.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
номер ……………….…/ .............11. 2014г, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на
14 ноември Година 2014
в
публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
Секретар
К.М.
като
разгледа докладваното от съдията по несъстоятелността
търговско дело номер 1786 по описа за 2014 год.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 692 ал.3 ТЗ, образувано след
отделяне от т.д. 602/14г на ВОС на възражение вх. № 28539/10.10.14 на А.С.К., ЕГН **********, срещу неприемане на
предявено от него вземане срещу длъжника "К. И СИН”ЕООД, основано на регрес
на поръчител, удовлетворил обезпечен кредитор.
С влязло в сила решение №
814/8.8.2014г.(обжалвано, но подлежащо на незабавно изпълнение от обявяване в ТР с
вписване от 08.08.2014г) е открито
производство по несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност длъжника "К. И СИН”ЕООД, ЕИК *********.
Синдикът
е съставил списъци на приети и неприети предявени вземания, предявени до
изтичане на срока по чл. 685 ал.1 ТЗ, обявени в ТР по партидата на длъжника с
вписване на 06.10.2014г.
С
определение № 4021/14.10.2014г съдът е разгледал предварителните въпроси и
допустимостта на производството, като е съобразил пропуск в доказателствата,
връчени на синдика и е допуснал повторно връчване на документ, установяващ
претенцията на оспорващия кредитор.
Предявилият
спорното вземане кредитор сочи като своя легитимация претърпяно принудително
изпълнение, предприето спрямо него като поръчител на длъжника. Твърди, че след
наложени запори по личната му сметка за неиздължен от дружеството кредит,
платил принудително 13 012лв, които постъпили по сметката на частния съдебен
изпълнител за удовлетворяване на взискател и погасяване на разноски по
изпълнението. Счита, че синдикът неправомерно и необосновано е отрекъл правото
му да получи от длъжника, за когото е поръчителствал цялата сума, послужила за
погасяване на обезпечените задължения. Моли съда да включи предявеният дълг в
цялост в списъка на приетите вземания. По същество не изразява становище.
Длъжникът,
чрез пълномощник на законен представител – управител, изразява становище за
основателност на възражението, като признава, че поръчителят е понесъл
принудата.
Синдикът
поддържа становище за неоснователност на възражението.
Като
съобрази доводите на страните и приложените при предявяване на вземанията
писмени доказателства, съдът намира
следното:
По
делото е представен договор за поръчителство от 24.06.2009г, , с който А.К. е
поел лично обезпечение за задължението на несъстоятелното дружество спрямо
кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД по договор за банков кредит от
28.09.2006г.
С
писмо изх. № 024337/26.03.14г обезпеченият кредитор е признал, че е предприел
действия по принудително събиране на вземането си на два пъти по реда на
заповедно производство: за изискуеми към
24.11.2013г суми, от които главница 119 065,95лв и към 24.03.2014г за
остатъчен дълг, включително вече
предсрочно изискуема главница от 660 000 лв, като в резултат на първото
изпълнително дело получил удовлетворяване в размер на само 11 177лв, приети като плащане на 12.03.2013г на разноски по
изпълнението, законна лихва и част от лихвите, присъдени по първото заповедно
производство.
Тези
факти изцяло съответстват и на твърденията на този кредитор в молбата за
присъединяване към искането за откриване на производството по несъстоятелност (вх.№ 9809 от 1.4.2014г по т.д.602/14 на ВОС),
в която същата сума е посочена като получена в резултат от принудително
изпълнение по изп. дело 227/14 г на ЧСИ М.Ц. по първата заповед ( издадена по ч.гр.д.
2776/13 на БРС).
Видно
от представеното извлечение от банкова сметка ***, на 25.02.14 и на 04.03.14 са извършени два служебни превода от банката в изпълнение на
запорно съобщение по изп. дело 224/14 на ЧСИ М.Ц., като сумите в общ размер от 11 600,07лв са изплатени по
сметката на органа на принудително изпълнение.
Последният
превод от 1411,93г е извършен на 27.03.2014г,
съответно не е можел да бъде признат като плащане от взискателя към 12.03.14г. Няма данни по делото тази сума също
да е изплатена на взискателя.
При
тези безспорни фактически обстоятелства съдът счита за удостоверено осъществяване на фактически състав, пораждащ
регресно право на поръчител по чл. 143 ал.1 ЗЗД спрямо главен длъжник само до
размер на 11 177лв. Тази сума е послужила за погасяване на чуждото
задължение, като предвид принудителното изпълнение моментът на уведомяването на
длъжника е без значение ( чл. 143 ал.2 ЗЗД). Възражението следва да бъде
уважено.
До
заверяването на сметката на взискателя, средствата по сметката на органа на
принудително изпълнение, макар и събрани по запорите, не представляват
плащания. Само удовлетворяването на кредитора може да породи регресно вземане.
Липсват убедителни данни дали постъпилите при ЧСИ средства за използвани за допълнително
удовлетворяване на взискателя след първото плащане или за покриване на други
задължения – напр. разноски по изпълнението, които не са били авансирани от взискател,
а подлежат на събиране от длъжника при приключване на определен принудителен
способ или и понастоящем представляват средства на поръчителя, подлежащи на
изплащане. За горницата над 11 177лв до 13012лв регресното вземане не е
убедително удостоверено, поради което възражението в тази част е неоснователно.
Допълнително
кредиторът е претендирал и законна лихва, считано от датата на наложените
запори. Пълният регрес на поръчителя спрямо длъжника по обезпеченото вземане
покрива и законната лихва от момента на фактическото плащане, поради което
претенцията би била основателна само за лихва от 12.03.2014г(признатото
получаване на сумата от взискателя). До откриване на производството по
несъстоятелност това вземане възлиза на 466.76 лв. Регресните
права за законна лихва следва да се отчетат и в списък на нововъзникнали
вземания, като претенция до окончателно плащане.
По
тези съображения, и на осн. чл. 692 ал. 3 ТЗ съдът по несъстоятелността
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
ВКЛЮЧВАНЕ в списък на приетите предявени вземания срещу длъжника "К. И СИН”ЕООД, предявено ВЗЕМАНЕ вх. № 25202/08.09.2014г, на А.С.К.,
ЕГН **********,*** ***, възникнало преди откриване на производството по
несъстоятелност, в размер на сума от 11
177лв, представляваща изплатено от поръчител в полза на кредитор на
несъстоятелния длъжник задължение по обезпечен с поръчителство договор за
банков кредит от 28.09.2006г, както и сума от 466,76лв, представляваща законна
лихва от плащането 12.03.2014г до откриване на производството по
несъстоятелност на 08.08.14г, и възникнало след
откриване на производството по несъстоятелност вземане за законната лихва върху
тази главница до окончателно изплащане на вземането.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението в останалата му част срещу неприемане на вземането на
този кредитор за горница над 11 177лв до 13 012лв, претендирана като
изплатена от поръчителя за задължение на несъстоятелния длъжник, и вземане за
законна лихва, за периода от дата на налагане на запори до 12.03.2014г.
Приложените
към настоящото дело книжа по предявяване на оспореното вземане да се върнат в том ІІІ”Предявени вземания” от
дело 602/14г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: