№ 4095
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110148417 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Настоящият съдебен е констатирал, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по делото е подадено с пълномощно, представено в
електронен образ, което не носи електронен печат на заявителя „А1 България“
ЕАД, а е представено със заверка с личен електронен подпис на лице, което се
представя за юрисконсулт на дружеството. Пълномощното не е и с изричен
текст, че е заверено за вярност с оригинала, както допуска (по мнението на
настоящия състав, изложено по-долу – неправилно) практиката на ВКС –
Определение № 40/07.03.2022 г. по частно гражданско дело № 427/2022 г., I
ГО.
По принцип чл. 183, ал. 2 ГПК допуска подаване на доказателства в тази
форма, но е налице специална норма, която се отнася до пълномощните – чл.
102з, ал. 1 ГПК, която изрично изисква пълномощното да носи електронен
подпис не на упълномощения адвокат, а на упълномощителя. Наличието на
такава разпоредба в закона би било напълно безсмислено, ако законодателят е
смятал да допусне представяне на електронен образ (сканирани) пълномощни,
подписани от адвоката, макар че упорито процесуалните представители
отказват да приемат, че съществува такъв текст, а на съдиите от районните
съдии по различни причини, които не изглежда да имат общо с приложението
на закона, не прилагат тази разпоредба – настоящият съдебен състав и до
момента не е видял разумно обяснение защо би съществувала същата (която
не допуска и електронни заверки), ако пълномощното може да е само
представено като електронен образ, подписан от адвокат. Тезата, че
законодателят не разсъждава, докато пише закони, и затова включва в тях
напълно безсмислени разпоредби, не изглежда много разумна (поне от гледна
точка на концепцията за континентална правна система) за обяснение на този
текст.
Единственото разумно обяснение за съществуването на тази разпоредба
е това, че законодателят иска да насърчи не само съдът да ползва електронна
форма на актовете си, а това да правят и адвокатите и другите процесуални
представители, които, когато използват електронна комуникация със съда, да
положат известни усилия да електронизират и своя собствен
документооборот (да пращат файлове-пълномощни, а не да сканират от
хартия; не е реалистично да се приема, че дружество с оборота на заявителя в
производството не си е издало поне един електронен печат по ЗЕДЕУУ, с
който електронно да може да издаде пълномощно (като файл) на адвоката си).
Поради това, покрай другите, е дал на заявителя с Разпореждане №
1
129383/08.10.2023 г. по делото и указания да представи или пълномощно с
електронен печат на упълномощителя, или такова със саморъчен подпис.
В дадения срок е постъпила молба с вх. № 306886/31.10.2023 г., към
която отново е приложен образ на пълномощно, отново без никакъв
електронен подпис, както и с молба с вх. № 1289/03.01.2024 г., която отново
не носи подпис на дружеството-упълномощител, а само на адв. М.. С оглед
двукратно дадените указания към заявителя не следва се да дават повторни
указания, а директно да приеме, че дадените не са изпълнени, и да отхвърли
заявлението.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 241195/29.08.2023 г., подадено от името на
„А1 България“ ЕАД.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2