Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1520 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Т.С.Ш. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева, частичен иск от
40 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 26.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на 23.08.2017
г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 26.01.2017 г. пострадала при ПТП, вина за което имал водачът на л.а.
„Волво“, модел „С 40“ с ДК № *******Г.М.С.. На мястото на произшествието
пристигнал екип на „Бърза помощ“, който я откарал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Установила се изгладена шийна лордоза с фрактура на шиловидния израстък на ниво
С-6 с навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб. Предписали й терапия с носене на шийна яка.
След
произшествието Ш. изпитвала силна болки в областта на шията и лявото рамо, с изтръпване
и болка по цялото протежение на лява ръка, болки в главата, довели до
световъртеж, който продължавал и до момента. Впоследствие ищцата получила и
ошипяване в областта на врата и шията.
В
първите дни след инцидента не могла да се обслужва сама и се нуждаела от
помощта на близките си. Носенето на шийна яка допълнително усложнило движенията
и неудобството в ежедневието и пречило на съня й.
Преустановила
и спортните дейности. Наложило се да отмени и планирана семейна почивка. Вече
не можела да свири на пиано и саксофон. Ограничила и контактите си с хората от
спортните среди.
Шийната
травма й попречила да изпълнява и майчинските си и домакински задължения.
Уморявала се бързо и това я потискало и я карало да се чувства безпомощна.
В
момента при продължителна работа с компютър изпитвала болки в шията и врата,
съпроводено с изтръпване на ръцете и главоболие.
Ищцата
понесла и емоционални травми – изпитвала страх и безпокойство при придвижване с
автомобили.
За
управлявания от Г.М.С. л.а. „Волво С 40“ имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при З. „Б.и.“ АД.
На
23.08.2017 г. ищцата сезирала ответника с претенция за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение. С писмо от 11.09.2017 г. Ш. била уведомена за
отказ да й бъде заплатено обезщетение.
Моли З.
„Б.и.“ АД да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева, частичен иск
от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно
със законната лихва от 23.08.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва причинно-следствената връзка между вредите и механизма на произшествието.
Счита увреждането за лека телесна повреда. Счита претендираният размер на
обезщетението за завишен.
Третото
лице помагач на страната на ответника З. „Б.и.“ АД – Г.С. оспорва иска.
Оспорва, че Т.Ш. е пострадала като пътник в автомобил, който е бил ударен от
л.а. „Волво“. Отделно от това, в писмени бележки излага съображения за
неоснователност на иска, тъй като ударът бил лек и описаните увреди не могли да
се получат при този механизъм на произшествието. Самият водач на ударения
автомобил не получил увреждания, подобни на тези на ищцата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил
претенцията си пред ответното дружество на 23.08.2017 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а.
„Волво“, модел „С 40“ с ДК № *******и З. „Б.и.“. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Волво С 40“ и ответника към
26.01.2017 г. се установява от справка в Информационния център на Гаранционен
фонд.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
По
делото е приета административно наказателна преписка, по която е издадено
наказателно постановление за наложена на Г.М.С. за нарушение на нормите на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – не избрал скорост на движение, съобразено с атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение, за да спре
пред предвидимо препятствие, като реализирал ПТП с л.а. „Фиат“ с ДК № *******и
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спрял, за да установи последиците от ПТП.
Част от
преписката е декларация на Г.М.С., в която е декларирал, че при управление на
л.а. „Волво“ с ДК № *******при инцидент на бул. „Цветан Лазаров“ на светофар
ударил предно движеща се кола, тъй като не успял да спре навреме и това го
прави отговорен за произшествието.
Във
връзка с обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП са събрани гласни
доказателства. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви относно механизма
на произшествието: водачът на л.а. „Волво“, който се движил зад л.а. „Фиат“ не
успял своевременно да спре и реализирал удар. Според заключението на
авто-техническата експертиза, скоростта на движение на л.а. „Волво“
най-вероятно е била около 20 км/ч, според настъпили увреждания на задна броня и
заден капак на л.а. „Фиат“ и предвид липсата на удар в МПС, движещо се пред
удареното. При удара телата на пътуващите в отблъснатия автомобил извършвали
движение назад към облегалките, при което главата се удря в подвъзглавниците, а
след това политат напред. Като причина за произшествието се сочи поведението на
водача на л.а. „Волво“.
Противоречията
между показанията на свидетеля М.Г. и И.Б.не са от естество да разколебаят
безспорните данни и изводите на съда относно механизма на произшествието и
вината за неговото настъпване, която е на Г.М.С.. При управление на л.а.
„Волво“ на 26.01.2017 г. той не се е съобразил със скоростта и отстоянието на
движещото се пред него МПС и е реализирал удар в него.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че при ПТП на 26.01.2017
г. Т.Ш. е получила дисторзио коли – множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб, както и счупване – костен откършек на шиловидния израстък на
шести шиен прешлен. Първата от травмите е причинена от инерционния механизъм на
предаване на енергия върху шийния отдел при пътници в МПС. При удар отзад на
спрял автомобил, какъвто е конкретният случай, се получава рязко ускорение на
тялото напред. Главата получава насилствено отмятане назад до удар в подложката
за глава на седалката. Шийният гръбнак приемал S-образна форма, при което извършва движение на
екстензия в долните сегменти и флексия в горните. Екстензията представлявала
първичен фактор, увреждащ шийния гръбнак на сегментно ниво. Следвала флексия
(придвижване на главата напред), в резултат на което настъпвало разкъсване на
лигаменти, мускули и сухожилия в шийния отдел на гръбначния стълб. Образувалите
се хематоми, водещи до фиброзни изменения, предизвикващи мускулни спазми и
болки. Увредата на шийния отдел на гръбначния стълб се изразявала в болков
синдром за период от 24 до 72 часа от травмата. Движението в шийния отдел било
затруднено и болезнено.
В случая
липсвали данни за фрактури или луксации на прешлени в шийния отдел. Лечението
целяла ограничаване на болката, подобряване на функцията на шийния отдел и
предотвратяване на хронични болки. Препоръчвало се поставяне на мека шийна яка
за период от 5-6 дни и прием на обезболяващи медикаменти.
Втората от
травмите на Ш. – счупване на шиловидния израстък на шести шиен прешлен се
получавало от мощна контракция на мускулатурата и лигаментите, залавящи се за
израстъка по време на инцидента. За лечение се препоръчвало носене на твърда
шийна яка за период от 4-6 седмици и прием на обезболяващи. Несрастването на
откъснатия фрагмент предизвиквало хронични болки в горната част на гърба и лека
мускулна слабост. При направена на 18.01.2018 г. снимка се установило, че
фрагментът не е сраснал.
Дисторзио
коли довело до временно разстройство на здравето на Т.Ш., неопасно за живота й,
а счупването на шиловидния израстък – трайно затруднение в движението на
снагата за период, по-дълъг от 30 дни. След първия месец, когато болките били
по-интензивни, оплакванията намалявали. Дълготрайната прогноза при ищцата имала
благоприятен характер. Дегенеративните изменения в гръбначния стълб били главно
функция на възрастта и се развивали с различна скорост при всеки отделен
индивид, а методи за тяхната превенция липсвали.
Що се
отнася до нарушените координационни движения в ляв горен крайник вещото лице
обяснява с нарушения кръвоток във въртебралните артерии, дължащ се на
предшестващи травмата изменения в шийния сегмент на гръбначния стълб.
Ошипяването не се намирало в причинно-следствена връзка със счупването на
тялото на прешлена.
В
съдебното заседание на 04.10.2018 г. вещото лице е пояснило, че има фрактура и
шиловиден израстък, част от който е откършен.
Свидетелят
И.Б., колега на Т.Ш., твърди, че пострадалата има проблеми с изпълнението на
служебните си задължения. Затруднявало я носенето на шийната яка и болките във
врата. Това й пречело да изпълнява и домакинските си задължения и да се грижи
пълноценно за детето си. Преустановила заниманията си с музика, а преди
произшествието свирила на пиано и саксофон.
Получените
от Т.Ш. травми не са довели до опасност за здравето й, но са й причинили
дискомфорт и затруднения в извършване на ежедневните дейности. Качеството на
живот на ищцата е било нарушено, без да се установи особено затруднение в
хигиенно-битовите й дейности и ползване на чужда помощ в ежедневието. Не се
доказаха психични проблеми, извън обичайните притеснения и дискомфорт. Ищцата
не е провеждала болнично лечение и не е търпяла оперативни интервенции.
Продължаващите страдания и неудобства са свързани и с естествени дегенеративни
промени и не се дължат изключително на травмите от процесното ПТП. Уврежданията
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на 35-годишната
ищца.
Оптимистична
е прогнозата за възстановяването й, а трайни и тежки последици за физическото й
здраве липсват. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
изпитаното неудобство от носенето на шийна яка и периода на изпитаните
интензивни болки. Съдът намира, че 15 000 лева е справедлив размер на
обезщетението, като съдът взе предвид лимитите на застрахователните суми и
конкретните икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 26.01.2017 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Установява се, че на 23.08.2017 г. Т.Ш. е представила
доказателствата, с които разполага и следователно застрахователят е дължал
произнасяне. След като са били представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата от 23.08.2017 г., на 14.09.2017 г. е изтекъл 15-дневния срок за
произнасяне. Не се установи ответникът да е изпълнил изцяло или частично
задължението си да заплати на Т.Ш. обезщетението за търпените от нея
неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което върху главницата от
15 000 лева следва да се начисли лихва от 15.09.2017 г. до окончателното
изплащане.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата се дължат
разноски съразмерно на уважената част от иска, или 599.42 лева. На ответника се
следват разноски за адвокатско възнаграждение. Заплатеният хонорар от
1 500 лева не е прекомерен, а под минималния размер от 1 572 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Т.Ш. дължи на З. „Б.и.“ АД
сумата от 634.62 лева разноски.
На
ищцата е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. М. Н.се следва
адвокатски хонорар в размер на 906.92 лева.
Ищцата е
частично освободена от заплащане на държавна такса, поради което З. „Б.и.“ АД
следва да внесе по сметка на СГС 300 лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Т.С.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 26.01.2017
г. в гр. София, ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000
лева, частичен иск от 40 000 лева и за мораторни лихви за периода
23.08.2017 г. – 14.09.2017 г.; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 599.42
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З.
„Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адв. М. Н.– Т., с адрес *** сумата от 906.92 лева адвокатско възнаграждение за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.С.Ш., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 634.62 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 300 лева държавна такса.
Решението е постановено при участието на Г.М.С., ЕГН
**********, с адрес *** – трето лице помагач на страната на ответника ЗД „Б. и.“
АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: