Решение по дело №151/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 147
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20207120700151
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

24.07.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд                   

 

състав

 

На

25.06.

                                          Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

 

 

                                          Съдебни заседатели

 

 

Секретар

 Павлина Петрова

 

 

Прокурор

Бонка Василева

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

151

по описа за

2020

година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от П.Т.З. ***, действащ чрез пълномощника адв.Б.Б., в която твърди, че ползвал  услугите в Регионална Библиотека ***, за което заплатил регистрационна такса в размер на 2 лева за 12 месеца – Квитанция № ***/*** г. Размерът на таксата бил определен съгласно тогава действащата разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 1, абзац 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, издадена с Решение № 94/2008 г. и изменена с Решение № 1043 от 2010 г. на Общински съвет-Кърджали.

Ищецът подал жалба в Административен съд – Кърджали против част от разпоредбите на горепосочената наредба, вследствие на което с Решение № ***/*** г. по адм. № ***/*** г. на АдмС-Кърджали/в сила от 25.5.2018 г./, разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, абзац 4 от НОАМТЦУТОК била отменена.

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. Община Кърджали носела отговорност за причинените му вреди от отменени като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. Исковата претенция в размер на 2 лв. се явявала пряка и непосредствена вреда, причинена му по времето на действието на отменената като незаконосъобразна разпоредба чл. 52, ал. 1, т. 1, абзац 4 от НОАМТЦУТОК.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Кърджали да заплати на П.Т.З. от ***, сумата в размер на 2 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди. Претендира присъждането на деловодни разноски. 

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв.Б. е постъпило допълнение към искова молба/вх. 1156 от 16.06.2020 г./, в което посочва банкова сметка *** съда да постанови акт, с който да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Кърджали не депозира писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, чрез юрисконсулт И. излага съображения, че искът е недопустим, при условията на евентуалност, счита същият за неоснователен. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор В. изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Сочи, че от доказателствата по делото се установявала причинена на ищеца имуществена вреда от действието на разпоредба на подзаконов нормативен акт, отменен по-късно от съда. Налице били основанията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което искът бил доказан по основание и размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че П.Т.З. *** е ползвал услугите в Регионална Библиотека ***, за което на 25.01.2017 г. е заплатил регистрационна такса в размер на 2 лева за 12 месеца/Квитанция № ***/*** г. – л. 3/. Размерът на таксата е бил определен съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 1, абзац 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с Решение № 94 по Протокол № 8/28.05.2008 г., изменена и допълнена с Решение № 2 по Протокол № 2/22.01.2009 г. и Решение №104 по Протокол № 6/23.06.2010 г. от заседание на Общински съвет-Кърджали.

С Решение № 55/05.05.2017 г., постановено от Административен съд – Кърджали по а.д. № ***/*** г., е била отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, предложение четвърто, пето, шесто и седмо, т. 3, т. 5 и т. 12 от  Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали. Решението не обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Отменена норма на чл. 52, ал. 1, т. 1, предл. 4-то от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали/НОАМТЦУТОК/, е въвеждала изискването за заплащане на сумата в размер на 2.00 лв. за регистрация на читатели –пенсионери, инвалиди и безработни, за 12 месеца, за ползването на регионалната библиотека.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим и  доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, разпоредба на 52, ал. 1, т. 1, предл. 4-то от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали. Предмет на иска е претенция за обезщетение за понесена имуществена вреда в размер на 2 лв., произтичаща от заплатена от ищеца на 25.01.2017 г. регистрационна такса за регистрация за читателска карта в Регионална библиотека ***, респ. по времето на действието на нормата на чл. 52, ал. 1, т. 1, пр. 4 от НОАМТЦУТОК, отменена с Решение № 55/05.05.2017 г., постановено от Административен съд – Кърджали по а.д. № ***/*** г., като незаконосъобразна.

Съгласно действащата в момента и към датата на предявяване на исковата молба редакция на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/изм. и доп. с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.  Предвид изменението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и заявените изрични мотиви към законопроекта, за преодоляване на практиката по ТР№2/2016 г. на ВАС, искът за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни ПНА, е допустим. Допустимостта на иска за вреди, произтичащи от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове не се препятства от процесуалната норма на чл. 195, ал. 1 от АПК. Предвиденият с чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ специален начин на обезщетение, препятства прилагането на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, когато правните последици по чл. 195, ал. 2 от АПК са били уредени от органа, на не препятства търсене на вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от действието на отменен ПНА, в случай, че не са уредени от органа по специалния ред на чл. 195, ал. 2 от АПК, какъвто е и настоящия случай.

Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и следв./, като предявен пред съда по мястото на увреждането.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от действието на отменена като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу Община Кърджали, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, поради което се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на Община Кърджали, за имуществени вреди, причинени на ищеца П.Т.З. ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината, както и незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт или ПНА, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт или отменения ПНА, действие или бездействие и настъпилата вреда.

В случая не е спорно, че с Решение № 55/05.05.2017 г., постановено от Административен съд – Кърджали по а.д. № ***/*** г., е била отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, предложение четвърто, пето, шесто и седмо, т. 3, т. 5 и т. 12 от  Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, поради което е доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменена като незаконосъобразна разпоредба на подзаконов нормативен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с действието на отменената като незаконосъобразна разпоредба на ПНА. В тази връзка по делото е безспорно, че  П.Т.З. *** е ползвал услугите в Регионална Библиотека ***, за което на 25.01.2017 г. е заплатил регистрационна такса в размер на 2 лева за 12 месеца/Квитанция № ***/*** г. – л. 3/. Размерът на таксата е бил определен съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 1, абзац 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали/отменена с цитираното решение/, която норма е въвеждала изискването за заплащане на сумата в размер на 2.00 лв. за регистрация на читатели –пенсионери, инвалиди и безработни, за 12 месеца, за ползването на регионалната библиотека.

Заплатената от ищеца регистрационна такса, определена по размер и основание съгласно действащата към 25.01.2017 г. норма на чл. 52, ал. 1, т. 1, пр. 4 от НОАМТЦУТОК, отменена от съда като незаконосъобразна, представлява пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че налице пряка причинно-следствена връзка между заплатената сума за регистрация на читателска карта в Регионална Библиотека ***, от страна на ищеца и отменената като незаконосъобразна разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 1, абзац 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали.

Предвид представените и приети по делото: Читателска карта с бар код ***, Фискален бон и  Квитанция № ***/*** г. – л. 3, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от П.З. в брой на посочената дата.

В конкретния случай не са налице основанията за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това.

Предвид горното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 2 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Община Кърджали да заплати на П.Т.З. сумата в размер на 2 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатена от ищеца на 25.01.2017 г. регистрационна такса за читателска карта в Регионална библиотека ***, при действието на нормата на чл. 52, ал. 1, т. 1, пр. 4 от НОАМТЦУТОК, отменена като незаконосъобразна с Решение № 55/05.05.2017 г., постановено от Административен съд – Кърджали по а.д. № ***/*** г.

В исковата молба не е въведено искане за заплащане на законни лихви върху главницата, поради което съдът не следва да присъжда такива.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъден и деловодни разноски в исковото производство в размер на 110 лв., от които 100 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в размер на 10 лв. В конкретния случай заплатеното от ищеца възнаграждение за ангажирания адвокат в настоящето производство е в размер на 400 лв./договор за правна защита и съдействие от 04.05.2020 г. – л. 4, стр. 2 от делото/, като съгласно действащата към датата на приключване на устните състезания по делото норма на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, с определен материален интерес до 1 000 лева, каквото е и настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 100 лева. Предвид това, с оглед надлежно въведеното по делото от страна пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. и след като съобрази ниската фактическата и правна сложност на делото – цена на иска в размер на 2 лв., незначителния обем на доказателствения материал, приключването на производството в едно заседание, протекло без участието на пълномощника на ищеца, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, в минималния размер от 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

 

ОСЪЖДА Община Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на П.Т.З. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 2 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатена от ищеца на 25.01.2017 г. регистрационна такса за  читателска карта в Регионална библиотека ***, при действието на нормата на чл. 52, ал. 1, т. 1, пр. 4 от НОАМТЦУТОК, отменена като незаконосъобразна с Решение № 55/05.05.2017 г., постановено от Административен съд – Кърджали по а.д. № ***/*** г., както и деловодни разноски в размер на 110 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: