Решение по дело №1279/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 478
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20217150701279
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

478/8.6.2022г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, осми състав в открито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

                                                                                                  

при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков  адм. дело № 1279 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 54 ал.6 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на А.С.М., ЕГН **********,*** срещу Заповед № 586 от 04.08.2016г., на  Кмета на Община Сърница, с която е одобрено попълването на кадастралния план на гр. Сърница с верни имотни граници на ПИ 417 и сгради в кв.35. Поддържа се, че жалбоподателят не е бил конституиран в хода на административната процедура по издаване на процесната заповед и съответно, същата не му е връчвана, поради което не е започнал да тече и срок за обжалване.

В тази насока се твърди, че доколкото в случая не е налице приложена регулация, М. се легитимира како собственик на процесният имот пл. № 312.

В съдебно заседние, жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Д.. Иска се процесната заповед да бъде отменена като се присъдят сторените разноски по производството.

Ответникът - Кмета на община Сърница, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. е на становище, че на първо място жалбата е процесуално недопустима – тъй като е пропуснат срока за обжалване, както и на друго основание – твърди се, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването. Алтернативно се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, излагат се подробни съображения в тази насока.

Заинтересованата страна И.С.И., лично и чрез адв. А.оспорват жалбата.

Заинтересованите по спора страни- Община Сърница, Д.С.М.,*** ; К.С. ***, Ф.Х. ***, Р.Х.И. ***, И.Х.И. *** и  Х.С. *** не вземат становище по жалбата.

Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.

Предмет на оспорване е заповед 586/04.08.2016 г. на Кмета на Община Сърница. Със заповедта е одобрено попълването на кадастралния план на гр. Сърница с границите на имот пл. № 417 в кв.35, по плана.

Производството е започнало по заявление на ЗС И.С.И.  Вх. № 1383/10.06.2016 г., с което е поискано попълването с верни граници  на кадастралния план на гр. Сърница с границите на имот пл.№417 в кв.35, по плана.Към заявлението е приложен НА № 155 том 1, рег. № 1298 н.д. 154 от 10.04.2003 г. на нотариус Г.Х.., както и договор № 293/04.08.2004 за продажба на общински имот УПИ 1-1022.  Представено е и геодезическо заснемане и обяснителна записка към обект “верни граници на имот пл. № 417 в кв. 35“. В тази връзка е изготвен от служители на Община Сърница  акт за непълноти /грешки/  в кадастрален план от 14.06.2016 г.Попълването на кадастъра се състои в заличаването  на имот пл.№1022 и  присъединяването му към имот пл. № 417, т.е. имот пл. № 417 се разширява в западна посока - към имота на жалбоподателя.

Не се твърди и не се установява, жалбоподателя М. да е бил уведомяван както за започването на административното производство, така и за акта за непълноти от 14.06.2016 г. относно заповед 586/04.08.2016 г. на Кмета на Община Сърница.

 По делото е установена следната хронология на границите по плановете на гр. Сърница и собствеността на  пл.№417 в кв.35: 

Първият кадастрален и регулационен план на с.Сърница е одобрен през 1956 г и е бил в сила до 1983 г, когато е одобрен нов кадастрален и регулационен план. Настоящият имот пл.№417 попада - по плана от 1956 г върху части от имоти пл.№№252 и 253.Същите части, плюс част от имот пл.№633 (на жалбоподателя и др.) в размер на около 40 m2 (изчислени графически по плана) са включени в общински парцел XVI-CHC. Общинският парцел XV1-CHC и общинските парцели XIV-CHC и XV-CHC в кв.25, към онзи момент — държавна собственост, са образувани с частично регулационно изменение на плана от 1956 г, одобрено със заповед №167/22.09.1978 г на ОНС гр.Пазарджик (окръжен народен съвет). На 23.10.1978 г е отстъпено право на строеж за жилищна сграда на С.Е.Е. върху парцел XVI-CHC в кв.25, с площ 140 m2. По делото е представено строително разрешение №3/1979 г., издадено на С.Е.Е./ С.Р.И. за строителство на жилищна сграда в парцел XVI-CHC в кв.25 (жилищната сграда в настоящия имот пл.№417).Представен е и протокол за дадена строителна линия за жилищната сграда. Представено е и строително разрешение 43/06.08.1992 г на С.Р.И. за две гаражни клетки в парцел 1-417 в кв.35, по плана от 1983 г и протокол за дадена строителна линия. В одобрения през 1983 г нов кадастрален и регулационен план на гр.Сърница преобладаващата част от бившия общински парцел XVI-CHC е заснета като имот с пл.№417.3а него е отреден парцел 1-417 в кв.35.В парцел I- 417 попада спорната част от бившия имот пл.№633 по плана от 1956 г. който имот пл.№633 в кадастъра от 1983 г е заснет с пл.№312; изчислена графически по по плана от 1983 г площта на тази придаваема част е около 90 m2. За тази част, придаваща се от имот пл.№633, към парцел XVI- CHC. по плана от 1956/1978 г, както и придаваемата част от имот пл.№312  парцел 1-417, по плана от 1983 г, няма данни за проведена процедура по прилагане на регулацията, а именно оценка на комисията по чл.265 от ППЗТСУ. влизане в сила на оценката и заплащането й по влязла в сила оценка. С писмо изх.№08-00/15.11.2017 г Кметът на Община Велинград уведомява кмета на Община Сърница, че не е намерена отчуждителна процедура за част от имот пл.№312 в кв.35. За това, че не е приложена регулацията по отношение на придаваемата част по плана от 1956/1978 г, сочи и обстоятелството, че същата е заснета в рамките на имот пл.№312 в кадастъра от 1983 г.Същата придаваема част от имот пл.№312 към парцел 1-417, с малки части от общински имоти, е попълнена в кадастъра като самостоятелен имот с пл.№1022, със заповед №5/06.01.2004 г на Кмета на Община Велинград. За целта е съставен акт за непълноти в кадастъра, в който е направена следната констатация: „част от имот пл.№о 12, придаваща се към УПИ 1-417, е всъщност общински по стария план на с.Сърница, за който е с ОПС”; към заключението е приложена скица 3 от акта за попълването на имот пл.№1022.3а направената констатация няма доказателства, че е станала общинска собственост - няма данни за проведена процедура по отчуждаване на процесната придаваема част, която е включена в общински имот с нов пл.№ 1022.Актът за непълноти и заповедта за попълване на кадастъра не е съобщена на собствениците на имот пл.№312, чиито граници са коригирани, поради което заповедта не е влязла в сила, по отношение на тях, до отменянето й с решение на AC-Пазарджик по адм.д.№555/2019 г, влязло в сила на 14.12.2020 г.

С представения по делото нот. акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № А-110, том І, дело 220 от 09.05.1986г. на Велинградския районен съдия,  Силва Георгиева Златарева е призната за собственик на дворно място с площ от 942,00м², намиращо се в с. Сърница, съставляващо по регулационния план, имот пл. № 312, в кв. 22, за който е отреден парцел Х, състоящ се от 585,00м², в който е построена къща с площ от 70,00м² и стопанска сграда от 30,00м² „……. а останалите 357 кв.м. от имота се отчуждават  по регулация, с тарифна цена 11076 лева…..“. Съответно по силата на сделка за покупко – продажба, извършена с нот. акт № 209, том ІІ, дело 276 от 26.06.2000г. на нотариус Х., Р.С.М. продава на А.М. и Х.С.М., собствената си 1/3 ид. част от правото на собственост върху дворно място с площ от 950,00м², съставляващо парцел Х отреден за имот пл. №312 от кв. 22 по регулационния план на с. Сърница.

По делото е изготвена съдебно- техническа експертиза с вещо лице С.Б., което съдът цени като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението, В отменения план на с. Сърница от 1956 г е попълнен кадастърът с имот пл.№633, със заповед №35/08.04.1981 г на ОНС-Пазарджик. Със същата заповед е одобрено частично изменение на регулацията, с което парцел XIV- СНС в кв.25 е преотреден за имот пл.№633.Средната част на имот пл.№633 попада в парцел XV-общ .Най-източната част на имот пл.№633, с площ от около 90 m2 е придаваема към парцел XVI-CHC; за същата няма данни за проведена процедура по прилагане на регулацията: оценка влизане в сила на оценката, плащане. В кадастъра на плана, одобрен през 1983 г, е заснет имот пл.№312 от около 1026 m2, изчислени графически по плана. За западната част на имота е отреден парцел Х-312 в кв.22; средната част от имота е включена в парцел VIII-магазин; източната част от имота от около 90 m2 е придаваема към парцел 1-417 в кв.35.Със заповедта за одобряване на плана от 1983 г е проектирана улица, с осови точки 122, 124, между парцели VHI-Магазин и парцел 1-417, за сметка на имот пл.№312; улицата и в настоящия момент не е реализирана и мястото се владее към имот пл.№312, от който е част. Одобрявани са няколко частични регулационни изменения, касаещи имот пл.№312.

Със заповед №862/14.10.1988 г на Председателя на ОбНС- Велинград е заличен парцел VIII-Квартален клуб (няма данни кога парцел VIII е отреждан за квартален клуб. върху плана отреждането е за магазин) и площта му е присъединена към парцел Х-312, който е преотреден на Х-312, магазин, с предвидени две застроителни петна в него за строеж на жилище и магазин. Със заповед №551/06.07.1989 г на Председателя на ОбНС- Велинград е одобрено частично регулационно изменение съгласно което парцел Х-312, магазин е преотреден само за имот пл.№312.Така преотреденият само за имот пл.№312, парцел Х-312, в кв.22, е в сила и в настоящия момент.Участието на имот пл.№312 в парцел Х-312 е около 843 m2, изчислени графически по плана. Друго изменение, касаещо имот пл.№312, е попълването на кадастъра със заповед №5/2004 г: с имот пл.№1022, който включва и придаваемото място от имот пл.№312 към парцел 1-417.С оспорваната в настоящето дело заповед №586/2016 г е попълнен кадастъра с границите на имот пл.№417, описано подробно по-горе в констативната част на заключението. И двете заповеди за попълване на кадастъра засягат частта от имот пл.№312 от около 90 m2, придаваща се към парцел 1-417 в кв.35, по плана от 1983 г. за която, както се установи по-горе, няма данни за проведена отчуждителна процедура, респ. прилагане на регулацията - оценки, влизане в сила на оценките, плащане на собствениците на имот пл.№312 в кв.22, т.е. не са налице условията за законно заемане на придаваемата част от имот пл.№312 към парцел 1-417. Има предвидена улица с осови точки 122, 124 - между парцели 312 и -417, за сметка на част от имот пл.№312; заповедта за одобряването й е заповедта, с която е одобрен плана на гр.Сърница през 1983 г - заповед №856/21.07.1983 г на ОНС-Пазарджик. Същата улица не е изградена на място; площта от около 46 m2 от имот пл.№312, включена в улицата, се владее към имот пл.№312. Допуснато е изменение на плана относно имот пл.№312, без влязла в законова сила заповед №5/2004 г. С нея е заснет в кадастъра имот с пл.№1022, който включва частта от имот пл.№312, придаваща се към парцел I- 417.

Към датата на издаване на оспорената заповед №586/04.08.2016 г на Кмета на Община Сърница е била налице заповед №5/06.01.2004 г на Кмета на Община Велинград, но същата не е била в сила, защото не е била съобщена на собствениците на имот пл.№312, границите на чийто имот са били пряко засегнати с нея. Попълването на кадастъра с тази заповед не засяга регулацията - отрежданията за имоти пл.№№312 и 417 остават непроменени: за имот пл.№312 е отреден парцел Х-312 в кв.22, а за имот пл.№417 е отреден парцел 1-417 в кв.35.

Тъй като заснетият имот пл.№1022 е влизал в границите на парцел 1-417, същият е продаден от Община Велинград на С. Р. И., К. С.И., И. С.И. и Д. С.М. с договор №293/04.08.2004 г. Последните владеят площта на бившия имот пл.№1022; построили в тази част стопанска сграда, за която няма данни за издадено разрешение за строеж, както и гаражи, които не са предмет на настоящото дело.

Бившите парцели XIV, XV и XVI в кв.25, по плана на гр.Сърница от 19о6 г, са отредени за СНС - селски народен съвет към момента на ооразуването им - с частично регулационно изменение, одобрено със заповед №167/22.09.1978 г.Впоследствие, след влизане в сила на плана от 1983 г територията на бившите парцели XIV-CHC и XV-CHC (същите не фигурират в плана от 1983 г - в него отреждането е за имот пл.№312, магазин и улица) претърпява регулационни изменения през 1988 г и 1989 г, в резултат на което е образуван един парцел, отреден за имот пл.№312 - Х-312.

Бившият имот пл.№1022, който е бил образуван със заповед №5/06.01.2004 г на Кмета на Община Велинград, в сега действащия план на гр.Сърница, попада в югозападната част на бившия парцел XVI-CHC по плана от 1956/1978 г.

В н.а. №А-110 от 09.05.1986 г не са налице данни за наличие на процедура за отчуждаване на част от имот пл.№ 312; в него е посочена площта на целия имот - 942 m2, площта на отредения към този момент - 1986 г парцел X--’ 12 в кв.22 — 58> m2 и площта от имота, която подлежи на отчуждаване — 357 m2.Посочената в акта тарифна оценка от 11076 лв не е цената на частта от имота, подлежаща на отчуждение.

Данните, отразени в скица №195/29.08.2017 г, издадена от Община Сърница, не отразяват реалната площ на имот пл.№312, както и на парцел Х-312, съобразно н.а. №209/26.06.2000 г, с който жалбоподателят се легитимира като собственик.

Данните, отразени в скица №81/22.06.2010 г, издадена от Община Велинград, не отразяват реалната площ на имот пл.№312 съобразно н.а. №209/26.06.2000 г, с който жалбоподателят се легитимира като собственик. Тази площ е засегната с издаването на оспорваната заповед №:-86/04.08.2016 г на Кмета на Община Сърница по начин, че в новозаснетите имотни граници на имот пл.№417 е включена придаваемата площ към парцел I- 417, която е част от имот пл.№312 съгласно н.а. №209/26.06.2000 г, с който жалбоподателят се легитимира като собственик.

Източната граница на имот пл.№312 към 1983 г. когато е одобрен планът, е западната граница на имот пл.№417.След попълването на кадастъра със заповед №5/2004 г с имот пл.№1022, имот пл.№312 граничи с него от изток. След попълването, с оспорваната заповед, на кадастъра през 2016 г, имот пл.№312 граничи с имот пл.№417 от изток. 

Към настоящия момент имот пл.№312 се владее по следния начин: от запад и от юг - по имотни граници, от север - до уличната регулация, а от изток — до западната граница на имот пл.№417, така както е попълнен с оспорваната заповед.Спорната, придаваема част от имот пл.№312 към парцел I- 417 от около 90 m2, се владее в рамките на парцел 1-417 и в него е построена стопанска сграда, без данни за наличие на разрешение за строеж. Графично ползването на двата имота е показано в приложената към заключението скица №4 с попълването на кадастъра, одобрено с оспорваната заповед.

По делото са представени скици на имот пл.№312, издавани от Община Сърница или Община Велинград в различни моменти и с различно съдържание, както относно границите на имота и парцела, така и в отразяването на сградите в имота - върху част от скиците са нанесени едни сгради, а върху други - други сгради.

Към 1983 г. когато е одобрен действащия план на гр.Сърница. в имот пл.№312 са заснети и нанесени в кадастъра три сгради: стопанска постройка до западната му граница полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка до нея в средната част на имота.В настоящия момент в имота съществуват: стопанска постройка до западната му граница, жилищна сграда с пристройка в източната част на имота - на уличната регулация; полумасивната жилищна сграда и стопанската постройка до нея. в средната част на имота, са съборени.

Жилищната сграда в имот пл.№312 е построена със разрешение за строеж №3/07.02.1990 г съгласно одобрен на 09.01.1990 г архитектурен проект. Пристройката към жилищната сграда е построена със строително разрешение №27/13.12.1996 г. Жилищната сграда не е нанесена в плана; в него е изчертан контурът на сградата от техническите лица в Община Сърница. На част от издаваните скици същата е нанесена, но върху друга част от скиците не е нанесена.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е активно легитимиран да обжалва процесния административен акт- същият се легитимира като собственик на частта от поземлен имот 312 с площ от 585,00м², за която е отреден УПИ Х-312, от кв. 22. Със заповедта, към новозаснетите имотни граници е включена придаваемата площ към парцел 1-417, която е част от имот № 312, съгласно н.а. № 209/26.06.2000 г., с който жалбоподателят се легитимира като собственик. Именно поради това следва да се приеме, че жалбоподателят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 54 ал.4 от ЗКИР вр. § т.13 от ДР на ЗКИР.

Относно доводите за просроченост на жалбата, съдът констатира следното: Не се спори по делото, че за започването на административното производство и за съобщаването на административния акт не  е съобщено на жалбоподателя, който е разполагал с право на жалба. В писмения отговор на ответника се твърди единствено, че във връзка със заявление за предоставяне на обществена информация с вх. № СР-2539/25.06.21 г. и последващо решение, с което исканата обществена информация е предоставена, жалбоподателят е получил заповедта и акта за непълноти и грешки на 20.08.21 г., видно от приложен приемо- предавателен протокол. От значение за определяне на датата, от която започва да тече срока за обжалване е датата, на която е извършено надлежното съобщаване на заповедта. Съобщаването на изготвените административни актове се извършва по реда на чл. 61 от АПК /в относимата редакция/, а видно от доказателствата по делото, този ред не е спазен. Ирелевантно е дали жалбоподателят е узнал за заповедта по друг начин и кога е станало това. Още повече, че изготвения приемо- предавателен протокол от 20.08.21 г. е изготвен в съвсем различно административно производство- по реда на ЗДОИ и то няма връзка с настоящото оспорване. В този смисъл, по сходен казус се е произнесъл и ВАС- Определение № 14108/22.10.2019 г. по адм. д.11812/2019 г. по описа на ВАС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал.1 т.3 от ЗКИР/ в относимата редакция/, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние и се изменят при констатиране на непълноти и грешки. Съответно, според чл.54 ал.1 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта по чл.53 от ЗКИР се одобряват със заповед от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Изключение от това правило е предвидено в  §4 ал.1 т.2 от ЗКИР, съгласно която до одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри, кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района;

Съгласно разпоредбата на чл. 54 ал.2 от ЗКИР,  когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. В случая, наличието на спор за материално право е очевиден- същия следва от неприложена регулация на придаваема част от имот пл. № 312 към парцел 417 по плана от 1983 г. Тази придаваема част е включена в общински имот 1022, с който е попълнен кадастъра и впоследствие е продаден на собствениците на парцел № 417.  След като не е приложена регулацията, спорът за собствеността върху придаваемото място следва да се разреши по съдебен ред и едва след това, с  въпросния имот да се попълват  кадастралните регистри или пък той да се присъединява към съседен имот.

Отделно от горното,  заповедта, с която имот 1022 е попълнен в кадастъра /заповед № 05/06.01.2004/ е отменена с влязло в сила решение по адм. д. 555/2019 по описа на АС- Пазарджик  и де факто имот 1022, който с оспорената в настоящото производство заповед е присъединен към имот 417, понастоящем не съществува в кадастъра. Макар и този имот да е бил нанесен в кадастъра към датата на издаване на оспорената заповед, към настоящия момент заповедта е останала без предмет и дори и само на това основание следва да бъде отменена. Неоснователно е възражението на ответника, че съдът преценява законосъобразността на административния акт към момента на издаването му, тъй като установяването на нови фактически положения от значение за делото след издаването на акта могат да се преценяват към момента на приключване на устните състезания- чл. 142 ал.2 от АПК. Освен това, по силата на чл. 177 ал.1 изр. 2 от АПК, ако оспорения акт / в случая заповед № 05/06.01.2004/ бъде отменен или изменен, решението има действие спрямо всички и тази сила на пресъдено нещо, съдът в настоящото производство няма как да не съобрази.

Основателно е и възражението на жалбоподателя, че актът за непълноти/грешки/, въз основа на който е издадена оспорената заповед не е подписан от всички заинтересовани лица, в противоречие с разпоредбата на чл. 62 ал.3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Непълнотата и грешката в кадастралните регистри  се установяват с акт по чл. 62 ал.3 от Наредбата, когато  е налице безспорност в регулационните линии. Когато е налице спор за материално право, непълноти и грешки се отстраняват по съдебен ред- чл. 62 ал.6 от Наредбата. В конкретиката на настоящия казус,  собствениците на имот 312 от чиито имот се придава новообразувания имот 1022 са заинтересовани лица и след като не са подписали акта, е допуснато съществено нарушение на 62 ал.3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г.   

Всичко изложено, обуславя основателност на подадената жалба и оспорения административен акт следва да бъде отменен.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатират в размер на 1110 лв, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ето защо, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Заповед № 586 от 04.08.2016г., на  Кмета на Община Сърница, с която е одобрено попълването на кадастралния план на гр. сърница с верни имотни граници на ПИ 417 и сгради в кв.35.

ОСЪЖДА Община Сърница да заплати на  А.С.М., ЕГН **********,***, сумата от  1110,00лв.( хиляда сто и десет лв.), представляваща извършени от последния разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: /п/