Решение по дело №341/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 824
Дата: 17 август 2017 г. (в сила от 14 май 2018 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20165530100341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……                            17.08.2017 година                град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесети юни                                          2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: А.Т.                                                     

 

Секретар: АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.

гр.дело № 341 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР.

Ищците Н.П.К., С.П.К. и П.К.Д. твърдят в исковата си молба, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №51, том I, дело №90/26.02.1953г., К. Д.К. е придобил дворно място в гр.Стара Загора, *** ***, парцел Х-197, кв.107-а по плана на града, с площ от 320 кв.м, при страни Д.М.Ч., И.М.Ч., сега И.Р. и *** ***. Към 1964г. този имот съгласно одобрения със Заповед №1796 от 02.06.1964г. на ДКСА кадастрален и регулационен план на кв.Милиционен, кв.107 представлявал вече имот Х-2510. К. Д.К. починал на 13.04.1991г., като оставил за свои законни наследници С.К.К. – съпруга, починала на 08.02.1996г. и Йо.К.Д. – дъщеря, починала на 22.07.2012г. и оставила за свои законни наследници ищците по делото - Н.П.К. (син), С.П.К. (син) и П.К.Д. (съпруг). Съгласно скица №734/26.03.2013г. на Община Стара Загора процесния имот е представлявал УПИ VIII-1342, кв.107 по кадастралния и регулационен план на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №1886 от 26.06.1992г. на Кмета на Община Стара Загора. Съгласно скица на поземлен имот №3859/05.04.2013г. на СГКК Стара Загора същият този имот представлявал вече ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по действащата в момента кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК София, индивидуализиран съгласно актуална скица №3859/05.04.2013г. на СГКК Стара Загора, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот гр.Стара Загора, п.к.6000, *** ***, с площ 321 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1342, квартал: 107, съседи: ***; 68850.514.257; 68850.514.206 и 68850.514.203.

Ищците твърдят още в исковата си молба, че възложили на „Гео Земя” ООД Стара Загора да наложи сега действащия кадастрален план с предходния кадастрален план, одобрен през 1992г. от Кмета на Община Стара Загора, който бил приложен, както и да трасира на място, т.е. да извърши геодезическо заснемане на масивната ограда от западната част на имота им, явяваща се граница с имота на ответниците по делото, с цел установяване на нейното истинско положение, както и с цел установяване на действителната граница между двата имота. „Гео Земя” ООД Стара Загора изготвило поръчаното геодезическо заснемане, като на място заснело границите на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта на гр.Стара Загора и след като ги е сравнило /наложило/ с границите на имота по утвърдения със Заповед №1886/26.06.1992г. на Кмета на Община Стара Загора кадастрален и регулационен план на гр.Стара Загора, установило и в обяснителната записка към геодезическото заснемане посочило, че по отношение на имота на възложителите с имота, граничещ на запад от него, е констатирано следното: Оградата на кадастралната карта била показна с некоректна линия, т.е. като обща за ПИ с идентификатори *** и ***, налице било несъответствие в положението на оградата по кадастралната карта и извършеното геодезическо заснемане. С изготвеното геодезическо заснемане оградата била показана на скицата-проект към него, както било нейното действително (вярно) положение по регулационния план на гр. Стара Загора, одобрен към 1992г.

Ищците поясняват, че имотът с идентификатор ***, по сега действащата кадастрална карта на гр.Стара Загора, е обща съсобственост на ответниците по делото. Съгласно скица-проект за поправка на кадастралната карта и кадастралния регистър „Гео Земя” ООД Стара Загора е посочило, че поправката на кадастралната карта и кадастралния регистър се състои в коректното отразяване положението на оградата от западната страна на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Стара Загора. Площта на поземления имот с идентификатор ***, след като се извърши промяната на имотната граница така както е следвало да стане към 2008 г., когато е била одобрена картата, е следвало да е 330 кв.м., по сега действащата кадастрална карта площта на този имот е 321 кв.м.Това геодезическо заснемане и нарочно искане за промяна в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Стара Загора по отношение на тази имотна граница между тези два конкретни имота е било внесено от ищците в СГКК - гр. Стара Загора през месец май 2013 г. и по нея била образувана преписка. От страна на СГКК - гр. Стара Загора, след образуване на преписката са били уведомени заинтересованите страни - собственици на имота, намиращ се от запад на имота на ищците, ответниците по делото, да се явят в службата за съставяне нa акт за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план. Такъв акт бил съставен, но същият не бил подписан от страна на заинтересованите страни - ответниците по делото, поради несъгласието им с предлаганото изменение.

Ищците твърдят, че доказателство, че такова производство се е развило, е писмо с изх. №C3-359-00-782/15.12.2015г. на началника на РОНСК Стара Загора, РДНСК Югоизточен район, от което на стр.2 се четяло следното:При направена справка в АГКК - служба Стара Загора се установи наличие на отказ за изменение на КК и КР поискано от една от страните, пред вид изричното несъгласие на другата страна”. Твърдят също така, че именно това несъгласие на собствениците на имот с идентификатор ***, по един доброволен административен начин и ред да се уреди допуснатата грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на имота на ищците - като собственици на имота с идентификатор *** и техния собствен, от своя страна било причината да се предяви настоящия иск.

Ищците считат, че не само е налице грешка в кадастралния план, съответно и в регистъра към него, но е налице и спор за собственост с ответниците по отношение на 9 кв.м. реална част от техния имот с идентификатор ***, които следвало да са отразени в новия кадастрален план и записани към имота на ищците с идентификатор ***. Промяната на западната граница на имота на ищците неминуемо следвало да доведе и до промяна в неговата площ.

Ищците разясняват, че административното производство по изменение на влязъл в сила кадастрален план е уредено като особено и безспорно, подчиняващо се на специална процедура гарантираща съгласието на участниците в него за допускане изменение на плана. Актът по чл.53, ал.З от ЗКИР (действал към 2013 г.) по своята същност има предназначение да установи липсата на имуществен спор между заявителите на искането за промяната на кадастралния план и евентуално трети лица, поради което същият бил съставен и бил предоставен за подписване на заинтересованите лица, чиито имуществени интереси като собственици били засегнати. Законът изисква изрично подписване на акта, тъй като само този подпис удостоверява липсата на спор за граници. Актът не бил подписан от заинтересованите съседи: собствениците на имот с идентификатор ***. Неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованите страни, което по същество следва да се разглежда като отказ да се уважи исканото от заявителя изменение на плана, било пречка за издаване на положителен административен акт - от една страна, а от друга страна, било индикация за спор за материално право, което разкривало невъзможността за нанасяне исканото изменение с оглед на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР и чл.62 ал.6 от Наредба 3/28.04.2005г., преди същият да е разрешен по общия исков ред със сила на присъдено нещо.

Процедурата по чл.62 от Наредбата изисквала съставеният акт за непълноти и грешка да се подпише от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Обстоятелството, че е налице отказ да бъде подписан акта за непълноти и грешки, било достатъчно основание за административния орган да не извърши поправка на границата на имота, съответно да измени влязлата в сила кадастрална карта и регистър към нея. Считат, че в този случай законодателят не е предвидил възможност за преценка административния орган на основателността и правилността на направените мотиви за отказа на заинтересованите лица, тъй като е недопустимо в производството за попълване на непълноти и грешки да се решават спорове за материално право.

Ищците считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, против всички заинтересовани страни - съсобствениците на имота от запад на ищцовия, като след решаване на спора с влязло в сила решение, това ще даде основание на административния орган - СГКК Стара Загора да продължи по процедурата за промяна на КК и КР в частта им за тези два конкретни имота.

Молят съда да постановите решение, с което на основание чл.54 ал.2 ЗКИР, да признае за установено по отношение на ответниците С.П.С., В.С.С., И.Д.Т., Й.И.К., И.К.К., че ищците Н.П.К., С.П.К. и П.К.Д., към момента на одобряване и влизане в сила на сега действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на гр.Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК София, са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК София, с адрес на поземления имот: гр.Стара Загора, п.к.6000, *** ***, с площ от 330 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план - 1342 квартал 107, съседи: ***; 68850.514.257; 68850.514.206 и 68850.514.203, а не 321 кв.м., като 9 кв.м., представляващи част от собствения на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. Стара Загора, неправилно е заснета като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, както и да признае за установено по отношение на ответниците, че е допусната грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, изразяваща се в това, че неправилно (погрешно) е заснета и нанесена имотната граница между имоти с идентификатори *** - този на ищците и *** - този на ответниците, и двата находящи се в гр. Стара Загора, която не съответства на действителния обем на правото на собственост на всяка една от страните, като действителната граница съответства на регулационната граница между двата имота по кадастралния и регулационен план на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №1886/26.06.1992г. на Кмета на Община Стара Загора. Претендират направените по делото разноски.

Ответниците С.П.С., В.С.С. и И.Д.Т. представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище, че исковете са недопустими,  респ. в случай, че бъде допуснато тяхното разглеждане изразяват становище, че същите са неоснователни:

Ответниците считат, че формулираните от ищците искания - да бъде признато за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта и кадастрален регистър на гр. Стара Загора, одобрени със заповед №РД-18-65/30.05.2008г., ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Стара Загора, с площ от 330 кв.м., а не с площ от 321 кв.м., като 9 кв.м., представляват част от техния имот, а не от имот ***., собственост на ответниците и да се признае за установено и че е допусната грешка в КККР при заснемането на границата между двата имота, като действителната имотна граница съответства на регулационната граница по плана на града от 1992г., не могат да се квалифицират като иск по чл.54 ап.2 от ЗКИР, допустим за разглеждане по същество, защото правото на собственост се установява към момента на предявяване на исковата молба, освен в случаите на иск по чл.32, ал.2, т.1 от ЗТСУ /отменен/, тъй като регулационните планове по този закон имат пряк отчуждителен ефект. Заявяват, че одобряването на кадастралната карта нямало вещно правно действие, поради което не било допустимо да се иска установяване на право на собственост към този момент. Не било допустимо да се иска и установяване на несъответствие между кадастралната карта и предходен регулационен план. Приложен регулационен план одобрен при действието на ЗТСУ /отменен/ можел да бъде юридически факт, от който да произтича право на собственост върху спорните 9 кв.м. реални части от урегулирания имот, но установяването на този факт било от значение за основателността на иска, която оспорват.

Считат, че от фактическите твърдения, че имотната граница по кадастралната карта не съответствала с оградата, поставена на място и с регулационната граница по плана от 1992г., не може да се направи извод за евентуална основателност на исковата претенция при доказване на релевираните факти, защото според тях закона не изисква съответствие на кадастралната граница с поставените на място ограждения на имотите, нито съответствие с предходни регулационни планове, а синхрон с действителното правно положение към момента на одобряване на картата. Считат, че правното положение на недвижимия имот /разположение, площ, ограничения, конфигурация/ може да е създадено от приложен регулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ /отменен/, но такива твърдения липсвали в исковата молба, което сочело на нейната неоснователност. Не можело по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР да се установява и грешка в предходен кадастрален план, поради което не можело да се твърди и доказва грешка в кадастралните данни по плана от 1992г. или от 1964г.

По същество ответниците изразяват становище, че  оспорват предявените искове и считат същите за неоснователни, тъй като представените доказателства установявали площ от 330 кв.м. за поземлен имот 68850.205, нито, че 9 кв.м. реални части от имота на ищците са нанесени като част от имота на ответниците, вследствие на грешно заснемане на имотната граница. Представеният документ за собственост - нотариален акт за покупко-продажба №51, том.1, нот.д.№90/1953г., легитимира ищците като собственици на парцел Х-107 в кв. 107а с площ от 320 кв.м., по плана на град Стара Загора. Ответниците твърдят, че не се твърди от ищците да са им придавани десет кв.м. по регулация, да са ги заплатили по съответната оценка и с това да е приложен регулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ, при което правно положение регулационната граница става имотна. Заявяват, че въз основа на представените от ищците доказателства не можело да се установи грешка в кадастралната карта по отношение площта и границите техния имот.

 

Ответниците Й.И.К. и И.К.К. не са представили писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. В хода на делото представят писмена молба, в която заявяват, че не са собственици на земя, поради което считат предявения срещу тях иск за неоснователен.

 

            На основание чл.227 ГПК, поради смърт на ответника И.Д.Т., б.ж. на гр.Ст.Загора, починал на 20.10.2016г., с определение от 05.12.2016г. като страните по делото са конституирани наследниците му Д.И.Д. и Т.И.Д.. Новоконституираните ответници, чрез упълномощения си представител вземат становище, че оспорват исковата молба и молят съда да отхвърли иска като неоснователен. Подробни съображения излагат в представената по делото писмена защита.

 

            На основание чл.227 ГПК, поради смърт на ответника С.П.С., б.ж. на гр.Ст.Загора, починал на 13.02.2017г., с определение от 24.04.2017г. наред със съпругата му В.С.С. – ответник по делото като страни по делото са конституирани и наследниците му С.С.П. и С.С.Г.. Новоконституираните ответници, чрез упълномощения си представител вземат становище, че оспорват исковата молба и молят съда да отхвърли иска като неоснователен. Подробни съображения излагат в представената по делото писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №51, дело №90/26.02.1953г., че наследодателя на ищците /удостоверение за наследници №1225/15.03.2013г./ -  К. Д.К. е придобил дворно място в гр. Стара Загора, кв. Милиционерски, парцел Х-197 в кв.107-а по плана на града, с площ от 320 кв.м, при посочени граници.

Не се спори също и се установява от представените писмени доказателства, че с нотариален акт за суперфиция №190, дело №657 от 1956г., на Драго Т.И. е отстъпено право на строеж на жилищна сграда върху собственото на Д.М.Ч. дворно място находящо се в гр.Стара Загора, ул.Раковски №64 представляващо парцел IX-197 в кв.107 по плана на гр.Стара Загора с площ от 320 кв.м.; с нотариален акт за суперфиция №94, дело № 807 от 1956 г. на Тончо Т.И. е отстъпено право на строеж на жилищна сграда върху собственото на Д.М.Ч. дворно място находящо се в гр.Стара Загора, ул.Раковски №64 представляващо парцел IX-197 в кв.107 по плана на гр.Стара Загора с площ от 320 кв.м.; с нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена групово върху учредена суперфиция №74, дело №1161 от 1960 г., Тончо Т.И. е признат за собственик на апартамент на I-ви етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, тераса, баня с тоалетна и две избени помещения, заедно с 1/2 ид.част от общите части на сградата /без дворно място/, построен в парцел IX-197 в кв.107 по плана на град Стара Загора, ул.Раковски № 128а; с нотариален акт за суперфиция №163, дело №1012 от 1973г., Тончо Т.И. отстъпва безвъзмездно на И.Д.Т. правото на надстройка на трети етаж върху собствената си 1/2 ид.част от тавана над съществуващия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Стара Загора, ул.Раковска №124, построена в парцел XII-2509 в кв.107 по плана на град Стара Загора; с нотариален акт за замяна на недвижим имот №168, дело 1666/1989г., С.П.С. и В.С.С. придобиват апартамент със застроена площ 101 кв.м. на първи етаж от триетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня, две антрета, баня - тоалетна и две избени помещения, заедно  с 1/3 ид.част от таван и 1/3 ид.част от общите части на сградата, както и  1/2 ид.част  от дворно място от 320 кв.м., находящо се в гр.Стара Загора, ул.Раковски №124, представляващо парцел IX-1343 в кв.107 по плана на град Стара Загора, с право на ползване на южната и половината от източната част на дворното място. Представени са и заявление по чл.56 ал.3 от ЗТСУ №2941, т.І, №260 от 20.07.1994г., за отстъпване право на строеж на С.П.С. и В.С.С. върху парцел IX-1343 в кв.107 по плана на град Стара Загора, за построяването на обект за стопанска дейност-магазини; заявление по чл.56 ал.2 ЗТСУ-2665, т.ІІ, №25 от 1990г., за отстъпване правото на строеж на С.П.С. и В.С.С. върху парцел ІХ-1343 в кв.107 по плана на град Стара Загора, за построяването на гараж.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани множество писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-технически експертизи, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно.

От представената административна преписка е видно, че по заявление на ищците от 28.05.2013г., СГКК – Стара Загора е издала акт № 104/26.06.2013 г. за непълноти и грешки в поземлен имот *** /л.137 от делото/.  В мотивите на акта е посочено, че съгласно приложената обяснителна записка към проекта за изменение, от правоспособното лице по ЗКИР е констатирано несъответствие в графичното местоположение и начина на изобразяване /обща граница за имота/ на построената между двата имота масивна ограда, за която се твърди от заявителите, че попада изцяло в имота на заявителя, което е довело до неправилно отразяване на общата имотна граница за поземлените имоти *** и  ***. Въз основа на извършеното геодезическо заснемане от правоспособно лице по ЗКИР на  материализираната на терена масивна ограда – обща граница за имоти *** и  ***, и като са съвместени данните от геодезическото заснемане с данните от кадастралния и регулационен план на гр.Ст.Загора, одобрен със заповед №1886/26.06.1992г. и данните по ККР, е констатирано несъответствие в материализираната на терена граница – масивна ограда  и местоположението на имотната граница, нанесена в кадастралната карта. В акта е посочено, че за отстраняване на твърдяната непълнота и грешка на кадастралната карта и регистър на гр.Ст.Загора следва да се коригира общата имотна граница между поземлени имоти *** и  ***; новото местоположение на имотната граница е в съответствие с предоставените данни от извършеното геодезическо заснемане; границата е определена, координирана и означена в червен цвят на скицата-проект на правоспособното лице по ЗКИР.

Поради изразено от ответниците несъгласие с исканата промяна чрез неподписване на съставения акт № 104/26.06.2013 г., е издаден отказ за изменение на КККР изх. № 94-6854-24-10-2202/09.07.20113г. на СГКК – Стара Загора.

По делото са представени и писма на Община Ст.Загора /л.156-160/ и геодезическо заснемане на границите между УПИ ІХ-1343 и УПИ VІІІ-1342 кв.107 по плана на гр.Ст.Загора, възложено от Община Ст.Загора /л.163-170/.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че със Заповед №3737 от 06.12.1924 г. е утвърдена дворищната регулация на кв.107а  по плана на гр.Ст.Загора, имотът на ищците представлява парцел Х-197, а имотът на ответниците парцел ІХ-197, по този план няма запазен разписен списък, респективно данни за площите на имотите; Със Заповед № 1796 от 02.06.1964 г. на ДКСА е одобрен кадастрален и регулационен план на кв.Милиционен, кв.107 по плана на гр.Стара Загора; имотът на ищците представлява парцел XI-2510, а имота на ответниците парцел XII-2509; в разписният списък към плана за имот пл.№ 2509 са записани Драго и Тончо Трандеви, с площ на имота от 356 кв.м., а за имот пл.№ 2510 е записан К. Д.К., като няма записана площ на имота; Със Заповед №1875 от 14.09.1977г. е одобрена частична промяна на кадастралният и регулационен план на кв.107 Милиционен, като отрежданията съгласно промяната са както следва: парцел Х-2519 представлява имота на ищците, а парцел XI-2509 представлява имота на ответниците, по този план действа разписният списък към първоначално одобреният кадастрален и регулационен план от 1964г.; Действащият кадастрален и регулационен план на гр.Стара Загора е одобрен със Заповед №1886/26.06.1992г. на Кмета на Община Стара Загора; процесиите имоти представляват УПИ VIII-1342 в кв.107, собственост на ищците и УПИ ІХ-1343 в кв.107, собственост на ответниците; в разписният списък към плана имот пл.№1342 е записан на наследници на К. Д.К. с площ 321 кв.м., от които следва да бъдат отчуждени за улица 6 кв.м., след което урегулираният поземлен имот ще остане с площ от 315 кв.м., а имот пл.№ 1343 е записан на Драго Т., учредена суперфиция на И.Д.Т., С.П.С., В.С.С., И. Кирева К. и Й.И.К., имота е с площ 275 кв.м., от които следва да бъдат отчуждени за улица 3 кв.м., след което урегулираният поземлен имот ще остане с площ от 272 кв.м.; Кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София; Процесиите имоти представляват поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищците - наследници на К. Д.К. с площ 321 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** собственост на ответниците Драго Т., И.Д.Т., С.П.С., В.С.С., с площ 279 кв.м.

От заключението на вещото лице се установява също, че за първи път част от подпорна стена разположена по общата граница на процесиите имоти е заснета в кадастралния и регулационен план на кв.Милиционен, кв.107 по плана на град Стара Загора, одобрен със Заповед №1796 от 02.06.1964г. на ДКСА, както и в частичното изменение на плана със заповед №1875 от 1977г.; подпорната стена е разположена в посока юг-север и започва от уличната регулация и е стигала до стълбите на заснетата към този момент масивна сграда разположена в имота на ищците, означена на плана като МЖ. В последствие в сега действащия кадастрален и регулационен план одобрен със Заповед №1886/26.06.1992г., подпорната стена между процесиите имоти е разположена изцяло в имота на ищците; регулационната граница-синя линия на плана е показана така, че подпорната стена е изцяло в имота на ищците; подпорната стена е отразена по цялото продължение на общата граница между двата имота; цялата дължина на оградата е 18,59 м. Подпорната стена-ограда е отразена в кадастралната карта на гр.Стара Загора като обща за имоти с идентификатори *** и ***.

Вещото лице дава заключение, че площта на поземлен имот с идентификатор *** е 321 кв.м. след измерване; площта на УПИ VIII-1342 в кв.107 по плана за регулация е 330 кв.м.; след съвместяване с действащият регулационен план от 1992г. и действащата кадастрална карта се получава разлика от 9 кв.м. в западната граница на ПИ с идентификатор ***. Заснети са границите на поземлен имот с идентификатор ***, площта на имота по кадастралната карта е 279 кв.м.

Към заключението е приложено геодезическо заснемане на границата по кадастрална карта, кадастрален и регулационен план и оградата заснета към момента на измерването; приложена е комбинирана скица, на която са отразени процесиите имоти по действащата кадастрална карта и действащия кадастрален и регулационен план.

Вещото лице е извършило анализ и проследяване на площта на процесния имот по документи за собственост и по всеки един от плановете, в резултат на което дава заключение, че по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №51, дело №90/26.02.1953г. К. Д.К. е придобил дворно място с площ от 320 кв.м.; по разписния списък към одобрения със Заповед №1796/02.06.1964г. кадастрален и регулационен план на кв.Милиционен няма записана площ на имота; със Заповед №1875/14.09.1977г. е одобрена частична промяна на кадастралният и регулационен план на кв.107 „Милиционен", като по този план действа разписният списък към първоначално одобреният кадастрален и регулационен план от 1964г.; в разписния списък към действащият кадастрален и регулационен план на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №1886/26.06.1992г. на Кмета на Община Стара Загора, процесният имот представлява УПИ VIII-1342 с площ от 321 кв.м., от които следва да бъдат отчуждени за улица 6 кв.м., след което урегулираният поземлен имот ще остане с площ от 315 кв.м.; по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-65 от 30.05.2008г., процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 321 кв.м.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №8/2014г. от 23.02.2016г. тълк.дело №8/2014г. на ОСГК, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53 ал.1 т.1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54 ал.2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

 

 

 

 

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

 

 

 

 

Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2 ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

 

 

 

 

Разпоредбата на §1 т.16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.53 ал.2 изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл.54 ал.2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и с оглед разясненията, дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение съдът намира, че предявения иск е основателен. От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №51, дело №90/26.02.1953г. се установява, че наследодателя на ищците /удостоверение за наследници №1225/15.03.2013г./ -  К. Д.К. е придобил дворно място в гр. Стара Загора, кв. Милиционерски, парцел Х-197 в кв.107-а по плана на града, с площ от 320 кв.м, при посочени граници. Със Заповед №3737 от 06.12.1924 г. е утвърдена дворищната регулация на кв.107а  по плана на гр.Ст.Загора; Със Заповед № 1796 от 02.06.1964 г. на ДКСА е одобрен кадастрален и регулационен план на кв.Милиционен, кв.107; Със Заповед №1875 от 14.09.1977г. е одобрена частична промяна на кадастралният и регулационен план на кв.107 Милиционен; Действащият кадастрален и регулационен план на гр.Стара Загора е одобрен със Заповед №1886/26.06.1992г. на Кмета на Община Стара Загора, като по този план площта на УПИ VIII-1342 в кв.107 е 330 кв.м.;  кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, като процесиите имоти представляват поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищците - наследници на К. Д.К. с площ 321 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** собственост на ответниците Драго Т., И.Д.Т., С.П.С., В.С.С., с площ 279 кв.м. При съвместяване на действащият регулационен план от 1992г. и действащата кадастрална карта е констатирана от вещото лице разлика от 9 кв.м. в западната граница на ПИ с идентификатор ***.

От заключението на вещото лице се установява, че за първи път част от подпорна стена разположена по общата граница на процесиите имоти е заснета в кадастралния и регулационен план на кв.Милиционен, кв.107 по плана на град Стара Загора, одобрен със Заповед №1796 от 02.06.1964г. на ДКСА, както и в частичното изменение на плана със заповед №1875 от 1977г. В последствие в сега действащия кадастрален и регулационен план одобрен със Заповед №1886/26.06.1992г., подпорната стена между процесиите имоти е разположена изцяло в имота на ищците; регулационната граница-синя линия на плана е показана така, че подпорната стена е изцяло в имота на ищците; подпорната стена е отразена по цялото продължение на общата граница между двата имота. По кадастралната карта на гр.Ст.Загора, границата е дадена така, че подпорната стена попада изцяло в имота на ответниците.

Както беше посочено по-горе непълнотите или грешките в кадастралната карта са "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри".  При анализ на доказателствата по делото съдът намира, че в настоящия случай е налице именно такова несъответствие - реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот. Това несъответствие е установено и при провеждането на административната процедура. По делото няма данни за промяна на регулационната линия между двата процесни имота за периода от 1924г. до настоящия момент. Няма данни и за промени в обема на правото на собствеността на имота на ищците, същите го притежават в обема, в който са го придобили. Няма данни за отчуждаване, предаване и т.н. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.

Предвид така обсъдените доказателства съдът намира, че предявения иск за поправка на грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК е основателен и следва да бъде уважен по отношение на ответниците В.С.С., С.С.П., С.С.Г., Д.И.Д. и Т.И.Д..

Искът по отношение на ответниците Й.И.К. и И.К.К. следва да бъде отхвърлен, тъй като от представения нотариален акт №74 дело №66/2000г. се установява, че същите са придобили и са собственици единствено на апартамент, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, но не и на дворното място, представляващо към момента на придобиването на апартамента, парцел ІХ-1343.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 1866,80 лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът  

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.С., ЕГН **********,***, С.С.П., ЕГН **********,***, С.С.Г., ЕГН **********,***, Д.И.Д., ЕГН **********,*** и  Т.И.Д., ЕГН **********,***, че Н.П.К., ЕГН **********,***, С.П.К., ЕГН **********,*** и П.К.Д., ЕГН **********,*** са собственици на реална част с площ 9 кв.м., представляваща част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК София, с адрес на поземления имот: гр.Стара Загора, п.к.6000, *** ***, който поземлен имот е с площ по документи - 321 кв.м., а съгласно действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №1886/26.06.1992г. – с площ 330 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план - 1342 квартал 107, съседи: ***; 68850.514.257; 68850.514.206 и 68850.514.203, която реална част от 9 кв.м. погрешно е заснета в кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от поземлен имот с идентификатор ***, находяща се между регулационната линия по действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №1886/26.06.1992г. и имотната граница по кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица „Съвместяване на границата по кадастрален и регулационен план между УПИ І-1343 и УПИ VІІІ-1342, кв.107 и ПИ *** и ПИ *** по КК на гр.Ст.Загора”  към заключението на съдебно-техническата експертиза /л.234/, неразделна част от решението.

 

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********,***, С.С.П., ЕГН **********,***, С.С.Г., ЕГН **********,***, Д.И.Д., ЕГН **********,*** и  Т.И.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на Н.П.К., ЕГН **********,***, С.П.К., ЕГН **********,*** и П.К.Д., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1866,80 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ :