Присъда по дело №768/2021 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ към присъда по НОХД № 768/2021 г. по описа на на РС С.,
изготвени на 15.08.2022 год.
Подсъдимият Х. АЛ. Х. е предаден на съд за извършено от него
престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за това че на
14.03.2021г., в гр. С., причинил лека телесна повреда изразяваща се в
контузия на дясната половина на лицето с умерено изразен болезнен
травматичен оток на тъканите в дясната скулна област и моравочервеникаво
кръвонасядане на това място, лекостепенна контузия на дясната раменна
става с болки в областта на същата и остра стресова реакция с изразени
вегетативни прояви, протекла с критично покачване на артериалното кръвно
налягане, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, на полицейски орган - младши
инспектор ХР. ЛЮБ. В. - полицай /водач на патрулен автомобил/ в група
„Охрана на обществения ред" в сектор „Охранителна полиция" в РУ - С. при
ОД -МВР - С. при изпълнение на службата му.
В с.з. представителят на РП-С. поддържа обвинението така, както е
предявено. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание "лишаване
от свобода" за срок от една година, което на основаните чл. 66, ал. 1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Процесуалният представител на частния обвинител пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен и му бъде наложена справедлива присъда.
В с.з. защитникът на подсъдимия иска от съда постановяването на
оправдателна присъда Подсъдимият също иска от съда да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х. АЛ. Х. е роден на 18.03.1997 г. в гр.С., с постоянен
адрес: гр. С., ул. „Горска“ № 15А. Подсъдимият е български гражданин, с
основно образование, неженен, не работещ, неосъждан.
Св. Х.Л.ов В. бил назначен на длъжност полицай - мл. инспектор /водач на
патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред", сектор
„Охранителна полиция" в РУ С. при ОДМВР – С. на 01.09.2020 год. На
14.03.2021 г. съвместно със свидетеля Ц.К. – също полицейски служител в РУ
С. извършвали патрулно-постова дейност като автопатурул 626 в района на
кв. „Ново село", гр. С.. Около 23.00 часа двамата спрели за проверка л.а.
Мерцедес Е 220" с per. № ............, който се движил по бул. „П. Хитов". Водач
на автомобила бил подс. Х.. При извършване на проверката поведението на
подсъдимия усъмнило полицейските служители, че е вероятно той да е
употребил наркотични вещества. Подсъдимият бил придружен до сградата на
КАТ, за да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества. На
място били полицейските служители - св. Н.С. и св. С.Ч.. Пробата, която била
1

взета на Х. за употреба на алкохол била отрицателна. За да се проведе теста за
употреба на наркотични вещества на Х. бил даден тампон, с който
свидетелите С. и Ч. му обяснили какво трябва да прави. Въпреки че видимо
не изпълнил указанията им, което наложило и да му се направи забележка, те
решили да довършат тестването като поставили тампона, който преди това
бил в устата на подсъдимия в техническото средство, с което се отчитали
резултатите – драг тест. Св. Ч., а след него и св. С. влезли в помещението, в
което се намирал драг тестът. Подсъдимият останал в коридора със св. К. и
св. В.. Св. В. бил застанал зад св. К. – зад лявото му рамо. Подсъдимият Х. се
изправил, замахнал с лявата си ръка, свита в юмрук, за да удари св. К..
Последният се отдръпнал и ударът попаднал в дясната половина на главата на
св. В.. Свидетелите В. и К. предприели действия по задържането на Х..
Опитали се да му сложат белезници, да сломят съпротивата му. За да помогне
на колегите си, при тях отишъл и св. С., който поставил една от белезниците
на ръцете на подсъдимия.
Междувременно излязъл резултатът от драг теста, който бил положителен
за употреба на метамфетамин. Подсъдимият отказал да предостави кръв за
изследване. Той бил отведен в РУ С. и задържан за срок до 24 часа. Срещу
него започнало бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б,
ал.3 от НК, за което бил и внесен обвинителен акт в РС С..
След задържане на Х. св. В. имал зачервяване и оток по лицето. След
отвеждането на Х. в РУ С. св. В. посетил Спешното отделение , където бил
прегледан. При прегледа, отразен в лист за преглед на пациент, било
установено главозамайване, зачервяване в областта на дясната скула и
слепоочие, както и болка в съответните области. На 15.03.2021 год. св. В.
посетил и съдебен медик – доктор Ч., който съставил съдебно-медицинско
удостоверение, в което било отразено, че на св. В. е установена контузия на
главата и лицето с наличие на кръвонасядане, болезнен оток на тъканите и
охлузване на кожата в областта на дясното слепоочие и дясната скулна област
и контузия на дясната раменна става с болки в областта на ставата, които се
засилвали при описване с ръка при функционална активност. Съдебният
медик заключил, че установените увреждания причинили на В. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест разстройство извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По случая било образувано досъдебно производство В хода на така
образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, заключението на която сочи, че св. В. е
получил контузия на дясната половина на лицето с умерено изразен болезнен
травматичен оток на тъканите в дясната скулна област и мораво-червеникаво
кръвонасядане в това място с размери 5-6 см., като болките се засилвали при
2

опипване с ръка и при отваряне и затваряне на устата. Установената травма
обхващала горностраничните части на дясната скулна област. Св. В. е
получил и лекостепенна контузия на дясната раменна става с болки в
областта на същата, както и остра стресова реакция с изразени вегетатавни
прояви, протекли с критично покачване на артериалното налягане, наложило
включване на системи. Заключава се, че контузията в дясната половина на
лицето и контузията в дясната раменна става са причинили на пострадалия В.
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Посочено е, че
установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи
и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени вследствие на
удари с такъв предмет в областта на дясната половина на лицето и дясната
раменна става. Човешката ръка със свити в юмрук пръсти има характеристика
на такъв предмет и установените увреждания добре отговарят да са получени
вследствие нанасяне на удар с ръка свита в юмрук в областта на лицето.
Ударът е бил нанесен с лявата ръка на нападателя, като пострадалият и
нападателят са били лице в лице един спрямо друг.
За нарушение на чл. 264 от ЗМВР – нарушаване на физическата
неприкосновеност на св. В. по време на изпълнение на служебните му
задължения бил съставен АУАН, въз основа на който издадено наказателно
постановление, което към момента на внасяне на обвинителния акт по
настоящото дело в съда и провеждането на разпоредително заседание не било
влязло в сила.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото и кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Подкрепя се от заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза, с допълненията и уточненията,
дадени в с.з. от вещото лице, заключението на която допълнено и уточнено
относно механизма на причиняване на телесните повреди, съдът кредитира,
като изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма
основания да се съмнява.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
полицейските служители – свидетелите В. и К., които съдът кредитира
относно изложеното от тях, че на 14.03.2021 год., докато са изпълнявали
служебните си задължения са спрели за проверка автомобила, управляван от
подсъдимия и след като поведението му ги е усъмнило са го придружили до
сградата на КАТ, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Установява се също, че пробата му за алкохол е била отрицателна и че
подсъдимият не е изпълнявал точно дадените му указания за провеждане на
теста за употреба на наркотични вещества. Установява се още, че след като
свидетелите Ч. и С. са отишли в помещението, където е бил апаратът за
изследване на пробата за наркотици, Х. се е изправил, замахнал с лявата си
3

ръка /свита в юмрук – видно от показанията на св. В. /, за да удари св. К.,
който се е отдръпнал и ударът попаднал в дясната половина на главата на
св.В., който се е намирал зад св. К., /зад лявото му рамо– видно от
показанията на св. В./. От показанията им се установява и че след случилото
се св. В. е имал зачервяване и оток, подутина по лицето. Установява се също,
че след нанесения удар на К. се е наложило подсъдимия да бъде възпрян и
задържан от св. В. и К., при които е отишъл и св. С., за да им помогне.
Установява се, че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за наркотични
вещества, бил е задържан по ЗМВР в РУ С..
Съдът кредитира така коментираните показания, тъй като те са
взаимносвързани, логични, кореспондиращи си, подкрепят се от показанията
на свидетелите С. и Ч., както и от събрания по делото писмен доказателствен
материал относно факта че св. К. и В. са изпълнявали служебните си
задължения, отказа на подсъдимия да даде кръвна проба.. Показанията им
относно телесните увреждания на св. В. се подкрепят от листа за преглед,
издаден от лекар от Спешното отделение, заключението на изготвената
съдебно-медицинска експретиза, издаденото съдебно-медицинско
удостоверение.
От показанията на св. В. се установява и че след инцидента, последният е
посетил спешното отделение, където е бил прегледан, че през деня е посетил
д-р Ч., който също го е прегледал и е издал съдебно-медицинско
удостоверение за констатираните от него телесни увреждания. На тези
показания съдът дава вяра, тъй като се подкрепят от събрания писмен
доказателствен материал, отразяващ посещението на свидетеля в спешното
отделение и съдебно медицинското удостоверение от съдебния медик.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Ч., както тези дадени в
хода на съдебното следствие, така и тези от досъдебното производство,
прочетени по съответния процесуален ред относно изложеното от тях, че в
сградата на КАТ С. е бил доведен подсъдимия, че направената му проба за
алкохол била отрицателна, че обяснили на подсъдимия какво трябва да
прави с тампона за провеждане на теста за употреба на наркотични вещества,
как последният не е изпълнявал точно указанията им и че въпреки това при
анализиране на пробата с техническото средство е било установено, че
подсъдимият е употребил наркотично вещество. Съдът дава вяра и на
показанията им, че подс. Х. е оказвал съпротива на колегите им В. и К. което
наложило св. С. да им помогне и че по тялото на св. В. – по главата е имало
следи от нараняване – както посочват и двамата. Съдът дава вяра и на
показанията им, че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за употреба
на наркотични вещества.
Тези показания съдът кредитира, тъй като са логични, взаимнодопълващи
се, свързани, а и се подкрепят от показанията на свидетелите В. и К., а и от
събраните писмени доказателства – съставените документи във връзка с
тестването на подсъдимия.
4

Съдът кредитира и показанията на св. Ш. А. относно факта, че
подсъдимият е бил задържан в РУ С.. Тези показания се подкрепят от
събрания по делото гласен и писмен доказателствен материал. Съдът не
кредитира показанията на св. А., че подсъдимият е отказал да даде проба за
наркотични вещества, тъй като не се подкрепят от останалия доказателствен
материал, преразказ са на казаното му от подсъдимия и кореспондират
единствено с обясненията на подсъдимия, на които съдът обаче не дава вяра и
намира за защитна теза. Относно показанията му за причинените телесни
увреждания на Х., доколкото те не са предмет на настоящото производство
съдът не следва да коментира наличието им, вида им и причинителя им. По
същата причина съдът не следва да коментира и представеното по делото
СМУ 99/2021 год., издадено на Х.. Съдът не следва да коментира отново по
същата причина и дали на св. С. са причинени телесни повреди, техния вид
авторство, тъй като и те не са предмет на настоящото производство и са
неотносими към предмета на доказване.
Съдът дава вяра на обясненията, дадени от подсъдимия в хода на
съдебното следствие, за това че на 14.03.2021 год е бил спрян за проверка от
полицейски служители и е отишъл в сградата на КАТ, за да му бъде
направена проверка за употреба на наркотични вещества. Обясненията в тази
им част се подкрепят от останалия събран доказателствен материал.
Обясненията в частта относно това, че е отказал да бъде изпробван за
наркотични вещества, както и че не е удрял никой, съдът не кредитира и
приема за защитна теза, доколкото същите са изолирани и неподкрепени от
събрания доказателствен материал. Показанията на св. А. относно направения
отказ на Х. въобще да даде проба за наркотични вещества представляват
преразказ и то на това, което Х. му е разказал, а причинените на Х. телесни
увреждания, за които той обяснява, както съдът посочи по-горе не са предмет
на настоящото производство и въпросът кога и от кого са причинени не
следва да коментира.
Описаната от съда фактическа обстановка се установява и от събраните в
хода на процеса писмени доказателства, от които се установява, че св. В. към
датата на извършване на деянието е бил полицейски служител назначен на
длъжност младши инспектор - полицай /водач на патрулен автомобил/ в
група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” в РУ -
С. при ОДМВР - С. /акт за встъпване в длъжност от 01.09.2020 год., формуляр
за изготвена длъжностна характеристика/, че при изпълнение на служебните
си задължения двамата със св. К. са спрели за проверка подс. Х., /докладни
записки от св. Ц.К., информационна карта на наряда, месечен график, доклад
за проверени лица и превозни средства/, че подсъдимият е бил тестван за
употреба на наркотични вещества /цитираните докладни записки, докладна
записка от св. С., АУАН № 384059 от 14.03.2021/, че подсъдимият е бил
задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, /заповед за задържане на лице,
декларация, протокол за личен обиск на лице/, че св. В. е имал телесни
увреждания /съдебно-медицинско удостоверение 95/2021 год. от 14.03.2021
5

год., лист за преглед на пациент от 15.03.2021 год./, че спрямо подсъдимия е
започнато, но не приключило административнонаказателно производство
/наказателно постановление от № 1430 от 30.03.2021 год., справка от
деловодство при РС С./ и че против него е внесен обвинителен акт в съда за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК /обвинителен акт от 19.03.2021 год./.
Съдът им дава вяра, тъй като са взаимно свързани и се подкрепят от събрания
по делото и кредитиран гласен доказателствен материал.
Относно възражението на защитата за пороци при издаването на АУАН
№ 384059 и извършване на изследването за наркотични вещества, съдът
намира, че не са налице твърдяните пороци на АУАН, тъй като видно от
писмо от ЗА Началник сектор ПП при ОДМВР С., а и приложена докладна
записка от св. С., не става въпрос за два АУАН, а за един, чието издаване е
започнало на 14.03.2021 год. и е приключило на 15.03.2021 год., а относно
твърденията за разминаване в часа на изследване и подмяна на проби /макар и
самият подсъдим да твърди, че е отказал да бъде тестван/, от свидетелските
показания на полицейските служители по безспорен начин се доказа, че Х. е
бил тестван за наркотични вещества, а верността на резултата не е предмет на
разследване в настоящото производство, поради което и съдът не следва да
обсъжда приложените документи досежно годносттта на уреда за изследване
и отразеното в него като час на изследване, документите досежно реда за
вземане и установяване употребата за наркотични вещества. Относно
твърдяното наслагване на еднакви часове в листа за преглед на пациент и
разпита на св. В. в досъдебното производство, съдът намира, че е напълно
логично и житейски често случващо се, особено като се има предвид в коя
част на денонощието са съставяни документите, да е налице грешка при
отразяване на часа в някой от двата, което не може да довете до извод нито,
че В. не е прегледан, нито че не е дал показания.
Изложената фактическа обстановка се установява и от изготвената по
делото съдебно – медицинска експертиза, чието заключение допълнено и
детайлизирано в с.з. относно механизма на описаните като причинени в
обвинителния акт увреждания, съдът кредитира изцяло, като изготвено от
вещо лице, в чиято компетентност и незаинтересованост няма основания да
се съмнява. От заключението на вещото лице се установява, че в следствие на
случилото се на 14.03.2021 св. В. е получил контузия на дясната половина на
лицето с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в дясната
скулна област и мораво-червеникаво кръвонасядане в това място с размери 5-
6 см., като болките се засилвали при опипване с ръка и при отваряне и
затваряне на устата, че установената травма обхващала горностраничните
части на дясната скулна област., че св. В. е получил и лекостепенна контузия
на дясната раменна става с болки в областта на същата, както и остра
стресова реакция с изразени вегетатавни прояви, протекли с критично
покачване на артериалното налягане, наложило включване на системи.
Относно механизма на причиняване на контузията в дясната половина на
лицето вещото лице сочи в съдебно заседание, така както е посочил и в
6

заключението си, сочи че е причинена от един удар в областта на дясната
половина на лицето. Относно контузията на раменната става, в с.з. вещото
лице пояснява, че след като е нямало удар по раменната става /така както е
записано в заключението/, то единствения възможен механизъм е в
вследствие на боричкане, при опит да се поставят белезници пострадалият да
е свил ръката си или да си е ударил раменната става. Вещото лице заключава,
че контузията в дясната половина на лицето и контузията в дясната раменна
става са причинили на св. В. „Временно разстройство на здравето, неопасно
за живота" извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Съдът кредитира изготвената експертиза с допълненията и уточненията
на вещото лице в хода на съдебното следствие, като намира възраженията на
защитата относно пороци при издаването й за неоснователни, като относно
разминаването на датата на назначаване на експертизата и прегледа на Хр. В.,
съдът намира показанията на вещото лице Ч. за напълно логични. Напълно е
възможно на вещото лице по телефона да е дадена задача да изготви
експертиза, като фактът че той е прегледал лицето преди дата посочена в
постановлението за назначаване не може да опорочи извода му и установения
факт на причинена телесна повреда. Безспорно се установи по делото, че д-р
Ч. е прегледал св. В. както от показанията на самия В., така и от издаденото
съдебно-медицинско удостоверение от вещото лице. Дали самото
постановление за назначаване е съставено в един по-късен етап не влияе на
заключението на експерта, още повече че дата на изготвянето му е 05.04.2021
год. – тоест след датата на постановлението за назначаване. А относно
заявеното от него, че при изготвянето на заключението не се е запознало с
материалите по досъдебното производство не може да се направи извод, че
заключението му е невярно, неточно или непълно, тъй като всеки експерт сам
определя колко и каква информация му е необходима, за да отговори на
поставените му въпроси. В съдебно заседание вещото лице изслушано и след
поставяне на допълнителни въпроси отбелязва, че отразените от него в СМУ
и СМЕ телесни увреждания е установил на базата на това което му е съобщил
пострадалия, това което лично е възприел и болничните документи. Вещото
лице ясно заявява, че относно травмите по лицето е възможно да бъдат
нанесени с един удар /какъвто е имало нанесен видно от приетата за
установена от съда фактическа обстановка/, а относно травмата в раменната
става и болките там е възможно същата да е причинена при боричкане и при
опита да се сложат белезници, което също безспорно се установи от
установената по делото фактическа обстановка. Дават се подробни показания
и относно констатираните остра стресова ситуация и покачено артериално
кръвно налягане. Констатациите на вещото лице в даденото от него
заключение, доразвито и допълнено в съдебно заседание, съобразно
постановени въпроси именно въз основа на събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал и взаимно допълващо се и
кореспондиращо си с него, съдът намира за пълно, ясно и обосновано, поради
което го и кредитира. То се подкрепя от приобщените съдебно-медицинско
7

удостоверение и лист за преглед на пациент от 15.03.2021 год., както и
показанията на полицейските служители.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът установи
следното от правна страна:
За да е осъществен състава на престъплението по чл. 131, ал.2, предл.4,
т.3, вр. чл. 130, ал.1 от НК следва да се установи по делото - от обективна
страна, че е налице причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал.1 от НК - довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, същата да е спрямо
полицейски орган и да е причинена при или по повод изпълнение на службата
му.
Установи се по безспорен и категоричен начин от приетите по делото
писмени, а и гласни доказателства, че към момента на причиняване на
телесната повреда Х.В. е бил полицейски орган - същият е бил назначен на
длъжност младши инспектор - полицай /водач на патрулен автомобил/ в
група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” в РУ -
С. при ОДМВР - С. при изпълнение на службата му.
Установи се безспорно по делото от събрания доказателствен материал
и че към момента на причиняване на телесната повреда св. В. е изпълнявал
служебните си задължения.
Относно причиняването на лека телесна повреда видно от заключението
на вещото лице на св. В. са причинени контузия на дясната половина на
лицето с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в дясната
скулна област и моравочервеникаво кръвонасядане на това място,
лекостепенна контузия на дясната раменна става с болки в областта на същата
и остра стресова реакция с изразени вегетативни прояви, протекла с критично
покачване на артериалното кръвно налягане. Вещото лице сочи, че
причинените на В. контузия на дясната половина на лицето и контузия на
дясната раменна става са довели до „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, тоест разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, което от своя страна представлява именно лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Доколкото обаче острата стресова
реакция с изразени вегетативни прояви, протекла с критично покачване на
артериалното кръвно налягане не е посочена от вещото лице, като такава
причинила му временно разстройство на здравето, неопасно за живота или
пък дори болка или страдание, то съдът намира, че тази остра стресова
реакция не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 130, ал.1 от НК, а е от
вида обстоятелства, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 54, ал.2
от НК, поради което и относно нейното причиняване, тъй като не се установи,
така както е посочено с обвинителния акт че е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, подсъдимият бе оправдан.
Относно контузията на раменната става, макар и същата да е посочена
8

от вещото лице като довела до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК и в този смисъл да
представяна лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК, съдът намира с оглед
събрания доказателствен материал, че не може да се направи извод, че
същата е причинена именно от противоправното и виновно поведение на Х..
От една страна доколкото се установи безспорно по делото, че спрямо св. В. е
бил нанесен само един удар в областта на лицето и видно от разпита на
вещото лице, а и логично е, че от него не може да е причинена контузията в
раменната става, то съдът приема, че не е налице причинна връзка между този
удар и контузията в раменната става. От друга страна, отново видно от
разпита на вещото лице в с.з., единственият възможен вариант за
причиняването й е сборичкването, при опита да се поставят белезници, при
което св. В. евентуално да е свил ръката си или да се е ударил. От тези изводи
обаче по-скоро може да се заключи, че сам св. В. е причинил тази контузия.
Дори и да се приеме, че е налице причинна връзка между свиването на ръката
или удрянето на раменната става от св. В. и противоправното поведение на
Х., то доколкото при задържането му и поставянето на белезниците са
участвали и свидетелите К. и С., то не може по категоричен начин да се
заключи, че единствено и само поведението на Х. е довело до свиването на
ръката на В. или удрянето й, още по-малко пък би могло да му се вмени вина
при причиняването й под формата на пряк или евентуален умисъл, за да е
съставомерно стореното от него. Ето защо съдът намери подсъдимия за
невиновен и относно причиняването на обсъжданата контузия на раменната
става.
Видно от заключението на вещото лице, както и от показанията на
свидетелите К. и В. обаче е налице причинна връзка между нанесения от
подс. Х. юмручен удар по лицето на св. В. и причинената му контузия на
дясната половина на лицето, което също според заключението на вещото лице
е довело до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, тоест
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което
пък от своя страна представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал.1 от НК.
За да е налице обаче осъществяване състава на престъплението по чл. 130,
ал.1 от НК, а и това по чл. 131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл. 130, ал.1 от НК, за
причиняването на което Х. е обвинен, то е необходимо от субективна страна
същото да е извършено умишлено в една от двете форми на вина - пряк или
евентуален умисъл.
В първия случай следва да се установи, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал те да настъпят. Във втория
случай – при евентуалния умисъл също следва да се установи, че
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, че е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици и макар да не е
искал настъпването им да не се е противопоставил и да е останал безразличен
9

към тяхното настъпване.
При установената от съда фактическа обстановка се установи безспорно,
че от субективна страна Х. е искал да причини телесна повреда на полицейски
служител. Но от събрания доказателствен материал се установи по
категоричен начин, че Х. е искал да причини телесна повреда не на
полицейския служител Х.В., а на полицейския служител Ц.К.. За това
свидетелстват показанията както на св. К., така и на самия Х.В., като и
двамата в показанията си сочат, че Х. е замахнал да удари св. К.. Това негово
намерение се потвърждава и от факта, че св. К. е бил по-близо до
подсъдимия, стоял е пред него. В същото време св. В. е стоял зад лявото рамо
на св. К. и само и единствено поради бързата реакция на св. К., който се е
отдръпнал, за да се предпази от насочения към него удар, се е стигнало до
попадане на този удар в лицето на св. В. /дясното му половина/. Тоест, подс.
Х. не е искал да нанесе удар на св. В. – нямал е пряк умисъл да му причини
телесната повреда.
От установената фактическа обстановка и изложеното по-горе като
правни изводи, съдът намира, че в случая е налице т.нар. фигура на „aberration
ictus“. Тази фигура възниква, когато деецът се насочи да нанесе телесна
повреда на определено лице, но поради отклонение на удара не успее да го
засегне, а нанесе телесна повреда на другиго. Тогава не е налице грешка в
обекта, а фигурата на „aberration ictus“. В този случай от една страна има опит
за нанасяне на телесна повреда на целеното и незасегнато лице, а по
отношение на нецеления резултат са възможни три алтернативи – умишлено
/евентуален умисъл/, непредпазливо или случайно деяние, в зависимост от
това дали деецът е допускал и втория резултат или пък е проявил
непредпазливост по отношение на него.
Разликата между умисъла и непредпазливостта се състои в отношението
на дееца към общественоопасните последици на неговото поведение. Докато
при умисъла той действа с положително отношение /иска или съзнателно
допуска общественоопасните последици/, то при непредпазливостта той се
отнася негативно към последиците – не желае тяхното настъпване, но е могъл
да ги предвиди и предотврати. Изхождайки от събрания доказателствен
материал - от причината поради която се е стигнало до нанасяне на удар на
св. В. /тъй като св. К. се е отдръпнал, а св. В. е бил зад него/, не може да се
направи извод, че подсъдимият е действал с евентуален умисъл за
причиняване на телесна повреда на св. В., тоест че е изградил в съзнанието си
представа, че св. К. ще се отдръпне и че ударът му ще попадне върху св. В.,
но се е съгласил или отнесъл безразлично към настъпването на престъпния
резултат. По начина на извършване на деянието - фактът че св. К. е бил пред
него, че ударът му е бил насочен именно към него, следва извода, че
подсъдимият нито е искал, нито съзнателно е допускал настъпилите
общественоопасните последици. Той не е желаел или съзнателно допускал
причиняването на телесна повреда на св. В.. Ето защо съдът намери, че подс.
Х. не е действал нито с пряк, нито с евентуален умисъл при извършване на
10

инкриминираното деяние.
Доколкото се установи, че липсва умисъл за нанасяне на телесна повреда
и доколкото за състава на престъплението, за което е обвинен - чл.131, ал.2,
пр.4, т.3, вр. чл. 130, ал.1 от НК, законодателят не е предвидил понасяне на
наказателна отговорност за непредпазливото му извършване /съгласно
нормата на чл. 11, ал.4 от НК "непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените от закона случаи"/, а при случайното деяние съгласно чл. 15 от
НК липсва вина, то съдът намери стореното от Х. за несъставомерно и го
оправда.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът намери в случая, че
подсъдимият е действал при непредпазливост под форма на небрежност, тъй
като предвид установеното от фактическа страна, че св. В. е бил
непосредствено зад св. К. /след като ударът му е достигнал до него/, то съдът
намира, че подсъдимият макар и да не е искал или съзнателно допускал
причинения резултат е бил длъжен по принцип и е могъл в конкретния случай
да предвиди настъпването на общественоопасните последици, до които е
довело извършеното от него.
С оглед всичко гореизложено съдът намери, че извършеното от Х.
деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност е несъставомерно,
поради което го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение.
Съобразно правилата на процеса, тъй като призна подсъдимия за
невинен, на основание чл. 190 от НПК, съдът постанови сторените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.

Водим от горното съдът постанови съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
11

Номер на акта:	79
Дата:	15 юни 2022 г.
Съдия:	Светлана Кирилова Димова

Дело:	20212230200768
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 юни 2021 г.

Присъда по дело №768/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите