Решение по дело №262/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

26

Година

16.03.2007 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.01

Година

2007

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Славея Топалова

Йорданка Янкова мл.с. Васил Панайотов

като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Касационно наказателно административен характер дело

Решението на съда е неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани множество писмени и гласни доказателства, от които по безспорен начин се установява следното: на 13.03.2006г. била извършено проверка от конкролните органи на Д”ОИТ” гр. Кърджали по работни места в цех за закуски, находящ се в с. Резбарци, общ. Кърджали. На собственика на цеха- касатор в настоящето производство, бил съставен АУАН за това, че като работодател е допуснал до работа в цеха за закуски лицето Миневер Ремзи Садула с ЕГН **********, работеща като пакетажник /опаковчик/, без сключен писмен трудов договор. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 09/ 716 от 03.04.2006г. от Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Вълчо Иванов Вълчев от с.Резбарци, общ. Кърджали, в качеството му на собственик на ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” – с.Резбарци и като такъв- работодател на работничката Садула, за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Фактите по делото се установяват от свидетелските показания на Татяна Вълкова Лафчиева, Костадин Василев Стратиев, Величко Стоянов Николов, писмените доказателства по делото- постановление по чл.405а от КТ, протокол от проверка с изх.№ 184/13.03.2006г., присъствен списък на работниците и служителите в цеха, обяснения и декларация от Миневер Садула, граждански договор № 1/ 01.03.2006г.

При така изяснените факти по делото, не може да се сподели изводът на решаващия съд, че от анализа на всички събрани по делото доказателства не можело да се достигне до категоричен извод, че към датата на извършване на проверката в цеха за закуски, между касатора и Миневер Садула е съществувало трудово правоотношение, като отношенията между тях се уреждали с граждански договор. В тази връзка, следва да се посочи, че различията между гражданския и трудовия договор се свеждат до следното: трудовият договор е регламентиран от Кодекса на труда, а съобразно чл. 1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и единствено като трудови правоотношения. Гражданският договор за изработка съдържа правната си уредба в разпоредбите на чл.258 – 269 от ЗЗД. По силата на трудовия договор едно физическо лице- работник или служител, предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор за изработка е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При трудовия договор работникът или служителят има определено място на работа, докато при гражданския договор в повечето случаи, изпълнителят не е обвързан от определено място на работа. Характерът на работа определя задълженията на служителя по трудовия договор и той следва да престира своя труд за определно време и на определено място, докато при гражданския договор характерът на работа е обвързан от крайния резултат, за който е сключен той. Една от най – съществените различия между двата вида договори е времето за извършване на работата. Работникът или служителят е на разположение на работодателя през определено работно време. Той е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. При гражданските договори изпълнителят не е обвързан нито с режим на работа, нито с работно време или трудова дисциплина. Разлика се открива и в начина на заплащане при двата договора – работникът или служителят получава месечно възнаграждение за престиран труд, независимо от крайния резултат на усилията му, докато при гражданския договор се получава възнаграждение за получен краен резултат. Или, с оглед изложеното настоящият състав намира, че в настоящия случай между касатора и работничката Садула са налице трудови правоотношения. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че Себиха Сюлейман Садула е престирала работна сила, за точно определено време и на точно оределено място, като е било уговорено месечно възнаграждение от 80.00 лева. Настоящият състав не кредитира приетия по делото граждански договор от 01.03.2006г. между ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” гр.Кърджали и Миневер Садула, тъй като същият е създаден с цел осъществяване защитната позиция на жалбодателя в административнонаказателното производство. Този извод на съда се потвърждава от останалите доказателства по делото- от обясненията и декларацията на Миневер Садула, в които ясно и по несъмнен начин е посочила, че работи във фирмата от 20 дни, с месечно възнаграждение от 80 лева, като работничка. Към датата на проверката също така нямала сключен трудов договор. Тези факти се потвърждават и от справка на работниците и служителите в обект цех за закуски – с.Резбарци към 10.03.2006г., и свидетелските показания на проверяващите. Или от писмените и гласни доказателства се установява, че Садула и ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” гр.Кърджали са постигнали съгласие за основните елементи на трудовия договор – характера на работа, място на работа, работно време и възнаграждение. Уговорено е ежедневното полагане на труд за определено време – всеки ден от 21 часа “до сутринта”, и на определено място – цеха за закуски, стопанисван от нарушителя, уредени са характера на работата – опаковчик, като тези белези са елементи от съдържанието на трудовия договор (чл. 66, ал. 1 КТ). Не може да се сподели доводът на Районен съд – Кърджали, че не била доказана продължителността и повтаряемостта на действията, които съставлявали съдържанието на престацията, което отличавало трудовото отношение от облигационното. Самата работничка Садула в обясненията си посочва, че идвала на работа “всеки ден в 21 часа и си тръгвам на другата сутрин”, както и, че се разбрали да получава по 80 лева „всеки месец”. Както бе посочено по – горе, при трудовите правоотношения мястото на изпълнението се явява съществен елемент на правоотношението. Това е така, защото по естеството си вида услуга, уговорена от страните по договора, изисква физическо въздействие върху определен обект, намиращ се на точно определено място - опаковане на готовата продукция в цеха за закуски. Не на последно място следва да се посочи, че уговарянето на месечно възнаграждение вместо на общо възнаграждение за цялостната изработка, дължимо при приемане на възложената работа, също е характерно за трудовото правоотношение, както бе посочено по – горе в мотивите. В тази връзка, от писмените обяснения на Садула става ясно, че трудовото й възнаграждение е в размер на 80 лева ежемесечно. Правилно административният орган е съобразил, че е налице трудово правоотношение и на основание чл.405а от КТ е обявил съществуването му, като е дал и предписания за отстраняване на нарушението.

С оглед на изложеното следва изводът, че трудовото отношение между касатора и работничката е следвало да бъде уредено задължително с писмен трудов договор. Като е достигнал до друг извод, противен на горния, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон- неточно юридическо квалифициране на установени по делото факти, от гледна точна на приложимата материална норма. В този смисъл решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено. По съществото на спора следва да се приеме, че между касатора и работничката Садула е налице трудово правоотношение, което изисква сключването на писмен трудов договор. Като е допуснал до работа работничката без такъв, работодателят е допуснал административно нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, за което приложимата санкционна норма, правилно посочена от наказващия орган е чл. 416, ал.2, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. В този смисъл наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 13/ 08.01.2007г. по НАХД № 341/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09/ 716 от 03.04.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Вълчо Иванов Вълчев, с ЕГН: **********, в качеството му на собственик на ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” – с.Резбарци, общ. Кърджали за нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал.2, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.