РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 21.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1689 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Профи Кредит България“
ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт С.-К. твърди, че между него и ответника В.Г.М.
е съществувал валиден договор за потребителски кредит № ********** от
19.04.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника паричен
заем в размер на 1 000 лв., а ответникът не е изпълнил задължението си да върне
предоставената му в заем сума, като е преустановил плащанията по договора,
поради което вземанията по него са обявени за предсрочно изискуеми на
18.10.2016 г.
За дължимата сума по договора за
кредит в размер на 2 094,88 лв., представляваща неизплатена главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4321/2017 г. на Районен
съд – Пазарджик.
Моли да бъде установено със сила
на пресъдено нещо в отношенията между страните съществуването на вземането по
договора за потребителски кредит и да му бъдат присъдени разноските по делото,
включително сторените в заповедното производство.
Представя
писмени доказателства.
Ответникът В.Г.М.
чрез особения си представител адв. П. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК намира иска
за неоснователен.
Оспорва
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор
за потребителски кредит, тъй като искането за отпускане на потребителски кредит
няма входящ номер в „Профи Кредит България“ ЕООД и липсват данни за служителя,
подписал искането, а именно М. К. И., а в договора за потребителски кредит,
освен че липсват данни за служителя на ищеца, който го е подписал, липсват и
данни за представителната му власт.
Ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Между
страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
********** от 19.04.2016 г., по силата на който ищецът „Профи Кредит България“
ЕООД (заемодател) е предоставил на ответника (заемател) сумата от 1 000 лв. в
заем, а ответникът се е задължил да я върне на заемодателя на 18 равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 75,38 лв. при ГПР 49,89 % и ГЛП 41,17 %.
Общата дължима сума по кредита е 1 356,84 лв.
Ответникът
е закупил и пакет от допълнителни услуги Бонус, за което е договорено възнаграждение
в размер на 999,90 лв., платимо на равни месечни вноски в размер на 55,55 лв.
Общото
задължение по договора възлиза на 2 356,74 лв., а размерът на месечната вноска
– 130,93 лв.
Съгласно
подписаното от страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги предмет на същото е предоставяне от страна на заемодателя на една или
всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Според
приложения към договора погасителен план падежът на последната погасителна
вноска е 08.11.2017 г.
С преводно
нареждане от 19.04.2016 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника в
„Централна кооперативна банка“ АД сума в размер на 1 000 лв. с посочено
основание „*********“.
Според представеното
от ищеца извлечение по сметка към договор за потребителски кредит, на
10.06.2016 г. и 21.07.2016 г. по кредита са погасени две вноски, всяка от които
в размер на 130,93 лв.
С
уведомително писмо от 20.10.2016 г., за което няма данни да е достигнало до
ответника, ищецът е прекратил едностранно договора за потребителски кредит и е
обявил вземанията по него за предсрочно изискуеми.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
съществуване на вземане по договор за потребителски кредит, по отношение на
което ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение.
Налице
са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който той е
изпълнил задължението си да предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането
за отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и
споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно
подписани и съдържат уговорки за всички съществени елементи на договора за
потребителски кредит.
Неоснователно е възражението на
особения представител на ответника, че договорът за потребителски кредит не е
породил действие за ответника, тъй като искането за отпускането му и договорът
са подписани за ищеца-заемодател от лице без представителна власт.
Действително както искането за
отпускане на кредит, така и самият договор за потребителски кредит са подписани
от името на заемодателя „Профи Кредит България“ ЕООД от лицето М. К. И., по
отношение на която липсват данни в тези, а и в останалите документи по делото в
какво качество е сключила договора от името на заемодателя.
Въпреки това
доколкото действието по сключване на процесния договор за кредит е извършено от
името на търговец, какъвто несъмнено е ищецът, е приложима разпоредбата на чл.
301 ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
По делото не са налице данни
търговецът, от чието име е сключен договорът за потребителски кредит, веднага
след узнаване за сключването му (най-ранната дата, на която ищецът би могъл да
узнае за сключването на договора без представителна власт, е 19.04.2016 г., на
която дата е наредено плащане от неговата банкова сметка ***.) да се е
противопоставил на това действие и по този начин да се е разграничил от
сключения от негово име от лице без представителна власт договор. Напротив
всички последващи действия на ищеца – превеждане на сумата по кредита по
банковата сметка на ответника, изпращането на уведомително писмо за едностранно
прекратяване на договора за кредит и обявяването му за предсрочно изискуем,
подаването на заявление за издаване за заповед за изпълнение, а впоследствие и
на искова молба, се основават на извършените от Мария Калчева Иванова действия
по сключване на процесния договор за кредит, което по силата на чл. 301 ТЗ
представлява потвърждение на извършените от нея действия.
Обстоятелството, че искането за
отпускане на кредит няма входящ номер в „Профи Кредит България“ ЕООД не е
основание да се приеме, че договорът, сключен въз основа на него, не е породил
правно действие между страните, доколкото наличието на входящ номер на искането
за отпускане на кредит не е предпоставка за валидността на договора между
страните.
Установява се по делото от
платежно нареждане от 19.04.2016 г., а и страните не спорят по обстоятелството,
че ищецът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е предоставил
на ответника отпуснатата в заем сума.
По договора са платени първите
две от дължимите погасителни вноски, а ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е платил останалата част от поетото от него парично задължение.
Без значение за изхода на делото
е обстоятелството дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем, тъй като към
датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция, е настъпила
изискуемостта на последната погасителна вноска по договора за потребителски
кредит, което обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да
отчете, като признае
на кредитора правото на вземане върху непогасените вноски с настъпил падеж,
независимо от това дали е обявена от кредитора предсрочна изискуемост. Този
извод се извежда от обстоятелството, че между страните съществува валидна
облигационна връзка по договор за кредит при условията, договорени между
страните, и липсата на точно изпълнение по договора следва да бъде съобразено в
исковото производство по чл. 422 ГПК.
Тъй като ищецът установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумата от 1 206,08 лв.,
представляваща сбора от останалите
неплатени по договора 16 месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 75,38 лв., чийто общ размер съгласно погасителния план е 916,45 лв. за
главницата и 292,63 лв. за договорната лихва.
Остатъкът от претендираното
вземане в размер на 888,80 лв., представляващо възнаграждение за закупуване на
пакет за допълнителни услуги, съдът намира за недължим поради неговата
нищожност.
Договорната свобода съгласно чл.
9 ЗЗД позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с
повелителните норми на закона и с добрите нрави.
Допустимо е съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК страните по договор за потребителски кредит
да договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие
с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
В случая
споразумението за допълнителни услуги включва услуги, които по същество представляват
действия по предоставяне на кредита, а именно приоритетното му разглеждане и изплащане, както и
услуги, които не са реално предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена
само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в
общите условия към договора – възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства, с които права освен това страната разполага по силата на закона като правото на
страните да променят срока на договора и свободата да отложат една или повече
погасителни вноски.
Тези
клаузи, освен че предвиждат заплащане предварително на цена за услуги, които не
са предоставени или които са присъщи на кредитирането, или са предоставени на
страните по силата на закона, са формулирани неясно в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като нито една от
закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се
установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както
и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им.
Тъй като
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са
относими към бъдещи несигурни събития, а и са неясно формулирани, уговарянето
им е в нарушение на императивните разпоредбите на чл.10а, ал. 2 и 4 ЗПК.
Те освен
това заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита,
определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. По
този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и
комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент
разходи, възлизащ в случая на 49,89 %, и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта
на задължението на заемателя по договора за кредит, особено, като се има
предвид, че в случая стойността на допълнителния пакет услуги е равен на
отпуснатата в заем сума.
Уговарянето на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл.10а, ал. 2 и 4 и
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тази уговорка е нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби и не може да породи желаните от страните правни
последици. Тъй като в случая се касае за приложение на императивни материалноправни
норми, установен в обществен интерес, за които съдът следи служебно по аргумент
от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нищожността на уговорките може
да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв
довод.
С оглед установената
по делото нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, поради
което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и в
заповедното производство съразмерно на уважената част от иска, вкл.
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, определено от съда по
правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право да му бъдат присъдени разноските по делото, но искане
за това не е направено, а и липсват доказателства за направени от ответника
разноски по делото.
По изложените съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в
отношенията между страните, че В.Г.М., ЕГН ********** *** дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
сумата от 1 206,08 лв., от които главница в размер на 916,45 лв.
и договорна лихва в размер на 292,63 лв., на основание Договор за потребителски кредит № **********, сключен между
страните на 19.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.09.2017 г., до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4321/2017
г. на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 1 206,08 лв. до пълния предявен размер от 2 094,88
лв., а именно за сумата от 888,80 лв., представляваща възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № **********, сключен между страните на 19.04.2016 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В разноски
в исковото производство съразмерно на уважената част от иска в размер на 24 лв.
държавна такса, 217,05 лв. възнаграждение за особен представител на ответника и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и разноски по ч.гр.д. № 4321/2017
г. на Районен съд – Пазарджик в размер на 24,24 лв. държавна такса и 86,36 лв. юрисконсултско
възнаграждение, също по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: