Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. С., 14.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при
секретаря М.Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12613 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 99002/19.04.2019г. по гр.д. № 29433 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М.К.П., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********заплащане на сумите, както следва: сумата от 253,08лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 6 в гр.С.,
бул. „********абонатен № 384418 за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г.;
сумата от 21,16лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на извършено
дялово разпределение на енергията за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г, за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 12209/2018г. на СРС,
като М.К.П., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********съдебни
разноски от 67,45лв. по заповедно
дело и 449,68лв. съдебни разноски по
исковото дело, М.К.П., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 22,48лв. разноски по исковото дело; като неоснователни са отхвърлени исковете за сумата от 26,60лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия,
както и за сумата от 4,09лв. представляващи лихва за забава на плащането на
дяловото разпределение на топлинната енергия, Т.С.”ЕАД, ЕИК********е осъдена да заплати на адвокат Д.С. възнаграждение в
размер на 30,19лв., Т.С.”ЕАД, ЕИК********е осъдено да заплати по сметка на
СРС 2,52лв. такса за исковото дело.
С Определение №
11016/14.01.2020г. СРС е оставил без разглеждане молба на М.П. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5090601/27.05.2019г. от
ответника по исковете М.К.П., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени.
Изложила е съображения, че решението не е валидно, недопустимо, постановено
било от некомпетентен орган, противоречало на правовия ред, а и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че заповедта за
изпълнение е нищожна, че събраните доказателства не установяват, че е потребила
енергия в количества и на стойност, за които са уважени исковете, че доставена
енергия съответства на необходимото качество, нямало валидно облигационно правоотношение
между страните, не била искала доставката на енергията, поради което и не дължи
плащането й. Посочила е, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били
неравноправни, нарушавали правилата на Конституцията, такива били и
разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, придобиването на правото на ползване върху
имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ
не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следвало
да се прилага. Измервателния уред не бил
поставен на границата на собствеността, технологични разходи не били
отчислявани коректно, разходите за отчитане на уредите следвало да за сметка на
ищеца, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода
противоречал на физическите закони, абонатната станция не отговаряла на
технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните
записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни
доказателства за установяване на вземанията. В случая топлоснабдителната
система в сградата позволявала потребление при отворени всички отоплителни
тела, а това не било установено по делото, напротив в сградата имало
демонтирани отоплителни тела, инсталираната мощност била ирелевантна. В имота
за 6 месеца бил извършван траен ремонт включително и на щранговете и не било
възможно да се ползва услугата. Задълженията за периода до януари 2015г. били
погасени по давност. Не била давала
съгласие за авансово плащане по съобщенията към фактурите. Претендирала е
разноски.
Въззиваемият-ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, в предоставения
срок за отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е
правилно. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски
за адвокат.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец – Т.”ООД ЕИК ******* не
е изразило становище по жалбата.
С Определение от 21.10.2020г. въззивният съд е конституирал на място на починала в хода на
делото въззивник – М.К.П. наследниците й по закон – В.Ц.П., ЕГН **********-съпруг, син Ц.В.П. , ЕГН **********, дъщеря К.В.П. , ЕГН **********.
По делото е прието
препис-извлечение от акт за смърт от 02.12.2020г., съгласно който В.Ц.П., ЕГН ********** е починал на
01.12.2020г., който съгласно служебно
изискана справка по реда на Наредба 14/2009г. е оставил наследници по закон син
Ц.В.П. , ЕГН **********, дъщеря К.В.П. , ЕГН **********.
В о.с.з. от 02.12.2021г. въззивникът Ц.П. е посочил , че има
постановено решение, с което е признато че той не е в правоотношение с Т.С.”ЕАД.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2012394/10.05.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** срещу М.К.П., ЕГН **********, с
която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от 253,08лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -22.02.2018г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 6 в гр.С., бул. „********абонатен
№ 384418 за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 26,60лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата от 253,08лв. за периода от 16.09.2015г. до
13.02.2018г.; сумата от 21,16лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на извършено
дялово разпределение на енергията за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г,;
сумата от 4,09лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 21,16лв. за периода от
16.09.2015г. до 13.02.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 12209/2018г. на СРС, като му
се присъдят съдебни разноски. Навело
е твърдения, че ответникът е собственик на имота и е клиент на топлинна енергия,
потребила е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за
които е предявен иска, дължала възнаграждението за дяловото й разпределение,
изпаднала в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор
при Общи условия.
Ответникът М.К.П., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорила исковете. Навела са
твърдения, че заповедта по чл. 410 от ГПК е нищожна, като издадена в противоречие
с повелителни норми , не потребила
енергия в количество и на стойност, за които са предявени исковете, енергия не
съответствала на изисквания за качество, не била обвързана от валидно
правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия., не дължи лихви върху прогнозни суми, , нормативна уредба противоречала на
Конституцията, сградна инсталация и технологични разходи не били определени
коректно, енергията за подгряване на топла вода била изчислена по начин,
противоречащ на физически закони, общият топломер не бил поставен на граница на
собствеността, топломер не бил годен, не били снемани ежемесечно отчети от
общия топломер, не били давали съгласие за плащане авансово на задължения по
прогнозни суми, не се били съгласили и с цената на енергията, приета от ДКЕВР. Правото
на собственост върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение
между страните. Всички задължения до януари 2015г. били погасени по давност. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.”ООД ЕИК ******* не е изразило становище по
исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 12209/2018г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх.№ 3018763/22.02.2018г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено М.К.П.,
ЕГН **********, да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 253,08лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -22.02.2018г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 6 в гр.С., бул. „********абонатен
№ 384418 за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 26,60лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата от 253,08лв. за периода от 16.09.2015г. до
13.02.2018г.; сумата от 21,16лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на извършено
дялово разпределение на енергията за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г,;
сумата от 4,09лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 21,16лв. за периода от
16.09.2015г. до 13.02.2018г, както и съдебни разноски , за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 09.03.2018г., на 19.03.2018г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 10.04.2018г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 10.05.2018г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 170/12.04.2001г.
съставен от нотариус В.В., носещ подписи за страните по него и за нотариус,
съгласно който на 12.04.2001г. М.К.П. е закупила от „Строителство и възстановяване
апартамент № 6 в гр. С., бул. „*******, заедно с мазе № 1 и надземен гараж № 7.
Приет е неоспорен от страните акт
от 04.02.2005г. носещ подпис за представител на ищеца и за М.П., съгласно който
на 27.10.2004г. е изключено отоплението и топлата вода в апартамент № 6 в гр. С.,
бул. „*******, като всички радиатори са демонтирани, а отклонението за топла
вода е затапено, пълния отопляем обем на имота е 168 куб.м.
По делото са приети договор № 527/11.10.2004г., протокол от
ОС на ЕС, в
която е имота, от
04.12.2003г. със списък на живущи, съгласно
които ОС на ЕС е избрало и възложило на Т.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на вх. А,
на ул. ********като в списъка на живущи е положен подпис за М.П..
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г.
Приет е протокол от 26.03.2004г.
на ОС на ЕС на ул. ********съгласно който е взето решение за присъединяване на
сградата към Т.С.” ЕАД.
Прието е влязло в сила на
13.03.2013г. решение по дело № 1086/2013г. на СРС, 62-ри състав с което е отхвърлен иска на Т.С.”ЕАД срещу Ц.В.П. за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца 489,62лв. главница за топлинна енергия за периода от февруари
2010г. до април 2012г. , лихва за забава
на плащането й в размер на 62,29лв., като адрес на ответника П. е посочен апартамент № 7 в гр. С., бул. „*******.
Приети са изравнителни сметки за
процесния период, съгласно който за имота е начислена енергия само за сградна
инсталация съобразно обема на имота от 168 куб.м., както и за отопление на общи
части, както следва: 156,95лв. за
периода от 01.05.2014г. до 01.05.2017г.; 101,57лв.
за периода от 01.05.2015г. до 01.05.2016г.; 124,11лв. за периода от 01.05.2016г. до 01.05.2017г.
Прието е писмо от Т.”ООД съгласно
което отоплителни тела в общите части на
сградата са демонтирани на 10.06.2017г.
Приета е разписка от 10.06.2017г., съгласно която за демонтаж
на 5 бр. радиатори на стълбищна площадка в сграда на бул. „******* е платена
сума от домоуправителя Въжаров.
Разпитан по делото св. Ц.Р.е
посочил, че живее в сградата , в която живее М.П., в общите части нямало
отоплителни тела от 2004г., той бил домоуправител от 2004г. до момента. Преди
да сключат договор с ищеца било установено, че вертикални щрангове в общите
части не работели и АС на ЕС взело решение те да се демонтират, в договора се
сочело, че общи части са равни на „0”.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че в абонатната
станция има общ топломер, ежемесечно са снемани показания по него, както и ежемесечно са отчислявани технологични
разходи за сметка на
ищеца, общият топломер е преминавал периодично през метрологични проверки и е
бил годен. Посочило е, че в имота не е имало отоплителни
тела, не се е потребявала и енергия за горещо битово водоснабдяване, но
отоплението на стълбите не било изключено, обем на имота бил 168 куб.м. За процесния апартамент била начислена сума
за сградна инсталация съобразно обем на имота както и припадаща се част от суми
за отопление на стълбище. Сумите били начислени само за отоплителните сезони,
тоест от октомври 2014г. до април
2015г.; от октомври 2015г. до април 2016г.; от октомври 2016г. до април 2017г.
Реално потребената енергия за периода била 382,63лв. /156,95лв. + 101,57лв.
+ 124,11лв за съответните отчетни
периоди/.
С приетото
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото , вещото лице е посочило, че за процесния период за имота ищецът е начислил
задължения в общ размер от 349,95лв. по прогнозни стойности само за отоплителен
сезон, като след изравнителни сметки са
добавени суми за доплащане от 32,69лв.. Заплатена сума била 129,56лв., отнесени за погасяване на
задължения по фактури, издадени до април 2015г. Посочило е, че за дялово
разпределение на енергията било начислено за периода общо 32,28лв., като
платени били 11,12лв. за май 2015г. За следващите месеци начисленията били по
0,92лв. на месец и така неплатено било
21,16лв. Всички плащания били осчетоводени на 11.08.2015г., като изцяло били погасени чрез плащане задълженията
за топлинна енергия до март 2015г., неплатени останали 10,30лв. за април 2015г.
и за останалите месеци след това до края на процесния период..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника, че
заповедта по чл. 410 от ГПК е нищожна, че решението е постановено в
противоречие с правовия ред. ГПК изрично
урежда възможността за снабдяване със заповед за изпълнение на задължения без
за тях да са представени доказателства, издаването на тази заповед не води до
неблагоприятни последици, доколкото намеса в правна сфера на длъжник по тази
заповед е възможна, само ако
задълженията по нея са безспорни, съответно в развилото се в последствие
спорно исково производство по общите правила се установи съществуване на тези
вземания. Заповедта в случая е издадена от компетентен орган и съобразно
закона, поради което и доводите на въззивника за нищожност на заповедта, а и за
нищожност и недопустимост на постановеното решение са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за цена на дяловото й
разпределение, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил
да доставя на ответника топлоенергия
срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответник да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, че ищецът е носител на вземане за дяловото
разпределение на енергията.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя „Т.-С.”АД и длъжникът е осъден да му плати стойност на доставена топлинна енергия за процесния имот и дяловото й разпределение за процесния период в размерите на процесните суми,
възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил установителните искове.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Неоснователни
са доводите на ответника, че разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване, Решенията на ДКЕВР противоречат на Конституцията и на
общностното право. Регламентацията на отношенията е направена с нормативни
актове с ранг, съответстващ на изискванията на основния закон, същите са приети
от компетентен орган, съобразени са с Конституцията и с общностното право.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема че с оглед на събрани по делото
доказателства - нотариален акт, делото е установено, че М.К.П. е била потребител на
топлинна енергия, съответно клиент на
топлинна енергия в имота- физическото
лице , носител на право на собственост
върху имота, върху който няма учредени ограничени вещни права в полза на
ІІІ-ти лица, в сграда, в която се което
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Правоотношението
възниква без да се подписва писмен договор. То възниква от момента в който се
придобие имот, който отговаря на изискванията по чл. 153 от ЗЕ, съответно на
§1,т. 42 от ДР на ЗЕ(отм). Така установено по делото, че през процесния период
ищецът и М.П. са били обвързани от договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
чието съдържание е в Общите условия на ищеца, одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В хода на въззивното дело се е открило наследството на М.П. и на нейно
място са конституирани наследниците й по закон – децата й Ц. В.П. и К.В.П. , съпругът й В.П. е починал в хода на въззивно дело. Неоснователни са доводите на въззивника Ц.П.,
че с влязло в сила съдебно решение било установено, че той не е в облигационно
правоотношение с ищеца. Приетото по делото Решение на СРС, 62-ри състав по дело 1086/2013г. се е водело между Ц.П. и Т.С.
„ЕАД, по него страна не
е била М.П., поради което и същото не е от естество да установи
недължимост на суми от М.П. на Т.С.”ЕАД, съответно от нейните наследници в това
им качество. Следва да се посочи и че това решение на СРС, 62-ри състав не сочи
предмет на същото да е била топлинна енергия за процесния апартамент № 6 в гр. С., бул. „*******. Решението
на СРС, 62-ри състав сочи адрес на Ц.П. в апартамент № 7 в тази сграда, не
посочва конкретен имот във връзка с който е делото, други доказателства, че
предмет на това дело на СРС, 62-ри състав е било за потребена енергия в ап. № 6
в тази сграда не са ангажирани. Следва да се посочи, че доколкото извода на
СРС, 62-ри състав е за задължения на Ц.П.
за период преди откриването на наследството на М.П., то това решение не
противоречи на изводите на въззивния съд по настоящото дело.
Съдът приема, че договора между ищеца и потребителя съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна
система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са
определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
съдът изцяло кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите
събрани по делото доказателства, неоспорена от страните, по делото е установено, че през процесния период за имота потребената енергия е на стойнсот от общо е 382,63лв., поради което и
съдът приема, че за тази сума е установено валидно възникнало към Т.С.“ЕАД задължение на
М.П., съответно от конституираните й в хода на въззивно дело нейни
наследници. Съдът изцяло кредитира заключението на техническата експертиза,
проверило протоколи за проверка и за отчет на топломери, отчисления на
технологични загуби. Установява
се, че разпределението е направено от
третото лице помагач, което е било обвързано за периода с договор с ЕС на
сграда, в която е имота. Коректността на дялово
разпределение е било изследвано по делото от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, установило, че дялово разпределение е
съобразно нормативни изисквания. Заключението на вещото лице е подкрепено от приети актове за изключване на
отопление, изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че за периода в имота
е потребявана енергия само за сградна инсталация и за отопление на стълбището,
като същата е определена съобразно обема на имота от 168 куб.м. Отоплението в
общите части се установи по делото, че е изключено едва на 10.06.2017г., тоест след края на процесния период. Събраните по
делото гласни доказателства не са от естество да обосноват обратен извод. Това
е така, защото изключването на отоплението се установява само с писмени
доказателства, а такива за периода преди 10.06.2017г. не са ангажирани по
делото. Доказателства за твърденията на въззивника, че вертикални щрангове са
били ремонтирани 6 месеца не са ангажирани по делото. При така установеното
съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към
М.П. за процесния период за заплащане на сумата от 382,63лв.
По делото е установено от прието
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че погасени чрез плащане преди 11.08.2015г. са общо 129,56лв. – изцяло задълженията до март 2015г. и сумата
от 11,46лв. по фактура за април 2015г. При така установеното съдът приема , че
непогасени чрез плащане са останали задължения за общо 253,08лв. които задължения са за периода от април 2015г. до
30.04.2017г. Тези суми се
установи , че са начислявани само за отоплителните периоди , тоест от октомври
месец на съответната година до април месец на следващата година. При така възприето
правилно районният съд е уважил иска за тази сума. Неоснователно е възражението
на въззивниците за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност. В случая заявлението е
подадено на 22.02.2018г.
задълженията са периодични и така тези, които са възникнали след 22.02.2015г. не са погасени по
давност, а такива са вземанията за сумата от 253,08лв. и съображения за същото
съдът изложи по-горе. Непрецизно посочения период на задълженията от СРС не се
отразява на крайните изводи.
Установи се по делото начисляване
на цена на дяловото разпределение на енергията за периода в размер от по
0,92лв. месечно. Тази сума като размер е обоснована при съобразяване на
обичайния размер на възнаграждението за същото. Плащането на сумата от 11,12лв.
е била за задължения до май 2015г. и поради съображения изложени по-горе съдът
приема, че вземането за 21,16лв. за
периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г. не е погасено по давност.
Неоснователно е позоваването на въззивника на чл. 149б, ал. 3 от ЗЕ. Последната
касае правоотношение с доставчик на топлинна енергия, а в случая такъв е сключен
с топлопреносното предприятие.
При така възприето и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд решението
на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивниците. Въззиваемият
не е доказал, че е направил разноски по делото и такива не му се следват.
Депозиран по делото отговор на жалбата и последващи молби на въззиваемия са
бланкетни, в публични съдебни заседания
не е изпратил представител , поради което и съдът приема, че представителство
от юрисконсулт, което да обоснове присъждане на възнаграждение за същото по
делото не са ангажирани.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99002/19.04.2019г. по гр.д. № 29433 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми състав в обжалваната
част.
Отхвърля искането на Т.С.”ЕАД за присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.”ООД ЕИК *******.
Решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.