№ 180
гр. Варна, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100502526 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от П. Х. М. и Д. Д.
Г., чрез адв. Х., срещу Решение №1639/15.05.2023 г., поправено с Решение
№3055/16.09.2023 г., постановени по гр. д. №6764/2022 г. по описа на РС -
Варна, с което са уважени искове с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане
на жалбоподателите да предадат на Д. С. М. и Й. Г. М. отнетото владение
върху реална част от поземлен имот с идентификатор №10135.5545.4307 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в
гр. Варна, р-н Аспарухово, с. о. „Зеленика“, която реална част е с площ от 89
кв. м., с граници: ПИ с ид. 10135.5545.180, пътека и останалата част от ПИ с
ид. 10135.5545.4307, обозначена с оранжев щрих на комбинирана скица №1а,
приложена на л. 87 от делото, приподписана от съда, представляваща
неразделна част от решението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Жалбоподателите П. Х. М. и Д. Д. Г. поддържат, че въззиваемите не били
упражнявали владение върху реалната част. А дори в някакъв момент да я
били владели, то фактическата им власт била нарушена много преди
твърдяното отнемане на 17.03.2022 г. Въззиваемите не доказали, че са владели
имота в продължение на шест месеца преди отнемането. Излагат, че
трасирали имота си през 2021 г., когато реалната част била запусната, обрасла
и неоградена, като поставили дървени колчета, които били там и към момента.
Сочат, че показанията на свид. Р. и Д.П. били недостоверни, защото, ако през
1
2005 г. въззиваемите са завладели реалната част, границата, заснета по плана
от 2008 г. би била друга. Показанията на свид. Д.П. били заинтересовани, а
тези на свид. Р. почивали на редки посещения. Посочват, че въззиваемите са
навлезли в техния имот и дори да са упражнявали спорадично фактическа
власт върху реалната част, тази власт не била защитимо фактическо
състояние. По изложените съображения отправят искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Д. С.
М. и Й. Г. М., чрез адв. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Поддържат, че упражняваното от тях владение върху спорната реална част
нямало случаен характер, а фактическата власт била упражнявана
непрекъснато и по начин, изключващ тази на други лица. Считат, че всяко
владение е защитимо, независимо дали е правомерно и дали би могло да
доведе до придобиване на право на собственост. Отправят искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от Д. С. М., ЕГН **********, и Й. Г. М., ЕГН **********,
чрез адв. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 75 ЗС срещу П. Х.
М., ЕГН **********, и Д. Д. Г., ЕГН **********, за осъждане на П. Х. М. и Д.
Д. Г. да възстановяват на Д. С. М. и Й. Г. М. владението върху реална част от
поземлен имот с идентификатор 10135.5545.4307 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н
Аспарухово, с. о. „Зеленика“, която реална част е с площ от 89 кв. м., с
граници: ПИ с ид. 10135.5545.180, пътека и останалата част от ПИ с ид.
10135.5545.4307, обозначена върху приложени към ИМ с жълт цвят на скица
от КК и комбинирана скица, и да им предадат владението върху описаната
реална част.
В исковата молба ищците Д. С. М. и Й. Г. М. излагат, че на 17.03.2022 г.
действали по поръчение на П. Х. М. и Д. Д. Г. лица нарушили владението им
върху гореописаната реална част от ПИ с ид. 10135.5545.4307 с площ от 89
кв. м, което упражнявали непрекъснато и необезпокоявано от 11.07.2000 г.
Владението си установили от този момент, когато продавачът Р.Ив.К.
предала на купувача Д. М., тогава в брак с Й. М., закупеното от него с договор
за покупко-продажба от същата дата място от 750 кв. м в гр. Варна, м-ст
„Зеленика“, който в трайно установените си граници бил с площ от 889 кв. м.
Нарушението се изразявало в навлизане с около 10 м в южната част, събаряне
с техника на оградата в тази част, която била с бетонни колове и мрежа над
тях и била ремонтирана през 2005 г., и намиращата се там стопанска
постройка с площ от около 20 кв. м, изградена през 2005 г., и изнасяне на
остатъците от тях. Отнелите владението поставили нова ограда с мрежа и
метални колове, отстояща на около 10 м северно от предишната. М.и били
собственици на ПИ с ид. 10135.5545.180, а М. и Г. закупили на 20.10.2020 г.
ПИ с ид. 10135.5545.4307 (преди ПИ с ид. 10135.5545.181).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците П. Х. М. и Д.
Д. Г., чрез адв. Ж., с който оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорват твърдението имотът на ищците да е бил с трайно установени
граници, материализирани с огради, в които площта му била 889 кв. м.
2
Оспорват наличието на такива огради. Оспорват твърдяното нарушение. Не
оспорват, че на 20.10.2020 г. са купили ПИ с ид. 10135.5545.181, като сочат,
че още на тази дата владението върху същия им е предадено от продавача.
Поддържат, че в имота е имало останки от ограда, но не и такава, която да
препятства навлизането в спорната реална част. Оспорват твърдението, че
ищците са владели реалната част непрекъснато повече от 6 месеца от
твърдяното нарушение назад. Считат, че ограда, за която се твърди, че са
премахнали, не била поставена от ищците, затова те не са демонстрирали свое
владение. Поддържат, че владеят реалната част от имота си от момента на
придобиването му. Сочат, че са предприели действия по премахване на
останките от ограда и са поставили ограда, разположена по регулационната
граница между двата имота.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от приобщения по делото
НА №129, том ІІ, рег. №3411, дело №326/11.07.2000 г., че на 11.07.2020 г., Д.
С. М., по време на брака си с Й. Г. М., e купил място с площ от 750 кв. м,
находящо се в землището на гр. Варна, м. „Зеленика“, при граници: шосе,
дере, залесено, Д. Драгулев, ведно с построената в същото място масивна
постройка със застроена площ от 43 кв. м.
Безспорно е, а и е видно от представения по делото НА №8, том VI, рег.
№10459, дело №895/20.10.2020 г., че П. Х. М. и Д. Д. Г. са купили ПИ с ид.
10135.5545.181 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, с
площ от 1295 кв. м.
По делото е приобщено Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 28.10.2022 г. на прокурор при РП – Варна, с което е
прекратено наказателното производство по ДП №153/2022 г. по описа на
Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна, пр. пр. №4038/2022 г. по описа на РП –
Варна, образувано за това, че на 17.03.2022 г. в гр. Варна, м-ст „Зеленика“,
противозаконно са унищожени чужди движими вещи – 27 м телена оградна
мрежа, 12 бр. бетонни колове, метална врата, около 360-380 бр. керемиди
втора употреба, около 30 бр. бетонни блокчета, 2 топа плетена поцинкована
мрежа, 2 бр. бетонни тръби Ф115, 2 бр. гофрирани дренажни тръби,
алуминиеви профили, стари медни кабели, 2 бр. метални варела по 200 л и
др., собственост на Д.П. П., както и 200 бр. цигли, 100 бр. керамични плочки,
бъчва с вместимост 150 л и 4 бр. овощни дръвчета, собственост на Д. С. М..
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени
доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от ищците свидетели.
От свидетелските показания на Р.И. Р., се установява, че през 2005 г. бил
поканен в имота на М. в м-ст „Зеленика“ във връзка с ремонт на основната
сграда и гаража, находящи се там. Имотът бил ограден отвсякъде с трайни
стабилни огради. Оградата към пътя и дерето била отчасти с бетонни
блокчета и метални ажурни елементи, а останалата част била с циментови
колове и мрежа и така продължавала околовръст, към съседа и към пътя. В
южната част на имота имало стопанска постройка, която според свидетеля
3
била разположена на границата. Преустройството на основната сграда
продължило повече от 2 месеца. В началото на м. май 2022 г. бил поканен да
огледа за ремонт на верандата, която била пристройка към основната сграда.
Тогава забелязал, че спомагателната постройка в дъното на парцела била
премахната, а стоманобетонен стълб, който бил в южния край на парцела на
М.и, на самата граница, успоредно на дерето, бил зад новопоставена ограда,
която за разлика от старата от стоманобетонни колове с мрежа, била с
метални колчета, мрежа и зебло и била изместена между 8-10 м в парцела на
М.и. Между 2005 г. и пролетта на м. май 2022 г. е посещавал имота поне 2-3
пъти.
От свидетелските показания на Д.П. П., който към момента на
депозирането им е в гражданско производство с ответниците, се установява,
М. купил съседния нему имот, от южната страна, преди около 15 г., който
тогава имал огради от всички страни. Към пътя оградата била от блокчета, а
останалата част – от мрежа с бетонни колчета. Била добре поддържана. М.
живеел там постоянно. Оградата на М.и била в една линия с неговата и
съществувала още от времето на стария собственик И.К.. В източната част на
имота на М., до оградата, била разположена постройка от тръбно скеле,
покрита с гофрирана ламарина и нещо като битумни настилки. На 17.03.2022
г. М. му се обадил, че оградата на свидетеля и оградата на М. ги разрушават с
багер. Свидетелят веднага тръгнал към мястото, като по пътя потърсил
полицейско съдействие. Когато пристигнал видял, че неговата ограда и тази
на М. вече били съборени от багер, а двама или трима работници набивали
метални колчета и слагали телена ограда на около 10-тина метра, навътре от
старите огради. Стопанската постройка на М. била съборена и от нея имало
купчина със събрани материали. М. бил в двора пред къщата. Към момента
новата ограда продължавала да съществува.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от ответниците свидетели.
От свидетелските показания на И.Й.П. се установява, че имотът на М. в
момента бил разчистен и ограден откъм пътя, където имало дере. Преди
разчистване на терена имало видимост на оградата само откъм пътя. Целият
имот на М. бил обрасъл с дървета и храсти. Имало стълб в южната част на
имота на М.. Към имота на М. имало масивна ограда откъм пътя, която
свършвала до края. В имота на М. имало нещо дървено – постройка или нещо
паднало, полусъборено. На края на масивната ограда имало гараж.
От свидетелските показания на П. Ив. П. се установява, че имотът на М.,
преди той да го купи, от 4 години бил изоставен парцел, приличащ на гора.
Ограда се виждала само откъм пътя. Хаврата била в съседство до гараж, на
границата между имота на М. и имота на М.. Нямало ограда между двата
имота.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Ш.Х., което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че за имот с ид. 10135.5545.181 по КК е изготвен
и влязъл в сила ПУП-ПРЗ със Заповед №Г-274/04.10.2021 г. на зам. кмета на
Община Варна, като с ПУП се обособяват два самостоятелни УПИ с №№XI-
181 XXI-181 в кв. 6 по плана на с. о. Зеленика, които са отразени в
действащата КК с ид. 10135.5545.4307 и 10135.5545.4308. Към 01.03. и
02.03.2023 г., когато е извършен оглед от вещото лице, няма съществуваща
стара/предходна граница, т. .е. с граници на имот №180 по КП от 1979 г.,
4
преди попълването на плана към 1994 г. Границата на имоти №180 и №4307 е
материализирана с телена мрежа, закрепена на метални колове, по извършено
трасиране. На място има отложени и обозначение с дървени колове гранични
точки между имоти с №№ 180 и 4307. В имот с №181 по КП от 1979 г. и по
КК (преди отразяването на два имота след ПУП) няма отразени сгради, като
такива не са установени и при извършения оглед. В имот с №180 съществуват
две постройки - с ид. 10135.5545.180.4 със застроена площ от 48 кв. м и с ид.
10135.5545.180.5 с площ от 44 кв. м (стопанска сграда). Към основната
жилищна сграда от към изток има навес, който е заграден, а на южната фасада
има покрита тераса.
В о. с. з. вещото лице допълва, че спорната реална част е отразена в КП
от 1979 г. към имот №180, а при актуализацията на плана от 1994 г. – в имот
№181.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 75 ЗС.
Чрез предявяване на посесорния иск по чл. 75 ЗС се търси защита на
нарушено с фактически действия владение като фактическо състояние,
продължило повече от шест месеца.
В хипотезата на нормата, уредена в чл. 75 ЗС, понятието „владение“ не се
отклонява от легалната дефиниция на същото в чл. 68 ЗС, според която
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, т. е. то се характеризира с
обективен и със субективен елемент.
В конкретния случай, от показанията на свид. Р. и Д.П. се установява, че
въззиваемите са упражнявали фактическа власт върху спорната реална част от
имота на въззивниците в продължение на повече от шест месеца. Същата
според свид. П. е установена още когато въззиваемите са купили имота си,
преди повече от 15 г. Двамата свидетели установяват, че между имотите на
страните по делото е имало ограда, която според свид. Д.П. е съществувала
още от времето на стария собственик. Те установяват също така, че оградата
била изградена от бетонни блокчета и мрежа, но била съборена. От
показанията на свид. Д.П. се установява, че премахването на оградата е
осъществено на 17.03.2022 г. от работници, наети от въззивниците. От
показанията на тези двама свидетели се установява и, че в реалната част е
имало стопанска постройка, принадлежаща на М.и, която към 2022 г. е
премахната. Според свид. Р. в имота на въззиваемите е имало стоманобетонен
стълб, който през м. май на 2022 г. се е намирал в имота на въззивниците, от
другата страна на оградата между имотите.
Съдът кредитира показанията на Р. и Д.П. като достоверни, доколкото са
вътрешнонепротиворечиви, взаимнодопълващи се и основани на
непосредствени впечатления. Отчитайки вероятната им заинтересованост,
съдът кредитира показанията на свид. Д.П., доколкото същите се подкрепят
от показанията на свид. Р. и не се опровергават както от показанията на свид.
П. и П. П., така и от други събрани в хода на първоинстанционното
производство доказателства. Въпреки че свид. Р. е посещавал имота само 2-3
пъти за продължителен период от време, посещенията му през 2005 г. са за
повече от 2 месеца, а този период е достатъчен за формиране на впечатления
5
относно разположението на предмети в имота на въззиваемите.
От друга страна, съдът не кредитира като достоверни показанията на
свид. П. и П. П. относно обстоятелството дали между двата имота е имало
ограда, доколкото те не посочват еднозначно наличие или отсъствие на
такава. Свид. Ж. излага, че имотът на въззивниците бил обрасъл с дървета и
храсти, затова той нямал видимост към вътрешността му. Свид. П. П. описва
имотът на въззивниците като изоставен парцел, гора и хавра и посочва, че не
е виждал ограда. Двамата свидетели не уточняват изрично, че реалната част е
необработена, а споделят впечатленията си за имота на въззивниците изобщо.
Преценявайки разказаното от свид. Ж. и П. П., съдът намира, че те не са
придобили непосредствени впечатления от вътрешността на имота на
въззивниците, поради което показанията им относно наличие или липса на
ограда между имотите, не следва да бъдат кредитирани и от тях не могат да
бъдат изведени обосновани и категорични правни изводи.
След като се установява наличието на обективния елемент на владението,
то според оборимата презумпция на чл. 69 ЗС, която в случая не е оборена, и
предвид начина, по който е установена фактическата власт – чрез завладяване
на реалната част, въззиваемите държат вещта като своя, т. е. налице е и
субективния елемент на владението.
Доколкото от свидетелските показания на Р. и Д.П. се установява, че от
придобиването на имота през 2000 г., през 2005 г. и към 17.03.2022 г.
въззиваемите са осъществявали фактическа власт върху спорната реална част
с намерение за своене, то съгласно оборимата презумпция на чл. 83 ЗС,
според която който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че
е владял и в промеждутъка, съдът приема, че владението на въззиваемите е
продължило непрекъснато повече от шест месеца до датата на твърдяното
нарушение.
С оглед установеното от показанията на свидетелите, които излагат
впечатления, че владението е установено от въззиваемите при закупуването
на имота им, заснемането по плана от 2008 г. е ирелевантно, доколкото е
установено, че още от времето на праводателя на въззиваемите е имало
ограда, отделяща спорната реална част от съседния имот на въззивниците.
Заснемането не е категорично доказателство дали фактически на място е
имало ограда.
В тежест на въззивниците е да установят прекъсване на владението, щом
оспорват твърдението то да е продължило над 6 месеца от датата на
нарушението назад. В случая, не са ангажирани доказателства за прекъсване
на продължилото повече от 6 месеца от датата на нарушението назад
владение на въззиваемите върху реалната част. Освен това от показанията на
свид. Д.П., Ж. и П. П. се установява, че въззивниците не са упражнявали
фактическа власт върху имота си – същият бил необработен, обрасъл и
приличащ на гора, в която имало животни. След като обратното доказване не
е успешно проведено, презумпцията на чл. 83 ЗС следва да се приеме за
необорена.
От друга страна, страните по делото не спорят, че въззивниците са
изградили нова ограда, ситуирана на границата между имотите според
заснемането в КК, а и разполагането на ограда съобразно отразеното в КК се
установява и от заключението на вещото лице по СТЕ. Следователно е
безспорно, че от поставянето на новата ограда насетне процесната реална
част се владее от въззивниците, а не от въззиваемите. Щом се установява от
6
събраните доказателства, че до този момент фактическата власт върху
спорната реална част от имота на въззивниците се е упражнявала от
въззиваемите, и не се спори, че след това същата се е упражнявала от
въззивниците, то се установява и нарушение по см. на чл. 75 ЗС.
Фактическата власт, упражнявана от въззивниците по отношение на реалната
част, е отстранена напълно с поставяне на новата ограда, като по този начин
владението е нарушено от въззивниците, които са възложили премахването на
старата ограда, събарянето на стопанската постройка и изграждане на новата
ограда. Нарушението е неправомерно, тъй като съставлява самоволна
промяна на фактическото положение.
С оглед горното следва да се приеме, че продължилото повече от 6
месеца владение на въззиваемите върху спорната реална част е нарушено от
въззивниците и поради това следва да им бъде възстановено, като им бъде
предадено.
При изследване на предпоставките, необходими за предоставяне на
посесорна защита, е без значение дали за въззиваемите съществува
възможност да придобият собственост върху вещта.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
75 ЗС е основателна и като такава следва да бъде уважена, като се даде
защита посредством възстановяване на фактическото положение отпреди
нарушението.
Поради съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемите се
дължат сторените в настоящото въззивно производство, съдебно-деловодни
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер
на 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването им. В този размер същите следва да се възложат в тежест на
въззивниците.
Съдът констатира допусната в Решение №1639/15.05.2023 г., поправено с
Решение №3055/16.09.2023 г., постановено по гр. д. №6764/2022 г. по описа
на РС – Варна, очевидна фактическа грешка, изразяваща се в грешно
изписване на ЕГН на Д. Д. Г., а именно: вместо правилното „**********“ е
изписано погрешно „6**********“. Същата след връщане на делото в РС –
Варна следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1639/15.05.2023 г., поправено с Решение
№3055/16.09.2023 г., постановено по гр. д. №6764/2022 г. по описа на РС –
Варна, с което са уважени искове с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане
на Д. С. М., ЕГН **********, и Й. Г. М., ЕГН **********, срещу П. Х. М.,
ЕГН **********, и Д. Д. Г., ЕГН **********, да възстановят владението
върху реална част от поземлен имот с идентификатор №10135.5545.4307 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в
гр. Варна, р-н Аспарухово, с. о. „Зеленика“, която реална част е с площ от 89
кв. м., с граници: ПИ с ид. 10135.5545.180, пътека и останалата част от ПИ с
7
ид. 10135.5545.4307, обозначена с оранжев щрих на комбинирана скица №1а,
приложена на л. 87 от делото, приподписана от съда, представляваща
неразделна част от решението, и да им предадат владението върху описаната
реална част.
ОСЪЖДА П. Х. М., ЕГН **********, и Д. Д. Г., ЕГН **********, да
заплатят на Д. С. М., ЕГН **********, и Й. Г. М., ЕГН **********, сума в
размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща сторените във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8