремаркета и тонажа им, по данните от наличните в Държавен
архив – Хасково документи на ДАП Х. „Автостопанство“ и „Транс Аида“ АД Х.
(правоприемник на ДАП „Автостопанство Хасково) с година на въвеждане в
експлоатация от 1975г. до 1989г. вещото лице посочва, че липсват писмени данни
за това какъв като вид, марка, регистрационен номер и товароподемност автомобил
е управлявал жалбоподателят. За процесния период от 01.07.1983г. до
31.12.1989г. в архива на ДАП – Хасково наименованието на длъжността на
жалбоподателя и на всички други шофьори било „шофьор“. Не били посочени вида и
товароподемността на автомобила, нито бригадата, в която е работил. При
разглеждането на допълнителните трудови възнаграждения, които е получавал
жалбоподателят, вещото лице посочва, че всеки месец, с посочени изключения (м.
03 и м. 04.1984г., м.01.1986г., м. 11 и м. 12.1988г. и м. 02.1989г.), същият е
получавал допълнително трудово възнаграждение „за ремарке“ – шифър 106, от
което се установявало, че жалбоподателят е управлявал товарни автомобили с
прикачено към тях ремарке.
С оглед посоченото в заключението на
вещото лице относно получаваното от жалбоподателя допълнително трудово
възнаграждение „за ремарке“ – шифър 106 пенсионният орган е изготвил нов опис
на осигурителния стаж от дата – 13.07.2020г., в който е зачетено така
установеното от вещото лице за съответните периоди, в които жалбоподателят е
получавал такова допълнително трудово възнаграждение. Видно от описа е, че на
жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж от втора категория - 15 години, 01
месец и 28 дни и от трета категория - 13 години, 09 месеца и 28 дни, при което
сборът от осигурителния му стаж и навършената към датата на заявлението възраст
възлиза на 91 точки.
По искане на жалбоподателя, по
делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Д.В.и И.Г.Я..
При разпита си в съдебно заседание
свид.В. заяви, че от 1982 г. работил в ДАП – Хасково, 10-та бригада. Карал
„Камаз“ и „Шкода“. Когато колата, която карал, се повредила, започнал да кара
колата на Н. - „Шкода“ 10 тона, синя с ремарке 8 тона, в продължение на един
месец, през който Н. бил в отпуск. През цялото време, през което жалбоподателят
работил в ДАП, той винаги карал товарна кола.
Свид.И. Я. заяви в показанията си
пред съда, че познава жалбоподателя от
автомобилното стопанство. Тогава свидетелят бил бригадир на товарната бригада. Било
през 1985г. Дали на Н. камион „МАЗ“ с ремарке, а преди това бил на „Шкода“ с
ремарке. Н. работил до фалирането на ДАП, като накрая карал „Ш.“ № .., а преди
това - друга „Ш.“ № .., и тя с ремарке. В тяхната бригада имало само товарни
коли с ремаркета. Товарна кола – 10 тона и ремарке – 8 тона, но имало и 12
тона. Товарен камион не се пускал без ремарке извън града.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Оспореният
административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма, при спазване на административно-производствените правила.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен
акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства установява, че фактическите констатации на
органите на НОИ отговарят на действително установените факти, а направените въз
основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В пълнота е
спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на
процесния такъв.
Спорът
между страните в настоящото производство се отнася до правилното приложение на
материалния закон и се концентрира в отговор на въпроса, налице ли са
предпоставките на чл. 69б, ал. 2 от КСО за придобиване право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя. Видно от тази
разпоредба е, че лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете, като от 31
декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст. Тоест през 2019г., когато е подадено заявлението
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да придобие
право на пенсия по тази норма, жалбоподателят следва да е бил навършил 58
години и 4 месеца, а сборът от осигурителен стаж и възраст да е възлизал на 100.
Съответно основният спорен въпрос е концентриран около обстоятелството, като каква
категория следва да бъде зачетен положеният от жалбоподателя труд на длъжността
„шофьор“ в периода от 01.07.1983 г. до 31.12.1989 г., в който период той е
работил в ДАП „Автостопанство Хасково“ и за който период претендира втора
категория труд, а административният орган съответно е счел, че трудът е от
трета категория.
По
този повод следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 53а от отменения
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) и чл. 2, т. 25 от
действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), според
които трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече
тона при пенсиониране се зачита от втора категория. И двете разпоредби намират
приложение в случаите, когато лицето е полагало труд изключително като шофьор
на товарни автомобили от посочената категория през не по-малко от половината
пълно дневно законоустановено работно време (по аргумент от чл. 355, ал. 2 от
Кодекса на труда). С оглед на така цитираните разпоредби, приобщените в
административното производство доказателства, както и тези, събрани в хода на
настоящото съдебно производство, следва да се приеме, че релевантните факти и
обстоятелства са правилно възприети и възпроизведени от органите на НОИ в
издадените от тях административни актове (разпореждане и решение), съотнесени
са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и
въз основа на това правилно е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Ангажираните в хода на настоящото
производство доказателства в крайна сметка, макар и да опровергават частично
така направените констатации (по-конкретно изложеното в заключението на вещото
лице), не водят до различни от направените от административния орган правни
изводи.
Посочените
и събрани по искане на жалбоподателя гласни доказателства, чието събиране бе
допуснато, с оглед изложеното в заключението на вещото лице, че са налице
писмени данни за заплащане на жалбоподателя на надбавка за управление на МПС с
прикачено ремарке, и с които доказателства последният се домогваше да докаже,
че през процесния период е управлявал товарен автомобил над 12 тона, не
установиха безспорно, конкретно и убедително твърдените факти. В случая не бяха
ангажирани писмени доказателства под формата на съответни документи, имащи
доказателствена стойност по смисъла на чл. 40, ал. 3 от НПОС, установяващи, че действително
през целия посочен период жалбоподателят е работил при условията на втора
категория труд, като в тази връзка следва да се има предвид, че именно негова
бе доказателствената тежест да стори това.
Макар
и от заключението на вещото лице да бяха установени видовете товарни автомобили
и тонажа на част от тях, налични в ДАП Хасково „Автостопанство“ и въведени в
експлоатация в периода от 1975 г. до 1989 г., вещото лице не успя да посочи
наличието на конкретна информация за това какъв като вид, марка, регистрационен
номер и товароподемност автомобил е управлявал именно жалбоподателят. Нещо
повече, дори и след като периодите, по отношение на които има установени и
неоспорени данни, че жалбоподателят е управлявал автомобил с прикачено ремарке,
бъдат зачетени (съобразно изложеното в заключението на вещото лице), което бе
сторено в хода на настоящото производство с изготвяне
на нов опис на осигурителния стаж, отново сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя
възлиза на 91, а не на законоустановения и изискуем сбор от 100.
В този смисъл следва да се приеме, че към датата на подаване на заявлението
– 18.07.2019 г., Н.С.П. е бил на възраст 59 г. 00 м. 07 дни, и има установен
следния стаж: 15 г. 01 м. и 28 дни осигурителен стаж от втора категория, 13 г.
09 м. 28 дни – при трета категория, или общ стаж, превърнат към трета категория
на основание чл. 104 от КСО – 32 г. 09 м. 11 дни, предвид което и сборът от
осигурителен стаж и възраст, който отново не достига 100, следва да се приеме,
че административният орган правилно е стигнал до заключението, че липсват
основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
сочените от жалбоподателя аргументи. Ето защо депозираната жалба срещу Решение № 1012-26-655-3/23.12.2019г. на Директора на
ТП на НОИ – Хасково се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Териториално
поделение на НОИ - Хасково, направените по делото разноски за осъществената
юрисконсултска защита, в размер на 100 лв.
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.П. с ЕГН
: ********** ***, против Решение № 1012-26-655-3/23.12.2019г. на Директора на
ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА Н.С.П. с ЕГН
: ********** ***, да заплати на Териториално
поделение на НОИ -
Хасково сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховен
административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: