Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. ****, .02.2015
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на проведено на двадесети
януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
при участието на секретаря Хр. Х., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1212/2014 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Р.И.,
ЕГН **********, с местожителство *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни
връх”, № 51Д, представлявана от М.С.М.-Г., с която при участието на подпомагаща
ответника страна Б.Н.И., ЕГН **********, с местожителство ***, е предявен иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника, да заплати сумата
80000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на
19.08.2011 г. и сумата 1531.00 лв.,
представляваща обезпещетение за претърпяни имуществени вреди вследствие на произшествието
- разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на увреждането – 19.08.2011 г. до изплащането.
Ищецът твърди,
че на 19.08.2011 г., в с. ****, обл. ****, Б.И., управлявайки л.а. „Опел
Вектра”, ДК № Р 3489 АХ, направил опит умишлено да умъртви ищеца, като се
опитал да го прегази. С присъда по НОХД № 1033/2011
г., на ВОС, НО, И. бил признат за виновен и му било наложено наказание. На
ищеца били причинени травми, изразяващи се в счупване на бедрената шийка в
дясно, дълбоки ожулвания по предна повърхност на ляво коляно и предна
повърхност на лява подбедрица. След произшествието било проведено оперативно
лечение с вътрешна фиксация – метална остеосинтеза и 3 бр. канюлирани винта. Предвид
получените усложнения на 04.10.2011 г. ищецът постъпил в Катедра по ортопедия
към ВМА – София, където на 10.11.2011 г., била извършена нова интервенция. Бил
изписан на 25.10.2011 г. На 20.05.2012 г. след извършено образно изследване бил
установен остеомиелит. На 01.06.2012 г. ищецът отново постъпил за лечение в
болнично заведение – МБАЛ „Д-р Теодосий Витанов” – Трявна, с диагноза „Некрозис
асептика капити фемурис” като на 03.06.2012 г. отново бил опериран. На
26.06.2012 г. при извършено ново изследване било установено, че дясната бедрена
глава е с нарушен конгуитет и са налице данни за асептична некроза и значително
количество течност. На 30.01.2013 г. ищецът бил освидетелстван като била
констатирана трайно намалена работоспособност за срок от една година. Излага се
още, че през цялото време докато траело лечението ищецът търпял и продължава да
търпи болки и затруднения в областта на увредения крайник, който все още не е
напълно възстановен. Вследствие на преживяния стрес, психичното му състояние се
влошило, което наложило консултация със специалист и назначаване на лечение. Във
връзка с лечението си направил значителни разходи, които също претендира да
бъдат репарирани.
Отговорността на ответника се
обосновава с наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена между собственика на автомобила и ответното дружество. В
с.з. чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
Ответникът
„ЗК Лев Инс” АД, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и телесните
уверждания получени от ищеца, както и техния характер, интензитет и
продължителността на възстановителния период. Счита, че искът е предявен в
завишен размер, който не е съобразен със съдебната практика. Излага, че не
дължи законна лихва върху претенециите от деня на увреждането, предвид липсата
на уведомяване за настапилото застрахователно събитие. В с.з. чрез процесуален
представител поддържа изложените в отговора съображения.
Ищецът, в срока по чл. 372 ГПК,
в допълнителна искова молба, репликира оспорванията на ответника и
поддържа твърденията изложени в исковата молба.
Ответникът
в срока
по чл. 373 ГПК депозира допълнителен отговор, в който поддържа оспорванията, направени
с отговора.
Подпомагащата
страна Б.Н.И., не изразява становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното нохд № 1033/2012 г., на ВОС, НО
с присъда № 120/17.12.2012 г., че подс. Б.Н.И., e признат за виновен в това, че на 19.08.2011 г., в с. ****,
обл. ****, направил опит умишлено да умъртви О.В.Д. и Събир Р.И., като деянието
е останало незавършено по независещи от волята му причини, престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 4, вр. чл. 115 НК. В мотивите към присъдата, съдът е приел, че
при извършване на престъплението, И. е управлявал л.а. „Опел Вектра”. Присъдата
е влязла в законна сила на 10.04.2014 г.
От представената по делото Епикриза се установява,
че на 19.08.2011 г. ищецът е бил приет по спешност За стационарно лечение в
МБАЛ „Св. Анна - ****”, Клиника по ортопедия и травматология, с окончателна
диагноза: Счупване на бедрена шийка, закрито в дясно. Пациентът е претърпял
оперативна интервенция на 22.08.2011 г., при спинална анестезия, при която е
извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация – фемур и е
извършена метална остеосинтеза с три броя канюлирани винта. Изписан е с
подобрение на 29.08.2011 г.
От представената епикриза се установява, че на
04.10.2011 г. ищецът е бил приет във ВМА - София, Катедра Ортопедия,
травматология и реконструктивна хирургия, Клиника Ортопедия и травматология, с
оплаквания за болки и ограничени движения в дясна ТБС. Извършена е оперативна
интервенция за премахване на фиксиращите елементи и поставяне на нови. Ищецът е
изписан на 25.10.2011 г.
Видно от представената етапна епикриза от
13.02.2012 г. е, че при направените изследвания се установило наличие на
забавено срастване и постравматична коксартроза, дефект на шийката краниално,
липсва срастване. След проведен клиничен съвет е взето решение за оперативно
лечение – едновременно изваждане на метала и поставяне на изкуствена става.
Видно от представената епикриза, се установява, че
на 01.06.2012 г. ищецът е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология на
МБАЛ „Д-р Т. Витанов” – гр. Трявна, и му е поставена окончателна диагноза:
„Фрактура фемурис декс. Остеосинтезис металика. Некрозис асептика капити фемурис”.
Извършена е оперативна интервенция за отстраняване на метала.
Видно от представеното експертно решение №
425/30.01.2013 г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – **** е, че на
ищеца е определен процент неработоспособност – 58, за срок от една година – до
01.01.2014 г.
Представени са писмени доказателства (л. 47 – 52)
за направени разходи във връзка с лечението на ищеца.
По делото е назначена съдебно-психиатрична
експертиза, чието заключение неоспорено от страните, се кредитира от съда като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че към
момента на изследването ищецът изпитва психологичен дискомфорт, който преживява
свръхценно. Вещото лице посочва, че ищецът е търсил специализирана психиатрична
помощ и е провел специфично лечение за поставената му диагноза – Протрахирана
реакция на стрес с нарушение на емоциите и поведението, като два пъти е
прекъсвал лечението си. Към настоящият момент ищецът е с актуална
хиподепресивна симптоматика.
По делото е назначена СМЕ, чието заключение,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно
дадено, е приобщено към доказателствения материал. Вещото лице посочва, че
счупването на бедрената шийка при хора под 55-60 г. се провежда с наместване и
фиксиране на костите с винтове обикновено три АО или друг вид винтова систеза. Около
30-50 % от случаите се развива асептична некроза на главата на бедрената кост
поради смущение в артериалното кръвоснабдяване на костта в резултат на
счупването. Вещото лице е установило, че при ищеца се е развила асептична
некроза довела до деформация на главата на бедрената кост, скъсяване на
крайника с около 3 см. и развитие на коксартроза. По тази причина при ищеца е
налице затруднение при ходене придружено с болка, която се усилва при промяна
на времето. Това състояние не изисква чужда помощ, но може да се наложи
използването на помощни средства – патерици. Вещото лице посочва, че лечението
на това заболяване е с подмяна на увредената става с изкуствена. От
заключението се установява още, че асептичната некроза не представлява
вътреболнична инфекция, а се дължи на смутено кръвоснабдяване на главата на
бедрената кост, като при операцията извършена в болнично заведение в гр. Трявна
е отстранен метала. Асептичната некроза е довела до развитие на коксартроза,
която има прогресиращ ход и води до скъсяване на крайника и болезнено
ограничаване на движенията в тазобедрената става. Вещото лице е установило, че
походката на ищеца е променена и е с накуцване с десния крак. Травмите на ищеца
са получени при произшествието на 19.08.2011 г.
За установяване на твърдяните болки и
страдания, по делото са изслушани
показанията на свидетеля – Т.Г.Т., чичо на пострадалия, чиито показания съдът
кредитира при условията на чл. 172 ГПК, но преценява като непосредствени и не
противоречащи на останалите приети за установени факти по делото.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително
обосноваване на техния размер.
Не е спорно по делото, че лекия автомобил Опел
Вектра”, ДК № Р 3489 АХ, е бил застрахован в ответното дружество по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, към 19.08.2011 г.
Не са спорни между страните и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на 19.08.2011 г., както и че то, макар и
умишлено извършено, представлява покрит от застрахователното правоотношение
риск.
От приетата фактическа обстановка безспорно се
установява, че причинените на ищеца травматични увреждания са в резултат именно
на престъплението, причинено виновно от застрахования водач. Постановената от
наказателния съд, влязла в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, на
осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящият състав
относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана
на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може
да се изследва и въпросът относно причините, поради което настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, каквото в настоящото производство не е релевирано. В хода
на производството безпротиворечиво се установява и причинната връзка между
причинените травматични увреждания на ищеца и събитието.
От събраните в хода на производството
доказателства, се установява, че произшествието е нарушило съществено житейския
ритъм на пострадалия, който е млад човек, в трудоспособна възраст и е бил
трудово ангажиран. Наложил се е неколкократен болничен престой, в резултат на
настъпили усложнения, при който са извършвани оперативни интервенции под
спинална анестезия за наместване и фиксиране на счупването, поставяне на
метални елементи, впоследствие подмяната им, поради ненастъпило подобряване в
състоянието на ищеца и на последно място екстрахирането на металните елементи. Вследствие
на травмата крайникът на ищеца е бил продължително време в гипсова
имобилизация, около 2 месеца, не е могъл да се обслужва сам, за него се грижел
св. Т.. Ищецът изпитвал силни болки, приемал
болкоуспокояващи. Не можел да стъпва на крака си, не можел да се движи
нормално, куцал, ползвал помощник средства за придвижването си. В показанията
си свидетелят споделя, че ищецът се превърнал в „половин човек”. От трудолюбив
и способен млад човек, без проблеми в психиката, се превърнал в подтиснат,
студен и затворен човек. Ищецът започнал да изпитва вина, че не може да работи
и да се издържа, не можел да шофира.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази и обстоятелството, че дори и сега,
повече от 3 години след инцидента последствията от уврежданията не са
отзвучали, напротив ищецът продължава да изпитва болки, налице са трайни
изменения в десния крак, ограничения в неговата подвижност, скъсяване в
дължината, установена асептична некроза довела до развитие на коксартроза с
прогресиращ ход, които в съвкупност според вещото лице, налагат смяната на
тазобедрената става с изкуствена. На следващо място, вследствие на травмата,
макар и в трудоспособна възраст, ищецът не е в състояние да работи повече. Както
се установява от показанията на разпитания свидетел, ищецът се е занимавал с
тенекеджийство и хидроизолации, специфични дейности, които поради скъсяването
на травмирания крайник няма да е в състояние да извършва повече. Ищецът е
освидетелстван от ТЕЛК и му е определен процент нетрудоспособност – 58 %.
Следва да се посочи, че трайните увреждания и
невъзможността на ищеца да полага труд, се отразяват и по-общо върху социалната
интеграция на индивида и неговото емоционално състояние и самочувствие, което
се установява от заключението на СПЕ. И до настоящият момент, ищецът е с
повишена невротичност (лабилност на нервната система), малоценностови
изживявания, повишена сензитивност (чувствителност спрямо себе си и мнителност
спрямо останалите индивиди).
С оглед на изложеното по-горе, съдът като съобрази
характера на претърпените вреди, възрастта на пострадалия и неблагоприятните
прогнози за здравословното му състояние, намира за справедливо претърпените
болки и страдания да се остойностят в размер 60000.00 лв.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира че
искът следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата до
претендираните 80000.00 лв, искът следва да се отхвърли.
Поради уважаване на претенцията за неимуществени
вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за заплащане на законна
лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението,
на осн.чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223 КЗ. (в тази насока е и задължителната за
съдилищата практика на ВКС – Р № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II ТО; Решение № 126/ 02.10.2009 г., по т. д. № 290/2009 г., II ТО). В този смисъл, съдът преценява възражението на
застрахователя за пропуснато съобщаване за застрахователното събитие преди
завеждане на иска за ирелевантно към претенцията по чл. 84 ЗЗД.
По
имуществените вреди: Размерът на имуществени вреди за разходи за проведеното
лечение е доказан по основание и размер. Общия размер на претенцията е 1531.00
лв., като видно от представените писмени доказателства и изложените в исковата
молба обстоятелства, сумата е формирана по следния начин: - 1100.00 лв., по
фактура № 10618/17.10.2011 г., - 177.37 лв., по фактура № 14665/17.10.2011 г.,
- 54.00 лв., по фактура № 95679/25.10.2011 г., - 200.00 лв., по фактура
2942/01.06.2012 г. Сторените разходи са установени с писмени доказателства за
всяка от претендираните суми и се дължат ведно със законната лихва, считано от
датата на всеки разход до окончателното им изплащане.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с
направеното искане на ищеца се следват, направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска. В тази връзка, при разглеждане на
релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възраграждение на процесуалния представител на ищеца, съдът констатира, че
претендирания размер от 3000.00 лв., не се явява прекомерен, тъй като надхвърля
в незначителна степен по размер минимума определен по реда на Наредба № 1/2004
г., чл. 7, ал. 2 – 2975.93 лв., поради което същото не следва да бъде
редуцирано. Следователно от претендирания размер разноски – 3000.00 лв.,
съразмерно с уважената част на ищеца се следват – 2264.08 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество разноски
се не присъждат предвид липсата на искане в тази насока.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на «ЗК Лев Инс» АД, следва да се възложи
заплащане на дължимата за разглеждане на делото държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете, вносима по сметка на Варненски окръжен съд, или
2461.24 лв., както и сумата 400.00 лв.,
платени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявана от М.С.М.-Г. ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.И., ЕГН **********, с местожителство ***, сумите:
- 60000.00 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на получени травми при произшествие, настъпило на 19.08.2011
г., в с. ****, обл. ****, по вина на Б.Н.И., ведно със законната лихва, считано
от 19.08.2011 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане; - 1100.00 лв. (хиляда и сто лева),
имуществени вреди – закупуване на медицинско изделие по фактура №
10618/17.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на разхода –
17.10.2011 г. до окончателното изплащане; -
177.37 лв. (сто седемдесет и седем лева и 37 ст.), имуществени вреди –
консумативи за медицинска интервенция, по фактура № 4665/17.10.2011 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на разхода – 17.10.2011 г. до
окончателното изплащане; - 54.00 лв. (петдесет
и четири лева), имуществени вреди – заплащане на потребителска такса по
клинична пътека по фактура № 95679/25.10.2011 г., ведно със законната лихва
считано от датата на разхода – 25.10.2011 г. до окончателното изплащане; - 200.00
лв. (двеста лева) – имуществени вреди – такса за избор на лекар по фактура
№ 2942/01.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на разхода –
01.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2264.08 лв. (две хиляди двеста шестдесет и четири лева и 08 ст), разноски
по делото, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
и чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за
неимуществени вреди за разликата над 60000.00 лв. до претендираните 80000.00
лв. (осемдесет хиляди лева).
Решението е постановено при участието на подпомагаща ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, страна
- Б.Н.И., ЕГН **********, с
местожителство ***.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявана от М.С.М.-Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОКРЪЖЕН
СЪД ****, сумата 2461.24 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и един
лева и 24 ст.), държавна такса и сумата
400.00 лв. (четиристотин лева),
възнаграждение на вещи лица, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВАпС в
двуседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: