Р Е Ш Е Н И Е

                  Гр. София, 13.11.2019 г.

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  тринадесети ноември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 2019 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

            Образувано е по жалба на  „К. “ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.А.К., чрез адв. М.Д.М.,*** *****, СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190531005356-2/ 20.09.2019г., по  Заявление с вх. № 20190531005356 /31.05.2019 г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на „ К. “ООД. В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Твърди се незаконосъобразност на дадените от длъжностното лице указания по реда на чл.22, ал.5 вр. с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, а в тази връзка – незаконосъобразност на отказа, постановен при мотиви за тяхното неизпълнение. Аргументите в подкрепа на изложеното от една страна се извеждат с твърдение за противоречие между разпоредбата на чл. 50, ал.2, т.3 от НВСДТРРЮЛНЦ с ЗМИП, Правилника за неговото прилагане и Директива (ЕС) 2015/849. Конкретно, е заявена несъвместимост на посочената разпоредба със съдържанието на чл. 63, ал.1 и  ал.4 от ЗМИП и съдържанието на чл. 38 от ППЗМИП, като се установява изискване за документално доказване на декларираните обстоятелства. Според жалбоподателят това е само по себе си нонсенс, защото едно обстоятелство или се доказва документално, или се установява с декларация, за чието невярно съдържание произтича съответната отговорност за декларатора. ЗМИП и ППЗИМП установяван декларативен режим на доказване на обстоятелствата относно действителен собственик. Прави се анализ и съпоставка с § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Заявено е също така, че постановеният отказ по обстоятелства на основание ЗМИП, като акт на длъжностното лице по регистрацията, е в противоречие с целите на Директива (ЕС) 2015/849, тъй като отказът прави информацията, декларирана от задълженото лице, недостъпна и препятства изпълнението на неговите законни задължения да декларира обстоятелствата, посочени в чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП.

 

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

            Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Б7, с вх. № 20190531005356/31.05.2019 г. от „К.“ ООД, ЕИК: *****.  Към заявлението са приложени: нотариално заверена Декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП; Декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно; Акт за сдружаване и регистрация на частна фирма, с превод и Апостил към месец 06.2014 г., Указания за отстаняване на нередовности;  Направеното искане е за първоначално вписване на обстоятелствата по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП.

            С Указания per. 20190531005356/17.09.2019 г., на основание чл.22, ал.5 вр. с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е изискало към заявлението да се приложат документи,съгласно чл. 50а, ал.2,т.3 от НВСДТРРЮЛНЦ относно заявените за вписване чуждестранни юридически лица, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол, в заверен превод на български език, съгласно чл. 7, ал.3 от НВСДТРРЮЛНЦ, включително актуални такива относно дружеството, чрез което пряко се упражнява контрол.

Предоставеният срок за изпълнение на горепосочените указания е до изтичане на срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

В производството не се твърди, а и от материалите по преписката и справка в ТР е видно, че  изпълнение на дадените указания в предоставения срок не е последвало.

 Постановен е и обжалваният отказ, мотивиран с довода, за неотстраняване в срок на нередовности, съгласно Указания per. 20190531005356/17.09.2019 г.

 

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № № 20190531005356-2/20.09.2019г., е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20190927234841.

 

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Изложеното обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите, съответно на заявените за вписване обстоятелства, се определят според изискванията на чл. 50а, ал. 2, т. 1, 3 и 4 от Наредбата, а именно: декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; данни и нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП, постоянно пребиваващо на територията на Република България, в случаите когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице.

В действителност, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗМИП  информацията и данните по чл. 61, ал. 1 подлежат на вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. По смисъла на ал. 4 от цитираната разпоредбата - в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона, а именно: 1. идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква „в“; д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква „б“; 2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица; 3. данните по т. 1, букви „а“ – „г“ на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това; 4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 – 3. Легалното определение на понятието „действителен собственик“ е дадено в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.

За производството, реда и сроковете относно вписването на обстоятелствата, самият ЗМИП в текста на чл. 63, ал.3  изрично препраща към Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ по смисъла на която образците на  заявления, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване, съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи, за конкретния случай проверката, дължима от длъжностното лице по регистрация попада в обхвата на чл. 50а от Раздел XVI "а" - Заявление за вписване на обстоятелства относно действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим от Наредба № 1 от 14.02.2007 год.

При анализ и съпоставка на съдържанието на заявените като спорни от жалподателя текстовете от Наредба № 1 от 14.02.2007 год. с ЗМИП (в това число - § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП) и ППЗМПИ, съдът не намира основание при което да възприеме завявеното противоречие и несъвместимост. Мотивите в тази посока са извеждат от обстоятелството, че декларативния и установителния режим, възпроизведени в отделните нормативни актове са предвидени за различни хипотези. В този смисъл - вписването, изискуемо и дължимо по реда чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП и чл. 38 от ППЗМПИ касае декларирането на данни, във форма и относими за идендификацията на субектите, докато изискуемите по см. на чл. 50а, ал.3 Наредба № 1 от 14.02.2007 год. документи, с актуалност към момента на заявяването им и отговарящи на изискането на чл. 7 от Наредбата,  имат за цел установяване съществуването на конкретните юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в ТРРЮЛНЦ или Регистър БУЛСТАТ. 

За случая, при проверката извършена от дъжностното лице по регистрацията е установена липсата  на документи в хипотеза на установителния режим, въведен с чл. 50а, ал.3 Наредба № 1 от 14.02.2007 год., необходими и относими за вписване на заявените по реда чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП вр. чл.31, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелства.  

Няма спор, че за така констатираните неродовности, заявителят в регистърното производство е бил уведомен, като на същия е предоставен срок за отстраняване им.  Изпълнение на указанията не се твърди, а и такова от проверката, извършена от съда – не се установява. Предвид изложеното, процесуалната възможност на страната за реализиране на законово установените в нейна полза права не е била препятсвана в хода на регистърното произвоството от длъжностното лице по регистрация.

Незаконосъобразност на отказа,  не може да изведена при твърдение за неговото противоречие като акт/действие с целите на Директива (ЕС) 2015/849, тъй като прави информацията, декларирана от задълженото лице, недостъпна и препятства изпълнението на неговите законни задължения да декларира обстоятелствата, посочени в чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП, дококолкото постановявяването му, след изтичане на преклузивния срок по реда 19 ЗТРРЮЛНЦ, е последица от пропуск, дължащ се на поведението на самия заявител.

 

По така изложените съображения, съдът намира отказа за законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

            Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  ЖАЛБА № 20190927234841/27.09.2019г., подадена от „К. “ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, представлявано от управителя С.А.К., чрез адв. М.Д.М.,*** *****, СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190531005356-2/20.09.2019 г., по  Заявление с вх. № 20190531005356 / 31.05.2019 г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на „ К. “ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7 - дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

                                                                                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: