Решение по дело №323/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 353
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20217100700323
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 353 /12.11.2021 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                                 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, изслуша докладваното от съдия С. САНДЕВА КАНД № 323/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното :  

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „АЯКС – А.Я.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от едноличния собственик А.Д.Я., против решение № 260039/20.05.2021 г., постановено по АНД № 236/2020 г., по описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-139 от 09.09.2020 г., издадено от министъра на земеделието, храните и горите, с което на едноличния търговец на основание чл. 49а от ЗППЗП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 400 лева, за нарушение на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Основните възражения се свеждат до липса на доказателства за авторството на деянието и липса на мотиви относно размера на наложеното наказание. Твърди се, че няма нито едно доказателство, което пряко или косвено да установява, че именно жалбоподателят е обработвал описаните в акта и НП площи. Счита се, че са налице единствено предположения на актосъставителя, основаващи се на вероятната идентична обработка и обстоятелството, че жалбоподателят е съсед на двата имота. Сочи се, че при определяне на размера на наказанието не е съобразено, че няма данни жалбоподателят да е наказван за друго нарушение от същия вид, както и че се касае за сравнително малък размер преобразувана земя. Счита се, че е нарушен и чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, който издига съдебния контрол като основен гарант за законосъобразността на решенията на административните органи и установява задължението на съда да проучи фактите, релевантни за правния спор, с който е сезиран. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление или евентуално да се измени чрез намаляване размера на наложеното наказание към предвидения в закона минимум.

Ответникът по касационната жалба - Министерството на земеделието, храните и горите, в представен писмен отговор по делото оспорва жалбата. Твърди, че е доказано извършването на нарушението и неговото авторство, както и че е налице мотивираност на наложената санкция. Сочи, че е съставен констативен протокол, с който е установен начинът на преобразуване на пасището в обработваема земя, изразяващо се в засяване с едногодишна полска култура. Видът на засятата култура към съответния период е установен на базата на проверка на място и съпоставка с информацията на заявеното по Наредба № 3 за регистрация на земеделските производители, както и с данните, съдържащи се в регистрите на ОСЗ (например ползватели по споразумение и по декларации в реални граници). Твърди, че констатациите от извършената теренна проверка относно преобразуваната площ намират подкрепа в данните от програма CADIS, предоставените от МЗХГ ортофотоснимки, видяното на терен при заредени данни от измерване с GPS, от споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ за съответната стопанска година, както и от други данни, предоставени от МЗХГ. Сочи, че устройството, с което е направено измерването на преобразуваната площ, е одобрен тип устройство от ЕС и е технически годно съгласно приложения по делото сертификат. Твърди, че са налице достатъчно доказателства, които недвусмислено водят до извод, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението в качеството му на наемател на имоти, съседни на пасището. Сочи, че обичайната неправомерна практика по отношение на пасищата е, ползвателите на имоти в съседство да навлизат изцяло или частично в тях и да ги преобразуват, разширявайки по този начин ползваните си чрез договори площи. Счита, че житейски обосновано е, съседите да накърняват целостта на пасищата, тъй като няма как други лица да преминат с техниката си през техните имоти, за да преобразуват пасище, до което нямат достъп по друг начин. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Добричкият административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения :

Производството пред Районен съд - Балчик е било образувано по жалба на ЕТ АЯКС – А.Я.***, против наказателно постановление НП-139 от 09.09.2020 г., издадено от министъра на земеделието, храните и горите, с което на едноличния търговец на основание чл. 49а от Закона за подпомагане на земеделските производители е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 400 лева, за нарушение на чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че към 12.02.2020 г. ЕТ АЯКС – А.Я. използва без разрешение земеделска земя с обща площ от 2, 3748 ха, попадаща в слой ПЗП по чл. 33а от Закона за подпомагане на земеделските производители, не по предназначение, като е преобразувал 2, 3748 ха (засети с едногодишна полска култура със слята повърхност) в част от имот с идентификатор 18160.41.6, с начин на трайно ползване по КККР „Пасище, мера“, с обща площ 9,0582 ха, собственост на община Балчик, в землището на с. Гурково, община Балчик, област Добрич. Горното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, като на касатора в качеството му на ползвател на земеделска земя е наложена имуществена санкция в размер на 2 400 лева на основание чл. 49а от Закона за подпомагане на земеделските производители.

За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление. Приел е, че правилно и съобразно принципа на справедливостта административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция.

Решението на БРС е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния съд, като при извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното решение. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. 

Неоснователно е възражението на касатора за липса на каквито и да е преки или косвени доказателства относно авторството на нарушението. Действително по административнонаказателната преписка липсват преки доказателства, които да сочат, че именно жалбоподателят е обработил и засял процесните площи, но са налице множество косвени доказателства, които в своята логическа взаимовръзка и последователност водят до единствения възможен и необорим извод, че точно той е извършител на деянието. По делото не е спорно, че разораният имот е с НТП „Пасище, мера“ и е собственост на община Балчик, като към момента на теренната проверка централната и източната част на имота е преобразувана – засята е с едногодишна полска култура със слята повърхност с площ от 2, 3748 ха, които попадат в слой ПЗП. Не е спорно и това, че съседните на тези части от пасището имоти се обработват от ЕТ „Аякс – А.Я.“ по силата на договор за наем с община Балчик и са включени в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/ 2020 г. в масивите за ползване на едноличния търговец. От приложения по въззивното дело констативен протокол от 12.02.2020 г. и ясните и непротиворечиви показания на св. С.Гайдарджиев се установява по категоричен начин, че наетите земи и съседните неправомерно обработени площи са били засети с една и съща едногодишна полска култура. Свидетелят е установил на място, че не е имало никаква полска граница, граничеща с декларираните от жалбоподателя имоти. Културата, която е била засята, е била с идентична обработка и от един и същи вид, напълно еднаква. Не е имало нито синор, нито полска граница, нито бразда между ползваните от ЕТ имоти и този на общината, попадащ в слой ПЗП. С оглед на това (еднаквата обработка на площите със слята повърхност и липсата на пряк достъп на трети лица до тях) и с оглед на обстоятелството, че касаторът не е твърдял, а и не е представил доказателства съседните на обработваните от него пасищни земи да са били разорани от друг земеделски производител, то правилно и законосъобразно съдът, а преди него и наказващият орган са приели, че именно той ги е засял и преобразувал. Правилно е становището на ответника по касационната жалба, че житейски обосновано е, съседите да накърняват целостта на пасищата, тъй като няма как други лица да преминат с техниката си през техните имоти, за да преобразуват пасище, до което нямат достъп по друг начин. В случая не се касае за предположения, а за обосновани умозаключения, изградени на базата на точна преценка на доказателствата по делото съобразно правилата на логическото мислене, опита и каузалната връзка между явленията. Показателен факт за това е, че са преобразувани граничните части от пасището, които са в непосредствена близост до наетите от жалбоподателя имоти, а не и до другите имоти в съседство. Следователно правилно и законосъобразно едноличният търговец е идентифициран като извършител на нарушението и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават фактическите и правните изводи на съда и наказващия орган относно авторството на деянието.                                           

Не се споделя възражението на касатора, че липсват мотиви относно размера на наложеното наказание. В НП изрично е направено препращане към одобрени от министъра на земеделието, храните и горите доклади и Методика за изчисляване на санкциите по чл. 49а от ЗПЗП, в които изрично са посочени правилата, по които е определен конкретният размер на наказанието. Действително по делото няма данни за други извършени от земеделския производител нарушения по чл. 33б, ал.1 от ЗСПЗЗ, но съгласно изчисленията по методиката наложената санкция съответства като конкретен размер на засегнатата от преобразуването площ, поради което и не са налице основания за изменение на НП чрез намаление на наказанието.         

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за неспазване на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Едноличният търговец е упражнил правото си на жалба в срок. Имал е възможност да участва в процеса и да представи доказателства в подкрепа на възраженията си срещу НП. Решението на съда е постановено в установения от закона срок, след като са събрани всички допустими, необходими и относими доказателства и са изяснени всички правнорелевантни факти и обстоятелства по спора, поради което не е налице нарушение на изискването за справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.                    

С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260039/20.05.2021 г. по н.а.х.д. № 236/2020 г. по описа на Районен съд – Балчик.   

РЕШЕНИЕТО е окончателно.   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :