№ 38140
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110173362 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. В. Ч. с ЕГН **********, срещу „***********“
ЕООД с ЕИК *********.
Ищцата твърди, че на 04.12.2023г., сключила договор с ответника за туристическа
услуга, включваща пътуване, три нощувки в А., гр. Д., в т.ч. допълнителна застраховка, като
заплатила общо сумата в размер на 917лв. Пътуването до гр. Д. било организирано, с
начална точка на заминаване гр. П., на 29.12.2023г., като ищцата пътувала с автобус близо 8
часа до КПП между границата на Република М. и К., където била свалена от граничните
власти, тъй като била руска гражданка и за преминаването й транзитно през К., следвало да
й бъде издадена виза. Ищцата твърди, че до този момент не била уведомена, че следва да й
бъде издадена такава виза. Същата при сключване на договора с ответника му предоставила
своите документи за самоличност, като твърди, че не й било разяснено, че следва да има
издадена виза за преминаване през К.. Ищцата била принудена да слезе на границата, тъй
като останалите пътници в автобуса не могли да продължат. Поддържа, че ответникът не й
съдействал за прибирането й обратно в България. Ищцата изпитала силен стрес и
притеснения, тъй като се наложило да се прибере сама, през непозната за нея държава, без да
разполага с достатъчно парични средства. Ищцата заплатила на такси, превоза от границата
до столицата на Република М. в размер на 30 евро, а от Скопие до София същата закупила
автобусен билет за сумата от 1600 МКD, равняващи се приблизително на около 50 лв., а в
София й се наложило да пренощува в хостел, тъй като пристигнала късно вечерта и нямало
как да се прибере във В..
С оглед на изложеното, ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата
в размер на 967 лв., ведно със законната лихва от 10.12.2024г. до окончателното изплащане,
от която сумата от 917лв., представляваща заплатената сума по договора за туристическа
услуга, сключен с ответника на 04.12.2023г., както и сумата от 50 лв., допълнителни
транспортни разходи за прибирането й обратно в България; сумата в размер на 128,97 лв.,
мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 29.12.2023г. – 09.12.2024г., както и
сумата в размер на 2751 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
виновното неизпълнение на договора за туристическа услуга, изразяващи се в изпитан силен
стрес и притеснения, тъй като се наложило ищцата да се прибере сама обратно в РБ, през
непозната за нея държава, без да разполага с достатъчно парични средства, ведно със
законната лихва от 10.12.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 363,53 лв.,
1
мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 29.12.2023г. – 09.12.2024г.
Ответницата изпълнила частично задълженията на длъжниците, като заплатила на
ищеца сумата в общ размер на 1264 лв. Дължимият остатък възлизал на сумата в размер на
2192 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2024г. до
окончателното изплащане на задълженията. Отправя се искане и за присъждане на сторените
по делото, разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът редовно уведомен, чрез адв. Л. В. при САК, е
подал отговор на ИМ, с който оспорва исковите претенции.
Ответникът поддържа, че при сключване на процесния договор за туристическа
услуга, ищцата не е споменала, че е руска гражданка, както и че разполага с други
документи за самоличност и ще пътува с тях. В предоставената й програма бил описан
подробно маршрута на пътуването, в т.ч. че същия минава през К.. Водачът на групата не
бил уведомен с какви документи пътува ищцата, като на границата между М. и К.,
представила на служителя на КПП, руски паспорт, в резултат на което й било отговорено, че
не може да продължи през граничния пункт, като на въпрос дали разполага с български
документ за самоличност, респ. виза, същата отговорила отрицателно. Въпреки
разпореждането на служителите на граничния пункт, ищцата отказвала да напусне автобуса,
което наложило намесата на полицейски органи. На граничния пункт бил изпратен
български представител – Р.Х., на когото също не били предоставени български документи,
но след неговата намеса, ищцата се съгласила да слезе от автобуса. Ответникът поддържа, че
при сключване на договора, ищцата е предоставила български документ за самоличност,
като неверни били твърденията, че същата е предоставила у други документи. На ищцата са
били разяснени всички условия за пътуването, в т.ч. маршрута, като невярно е твърдението
й, че не й било разяснено, че следва да има издадена виза, тъй като същата не уведомила, че
разполага с други документи, била третирана като български гражданин, а не като
чужденец. Оспорват се като неоснователни и останалите фактически твърдения на ищцата,
като ответникът поддържа, че не следва да му бъдат вменени във вина, както и че е
изпълнил надлежно задълженията си по договора за туристическа услуга, сключен с ищцата,
а претърпените загуби са в резултат единствено на поведението на последната, поради което
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и на ответника се присъдят
разноските по производството.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.93, ал.1 ЗТ, за претърпени от ищцата имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновното неизпълнение на договора за
туристическа услуга от страна на ответника, както и искови претенции с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за мораторна лихва върху главницата за
обезщетение.
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно доказване че е изправна
страна по договора – че е представила всички необходими документи на ответника, както се
твърди, в т.ч. че го е уведомила, че разполага с издадени такива, в качеството й на руски
гражданин; да установи настъпването на твърдяните имуществени/неимуществени вреди,
респ. че същите са възникнали в твърдяния с исковата молба, размер, както и да установи
настъпването на изискуемостта им.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил пълно, точно и навременно
задълженията си по сключения договор за туристическа услуга с ищцата, както и
твърденията си, че неизпълнението на договора се дължи на причина, поради която същия
не отговаря виновно /поведението на ищцата/.
С оглед липсата на изрично оспорване в отговора на исковата молба, съдът намира, че
следва да отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните по делото е бил сключен договор за предоставяне на туристическа услуга от
2
04.12.2023г., с посоченото в исковата молба, съдържание.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора на исковата молба
са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети.
По искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с въпросите
посочени в исковата молба, съдът намира, че същото не се явява необходимо, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
По искането на ищцата за издаване на 1 бр. СУ, с което да се снабди с посочената в
исковата молба, информация, съдът намира, че същото е основателно.
По искането на страните за събиране на гласни доказателства, чрез допускането до
разпит на по двама свидетели на всяка от страните, за посочените обстоятелства, съдът
намира, че на основание чл.159, ал.2 от ГПК, искането е частично основателно, като на всяка
една от страните следва да се допусне по един свидетел, а искането им за допускане на втори
свидетел следва да бъде оставено без уважение.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба, писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане, за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, като на основание чл.159, ал.2 ГПК,
оставя без уважение искането за допускане до разпит на втори свидетел.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане, за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като на основание
чл.159, ал.2 ГПК, оставя без уважение искането за допускане до разпит на втори свидетел.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата 1 бр. СУ, след представяне на проект и внасяне на
дължимата държавна такса, за снабдяване с посочената в исковата молба, информация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, с въпросите посочени в исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3