№ 23
гр. Велико Търново, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000325 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260083 от 06.07.2021 г., постановено по т.д. № 406/2019 г.
на ОС – Русе „Лубрика“ ООД, гр. Русе, е осъдено да заплати на „Обединена
българска банка“ АД, гр. София, сумата 100 000 лв., представляваща част от
общо дължимата сума 789 293,70 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 21.11.2019 г., до окончателното изплащане,
както и сумата 4 850 лв. – разноски по делото. Със същото решение е
оставено без уважение като неоснователно предявеното от „Лубрика“ ООД
възражение за намаляване (приспадане/прихващане) само за сумата от
100 000 лв., като част от общо вземане за търговски отстъпки в размер на
789 293,70 лв., на основание чл. 12 ал. 3 от договора за търговска продажба от
04.09.2017 г., в сила в периода 01.10.2017 г. – 01.10.2018 г., между „Полисан“
АД и „Лубрика“ ООД.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от „Лубрика“ ООД, чрез адв. Д.Р., с оплакване за незаконосъобразност
и неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се излага,
че оставянето без уважение на направеното от ответника искане за
привличане на „Полисан“ АД като трето лице-помагач се явява съществено
процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на съдебното
1
решение по съществото на спора. Отделно от горното, жалбоподателят
посочва, че мотивите на окръжния съд са формални, вътрешно
противоречиви и несъответни на установените по делото фактически и
правни положения, като съдът не е изследвал прецизно относимата
конвенционална уредба – договора за факторинг и рамковия договор за
търговска продажба. Твърди се, че с оглед невъзможността да се получи
съдействие от несъстоятелния длъжник, не може да се вменява в отговорност
на „Лубрика“ ООД, че не е съставен двустранен протокол за калкулиране на
търговките отстъпки. „Лубрика“ ООД правомерно е съставило едностранно
протокола по чл. 14 ал. 2 от рамковия договор, като търговските отстъпки са
коректно изчислени съобразно реализираните обеми, уговорени в диапазона
по ред пети от таблицата към чл. 12 ал. 3 от рамковия договор. Като напълно
погрешен и необоснован е възприет и извода на ОС – Русе, че правото на
търговска отстъпка, възникнало в полза на „Лубрика“ ООД е
непротивопоставимо на фактора. Застъпва се становището, че забраната по
чл. 103 ал. 3 от ЗЗД се отнася само за вземания, възникнали от други
правоотношения между длъжника и цедента, съответно – цедираният
длъжник може да противопоставя в пълна степен свои възражения на
цесионера, черпени от облигационното правоотношение, от което е породено
прехвърленото вземане, дори когато изрично се е съгласил с цедирането,
както е в процесния случай. Твърди се, че в случая е налице едно генерално
правоотношение между доставчика и купувача, възникнало по силата на
рамковия договор, като под неговото регулиращо действие попадат
индивидуалните договори за търговска продажба, извършени между страните
в едногодишния период от действието на рамковия договор. Посочва се още,
че поетото от „Лубрика“ ООД с декларациите от 20.02.2018 г. и от 07.03.2018
г. задължение да не намалява размера на цедираните вземания по посочените
две фактури със свои вземания към доставчика и да не допуска промяна в
„юридическите взаимоотношения“ представлява отказ от бъдещи права,
който е в противоречие със закона в широк смисъл (с правния принцип за
недопустимост на предварителен отказ от бъдещи права) и на това основание
се явява недействителен, не обвързва длъжника и съответно не може да се
ползва от фактора-цесионер. Отделно от горното, жалбоподателят е направил
възражение, че индивидуалния договор за цесия, сключен между доставчика
„Полисан“ АД и фактора-цесионер „ОББ“ АД относно вземането по фактура
№ 303 от 06.03.2018 г. е нищожен поради нарушение на добрите нрави,
доколкото е налице драстична нееквивалентност между разменените
престации в ущърб на доставчика-цедент – прехвърлено е вземане на
стойност от 775 046,40 лв., а е заплатена цесионна цена от едва 145 214,10 лв.,
представляваща 18,736% от стойността на цедираното вземане, при одобрен
кредитен лимит от 85%. Направено е искане обжалваното решение да бъде
отменено изцяло и делото да бъде върнато на друг състав на ОС – Русе със
задължителни указания за конституиране на „Полисан“ АД като трето лице-
помагач на страната на ответника, а алтернативно – решението да бъде
2
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения
частичен осъдителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по нея „ОББ“ АД, с който се заема мотивирано становище за
неоснователност на същата. Направено е искане жалбата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а решението да бъде потвърдено.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ за
заплащане на цена по търговска продажба, вземането за което е придобито от
ищеца въз основа на договор за факторинг.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
В жалбата са наведени доводи за допуснато от окръжния съд
процесуално нарушение поради недопускане участието на „Полисан“ АД като
трето лице-помагач на страната на ответника. Направено е искане на това
основание решението да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на
ОС – Русе с указания за конституирането на дружеството като подпомагаща
страна в процеса. Така изложените доводи и направеното въз основа на тях
искане съдът намира за неоснователни. С определение № 260086 от
13.10.2020г. по т.д. № 406/2019 г. на ОС – Русе е оставено без уважение
искането за привличане на „Полисан“ АД като трето лице-помагач.
3
Определението е обжалвано от „Лубрика“ ООД, като с определение № 322 от
16.12.2020 г. по в.ч.т.д. № 409/2020 г. ВТАС го е потвърдил. Определението
на ВТАС не подлежи на обжалване и е влязло в сила. С този съдебен акт
въпросът за конституиране на „Полисан“ АД в качеството на трето лице-
помагач на страната на ответника „Лубрика“ ООД е решен окончателно и не
следва да бъде обсъждан в настоящото производство.
По направените във въззивната жалба оплаквания досежно правото на
търговска отстъпка, уговорено в полза на „Лубрика“ ООД и възможността то
да бъде противопоставено на фактора по цедираните вземания, съдът намира
същите за неоснователни. Вземанията по процесните две фактури са с падежи
съответно на 20.05.2018 г. и на 04.06.2018 г. прехвърлени са на фактора на
19.02.2018 г. и на 06.03.2018 г. Съобразно чл. 12 ал. 3 от договора за
търговска продажба от 04.09.2017 г., сключен между „Полисан“ АД и
„Лубрика“ ООД, правото на търговска отстъпка се поражда след изтичане на
срока на договора, а именно – след 01.10.2018 г. Уговорено е, че след
посочената дата страните по договора следва да сумират продадените
количества по договора и да определят размера на търговската отстъпка в
двустранно подписан протокол, а продавачът от своя страна да издаде
кредитно известие с начислената отстъпка. В случая правилно окръжният съд
е констатирал, че „Полисан“ АД не е издало кредитно известие към двете
фактури и те продължават да удостоверяват реалната цена на доставките, без
отчетено намаление. „Лубрика“ ООД самостоятелно е начислило търговската
отстъпка с едностранен протокол на 16.11.2018 г., възползвайки се от реда,
предвиден в чл. 14 ал. 2 от договора за търговска продажба. Същевременно от
страна на „Лубрика“ ООД с писмени изявления от 20.02.2018 г. и 07.03.2018 г.
е потвърдена дължимостта на двете вземания в пълен размер, като платецът е
декларирал изрично, че не може да се прави никаква промяна по
прехвърлянето на вземанията и по юридическите отношения, на които се
базират те, нито от негова страна, нито от страна на фактора, без изричното
писмено съгласие на „ОББ“ АД, както и не може да се упражнява правото на
прихващане, което иначе „Лубрика“ ООД би имало спрямо „Полисан“ АД.
Платецът не се е позовал по никакъв начин на правото си на търговска
отстъпка, която към онзи момент, макар и да не е била определена по размер,
е съществувала като уговорка в сключения между „Полисан“ АД и „Лубрика“
ООД договор. Предвид изложеното и след „ОББ“ АД е приело прехвърлените
вземания и е заплатило авансово дължимите суми на доставчика, размерът на
вземането не може да бъде променян без съгласието на фактора. Видно от
делото, последният изразява изрично несъгласие с едностранно определената
от „Лубрика“ ООД търговска отстъпка.
Следва да бъде посочено също, че според чл. 14 ал. 2 от договора за
търговска отстъпка, сключен между „Полисан“ АД и „Лубрика“ ООД,
купувачът има право едностранно да си начисли уговорената търговска
отстъпка и да намали продажната цена за съответната доставка единствено в
случай, че продавачът без основателна причина откаже на купувача правото
4
му на търговска отстъпка по чл. 12 ал. 3 от договора. Настоящият състав
намира, че по делото не са налице категорични доказателства за подобен
отказ. За да обоснове наличието на предпоставките по чл. 14 ал. 2 от
договора, „Лубрика“ ООД се позовава на косвени данни за влошеното
финансово състояние на „Полисан“ АД. Същевременно липсват
доказателства от страна на „Лубрика“ ООД да са правени опити да бъде
съставен двустранен протокол за установяване на закупените количества и
определяне на дължимата отстъпка, както изисква чл. 12 ал. 4 от договора. Не
са налице данни и за отказ от страна на „Полисан“ АД в тази връзка. Това
мотивира съда да приеме, че в случая не са били налице предпоставките на
чл. 14 ал. 2 от договора и в полза на „Лубрика“ ООД не се е породило правото
да определи и начисли едностранно уговорената търговска отстъпка. Този
извод, както и изложеното по-горе, сочат на непротивопоставимост на
действията на „Лубрика“ ООД спрямо фактора „ОББ“ АД, до какъвто
правилен извод е достигнал и ОС – Русе.
На следващо място, жалбоподателят е навел възражение за
недействителност на индивидуалния договор за цесия, сключен между
доставчика „Полисан“ АД и фактора „ОББ“ АД относно вземането по фактура
№ ********** от 06.03.2018 г., поради нарушение на добрите нрави,
доколкото е налице драстична нееквивалентност между разменените
престации в ущърб на доставчика-цедент – прехвърлено е вземане на
стойност от 775 046,40 лв., а е заплатена цесионна цена от едва 145 214,10 лв.,
представляваща 18,736% от стойността на цедираното вземане, при одобрен
кредитен лимит от 85%. Това възражение не следва да бъде обсъждано от
настоящия състав, тъй като е направено за пръв път пред въззивната
инстанция. Освен това, по съществото си то касае изпълнението по договора
за факторинг, а не действителността на индивидуалното прехвърляне на
вземането. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно чл. 2
ал. 1 от договора за факторинг от 21.04.2016 г., сключен между „ОББ“ АД и
„Полисан“ АД, страните са се съгласили, че без да е задължен, факторът може
по своя преценка да авансира доставчика със сума равна на 85 % от
стойността на всяко прехвърлено вземане. Установеното от назначената по
делото експертиза авансово плащане в размер на 145 214,10 лв., което
„Полисан“ АД е получило във връзка с коментираното вземане е в рамките на
уговорения лимит по договора за факторинг и не следва да бъде преценявано
като нееквивалентно. Факторът не е поел задължението да изплаща авансово
85% от стойността на всяко прехвърлено вземане, а съобразно договора
разполага с преценка в тази насока.
Предвид всичко, изложено по-горе, крайните изводи на въззивната
инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно направеното искане и изхода на спора на осн. чл. 78 ал. 8 от
ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените по
делото разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско
5
възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260083 от 06.07.2021 г., постановено по т.
д. № 406/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Лубрика“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „България“ № 125А, представлявано от управителя
С. Н. С., да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от изпълнителните директори С. Г. и Т. М., на осн. чл. 78 ал. 8
от ГПК направените по делото разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет
лева /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6