№ 8273
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110128858 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца *******************, ЕИК *********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Ж. Г. А., ЕГН
**********, в качеството му на наемател на топлоснабден имот – общинско
жилище, находящо се в *************************************, с
присъединен абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от
3597,32 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 625,88
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.10.2023
г., сумата в размер на 39,84 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.11.2023 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 9,58 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.12.2023 г. по ч. гр. д.
№ 60331/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът *********************, ЕИК *********,
1
поддържа, че ответникът, в качеството си на наемател на топлоснабден имот –
общинско жилище, находящо се в *************************************,
с присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ******************* на потребители за битови нужди, които са в
сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от
2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ************
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж. Г. А., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез назначения му за особен представител адв. П.
М., с който оспорва исковите претенции като частично недопустими и
неоснователни. Оспорва иска за дялово разпределение като недопустим
поради липсата на активна легитимация на ищеца. Счита претенциите за
дялово разпределение за недоказани и по размер, респ. – липсват данни кога
настъпва падежът за тяхното изпълнение. Оспорва наличието на
облигационни отношения между страните. Оспорва до процесния имот да е
доставена топлинна енергия на посочената цена и количество. Оспорва
техническата годност на СТИ, находящо се в процесната АС. Поддържа, че
липсвали доказателства за поставяне в забава на ответника. Сочи, че от
приложената по делото настанителна заповед не може да се индивидуализира
процесния имот като ползван от ответника. Нямало представена и молба-
декларация за открИ.не на партида на името на ответника. Твърди, че е налице
неправилно изчисление на топлинната енергия за сградна инсталация.
Релевира възражение за погасителна давност. Моли за прекратяване на
делото, респ. – за отхвърляне на исковете.
2
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с
преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В случая, от
данните, съдържащи се в заповедното производство се установява, че на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК са дадени указания до заявителя за
предявяване на иск, който е подаден в едномесечния законов срок , поради
което е допустим.
За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството
топлинен счетоводител, овластяване на ищеца да събира цената по услугата по
ДР и нейния размер. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия и на услугата по ДР. По възражението за изтекла
погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на
достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест
на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите
си възражения.
Установява се от събраните по делото писмените доказателства, че
жилището, находящо се на адрес: *************************** за периода
от м. месец май 2020 г. до настоящия момент е отдадено под наем на
основание настанителна заповед №/02.04.2002 г., издадена от *********** на
3
Ж. А.- двучленно семейство, договор за наем от 03.07.2009 г., подписан между
*********** – район ***** и Ж. А., удостоверено в писмо с вх. № ****** от
13.10.2023 г. от ***********.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
ТР № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ГПК, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
се лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
/"битов клиент" по смисъла на т. 2а от § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
Съгласно чл. 64 от действащите през исковия период Общи условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди / л. 36 от делото/,
клиент по смисъла на общите условия може да бъде друго лице – ползвател на
имота, различно от собственика на имота, при условие че последния е
4
представил писмено съгласие в нотариална заверена форма за това /ал. 1/, като
при промяна в наемното правоотношение новият и предишният наемател са
длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 12, т. 2 заявление за открИ.не
или закрИ.не на партида по образец, към което са приложени копия от
документи, удостоверяващи наличието или липсата на наемно
правоотношение и декларация на собственика по ал. 1 /ал. 2/.
В разглеждания случай обаче по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установи, че ответникът е подал заявление за
открИ.не на партидата при ищеца за процесния апартамент на нейно име.
Следователно, дори и за исковия период ответникът да е бил наемател на
процесния имот /м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г./, респективно да го е ползвал, то
това обстоятелство само по себе си не обуславя извод за съществуването на
облигационно отношение между страните, при липсата на данни за сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди от страна на
наемателя директно с топлопреносното предприятие, при липсата на каквито
и да било данни за открИ.не на индивидуална партида по искане на наемателя
при топлопреносното предприятие, както и липсата на данни за дадено
съгласие на собственика по смисъла на горепосочената клауза от Общите
условия. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Налага се извода, че
ответникът не е потребител на топлинна енергия за битови нужди,
респективно, че между страните не е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят
спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно и
главно.
При липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки,
обсъждането на останалите е безпредметно, доколкото дори и при тяхното
наличие, исковете не биха били уважени. Следователно ответникът не дължи
на ищцовото дружество претендираните главници. Предвид
неоснователността на главната искова претенция, претенцията за обезщетения
за забава също е неоснователна. Претенциите са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
5
По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски има
ответника, но такИ. не се претендират, доколкото същият е представляван от
особен представител.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца *******************, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено, че
Ж. Г. А., ЕГН ********** дължи на ******************** сумата от 3597,32
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот – общинско жилище, находящо се в
*************************************, с присъединен абонатен №
****** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 625,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.,
сумата в размер на 39,84 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 9,58 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020
г. до 16.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.12.2023 г. по ч. гр. д. № 60331/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6