Решение по дело №312/2023 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 141
Дата: 30 октомври 2023 г. (в сила от 30 октомври 2023 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20231300500312
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. В., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.

Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20231300500312 по описа за 2023 година
Делото е образувано по подадена жалба от ТП ДГС В., със седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „Яворов” №1, ет. 4, представлявано от Д.А.Д.-
директор, чрез юрисконсулт при ТП ДГС В. М. против Решение №543 от
12.07.2023 год. по гр.д.№ 102/23г. по описа на ВРС, с което са уважени
исковите претенции на И. В. Р. от с.Г., общ.В. с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 и 2 КТ, за признаване незаконосъобразността на заповед №РД-08-
19/19.01.2023г. на Директор ТП Горско стопанство- В. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 , предл.второ КТ и
възстановяване на същия на заеманата преди уволнението длъжност.С
решението, на ищеца са присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000.00 лева.
Въззивникът сочи, че решението е необосновано, тъй като правните изводи на
съда са неправилни и са в нарушение на материалния закон.
Критериите за извършване на подбор се сочи, че са заложени от работодателя
при изготвяне на заповедта за да останат на работа онези работници или
служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре,
съобразен е чл. 329 КТ. Комисията се е съобразила с дадените указания
изложени в заповедта видно от протокола, който е изготвен от тях.
Критериите „квалификация” и „ниво на изпълнение на възложената работа”
са дадени кумулативно и следва да бъдат преценявани общо.
По отношение на ищеца се излага, че е отчетено притежаваното от него
образование, продължителност на трудовия стаж, но по останалите
1
показатели, формиращи критериите по чл.329 КТ, а именно - практически
умения, ниво/качество на справяне с възложените за изпълнение задачи,
качество на извършената работа, способност за вземане на решения,
личностни качества и умение за работа в колектив е получил най-ниски
оценки. Нивото на изпълнение на трудовите задължения от ищеца се
потвърждавало и от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели.
След разглеждане на трудовите досиета и оценката за нивото и качеството на
изпълнение на всички участници включени в подбора е оформена оценка,
която е средноаритметична като сбор от получената оценка за всеки служител
поотделно. Най-ниска оценка е получил ищеца като общ сбор и най-ниска е
получил по показатели, които са включени в подбора по отношение
изпълнение на работата - качество на изпълнение на работата, умения за
работа в екип, инициативност и вземане на решения в критични ситуации и
работа на терен, които са част от показателя изпълнение на работата или тези,
с които да се установи кои работят по-добре.
Работодателят е приел изложеното от комисията по тези показатели и е отдал
по-голямо значение на този критерий при формиране на преценката за това
кой от служителите да бъде съкратен.
Сочи се , че законът не съдържа изискване за формата на подбора, поради
което извършването му може да се установява с всички допустими от ГПК
доказателства, и че неправилен е извода на съда, че не е оценявано нивото на
изпълнение на работата при положение, че то включва качеството при
изпълнение, обем и работа в екип.
Молят решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който излага, че
жалбата е неоснователна, тъй като решението е законосъобразно и правилно,
постановено съобразно събраните в производството доказателства.
Претендират се разноските.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания
Окръжният съд намира от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, като служителят,
считано от 01.04.2016г. е работил на различни длъжности „горски
надзирател“, „ горски стражар - служител на мобилен контролен екип за
опазване на горските територии“ , а от 01.01.2022г. на длъжност „горски
стражар” до 19.01.2023г., когато със Заповед № РД-08-19/19.01.2023г.
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 2,
пр. 2 от КТ - поради съкращаване на щата.
Не се спори , и че към датата на заповедта в предприятието са съществували
15 щатни бройки на длъжността „горски стражар”. С решение, взето с
Протокол № 1/11.01.2023г. на Управителния съвет на Северозападно
държавно предприятие“ – ДП, е одобрено ново длъжностно разписание на ТП
ДГС - В., в сила от 09.01.2023г. за съкращаване на длъжността „домакин
сграда“, както и съкращаване на една щатна бройка „горски стражар“ и
2
създаване на една нова щатна бройка „ лесничей“. Със Заповед № РД-08-
207/29.12.2022г. на Директора на ТП ДГС – В. е наредено да се извърши
подбор между 15 броя служители, заемащи длъжността „горски стражар“,
заемана и от ищеца. Със същата заповед е определена и поименна комисия за
извършването на подбора, като са посочени критериите, по които
служителите следва да бъдат оценявани, показателите, по които комисията
следва да извърши оценяването, начина на оценяване и формиране на
крайната оценка. С протокол от 03.01.2023г. назначената комисия е
извършила подбор, като е обективирала своите оценки в таблица приложение
№ 1 към протокола. Ищецът е получил най-малък общ брой точки –сбор от
точките при оценка по изложените критерии- 49 точки, поради което
трудовото правоотношение със същия е прекратено със заповед № РД-08-
19/19.01.2023г.
За да уважи предявените искове за отмяна на заповед № РД-08-
19/19.01.2023г. на Директор ТП Горско стопанство- В. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 , предл.второ КТ и
възстановяване на същия на заеманата преди уволнението длъжност,
първоинстанционният съд е приел в решението, че уволнението е
незаконосъобразно с оглед разпоредбата на чл.329 от КТ, тъй като.
законосъобразното извършване на подбор предполага упражняването на това
право да става с обосноваване извършената преценка чрез посочване на
конкретните данни за професионалните качества и резултатите от работата на
всеки от работниците, между които се извършва подбора. В случая от
събраните доказателства е приел, че не може да се направи извод за
законосъобразен подбор, който от формална страна е извършен, но е в
нарушение на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2011 г., ОСГК.
Приел е, че не става ясно как комисията е оценила служителите, в частност
ищеца по критериите „качество на изпълнение на работата“, „умения за
работа в екип“, „инициативност и вземане на решения в критични ситуации“,
„работа на терен“, че комисията е следвало по един несъмнен начин да посочи
на каква база е сравнявала лицата по тези критерии. Приел е, че точното
прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за
законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на
критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от
работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите
критерии.
При така установените факти и обстоятелства , съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице три
вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите
на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269,
изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност
служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, предвид изричната
3
разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно
обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно
собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради
следните съображения:
Фактическият състав на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т.2 , предл.второ КТ
субективно право на работодателя за едностранно прекратяване с
предизвестие на трудов договор предполага съкращаване на една или повече,
но не всички, от няколко еднакви или сходни длъжности, както и
задължението на същия да упражни правото си на подбор, за да останат на
работа тези, които имат по - висока квалификация и работят по - добре.
Същото важи и когато съкращението засяга не цялото предприятие на
работодателя, а негово обособено, относително самостоятелно структурно
звено /поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и пр./. В тези случаи
работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на
обособената структура - само измежду работниците и служителите,
осъществяващи еднородни трудови функции в това обособено звено. Ако
последното се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни
длъжности в него,какъвто не е настоящия случай, подборът не е
задължителен.
В конкретния случай, работодателят е извършил подбор измежду
служителите, заемащи длъжността „горски стражар“ в клас 5 „персонал, зает
с услуги за населението, търговията и охраната“ по длъжностното разписание
на ответника.
4
Настоящият състав на съда намира за правилни изводите на районния съд за
незаконосъобразност на извършения подбор, като на основание чл.273 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Оплакванията за
неправилност на съдебното решение поради законосъобразно извършен
подбор ,съдът намира неоснователни. В ТР 3/16.01.2012г. по т.д.№3/2011г на
ОСГТК на ВКС е посочено, че решението на работодателя относно
преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде
обективирано в различни негови актове –решение, разпореждане, резолюция,
заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в
съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ
имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на
правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от
съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият
представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник
или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на
пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането
на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните
качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е
въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на
неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора
на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии,
обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и квалификация /подготовка / на
работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с
всички доказателствени средства.
В случая не се установява от свидетелските показания най- ниска
квалификация и най лошо изпълнение на трудови функции от въззиваемия,
както и че всички останали 14 служители имат по-висока квалификация и
работят по –добре. Не може да се направи такъв извод и от писмените
доказателства в трудовото досие на същия- липсват оплаквания от работата,
наказания, или други данни за лошо изпълнение на задълженията му.
Неоснователни са и оплакванията, че от свидетелските показания може да се
установи изпълнението на трудовите функции на въззиваемия, тъй като
същите не съдържат конкретни факти и обстоятелства по всеки от посочените
и приети критерии за оценка, от които съдът да направи такъв извод, а самите
свидетели правят това. Още повече, свидетелските показания на свидетелите
Д. и А., които са участвали в комисията по подбора, противоречат на
показанията на свидетелят Т., поради което и съдът, с оглед разпределената
тежест на доказване, не е приел за установени фактите и обстоятелствата, за
които същите свидетелстват.
С оглед изложеното, решението на ВРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По разноските: Искането на въззиваемия за присъждане на разноски, следва
да бъде уважено, съобразно представен Договор за правна защита и
съдействие от 12.09.2023г. в размер 1000.00 лева и предвид липсата на
възражения от насрещната страна.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №543 от 12.07.2023 год. на В.ски районен съд по
гр.д.№ 102/23г. по описа на съда.
ОСЪЖДА ТП Горско стопанство- В. с адрес гр. В., ул. Яворов 1 да заплати
на И. В. Р. от с.Г., общ.В. , ЕГН **********, разноски по делото пред
въззивната инстанция в размер 1000.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен срок от
съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6