М О Т И В И
към
присъдата по НОХД №168/2018 г. по описа на Районен съд – гр.***, трети състав
Девненският районен прокурор е внесъл в Районен съд гр.***
обвинителен акт с който е възвел обвинение срещу А.Д.К.,
ЕГН: **********, за това, че:
За
периода 28.08.2009 г. - 31.05.2015 г. в гр. ***, обл. Варненска, при условията
на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – кмет на
Община ***, присвоил чужди движими вещи – 18 244, 69 литра дизелово гориво
на стойност 43 469, 96 лева; 14 621, 26 литра бензин на стойност
34 672, 04 лева; стоки, свързани с експлоатацията на МПС на стойност 222,
25 лева и стоки, несвързани с експлоатацията на МПС на стойност 4 187, 86
лева – всичко на обща стойност 82 552, 11 лева /чрез карта №***, ползвана
от водачи на л.а. „***, собственост на „*** – заредени 5 022, 84 литра
дизелово гориво на стойност 11 783, 14 лева, получени 42 литра бензин на
стойност 99, 20 лева, стоки свързани с експлоатацията на МПС на стойност 222,
25 лева и стоки, които не са свързани с експлоатацията на МПС на стойност 14,
09 лева; чрез карта №*** зареждани за нуждите на автомобили, ползвани от Л.Д.С.
– 322, 77 литра бензин на стойност 819, 75 лева и 3 821, 09 литра дизелово
гориво на стойност 9 331, 82 лева и на О. ***А. – 3 887, 89 литра бензин
на стойност 9 383, 32 лева и чрез карти №***, предоставени от „***” ЕООД на
Община ***, използвани за л.а. „***от 12.2013 г., променен на рег. ***са
заредени 9 400 литра дизелово гориво на стойност 22 355 лева извън
обективните нужди на този автомобил, както и 10 368, 60 литра бензин на
стойност 24 369, 95 лева и стоки несвързани с експлоатацията на автомобила
на стойност 4 173, 77 лева/ връчени му в това качество и поверени му да ги
управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери - престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1 вр. чл.
201 вр. чл. 26 aл. 1 от НК.
В хода
на съдебното следствие , на основание
чл. 287 ал.1 НПК, прокурорът е намерил основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението , като е повдигнал на подс.К. ново
обвинение в следния смисъл:
За това , че за периода 28.08.2009г.- 31.05.2015г. в гр.*** в
условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-кмет
на община ***- присвоил чужди движими вещи 13252.24 литра дизелово гориво на
стойност 31598.31 лева, 14621.26 литра бензин на стойност 34672.04лв., стоки
свързани с експлоатацията на МПС на стойност 222.25 лв. и стоки, които не са
свързани с експлоатацията на автомобила на стойност 4187.86 лв., всичко на обща
стойност 70680.46 лв., чрез карта №*** ползвана от водач на лек автомобил ***,
собственост на ,,***ЕООД София, зареден с 5022.84 литра дизелово гориво на
стойност 11783.14 лв., получени 42 л бензин на стойност 99.20 лв., стоки
свързани с експлоатацията на МПС на стойност 222.25 лв. и стоки, които не са
свързани с експлоатацията на МПС на стойност 14.09 лв., чрез карта №***,
зареждани за нуждите на автомобили, ползвани от Л.Д.С., 322.77л бензин на
стойност 819.75 лв. и дизелово гориво 3821.09 л на стойност 9331.82 лв., и на О.А.
3887.89 л бензин на стойност 9383.32 лв., и чрез карти №*** предоставени от ,,***”
ЕООД на община ***, използвани за лек автомобил ,,*** от 12.2013 г., променен
на рег***и заредени 4408.47 л диз.гориво на стойност 10483.35 лв., извън
обективните нужди на този автомобил, както и 10368.60 л бензин на стойност
24369.95 лв. и стоки несвързани с експлоатацията на автомобила на стойност
4173.77 лв., като длъжностното присвояване е в големи размери- престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр.чл.201
вр.чл.26 ал.1 НК.
Пострадалото
юридическо лице – община *** , представлявана от С.Я.Ш. – Кмет , чрез
процесуален представител- адв.Р. *** е предявил граждански иск срещу подс. А.Д.К.
за сумата от 82 552, 11 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 202 ал. 2 т.
1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на неговото извършване до окончателното
изплащане на сумата.В хода на съдебните прения процесуалният представител на
общ.*** заявява , че поддържа предявеният по рано гр.иск изцяло.
Представителят на РП *** поддържа
повдигнатото и изменено в хода на съдебното следствие обвинение срещу подс.К..Счита,
че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства,
за това че подс. К. е извършил престъплението, за което е предаден на съд.Твърди
, че в хода на съдебното следствие са установени редица безспорни факти- кога и
как е бил предоставен на общ.*** л.а”***”, кога и как е сключен с „Лукойл”
договор за доставка на горива на общ.***, съответно какви и колко на брой карти
за зареждане са предоставени на общ.*** въз основа на този договор , начинът за
зареждане с тези карти и лицата имащи право на това, на кого и как е
предоставена картата за зареждане на л.***и кой е ползвал тази карта.Твърди
също така , че е установено по безспорен начин чрез свидетелски показания и
документи по делото, какъв е бил редът и начинът за зареждане на служебните
автомобили на общ.***/ без автомобила „***на бензиностанция „Лукойл” в гр.*** ,
в присъствието на служител от отдел „Транспорт” при общината , при спазване на
строга отчетност за вида и количеството на зареденото гориво и изминатите от
съответния автомобил километри.Твърди също така , че безспорно е установено ,
че с картата предоставена на подс.К. за зареждане на л.***който е с дизелов
двигател, е заредено значително количество дизелово гориво надвишаващо средния
разход на този автомобил съобразно изминатите от него километри, значително
количество бензин, както и , че с картата предназначена за зареждане на този
автомобил с гориво са закупени от различни бензиностанции стоки които не са
свързани с експлоатацията на автомобила- нехранителни стоки, хранителни стоки ,
алкохол и др.Твърди , че буди недоумение факта как със същата тази карта ,
предоставена лично на подс.К. , по едно и също време , на няколко пъти са
зареждани значителни количества бензин и дизел, които многократно надвишават
обема на резервоара на служебния л.***, управлаван единствено от подс.К..Твърди
също така , че не намират опора в събраните по делото доказателства твърденията
на част от свидетелите , че с картата предоставена за зареждане на гориво за
служебния автомобил на подс.К., във връзка с извънредни събития и бедствено
положение са зареждани горива и на други автомобили , вкл.и автомобили ползвани
от други общини , различни от общ.***.Твърди , разликите получени от
зареждането на дизелово гориво с картата предоставена на подс.К. над средния
разход на гориво на автомобила „***” , съобразно изминатите километри,
зареденото бензиново гориво, както и закупените стоки несвързани с
експлоатацията на автомобила , извън тези които са закупени с пари за
представителни нужди са присвоени от подс.К..В този смисъл намира повдигнатото обвинение
за несъмнено и безспорно доказано и моли подсъдимият да бъде признат за
виновен. Предлага да му бъде наложено предвиденото в закона наказание “Лишаване
от свобода” за срок към средния, предвиден в закона. За същият срок моли
подсъдимия да бъде лишен от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК, а именно от
правото да заема определена държавна или обществена дейност, както и от правото
да упражнява материална, отчетническа или ръководна дейност. Счита, че
гражданския иск следва да бъде уважен изцяло.
Защитниците на подсъдимия оспорват изцяло описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и тезата на прокуратурата, че
подсъдимият в длъжностното си качество е извършил присвояване на общинско
имущество в големи размери. Намират обвинението за категорично недоказано по
начина, изискван от разпоредбата на чл. 303 от НПК и молят подсъдимият да бъде
оправдан, както и да бъде отхвърлен предявения срещу него граждански иск. Твърдят
, че в хода на съдебното следствие , въпреки назначените нова АТЕ и
допълнителна СЧЕ не са изяснени никакви нови обстоятелства , които да не са
били известни при първоначалното разглеждане на делото, с изключение на
изчисления повишен среден разход на дизелово гориво от л.а”***Адв.Б. твърди ,
че няма как обективно да бъде изчислен средния разход на горива на процесния
автомобил , тъй като той е бил управляван от различни лица, по различен начин ,
в различни сезони на годината.Твърди също така , че за да бъде доказано
престъплението длъжностно присвояване , прокуратурата следва да докаже
присвояването на всяка стотинка , в случая всеки литър гориво и да има
свидетели които да са видели как подс.К. взема за себе си туби с нафта или
бензин.Твърди , че в ОА по делото липсват доказателства за извършена
присвоителна дейност от подс.К. , не са налице доказателства и за действителния
разход на дизелово гориво от процесния автомобил.Твърди , че няма доказателства
, че горивото зареждано в микробуса , предоставен на общ.*** от предприятието
„Полимери” е присвоено от подс.К. , още повече , че за този автомобил е имало
назначен шофьор, оформяли са се пътни листи и т.н.Твърди също така, че за
горивата зареждани в автомобилите на общинските съветници Л.С. и О.А. е имало
решение на Общинския съвет и кмета просто е изпълнил това решение , спазвайки
разпоредбите на ЗМСМА.Адв.В. заявава , че напълно споделя изразеното от адв.Б.
становище , като добавя , че ако се приеме малко по -висок среден разход на
автомобила „***”, ще се устонови , че зареденото количество гориво напълно ще
отговаря на изминатите километри.Заявява също така , че никак не е учудващо ,
че с картата предоставена на подс.К. са закупувани бонбони , уиски и други ,
тъй като това се е налагало при срещи свързани с бизнеса и с представители на
местната и централната власт.Твърди , че за 8 години управление на общ.*** на
подс.К. са му предоставени 80 000 лева за представителни нужди , от които
той е изхарчил само 4 187 лева.Моли съдът да постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимият А.К. дава обяснения по обвинението, като
категорично отрича да е присвоявал гориво, закупено с общински средства по
описания в обвинителния акт механизъм. Не отрича, че като кмет на Община ***
през инкриминирания период от време е зареждал поверения му служебен автомобил с
гориво, закупено със средства на общината, което не е отчитал нито с пътни
листи, нито с касови бонове. Твърди, че и други лица са управлявали автомобила
„***” и всеки е управлявал по различен начин , което може да доведе до повишен
разход на гориво.Заявява , че с предоставената му карта е зареждал не само
дизеловия автомобил марка „***” който е ползвал , но и други автомобили
собственост на общината ,вкл. и бензинови, вкл. и необщински такива. Заявява,
че е ползвал почти всички автомобил на общ.*** , както бензинови , така и
дизелови и лично ги е зареждал с предоставената му карта.По отношение на
микробуса предоставен от „Полимери” твърди ,че е ползван за нуждите на общината
, за него е имало назначен шофьор и са се попълвали пътни листи.Твърди също
така , че никога не е харчил предоставените му пари за представителни нужди в
пълен обем.
Възползва се от правото си на последна дума
и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
При
проведени местни избори на 04.11.2007 г. и 30.10.2011 г. подс. А.Д.К. *** за два
последователни мандата.
С
Решение № 151, взето на 25.07.2008 г. Общински съвет – *** е дал съгласие за
нуждите на общинската администрация да бъде закупен нов лек автомобил на
стойност до 100 000 лева без ДДС, като средствата бъдат осигурени от
дарение и преизпълнение на собствените приходи.
На
29.09.2008 г. между Община *** и „***– София бил сключен Договор за доставка на автомобил
при условия на финансовообвързан лизинг на автомобил марка "***", ***,
кафяв на цвят, рама № ***автоматична скоростна кутия ***регистрация от
02.10.2008 г., per. ***. След изпълнение на лизинговите задължения и съгласно
условията на същия договор собствеността върху автомобила била прехвърлена
от Лизингодателя на Лизингополучателя на 22.11.2013 г., като от 05.12.2013
г. същият бил пререгистриран с per. № ***и станал собственост на
Община ***.
Автомобилът
бил предаден на Лизингополучателя на 03.10.2008 г. с
приемо – предавателен протокол, подписан от подс. А.К. в качеството му на кмет
на Община *** със срок на лизинга 60 месеца, пробег 15 км и зареден резервоар с
5 литра гориво. От този момент нататък този автомобил се ползвал като служебен
автомобил от кмета на общината и се управлявал преимуществено лично от
подсъдимия. До края на втория си мандат като кмет на Община *** подс. К.
управлявал този автомобил предимно сам, като изключително рядко, при пътувания
на по – дълги разстояния ползвал услугите на шофьор. С приемо – предавателен
протокол №1003-116/16.09.2011 г. автомобила бил предаден от подсъдимия на свид.
М.П.М. *** с изминати 157 702 км. във връзка с кандидатирането на
подсъдимия за местни избори, проведени през октомври 2011 г. Със Заповед
№1002-355/31.10.2011 г. на ВРИД кмет на Община *** автомобила е бил предоставен
за управление на друг шофьор в общината – свид. М.С.Д.. Няколко дни по - късно
тази заповед била отменена от подс. К. – вече в качеството му на избран кмет на
общ.*** за втори мандат и с приемо – предавателен протокол от 07.11.2011 г. автомобила
„***“ бил предаден от свид. Д. на комисия от общински служители при изминати
158 740 км.
Видно
от писмо изх. № 320/28.07.2014 г. на управителите на „***– София, по данни на
производителя, публикувани в наръчника на ***,
разходните норми на гореописания автомобил са 9 литра на 100 км. комбиниран разход.
Официално обявените стойности на разхода на гориво се базирали на стандартен
изпитателен цикъл в съответствие с директива EU Directive 80/1268comb.
При извършваните от страна на „***ежегодни технически прегледи,
бил воден регистър, в който се вписвали данни за изминатия пробег на автомобила,
като към 14.05.2009 г. с автомобила били изминати 29 899 /т.I лист 15 от ДП/, а към 07.05.2015
г. - 375 360 км. /т. 9, лист 60 от ДП/.
Служебните
автомобили на общината се зареждали с гориво чрез
карти за безкасово плащане по силата на сключени между Община *** и „***"
ЕООД договори за доставка на горива. Всяка от тези карти издадени от "***"
ЕООД разполагала с персонален идентификационен код /ПИН/. Горивото, с което се
зареждали общинските автомобили се заплащало отложено от Общината след
фактуриране от страна на доставчика, като при самото зареждане с гориво
на служебните автомобили то ставало собственост на Общината.
В началото на мандата на подс. К. такива карти били издавани за
всеки един от автомобилите поотделно, като на всяка от тях бил посочен рег.
номер на автомобила. Право да ползват тези карти имали шофьорите, на които били
зачислени автомобилите, като картите се съхранявали от тях или стояли в самите
автомобили. Впоследствие, от 15.12.2011 г. /датата
се установява от становище на Д.С.И. ***, приложено на лист последен от т. нар.
„зелен класьор“ в описа на писмените документи към ОА/ служебните
автомобили на общината започнали да се зареждат само с една карта - Карта № *** с притежател Община ***, пин код *** –
Община ***, идентификатор ***, вид стоки 03 - валидна от 10.08.2009 г. Тази
обща карта стояла в Дирекция „Собственост, търговия и
транспорт“, а останалите индивидуални карти,
издадени за отделните МПС – та /с изключение на тази за зареждане на служебния
автомобил на кмета марка „***”/ били блокирани от доставчика по молба на
общината. Зареждането на служебните автомобили на общината с тази обща карта се
осъществявало по следния начин: След като съответния водач заявявал нужда от
зареждане на служебен автомобил в Дирекция „СТТ“, служител на Дирекцията
/обикновено свид. Д.Д.Щ., но и други нейни колеги/ вземал общата карта и
придружавал шофьора до бензиностанцията на „Лукойл", находяща се в гр. ***.
След зареждане на съответното количество гориво,
общата карта на общината се маркирала през електронно устройство от служител на
бензиностанцията, издавал се фискален бон, на който водача се подписвал и го
предавал на служителя от дирекцията, заедно с констативен протокол, който също
се подписвал от водача. В протокола се отразявала датата на зареждане,
зареденото количество и вид гориво и неговата стойност, марката и № на
зареденото МПС и неговия водач, № час и място на извършената транзакция, № на
картата, с която е извършено отложеното плащане и показанията на километража на
съответното МПС. Тези документи се съхранявали в Дирекция „СТТ” на общината и
ежемесечно служител от дирекцията ги предавали в счетоводството. Освен това шофьорите
на всеки служебен автомобил /с изключение на този на кмета/ съставяли пътни
лист, които също представяли. Ежемесечно специално назначена за това със заповед на
кмета комисия в състав служител от Дирекция „СТТ“ и счетоводител, в
присъствието на шофьорите осъществявала проверка за съответствието на
показанията на километража за изминатия пробег и отразеното в пътните листи. По
този начин бил контролиран разхода на всеки един от служебните автомобили, с
изключение на служебния автомобил на кмета, като по делото няма данни за
констатирани нередности в рамките на инкриминирания период.
Случвало се, макар и рядко, да се зарежда гориво с издадената обща
карта № *** от бензиностанции извън гр. *** – най - често в ***. Напр. на
15.08.2013 г. В Й. *** заредил с тази карта 52, 59 литра дизелово гориво на
бензинастанция на „***“ЕООД, находяща се на бул. ***, като не е уточнено в кой
автомобил е заредено горивото. На 12.10.2014 г. свид. Н. Д.Г. – началник Дирекция
„СТТ“ заредила в *** 45, 10 литра дизелово гориво с общата служебна карта на
неуточнен в протокола автомобил. На 08.11.2014 г. и на 09.11.2014 г. съответно
в ***и в *** същата служителка заредила общо 104 литра дизелово гориво отново
на непосочен в протокола автомобил.От тези факти може да се направи извода , че
процедурата за зареждане на служебни автомобили в общ.*** , с общата карта , в
общи линии се спазвала , с изключение на случаите в които служебни автомобили
на общината не са били управлявани от назначените за това шофьори , а от други
служители на общината.Очевидно тази карта не се е ползвала само от шофьорите,
но случаите са прекалено малко и водят съда до извода , че това е по- скоро
изключение отколкото правило.Установени в хода на разследването по ДП са и
случаи в които са издадени два констативни протокола от 30.09.2013 г. за заредено от
общинския съветник Л.С. общо 86, 93 литра гориво.Двете зареждания са
осъществени на бензиностанция в гр. ***, при което малко вероятно е общинския
съветник да е бил придружаван от служител на Дирекция „СТТ“, още повече, че
часове по – рано същия ден на бензиностанция в гр. *** са осъществени още пет
зареждания с общата карта от служители на общината и кмета на *** /виж ежедневни отчети и касови бонове за м.
07 до м. 09.2013 г., описани в обвинителния акт като веществени доказателства
под № 3, т. 6/
Служебния
автомобил на кмета К. марка „***“ продължил да се зарежда с индивидуална карта,
като през инкриминирания период за него били издадени следните карти: Карта № *** с притежател Община ***, пин код ***, МПС рег. ***, идентификатор ***, вид
стоки 01 - валидна от 10.08.2009 г.; Карта № *** с притежател Община ***, пин
код ***, МПС рег. ***, идентификатор
***, вид стоки 01 - валидна от 03.01.2011 г., получена в Община *** по куриер
на 07.01.2011 г. и
Карта № *** с притежател
Община ***, пин код ***, МПС рег. № ***,
идентификатор ***, вид стоки 01 - валидна от 17.07.2014 г., издадена след
пререгистрацията на автомобила при изтичане на лизинговия договор и получена в
Община *** по куриер на 22.07.2014 г.
Тези
карти били предоставени лично на подс. К., в различни периоди от двата му
мандата като кмет на общ.*** и това се установява от служебно изисканите в хода
на съдебното следствие при разглеждане на делото от друг съдебен състав и
предоставени от Община *** заверени копия от документи. В представените списъци
с карти фигурира подписа на подсъдимия и същият пред друг състав на ДРС/ и пред
настоящият/ не отрича, че картите са му били предоставени, като заявява, че не
си спомня точно кога и как. Картата за зареждане на гориво /различна през
различните периоди от време/ подсъдимият държал или в себе си или в жабката на служебния
автомобил „***“. При зареждането на гориво с поверената му кредитна карта,
подсъдимият не изисквал касов бон от бензиностанцията, не съставял пътни листи, нито протокол за зареждане на гориво
или други оправдателни счетоводни документи за закупеното от него гориво или
други стоки. При същият механизъм се осъществявало зареждането на служебния
автомобил на кмета от страна на шофьорите – в най – честите случаи това са били
свидетелите М.Д., а след неговото напускане и свидетелите М.П.М., Й.К.Й., Д.В.В..Същите
са вземали картата от жабката на автомобила /или от секретарката на кмета/,
знаели са пин кода на картата и са осъществявали зареждането предимно на
бензиностанцията в гр. ***, но и на други места
когато са пътували заедно с подсъдимия из страната. При зареждането шофьорите
също не са изисквали касов бон, не съставяли пътни листи или други документи,
удостоверяващи осъщественото зареждане.Следва да се отбележи обаче , че тези
случаи били изключително редки, като по правило автомобилът марка „***” бил
управляван и зареждан с гориво единствено и само от подс.К..
В края на всеки месец в счетоводството на Община *** постъпвали
фактури, издадени от „***" ЕООД за закупените със съответните карти горива
и други стоки. Към фактурите се прилагали и справки - извлечения за покупки на
горива и стоки от бензиностанциите на „Лукойл" в страната, като самите
справки съдържали номер на карта, час и съответната покупка. Служителите в
счетоводният отдел в Общината разглеждали постъпилите фактури, разбивали ги по
автомобили, заприходявали ги към съответния автомобил и след това нареждали
изплащането на съответните суми.
С издадените за л.а. „***“ индивидуални кредитни карти подс.К.
закупил закупено
общо количество дизелово гориво в размер на 43 183, 16 литра, като първото зареждане с дизелово гориво било
извършено на 28.08.2009 г., а последното такова било осъществено на 07.05.2015
г. Със същите карти за времето от 22.03.2010 г. до 17.04.2015 г. подс.К.
закупил и 10 368,
60 литра бензин, а за времето от 30.09.2009 г. до м. 05.2015 г. са
закупени и стоки, които не били свързани с експлоатацията на автомобила, като
енергийни напитки, влажни кърпи, сандвичи, минерална вода, вафли, книги,
цигари, кафе, шоколад, алкохолни напитки, ядки, бира, дъвки, бисквити, бонбони
на обща стойност 4 173, 77 лева.
В хода
на проведеното разследване по досъдебното производство е назначена съдебно –
счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и е
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Същото установява, че
общото количество дизелово гориво, платено с картите за л.а."***" за
периода от месец 08.2009 г. до 07.05.2015 г. /включително/ е на стойност 102
709, 22 лева с отстъпката, предвидена в договорите между Община *** и „***“ЕООД.
Към 07.05.2015 г. километропоказателя на л. а. „***“ установявал изминати 375
360 км. За да бъдат изминати тези километри при комбиниран разход от 9 литра на
100 километра необходимо количество гориво би било 33 782, 40 литра. Зареденото
общо количество дизелово гориво за целия период е 43 183, 16 литра. Т. е.
зареденото вповече количество дизелово гориво в посочения период възлиза на 9 400, 76 литра. Преразходът е оценен
от вещото лице на сумата от 22 355 лева
по цени с отстъпка на литър 2, 378 лева /том 9, лист 51 – 55 от ДП/.
Стойността
на общо заредените с издадените за л.а. „***“ индивидуални карти 10 368, 60
литра бензин е изчислена от вещото лице 24
369 лева. Съгласно ССчЕ закупените
с картите, предоставени на подс. К.
стоки, които не били свързани с експлоатацията на автомобила –
хранителни стоки, безалкохолни напитки, кафе и др. възлизат на обща стойност 4 173, 77 лева.
„***със седалище София и с изпълнителен
директор Н. Банев, притежавало автомобил ***. На неустановена дата през 2010 г.
въз основа на устна договорка между
ръководството на дружеството и подс. К. посоченият автомобил бил
предоставен за ползване на Община ***. За тази
договореност /вероятно под формата на спонсорство/ не бил съставен договор, не
бил подписан приемо – предавателен протокол. От страна на Община *** била
направена заявка до „***" за издаване на карта за зареждане на горива с
отложено плащане и за същия била предоставена такава Карта №*** с притежател Община ***, пин
код ***, МПС рег. № ***,
идентификатор ***, вид стоки 01 - валидна от 03.11.2010 г. Картата била
получена в Община *** по куриер на 09.11.2010 г. Свид.
Д.Й.Д. бил определен за водач на този автомобил, като му била предоставена и
издадената за него индивидуална карта за зареждане. През месеците юли и август на
2011 г. автомобила е бил управляван от свид. Д.С.Д., видно от Протокол ***и
Протокол № ***, приложени към т. нар. „зелен класьор“ в описа на писмените
доказателства по делото. Автомобилът се ползвал за нуждите на общината –
обикновено превозвал ръководни служители от общинската администрация на по –
дълги разстояния. През периода от 23.11.2010 г. до 17.09.2011 г. с
издадената за този автомобил карта били закупени 5 022, 84 литра дизелово
гориво на стойност, изчислена от вещото лице по ССчЕ
12 172, 65 лева, 42 литра бензин на стойност 102, 48 лева /посочените в обвинителния акт парични
равностойности са по – малки от установените от вещото лице/, стоки
свързани с експлоатацията на МПС на стойност 222, 25 лева и стоки, които не са
свързани с експлоатацията на МПС на стойност 14, 09 лева. /т. 9, лист 5 от
заключението на ССчЕ от ДП/. Най – често автомобила бил зареждан на
бензиностанцията в гр. ***, но също и много често на различни бензиностанции на
доставчика в гр. ***, а също така в градовете ***. /Видно от подробни справки за зареждане по карти, предоставени от „***“ЕООД
и находящи се в червен класьор, озаглавен „Община ***“/.
На
25.02.2013 г. Общински съвет *** е взел Решение №255,
съгласно което разходите на общинския съветник във връзка с работата му в
Общинския съвет следва да се поемат изцяло от бюджета на Община ***, като
ежемесечно му се предоставя сума в размер на 50 % от възнаграждението на
Председателя на ОбС – *** при определен с Решението срок и след представяне на
разходно оправдателни документи. В изпълнение на това решение със
Заповед № ***., подс. К. определил на общинския съветник О.В.А. правото да
използва месечно гориво в личен автомобил 200 литра бензин и дизел за сметка на
Общината, а със Заповед № 1002-238/19.07.2013 г. определил на общинския
съветник Л.Д.С. правото да използва гориво в обем 200 литра бензин и дизел месечно
за сметка на Общината. В хода на съдебното следствие при предходното
разглеждане на делото от друг съдебен състав били изискани доказателства за получаваното възнаграждение от
Председателя на ОбщС – *** през периода 19.07.2013 г. до 30.03.2015 г., тъй като
такива липсват в досъдебното производство. Представените от прокуратурата
докзателства удостоверяват средно – месечен осигурителен доход през този
период в приблизителен размер на 2 400 лева.
От
страна на общинския съветник Л.Д.С. за времето от 19.07.2013 г. до 30.03.2015
г. за сметка на Община *** с общата карта на общината били заредени 322, 77 литра бензин и 3 821, 09 литра дизелово гориво
на стойност /според ССчЕ / 10 151, 39 лева с ползваната отстъпка.
От страна на общинския съветник О.А. за времето от 19.07.2013 г. до
16.03.2015 г. с общата карта на общината били заредени 3 887, 89 литра бензин
на стойност 9 383, 32 лева с отстъпка според заключението на кредитираната от
съда ССчЕ, които са заплатени с общински средства.
В хода
на съдебното следствие , проведено от настоящият съдебен състав, бе назначена и
изготвена АТЕ / в.л проф.М.С./ с въпроси:
1.Влияе
ли амортизацията на автомобил „*** ***върху разхода на гориво и ако влияе по
какъв начин.?
2.Влияе
ли начина на управление на автомобила върху разхода на гориво и ако влияе- по
какъв начин?
3.Метеорологичните
условия влияят ли върху разхода на гориво на автомобила и ако влияят по какъв
начин?
4.Ако
е възможно , вещото лице да определи средния разход на гориво на автомобил „***
***за периода от 30.09.2009г. до 31.05.2015г.?
5.На
базата на своя опит, наличната техническа документация и доктрината, вещото
лице да определи в реални условия с колко може да бъде надвишен посоченият от
завода – производител среден разход на гориво на автомобил „*** ХС 90”?
Видно
от изготвеното от в.л заключение, пробегът на автомобила през инкриминирания
период не е оказал практическо влияние върху разхода на гориво.Начинът на
управление на автомобила може да повлияе значително на разхода на гориво и
обикновено води до неговото увеличение , като това влияние е в по- голяма степе
при управление при градски условия.Метеорологичните условия също влияят върху
разхода на горива на автомобила , като най- съществено влияние оказва
температурата на въздуха.През зимните месеци , при по- ниска температура
,поради по голямото време за загряване на двигателя разхода на гориво се
повишава, като в.л приема повишение на разхода от 11.50 %.Като е взело
обичайния маршрут на движение на автомобила , вкл. и пътуванията на по- дълги
дистанции от дистанцията гр.*** – гр.*** и обратно , вещото лице е приело , че
средния разход на гориво на инкриминирания автомобил през инкриминирания период
е 10.33 л. на 100 км. или повишение с 14.48% от дадения разход от завода –
производител.В отговора на въпрос №5 , вещото лице е изчислило , че възможния
интервал на увеличение на гориво в сравнение с паспортния комбиниран разход от
9л./100 км. е от 1.89% до 24.00%.Към заключението на вещото лице са приложени и
подробни таблици, показващи нагледно данните въз основа на които е изготвено
заключението.В с.з вещото лице поддържа заключението си.
Предвид
изготвеното заключение по назначената в с.з АТЕ и най – вече поради посочения
от вещото лице среден разход на дизелово гориво за инкриминирания период ,
който е по- висок в сравнение с паспортния разход на гориво , предоставен от
завода производител на автомобила, съдът назначи допълнителна СЧЕ с въпроси:
1.Закупените
стоки несвързани с експлоатацията на на л.а „***”, чрез картите ползвани за
зареждане с гориво на този автомобил, осчетоводени ли са като представителни
разходи, съгласно представените извлечения по аналитични партиди?
2.Да
се пресметне общата стойност на платените доставки от „***” ЕООД към Община ***
представляващи горива/бензин, дизел , консумативи и др./общо за периода от
началото на доставките с дата 27.08.2009г. до 31.05.2015г.
3.Да
се извърши оценка отделно за периода на действие на всеки договор.
4.Да
се извърши оценка за всяка година считано от 27.08.2009г. до 31.05.2015г.
5.Да
се извърши оценка на количеството горива и цени на потребено гориво и стоки за
служебен автомобил с рег №***/ променен на № ***/ като се съобрази със заключението
на изготвената АТЕ и средния разход на гориво посочен там -10.33 л. /100км.
дизелово гориво.
След
запознаване с предоставените счетоводни извлечения по сметка ***”Посрещане на
гости , представителни разходи”, вещото лице е установило общо 3 бр. фактури
които са предоставени за осчетоводяване към сметката за представителни разходи
и те са на обща стойност 686, 67 лева, т.е от цялата сума за закупени стоки,
които не били свързани с експлоатацията на автомобила, като енергийни напитки,
влажни кърпи, сандвичи, минерална вода, вафли, книги, цигари, кафе, шоколад,
алкохолни напитки, ядки, бира, дъвки, бисквити, бонбони на обща стойност 4 173, 77 лева, стоки за 686.67 лева са били закупени с
предоставените на подс.К. парични средства за представителни разходи в
качеството му на кмет на общ.***.За целия инкриминиран период – 27.08.2009г.до
31.05.2015г. платените доставки от „***” ЕООД към община *** представляващи
горива- дизел , бензин, консумативи и др. са в размер на 816 527.44 лв.,
като за всеки договор за доставка , по периоди вещото лице е приложило към
заключението си подробна разбивка на сумите за доставки.С картите предоставени
лично на подс.К. за зареждане на гориво на автомобила ползван изключително от
него- л.а „*** ***е заредено дизелово гориво, като за целия инкриминиран период
то е общо 43 681.63 литра на обща стойност 103 735.62 лв. без ДДС с
отстъпка, стоки свързани с експлоатацията на на автомобила на стойност
2 382.20 лв. с ДДС, стоки несвързани с експлоатацията на автомобила –
3 840.74 лв. с ДДС и 10 368.60
литра бензин на стойност 24 369.95 лв. без ДДС с отстъпка.При изминати
общо за инкриминирания период 375 360 км., зареденото дизелово гориво е
общо 43 183 .16 литра на стойност 102 709,22 лв. без ДДС с отстъпка.При
среден разход , определен от вещото лице по АТЕ 10.33 литра на 100 км. /градско
и извънградско/, необходимото количество дизелово гориво е 38 774.69 литра
, т.е установява се преразход на 4 408.47
литра дизелово гориво на обща
стойност 10 483, 35 лева по цени с отстъпка.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.След анализа на
доказателствата , съдът достигна до извода за виновността на подс.К. за
присвояването на 4408.47 литра дизелово гориво на стойност 10 483.85 лева,
10 368.60 литра бензин на стойност 24 369.95 лева и стоки несвързани
с ескплоатацията на автомобила на стойност 3 487.1 лева.Относно
авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира свидетелските показания
дадени свидетелите В.И.А.,Е.А.И.,С.Я.Ш.,И.Я.Й., В.Д.Н., Л.Д.С., Н.Г.Б., Д.Д.Щ.,
С.Г.В., Р.Д.Б., Н.Д.Г., Р.Д.В., Д.И.К., Д.Г. Йорданова, М.П.М., Д.В.В., С.Й.Й.,
Н.П.И., Д.С.Д., Д.Й.Д.,Й.К.Й. които са ясни , непротиворечиви и напълно
кореспондират помежду си.От показанията на тези свидетели, които през
инкриминирания период са били служители в общ.*** , общински съветници, шофьори
и служители в бензиностанция „Лукойл” се установява по безспорен и категоричен
начин , че автомобилът марка „*** ХС90” се е управлявал преимуществено от
тогавашния кмет на общ.*** – подс.К. и само в редки случаи- основно за измиване
и обслужване се е управлявал на къси разстояния от някой от шофьорите назначени
на тази длъжност в общ.***.От показанията на тези свидетели също се установява
и ,че автомобилите , собственост на община *** са се зареждали основно на
бензиностанция „Лукойл” в гр.***, като това е ставало в присъствието на
служител в отдел „Транспорт” при общината и след оформянето на съответната
документация и чрез използването нса карта , предоставена от „Лукойл”.За всеки
служебен автомобил през различни периоди от време е имало назначен шофьор,
който е оформял съответните пътни листи.Този ред за зареждане и отчитане на
зареденото гориво и изминатите километри от автомобилите обаче, не е важал за
автомобила марка „*** ХС 90”, за който е нямало назначен шофьор и не се
оформяли пътни листи.Този автомобил , видно от показанията на свидетелите се
управлявал почти ежедневно от подс.К. като личен автомобил, за същия имало
издадена отделна карта от „Лукойл” за зареждане с гориво и тази карта се
използвала изключително от подс.К..В края на всеки отчетен период / в края на
месеца/ в общ.*** се получавали фактурите от „Лукойл” в които било отразено
зареденото гориво със всяка една от картите предоставени на общ.*** въз основа
на сключения договор.След осчетоводяването в счетоводството на общината ,
сумите по фактурите били превеждани на „Лукойл”.От показанията на св.С.-*** е
видно , че същият е виждал подс.К. да зарежда с картата предоставена му за
зареждане на ползвания от него служебен автомобил , личен автомобил – пикап с
неустановена по делото марка и регистрационен номер.Показанията на тези
свидетели са ясни , непротиворечиви и последователни и напълно кореспондират
със заключенията на вещите лица по изготвените СЧЕ и АТЕ.Съдът приема и , че от
показанията на свидетелите които са кредитирани се установява самият механизъм
на присвояване- закупуване на дизелово гориво от подсъдимия , което е зареждано
не в л.а „***” , собственост на общ.***, а е потребено не по предназначение ,
като по този начин се е получила разликата от необходимото гориво за изминаване
на отчетения и установен пробег на автомобила при установения среден разход и
закупеното в повече дизелово гориво.Същият механизъм съдът приема и по
отношение на заредения бензин.В този случай с карта издадена от „Лукойл” и
предоставена персонално на подс.К. за зареждане на автомобил с дизелов двигател е закупуван и потребен от подсъдимия бензин , като така зареденото гориво се
е отчитало и било заплащано от бюджета на общ.***.По отношение на стоките които
не са били свързани с експлоатацията на автомобила марка „***” съдът прима
следния механизъм на присвояване осъществен от подс.К. – с картата предоставена
му за зареждане с гориво на служебния автомобил „***” от различни
бензиностанции в страната са закупувани различни стоки несвързани с
експлоатацията на автомобила- бонбони, алкохол , бисквити и др., които били
осчетоводявани като разход за автомобила , вместо да бъдат заплатени от
предоставените на кмета на общ.*** пари за представителни разходи.
Съдът не кредитира показанията на св.Е.И. в частта
им относно обстоятелството , че подс.К. е използвал картата предоставена му за
зареждане на дизеловия автомобил марка „*** ***за зареждане и на други служебни
автомобили на общ.***, вкл.и бензинови , както и твърденията и , че с тази
карта подс.К. е зареждал и автомобили на други общини /общ.***/ във връзка с
възникнало бедствено положение.На първо място тези твърдения противоречат изцяло
на показанията на свидетелите които съдът кредитира, както и на обективно
установените факти по делото и здравата житейска логика.Не е било нужно подс.К.
да зарежда и други автомобили , собственост на общ.*** с картата предоставена
му за зареждане на автомобила „***”, тъй като за тези автомобили е имало
отделна карта , както и установен ред за тяхното зареждане.Следва да се
отбележи , че картата за гориво , зачислена на кмета на общината са
преднадначени за зареждане на конкретен автомобил, а не за всякакви автомобил,
съобразно моментната преценка на подсъдимия.Не може да бъде възприето и
твърдението , че с карта предназначена единствено за зареждане с гориво на
дизелов автомобил , ползван изключително от подс.К. е допустимо закупуването на
бензин и то без водене на съответната отчетност.
Съдът не кредитира и обясненията на подс.К. и
счита , че те са плод на изградената от него и от защитата му теза , която цели
единствено и само да го оневини за извършеното от него деяние.Тук освен аргументите
изложени при анализа на показанията на св.И. , съдът следва да отбележи и още
нещо.Недопустимо е било използването на картата , предоставена за зареждане с
гориво на автомобила „***” за закупуване на стоки от бензиностанции на „Лукойл”
несвързани с експлоатацията на автомобила- основно хранителни стоки , алкохол и
др., при положение , че за всяка една година от мандатите си като кмет на общ.***
, подс.К. е имал на разположение сумата от 10 000 лева за представителни
разходи.По отношение на зарежданото гориво и твърденията на подс.К. и на
защитата му как то е било изразходвано- не може да бъде приета тезата , пък и
няма и не могат да бъдат събрани никакви доказателства за това , че картата
предоставена на подс.К. е била използвана за зареждане на гориво на
снегопочистващи машини, друга техника , бедствени ситуации и за зареждане на
автомобили ползвани от абитуриенти.През процесния период снегопочистването в
общ.*** е било предмет на изпълнение на обществени поръчки, по които е липсвало
задължение на общината да предоставя гориво на изпълнителя.Не може да бъде
доказана и не съществува връзка с обявяването на бедствено положение на
територията на предприятието „Полимери” и използването на картата предоставена
на подсъдимия за зареждане на гориво.Съдът дори не намира за нужно да коментира
твърдението на защитата и на св.Е.И. ,че процесната карта е била предоставяна
на общ.”***” за зареждане с гориво на автомобили , използвани за преодоляване
на щетите от настъпилото там наводнение.Това твърдение освен , че не е
подкрепено с никкави доказателства , не почива и на здравата житейска логика ,
още повече , че има установен ред за предоставяне на помощи на други общини и
това следва да стане с решение на общинския съвет , а не с еднолични действия
на кмета на общината, без водене на съответната отчетност.
В хода на съдебното следствие са разпитани и
свидетели , чиито показания не биха могли да спомогнат за разкриване на
обективната истина по делото – свидетелите Д.С.И., М.С.Д., В.Д.В., Д.И.Д., М.Н.Г.
, И.Й.Й., М.В.Д. , А.П.С., В.М.М., В.И.А..Тези свидетели са основно служители
на общ.*** , които не са имали отношение към експлоатацията и ползването на
л.а”***”, както и служители през инкриминирания период в бензиностанция
„Лукойл” ***, които не обръщали внимание точно кой , по какъв начин и как
зарежда автомобилите собственост на общ.***.
Съдът счита , че безспорно е установено в хода на
проведеното съдебно следствие , че картата за зареждане с гориво от
бензиностанции „Лукойл” е била предоставена лично на подс.К. за зареждане с
дизелово гориво на предоставения му за ползване служебен л.а „*** ХС
90”.Подсъдимия не е имал задължение и право да зарежда с тази карта други леки
автомобили, вкл. и такива собственост на общ.***, още повече , че по делото е
безспорно доказано , че всички останали служебни автомобили, собственост на
общ.*** са били зареждани по установен ред и начин с друга карта , издадена
също от „Лукойл” по силата на договор с община ***.За всички други автомобили ,
освен този управляван от подсъдимия са били оформяни пътни листи , като при
всяко зареждане е присъствал служител в отдел „Транспорт” при общ.*** , който е
водил строга отчетност за изминатите километри и зареденото гориво.Подсъдимия
не е имал право и да закупува с тази карта други стоки , несвързани с
експлоатацията на автомобила , още повече , че за целта на него , с решение на
ОбС *** му е била предоставена сумата то 10 000 лева годишно.Самият факт
на липсата на строга отчетност и неоформянето на пътни листи от страна на
подсъдимия е спомогнал за безконтролното зареждане на гориво и присвояването от
страна на подсъдимия на част от това гориво , включително и присвояването
бензин , който очевидно не би могъл да се използва за зареждане на автомобил с
дизелов двигател.Безспорно за присвоителната дейност извършена от подс.К. е
спомогнало и неизпълнението на задълженията му като кмет на общ.*** описани в
разпоредбата на чл.44 ал.1 т.1 от ЗМСМА, свързани със спазването на
счетоводната и финансовата дисциплина в общината.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства
– свидетелските показания,заключенията на извършените експертизи , водещи
недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимия по начина,
описан в обвинителния акт по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи и писма:сигнал , писма, , справки, счетоводни
документи от общ.***,докладна записка, характеристика , свидетелство за
съдимост.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си за
периода 28.08.2009г.- 31.05.2015г.подс.А.К. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъпление по чл.202 ал.2 т.1, вр. чл.201 вр.
чл. 26 ал.1 НК като в гр.*** , обл. Варненска, при условията на продължавано престъпление,
в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община *** присвоил чужди движими
вещи – 4408.47 литра дизелово гориво на стойност 10483.35 лева, извън
обективните нужди на л.а „***/, 10 368.60 литра бензин на стойност
24 369.95 лв.и стоки несвързани с експлоатацията на автомобила на стойност
3487.1 лв.чрез карти с №*** , № *** и № *** , предоставени на Община *** от „***” ЕООД ,връчени му в
това качество и поверени му да ги управлява, като длъжностното присвояване е в
големи размери.
Безспорно , подс.К.
е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.”б” НК, тъй като кмет на общ.***
извършва работа , по силата на заемана изборна длъжност, свързана с управление
на чуждо имущество – в случая имущество собственост на на общ.*** като
юридическо лице.
Квалификацията на
деянието по чл. 202 ал.2 т.1 от НК се обуславя от обстоятелството , че сумата
на извършеното присвояване е в големи размери, т.е надхвърля 70 пъти
установената в страната минимална работна заплата, която към довършването на
деянието от страна на подсъдимия -31.05.2015г. е била 360 лв- т.е 70 минимални
работни заплати са се равнявали на 25 200 лева.
Квалификацията по
чл.26 ал.1 НК се обуславя от обстоятелството че подсъдимия е извършил множество
отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление , при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко последващо деяние се
явява от обективна и от субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна
деянието длъжностно присвояване е умишлено престъпление , което се осъществява
винаги с пряк умисъл.Интелектуалния момент на умисъла за длъжностно присвояване
е включвал в себе си съзнание у подс.К. , че предметът на престъплението – в
случая гориво и вещи несвързани с експлоатацията на служебния автомобил „*** ***са
чужди вещи, те са му връчени да ги пази и да ги управлява, като тези вещи са му
поверени в качеството на длъжностно лице – кмет на общ.***.
От
обективна страна ,изпълнителното деяние на престъплението е присвояване.То се
изразява до вътрешнопроявена промяна на отношението на дееца към повереното му
имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена
организация , предприятие и др./ в случая общ.***/, изразено в противозаконно
разпореждане с поверената вещ, в свой личен интерес или в интерес на
другиго.Разпореждането може да бъде осъществено с фактически или правни действия,
всяко от които представлява противозаконно разпореждане с чуждите пари , вещи ,
ценности и др.Фактическото действие с което се осъществява съставът на
престъплението , може да бъде извършено единствено в полза на субекта , като
той чрез различни активни действия потребява вещите – предмет на
престъплението.В конкретния случай подс.К. е закупил и заредил дизелово гориво в
повече от необходимото за служебния автомобил „***” съобразно изминатите
километри и установения среден разход, който той е управлявал в качеството си
на кмет на общ.*** , както и закупил бензин , който не може да бъде използван
за дизеловия служебен автомобил , управляван от подсъдимия , както и е закупил
и потребил за себе си стоки които не са свързани с експлоатацията на автомобила,
с картата която е била предназначена само и единствено за зареждане с гориво на
предоставеният му за ползване служебен автомобил.Изпълнителното деяние ,
осъществено от подс.К. се изразява в това , че той , в качеството си на
длъжностно лице , на което е било поверено имуществото / в случая карта ,
даваща възможност за зареждане на гориво за сметка на общ.***/ се е разпоредил
с имуществото -горивото и стоките несвързани с експлоатацията на автомобила
като със свои.Той е превърнал държането на имуществото от името и за сметка на
собственика – общ.***, във владение за себе си , като е отнел на собственика
възможността да се ползва от това имущество, а чрез фактически действия се е
разпоредил в своя полза , без да има право на това.
Деянието
е осъществено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл-той е
съзнавал , че предметът на
престъплението представлява чужда движима вещ/ в случая гориво , собственост на
общ.***/, че няма никакви права върху правомерно предадените му във владение в качеството
му на длъжностно лице да пази и управлява общински вещи/в случая гориво/, но
въпреки това ги е иззел и се е разпоредил с тях в своя лична полза.По този
начин подсъдимият се е обогатил със стойността на неправомерно закупеното
гориво и вещи несвързани с експлоатацията на автомобила.Подс.К. е съзнавал , че
се разпорежда в собствен интерес с вещи връчени му във връзка със службата и
осъществява това действие в нарушение на служебната си компетентност.
Причини
за извършване на престъплението – стремеж към противоправно облагодетелстване.
Отегчаващи
вината обстоятелства-стойността на присвоените вещи която значително надвишава
стойността на вещите по критерия „големи размери”.
Смекчаващи
вината обстоятелства – липса на предходна съдимост, значителния период от време
изминал от края на присвоителната дейност на подс.К. до настоящият момент.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупен анализ и преценка
както на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, така и на
тези, събрани в хода на съдебното следствие. Като свидетели по делото са
разпитани широк кръг лица – предимно общински служители, чиито показания не
налагат различни фактически изводи относно механизма на зареждане на служебните
автомобили с горива и начина на тяхното отчитане, установяващ се и от нличните
по делото писмени докзтелства. Приобщени са множество писмени доказателства
/фактури, касови бонове, протоколи, договори с доставчика, справки от
производител/, въз основа на които вещите лица по назначените допълнителна ССчЕ
и АТЕ са изчислили съответно общото количество закупени горива и други стоки
чрез кредитните карти на общината и тяхната парична равностойност, както и преразхода
на заредено за л. а. „***“ дизелово гориво по данни на производителя и
паричната равностойност на зареденото в повече и на паричната стойност на
заредения бензин, както и средния разход на л.а „*** ХС 90”, съобразявайки се
със всички условия които биха могли да повлияят върху изменението на
определения от производителя среден разход.
Съдът
напълно кредитира тези експертни заключения, доколкото същите са изготвени от компетентни лица в
кръга на съответната област, същите не са оспорени от страните и дават
обосновани отговори на поставените въпроси, като не пораждат съменния за
тяхната правилност.
Преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдебния
състав единодушно достигна до извода, че фактическите обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт относно механизма на присвояване на общински средства от
страна на подсъдимия намират опора във всички събрани по делото доказателства и
дават основание на съда да формира вътрешното си убеждение, за извършеното
престъпление за което ДРП е повдигнала обвинение на подс.К..
Съдът призна подс.К.
за невиновен в това , че за периода
28.08.2009 г.- 31.05.2015 г. в гр. ***, обл. Варненска, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община ***
присвоил чужди движими вещи-дизелово гориво 8843.93 литра на стойност
21 114.95 лв., бензин 4252.66 литра на стойност 10 432.95 лв. и стоки
несвързани с експлоатацията на автомобила в размер на 686.67 лева връчени му в
това качество и поверени му да ги управлява, като го оправда по първоначално
възведеното обвинение , поради неустановяване , че деянието е извършено от
подсъдимия , на основание чл.304 пр.2 НПК.
Разпоредбата на
чл.303 от НПК указва, че присъдата не може да почива на предположения и, че
съдът признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.От доказателствата, събрани в хода на съдебното
следствие, по предвидения в НПК ред се установява единствено, че подс.К. е
присвоил 4408.47 литра дизелово гориво на стойност 10483.35 лева, извън
обективните нужди на л.а „***/, 10 368.60 литра бензин на стойност
24 369.95 лв.и стоки несвързани с експлоатацията на автомобила на стойност
3487.1 лв.чрез карти с №*** , № *** и № *** , предоставени на Община *** от „***” ЕООД ,връчени му в
това качество и поверени му да ги управлява, като длъжностното присвояване е в
големи размери.
Не
намира опора в събраните по делото доказателства твърдението, изложено в
обвинителния акт, че подс. К. лично е осъществил първото зареждане на
автомобил „Пежо Експерт“ с рег. № *** на 23.11.2010 г. с 20, 01 литра дизелово
гориво, както и че е предоставил картата на „неустановено лице“, което на
17.09.2011 г. е заредило 42 литра бензин на неустановен автомобил. Наличните по
делото доказателства /предимно гласни/ сочат безспорно, че този автомобил е бил
използван единствено и само за нуждите на общината, като за същият е имало
определен водач – свид. Д.Й.Д., който единствено го е управлявал с изключение
на месеците юли и август 2011 г. /вероятно времето, когато е бил в отпуск/,
когато автомобила е бил управляван от свид. Д.С.Д.. За автомобила е била
издадена индивидуална карта, която е била на разположение на водача, който
лично е зареждал автомобила при нужда. Вярно е, че за тези обстоятелства няма
налични писмени доказателства – не се устновява
договор между кмета и собственика на автомобила за предоставяне на
автомобила и начина на неговото ползване, липсват приемо предавателни протоколи
както за получаването на автомобила в Общината, така и за неговото връщане на
собственика, няма заповеди за зачисляване на автомобила на определен водач,
нито документ, с който картата за зареждане и ПИН кода са били предоставени на
водача на автомобила. Същите обаче се установяват както чрез гласни
доказателствени средства – показанията на свид. Д.Й.Д., така и от налични по
делото писмени доказателства, каквито са ежемесечните протоколи
за съответствие на показанията на километражите на служебните автомобили с
пътните листи.В съставените протоколи за м. ноември 2010 г. до м.
ноември 2011 г. автомобил „Пежо Експерт“ с рег. № СА 56 82 фигурира под т. 9 с
водач свид. Д., а за месеците юли и август 2011 г. и свид. Д., като в
протоколите фигурира и подпис на водачите на този автомобил.Това дава основание
да се приеме, че в нито един момент от посочения в обвинителния акт
инкриминиран период от 23.11.2010 г. до 17.09.2011 г. този автомобил не е бил
нито управляван от подсъдимия К., нито зареждан от него, тъй като тази дейност
са извършвали определените за това водачи. По делото няма нито едно
доказателство, за това, че картата за зареждане на този автомобил е била някога
във владение на подс. К.. Той се е ползвал във времето, когато за всеки ползван
от общината автомобил е имало издадена индивидуална карта за зареждане, която е
стояла у шофьорите. При това няма как подсъдимият да си е закупувал чрез нея горива
или други стоки за лични нужди или пък да я предостави на други лица. Че
автомобила се е ползвал единствено и само за нуждите на общината обаче, се
потвърждава и от всички свидетели, които си спомнят за наличието на такъв
автомобил в периода 2010 – 2011 г. С оглед на това и съдът намира, че в тази му
част обвинението не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Твърдението
на прокуратурата, че подс. К. в качеството си на кмет на Община *** е присвоил
чрез карта №*** с която са зареждани за нуждите на автомобили, ползвани от общинските
съветници Л.Д.С. и О.В.А. горива ,съдът счита за недоказано и неоснователно.В
тази му част обвинението се гради на тезата, че с издадените от подсъдимия заповеди
той е дал възможност на двамата общински съветници да зареждат горива на
личните си автомобили с общата карта на общината, без да имат право на това. Съдът
обаче счита , че това не е така.От събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява, че по решение на Общински съвет ***,
разходите на общинските съветници във връзка с
работата им в Общинския съвет /в това число и пътните им разходи/ е следвало да
се поемат изцяло от бюджета на Община ***. На 25.02.2013 г. Общински съвет *** взема решение на общинските съветници ежемесечно
да се предоставя сума в размер на 50 % от възнаграждението на Председателя на
ОбС – ***. Това възнаграждение изчислено от съда въз основа на служебно
изисканите в тази връзка доказателства възлиза в размер на не по – малко от
2 400 лева. От това решение са се възползвали само двама от всички
общински съветници – свид. С. и А.. По техни заявления подс. К. в качеството си
на кмет със свои заповеди № ***. и № 1002-238/19.07.2013 г. им определя месечен лимит в размер на от по 200 лева гориво
от съответния на личните им автомобили вид. Така лимитираните количества от по
200 литра дори и по цени от по 3, 00 лева за литър не биха надвишили определените
от Общ съвет средства за горива на общинските съветници в размер на 1 200
лева месечно. Т. е. издадените от подсъдимия заповеди са в пълен синхрон и изцяло
в изпълнение на решението на общинския съвет, поради което няма как от него да
се търси отговорност за отпуснати от колективния орган общински средства, още
по – малко за присвояване на такива.
Подсъдимият ,както и неговата защита не отричат, че самият той или
по негово разпореждане с поверената му служебна карта са били закупувани други
стоки, несвързани с експлоатацията на автомобила като напитки, сандвичи,
цигари, кафета, шоколади, ядки, дъвки, бонбони и др. Заявява, че това са
напълно регламентирани покупки с т. нар. представителни разходи, на които той в
качеството си на кмет е имал право в далеч по – големи размери от действително
извършените.В хода на проведеното съдебно следствие , след назначаването на
допълнителна ССчЕ бе установено по безспорен начин ,обаче че като представителни разходи са
осчетоводени единствено стоки на стойност 686.67 лева, закупени чрез картата
предоставена на общ.*** от „Лукойл”.Настоящият състав на ДРС счита ,че стоките
закупени с парите предоставени на подс.К. за представителни разходи следва да
бъдат оправдани като направен правомерен разход , използван по предназначението
си – за почерпки , подаръци и др., поради което и оправда подсъдимия по
повдигнатото му обвинение в тази му част.
При
определяне размера на наказанието за подсъдимият А.К., съдът прецени степента
на обществената опасност на деянието като висока предвид факта, че деянието е
извършено след като подсъдимият е знаел , че няма право да се разпорежда с
чуждата движима вещ, собственост на общ.*** и въпреки всичко е зареждал с
предоставената му от общ.*** служебната карта гориво , което след това потребил
за себе си неправомерно.Освен това щетите причинени от деянието все още не са
възстановени , още повече , че се касае за гориво и други вещи на стойност 38 340,40 лв., които значително
надвишават стойността на вещите по критерия „големи размери” определен в
закона. Високата степен на обществена опасност на деянието извършено от подс.К.
се определя и от обстоятелството , че същият е присвоил вещите докато е бил
кмет на общ.***, т.е същият е злоупотребил с предоставеното му от жителите на
общ.*** доверие да управлява общината в интерес на нейните жители и в съответствие
на законите установяващи правовия ред в Република България.Вместо това той е
присвоявал общински средства , в период в който общината е била в тежко
финансово състояние в резултат на финансовата криза и лошото управление именно
от страна на подс.К.. Съдът прецени като ниска към момента на извършване на
деянието , степента на обществена опасност на подсъдимият, изхождайки от факта
, че същият не е осъждан до настоящият момент, както и значителния период от
време изминал от края на присвоителната дейност на подс.К. до настоящият момент.Тези
обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността на подс.К..Като отегчаващо
отговорността на подс.К. обстоятелство съдът прецени стойността на присвоените
вещи която значително надвишава стойността на вещите по критерия „големи
размери”.Тези обстоятелства и най- вече липсата на предходна съдимост, мотивират налагането по отношение на
подсъдимият К. на наказание в минималния предвиден размер предвиден в
специалната разпоредба на НК при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства и при приложението на разпоредбата на чл.54 НК , а
именно „лишаване от свобода” за срок от три години , изтърпяването на което
наказание да бъде отложено за срок от пет години на основание чл.66 ал.1 от НК.Съдът наложи на подс.К. и предвиденото кумулативно в разпоредбата на чл.202
ал.3 НК наказание по чл. 37 ал.1 т.6 НК „лишаване от право да заема държавна
или обществена длъжност”за срок от 5 години , след съобразяване с разпоредбата
на чл.49 ал.2 НК.
По
отношение на предявения от пострадалото юридическо лице-община *** ,представлявана от С.Я.Ш. – Кмет , чрез процесуален
представител- адв.Р. *** е предявил граждански иск срещу подс. А.Д.К. за сумата
от 82 552, 11 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди , съдът е присъдил сума в размер на 38 340.4 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.При определянето на размера на обезщетението съдът е
приел , че пострадалото юридическо лице следва да бъде обезщетено за
действително причинените имуществени вреди в резултат на извършеното от подс.К.
деяние.В случая това се явява сумата от 38 340.4 лева , за която сума
съдът е приел , че са присвоени от подсъдимия горива и стоки несвързани с
експлоатацията на автомобила.Ето защо съдът намира , че за репариране на
претърпените от пострадалото ЮЛ имуществени вреди е необходима сумата от 38 340.4
лева , като отхвърли гр.иск в останалата му част като неоснователен.При този
изход на производството в частта му за гражданския иск подсъдимия следва да
заплати държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на обезщетението за
имуществени вреди а именно сумата от 1533.61 лева.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият А.Д.К.
направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица във фазата на ДП
и в съдебната фаза на процеса.
Съдът счита, че с това
наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: