Р Е Ш Е Н И Е
№
325
гр.
Велико Търново, 09.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
при участието на секретаря Д. С.и прокурора
от ВТОП Весела Кърчева, изслуша докладваното от съдия Матева адм. дело № 483 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова
молба на С.Д.К. (предвид уточнението, направено в молба от 18.10.2021г.) от ***;
Т.Г.Д. ***; И.Б.К. *** и К.И.К. ***, всички представлявани от адв. Д.С., срещу
Регионална дирекция по горите – Велико Търново с цена на иска 1 250 лева
общо, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди.
Първоначално исковата
молба е била предявена пред ВТРС, който с Определение № 773/26.04.2021 г. по
гр. д. № 2934/2020 г. е прекратил производството пред него и е изпратил
исковата молба по подсъдност на настоящия съд. Посоченото определение е
обжалвано пред ВТОС и потвърдено от последния с Определение № 574/11.06.2021 г.
по в.ч.гр.д. № 420/2021 г. като правилно и законосъобразно. В резултат на това
е образувано настоящото дело.
В обстоятелствената
част на исковата молба е посочено, че ищците са наследници на К.Д.Ц. (познат
също като К.Д.К.), починал на 25.05.1975 г. Посочва се, че с
Решения по чл.13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ на наследниците на К.Д.К. са възстановени
поземлени имоти с идентификатор: 12098.306.15 (номер по предходен план 306015);
12098.304.10 (номер по предходен план 304010); 12098.304.4 (номер по предходен
план 304004); 12098.304.7 (номер по предходен план 304007) и 12098.38.29 (номер
по предходен план 304011), представляващи гори, находящи се в землището на с.
Вонеща вода, общ. Велико Търново. Изтъкнато е, че на 20.12.2015 г.
един от наследниците на К. – С.Д.К., разбрал за извършване на сеч на дървесина
в наследствените им гори, с оглед на което уведомил останалите наследници и
предприел извършване на проверка. При същата се установило, че дружеството
„Форест и ко“ ЕООД, представлявано от Н.Е. е изготвило и внесло за утвърждаване
в РДГ – Велико Търново горскостопанска програма, предвиждаща сеч на гори в
гореописаните имоти. Посочено е, че тази програма е одобрена и утвърдена със Заповед
№ 1033-ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ – Велико Търново, като въз основа
на същата от Н.Е. са издадени позволителни за сеч в процесните имоти, която сеч
според ищците е започнала в края на месец октомври 2015 г.
и е продължила до установяване на сечта от С.К.. Така извършената сеч ищците
намират за незаконна, доколкото е осъществена без да е налице нотариално
заверено съгласие по реда на чл.111, ал.8 от Закона за горите от поне от
половината от съсобствениците на имота. С оглед на това претендират присъждане
на причинените им имуществени вреди, които оценяват в общ размер на 1 250 лв.,
разпределени между тях съразмерно на наследствените им квоти, ведно с лихвите
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Тези вреди,
предвид направеното от процесуалния представител на ищците в молба от
18.10.2021 г. /л. 166 от делото/ уточнение, произтичат от извършените
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на РДГ – Велико Търново,
като такива от издадената незаконна Заповед № 1033 – ПУ/21.10.2015 г. на
директора на РДГ и невръчването й на нейните адресати, както и съгласуването и
утвърждаването на горскостопанската програма, както и от неспирането на
извършваната незаконна сеч, каквато е била процесната, доколкото се основава на
незаконни позволителни за сеч. Така по същество се обосновават субективно
съединени искове с правно основание по чл. 1 от ЗОДОВ – за обезщетение на
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
ответника. Претендират се и разноски по делото.
В съдебно заседание,
ищците, редовно призовани, се представляват от адв. С.. В депозирана по делото
молба процесуалният им представител взема становище по съществото на спора.
Посочва, че издавайки Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г., с която е одобрена и
утвърдена внесената горскостопанска програма, без да е налице нотариално
заверено съгласие по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите от поне от
половината от съсобствениците на имота, директорът на РДГ – Велико Търново е
извършил незаконосъобразно действие, тъй като именно в неговите компетенции е
да преглежда, проверява и съгласува постъпилите при него искания за извършване
на сеч и при констатиране на несъответствие да откаже да се извърши сечта.
Посочва също, че с одобрението на горскостопанската програма с цитираната заповед е възложено на вносителя
на програмата да издаде позволителни за сеч, които позволителни директорът незаконосъобразно
не е обезсилил, макар да е бил наясно, че не е налице нотариално заверено
съгласие по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите от поне от половината от
съсобствениците на имота. С оглед на това намира, че в случая е налице и незаконосъобразно
бездействие на директора на РДГ – Велико Търново. Моли за уважаване на така
предявените искове, в т.ч. и увеличението на иска, допуснато с определение на
съда. Посочва, че в случая от приетите по делото съдебно-техническа експертиза
и допълнително заключение към нея се установява, че стойността на отсечените
дървета по горскостопанската програма, одобрена със Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015
г. на директора на РДГ – Велико Търново е 4 248,94 лв., като
равностойността на дяловете на ищците е следната: С.Д.К. - 3/12 части - 1062,23
лева; Т.Г.Д. - 2/12 части - 708,16 лева; И.Б.К. 1/12 част - 354,08 лева и К.И.К.
-1/12 част - 354,08 лева, или общо 2 478,55 лева. С оглед на това претендира
присъждане на посочената сума, ведно с лихвите върху нея от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на сторените
по делото разноски, за което представя списък.
Ответникът – Регионална
дирекция по горите – Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен юк
И., оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Посочва, че съгласно изискванията
на чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите, за да се извърши ползване или
добив на дървесина, следва да се издаде позволително за сеч от лице с висше
лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, с което собственикът има сключен договор за конкретния
имот. Посочва, че в случая издател на позволителните за сеч, с които се
разрешава извършването на сеч в имотите, е инж. Н.Е., който обаче не е служител на РДГ- Велико
Търново, а лесовъд на частна практика, като именно негова е
отговорността за това дали издадените позволителни за сеч са в съответствие с
нормативните изисквания. Сочи, че действително една от предпоставките за
законно издадено позволително за сеч е наличие на нотариално заверено съгласие,
издадено по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите, но такова е необходимо
единствено когато горският имот е собственост на повече от едно физическо и
юридическо лице /т.е. собствеността на имота следва да е на физическо и
юридическо лице в условията на кумулативност /. В подкрепа на този извод
изтъква, че след направените изменения в Закона за горите през 2015 г., когато е
създадена и разпоредбата на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите, от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е изготвено указание
във връзка с прилагането на процесната разпоредба, в което изрично е посочено,
че „разпоредбата
не касае собственост само на физически или само на юридически лица".
Предвид това намира за неоснователно да се претендира настъпването на вреди за
ищците вследствие на провеждането на „незаконна" сеч, тъй като такава по
отношение ползването в имотите във връзка с изпълнението на чл. 111, ал. 8 от
Закона за горите няма.
Що се отнася до претендираните вреди от
действията на директора на РДГ – Велико Търново във връзка с утвърждаване на горскостопанска
програма, без в нея да се е съдържало нотариално заверено съгласие на поне половината
съсобственици на имотите, посочва, че предвид изложените вече съображения, такова
не е необходимо. Посочва също, че изискването за нотариално заверено съгласие
на поне половината съсобственици на имота е приложимо единствено и само при
издаване на позволително за сеч, а не е сред изискуемите документи към
горскостопанската програма, като представянето на такова не е предвидено и в
приетата през 2015 г. Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и
планиране в горските територии. Изтъква в този смисъл, че ако ищците в
действителност са считали, че заповедта, с която е одобрена горскостопанската
програма, е незаконосъобразна, то те са имали законовата възможност да я
обжалват по съответния ред, което обаче не е направено от тях.
Относно размера на претендираните претърпени
имуществени вреди посочва, че не става ясно в какво се изразяват и как са
изчислени. Сочи, че ако се предположи, че се касае до т. нар. от ищците сеч в
наследствените им горски територии, то липсва конкретизация за какво количество
отсечена дървесина става въпрос - не са посочени брой на отсечени дървета и на
какво количество се равняват, не са индивидуализирани по дървесен вид и
съответно не е посочено за вреди в следствие на сеч във всички имоти ли става
въпрос или в някои от тях. От друга страна посочва, че ако размерът на вредите
се определя на база направените експертни заключения, то счита, че от
последните не би могло да се определи такъв, тъй като същите са необосновани и
почиват на предположения. С тези аргументи, подробно развити от процесуалния му
представител в представени по делото отговор на искова молба и писмени бележки,
ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Представителят на
ВТОП дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на исковете и
моли същите да бъдат отхвърлени. Посочва, че по делото не е установен нито един от елементите
на фактическия състав за отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като
доказателства в този смисъл не са представени.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори, а и се
установява от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 030/21.10.2020
г. /л. 20-л. 23 от делото/, че ищците С.Д.К., Т.Г.Д., И.Б.К. и К.И.К. са
наследници на К.Д.Ц. (известен и като К.Д.К., видно от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена –л.19 от делото), починал на 25.05.1975 г.
С Решение № 127О от
14.07.2000 г. и Решение №320О от 31.07.2001 г. на Общинска служба по Земеделие
гр. Велико Търново, на основание чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, на наследниците на К.Д.К.,
бивш жител *** е възстановено правото на собственост върху отнети гори и земи
от горския фонд в землището на с. Вонеща вода, общ. Велико Търново, а именно:
имот № 304004 с площ 20 дка; имот 304007 с площ 9.900 дка; имот 304010 с площ 2
дка; имот 304011 с площ 8.247 дка и имот
306015 с площ 1.453 дка.
С пълномощно /л. 133
и л. 134 от делото /К.Д.К. с ЕГН **********, като наследник на гори в имот
№304004 с площ 20 дка; имот 304007 с площ 9.900 дка; имот 304010 с площ 2 дка;
имот 304011 с площ 8.247 дка и имот
306015 с площ 1.453 дка, е упълномощил И.И.И. да го представлява и подписва
пред органите на: Общинска служба „Земеделие и гори“ във връзка с издаване и
получаване на скици и решения за посочените имоти; пред частни инженер лесовъди
за сключване на договори във връзка с възлагане за изработка и одобрение на
горскостопански програми, издаване на позволителни за сеч, освидетелстване на
сечищата; да получава позволителни за сеч за имотите; да извършва сеч в
имотите, съгласно параметрите на издадените позволителни; да стопанисва и се
разпорежда с добитата дървесина при условия, каквито договори, както и с
експедиция на дървесината.
Във връзка с така
делегираните му правомощия, И.И.И., като управител на „Супер Атак ВТ“ ЕООД е
сключил договор №748/06.08.2015 г. с „Форест и Ко“ ЕООД, представлявано от
управителя Р.П.С. /л. 150-л. 153 от делото/, по силата на който е възложил на
последния и му е делегирал права относно издаването и актуализирането на
документи, скици, решения и др. на ОСЗГ, РИОСВ, РДГ, кметове и кметски
наместници; управлението, изготвянето на горскостопански програми,
стопанисването и контрола върху ползването на дървесина в процесните имоти.
Със заявление,
заведено с вх. № 1115/02.10.2015 г. в РДГ – Велико Търново /л. 107 от делото/,
от „Форест и Ко“ ЕООД е внесена за утвърждаване Горскостопанска програма за имоти
с кадастрални номера № 304004; № 304007; № 304010; № 304011 и № 306015 в
землището на с. Вонеща вода, общ. В. Търново, изготвена от инж. Н.С.Е. –лесовъд
на частна практика.
По повод така
депозираната горскостопанска програма, на 16.10.2015г. от инж. С.Д. – главен
експерт в РДГ – Велико Търново е извършена проверка по документи и на терен, резултатите,
от която са обективирани в доклад за извършена проверка /л. 106 от делото/.
Според констатациите в същия, имотите не попадат в защитени или специални
горски териториии по смисъла на ЗГ; горскостопанската програма съдържа
изискващите от нормативната уредба актуални документи и приложения и в
таксационните описания правилно са проектирани горскостопанските дейности, в
т.ч. предвидените сечи. Предвид тези констатации е дадено предложение да се
издаде заповед за утвърждаване на горскостопанската програма.
Със Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015
г. на директора на РДГ – Велико Търново, издадена на основание чл. 13, ал. 8,
т. 2 от Закона за горите, горскостопанската програма за процесните имоти е
утвърдена. Посочената заповед не е оспорена по съдебен ред (вкл. от ищците по
настоящето дело, въпреки че най–късно с предявяване на исковете пред ВТРС им е
била известна) и е влязла в сила.
На основание така одобрената
горскостопанска програма, от инж. Н.Е. – лесовъд на частна практика, на Р. Г. –
лесовъд на частна практика, като представител на „Супер Атак ВТ“ ЕООД, са
издадени позволителни за сеч, както следва: за имот кад. № 304007 –
позволително за сеч № 0271885 от 30.10.2015 г.; за имот кад. № 304011 –
позволително за сеч № 0271082 от 24.10.2015 г.; за имот кад. № 304010 –
позволително за сеч № 0271081 от 24.10.2015 г.; за имот кад. № 304004 –
позволително за сеч № 0272980 от 09.11.2015 г. и за имот кад. № 306015 –
позволително за сеч №0271884 от 30.10.2015 г. /л. 58 – л. 68 от делото/.
След установяване
наличието на сеч в наследствените им имоти, от настоящите ищци е подадена жалба
до РУ – Велико Търново, по повод на която е образувано ДП № ЗМ149/2016 г. по
описа на управлението. В хода на същото е извършен оглед на местопроизшествие,
за което е изготвен протокол от 08.08.2019 г. /л. 71-л. 78/ и е изискана
информация от РДГ – Велико Търново, която е представена на разследващите органи
с писмо изх. № 4939/06.10.2017 г. /л. 68-л. 70/.
В следствие на това,
лицата са предявили пред ВТРС иск срещу ответника с цена на иска 1 250
лева общо, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди. ВТРС от
своя страна е намерил, че доколкото се претендира, че вредите са настъпили от
действия на директора на РДГ – Велико Търново, който незаконосъобразно издал Заповед
№ 1033-ПУ/21.10.2015 г., с която е утвърдена горскостопанската програма за
имоти, собственост на наследниците на К.Д.К. и която заповед се претендира, че
е незаконосъобразна, като издадена при липса на всички законоустановени
предпоставки, то правната квалификация на иска, с който е сезиран е чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, поради което компетентен да се произнесе по него е Административен
съд – Велико Търново. С оглед на това с Определение № 773/26.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 2934/2020г., съдът е прекратил производството пред него
и е изпратил исковата молба по подсъдност на настоящия съд. Посоченото
определение е обжалвано пред ВТОС и потвърдено от последния с Определение № 574/11.06.2021
г. по в.ч.гр.д. № 420/2021 г. като правилно и законосъобразно. В резултат на
това е образувано настоящото производство. В рамките на това
дело като доказателство е вложено гр. д. № 20204110102934/2020 г. по описа на
РС Велико Търново, както и писмени доказателства, представени от страните.
В хода на съдебното
дирене са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Я.Б.Т..
Същата посочва, че има имот в с. Вонеща вода, който се намира в непосредствена
близост до имота на С.К. и от който се вижда гората. През м.12.2015 г. отишла
заедно със съпруга си да нагледат имота и техен съсед, живеещ в района, им
казал, че гората се сече, като ги помолил да предадат на С.. Тогава излезли и
видели, че гората е изсечена, като на място не са ходили да проверяват. В този
момент сеч не се е извършвала. Не помни дали е имало дървета на място на
сечището. Посочва, че като се върнали казали на С., че гората е изсечена, като
незнае дали С. или негови роднини са секли.
По искане на ищците
е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след запознаване с изготвената горскостопанска
програма от инж. Н.Е., както и с всички приложени по делото документи е
посочило, че горскостопанската програма е
изготвена за 5 броя имоти с номера: №304004; 304007; 304010; 304011 и 306015, с обща площ 41,592 дка. Предвидените количества
за сеч по имоти и дървесни видове са следните: за имот №304004 предвиденото за
сеч без клони е: 23 м³-кгбр, 31 м³-бк, 13 м³-здб и 5 м³-гбр,
а предвиденото за сеч с клони - 26 м³-кгбр, 35 м³-бк, 15 м³-здб
и 6 м³-гбр; за имот №304007 - предвиденото за сеч без клони е: 11 м³-здб,
2 м³-бк, 2 м³-кгбр,31 м³-ак и 5 м³-бб, а с клони - 12
м³-здб, 2 м³-бк, 2 м³-кгбр,34 м³-ак и 5 м³-бб; за имот
№304010 предвиденото за сеч без клони е: 2 м³-здб и с клони - 22
м³-здб; за имот №304011 предвиденото за сеч без клони е: 10 м³-здб и
1 м³-гбр, а предвиденото за сеч с клони - 10 м³-здб и 1 м³-гбр; за
имот №306015 предвиденото за сеч без клони е: 18 м³-чб и 4 м³-бб, а
предвиденото за сеч с клони - 20 м³-чб и 4 м³-бб, или общото
количество предвидена за сеч дървесина е 158 м³ без клони и 174 м³ с
клони от различните дървесни видове. След преглед на документите, приложени по
делото и след направена справка в сървъра на ИАГ, вещото лице е установило, че
за процесните имоти са издадени позволителни за сеч: за имот №304004 – позволително за сеч
№0272980/24.10.2015г., предвиждащо за сеч 8 м³ бук, 3 м³ габър, 15
м³здб и 15 м³ кгбр; за имот №304007 – позволително за сеч №0271885/30.10.2015г.,
предвиждащо за сеч 34 м³ акация, 5 м³ бб, 2 м³ др.шир.,
11м³ здб, 2м³ кгбр и 2м³ цер; за имот №304010 – позволително за
сеч №0271081 от 27.10.2015г. предвиждащо за сеч 3 м³здб; имот №304011 – позволително за сеч №0271082
от 24.10.2015г., предвиждащо за сеч 2 м³ бб, 3 м³ гбр и 7 м³ здб;
за имот №306015 – позволително за сеч №0271884 от 30.10.2015г., предвиждащо за
сеч 1 м³ бб-ЕСД, 6 м³ чб-ЕСД, 2 м³ бб-ССД, 10 м³ чб-ССД, 2 м³
бб-дърва и 6 м³ чб-дърва. Всички позволителни за сеч са издадени от инж. Н.Е.
на Р. Г. – собственик на „Супер Атак ВТ“ ЕООД, който е извършил сечта в
процесните имоти в периода на действие на позволителните за сеч – от
27.10.2015г. до 31.12.2015г. Вещото лице е посочило, че съгласно отразеното в
Протоколите за освидетелстване на сечищата, действително отсечената дървесина
е: за имот №304004 – 0 м³ бук, 3 м³ габър, 15 м³здб и 8 м³
кгбр; за имот №304007 –34 м³ акация, 5 м³ бб, 0 м³ др.шир., 10м³
здб, 2м³ кгбр и 2м³ цер; за имот №304010 – 4,4 м³здб; за имот
№304011 – 2 м³ бб, 3 м³ гбр и 6м³ здб; за имот №306015 – 0
м³ бб-ЕСД, 0 м³ чб-ЕСД, 0 м³ бб-ССД, 0 м³ чб-ССД, 0 м³
бб-дърва и 0 м³ чб-дърва. Отбелязало е, че пазарната цена на дървесината
за 2015 г. е в размер на 45,01 лв., като тази цена е определена на база достигнатите
цени за продажба на дървесина в сечище на територията на ДГС Болярка, водена от
началото на 2016г. На база така установената пазарна цена и вземайки предвид
количеството добита дървесина за всеки имот, вещото лице е изчислило цената на
добитата дървесина по имоти – за имот № 304004 – 1 170,26 лева; за имот № 304007
– 2 385,53 лева, за имот № 304010 – 198,04 лева, за имот № 306011 – 495,11
лева и за имот № 306015 – 0,00 лева, или общата стойност на отсечената
дървесина от всички имоти е определена в размер на 4 248,94 лв. Разпитано
в съдебно заседание вещото лице уточни, че установената от него цена за кубик
дървесина е на дървесината на сечището, т.е. преди да бъде отсечена, като
същата е определена на база статистически данни за продажните цени на дървесина на територията на цялото горско
стопанство. Уточни също, че данните за действително отсечената дървесина са
взети от протоколите за освидетелстване от сайта на Изпълнителна агенция по
горите, където се води статистика, като не е вземал предвид данните от
протокола за оглед на местопроизшествие, тъй като счита, че данните, които се
съдържат в него нямат връзка, защото се касае за незаконна сеч, която дори не е
от този период. Предвид това изявление на вещото лице и предвид направеното от
страна на процесуалния представител на ищците искане, е назначена допълнителна
СТЕ вещото лице по която въз основа на огледа за освидетелстване на
местопроизшествието от 2019 г., да посочи каква по вид и количество дървесина е
изсечена и добита общо и по вид поотделно; каква е нейната стойност-общо и за
всеки вид; каква е нейната стойност и ако е възможно да посочи - кой и кога е
извършил тази сеч.
В резултат на това, е представена допълнителна съдебно-техническа
експертиза, в която вещото лице е посочило, че поради голямото количество
издънки от пъните на отсечените дървета не може да се установи точно
количеството на дървесината, с оглед на което не може да се установи и нейната
стойност. Посочва, че сечта е водена само в имотите, за които са издавани
позволителните за сеч, като с оглед на пъните на отсечените дървета и
височината на пънните издънки сечта е извършена по едно и също време.
Във връзка с
изслушаното и прието заключение по СТЕ, с писмена молба /л. 254 от делото/ от процесуалния
представител на ищците е направено искане за изменение на размера на предявения
иск, като е поискано същият да се счита за предявен за сумата от 2 478,55
лв., която сума съответства на техните дялове, вместо първоначално заявения
размер от 1 250 лв., ведно с лихвите от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
С Определение от 28.09.2022г.,
постановено в открито съдебно заседание по настоящото дело, е допуснато
изменение на първоначално предявения иск за присъждане на имуществени вреди.
Предвид това, същият се счита предявен общо за сумата от 2 478,55 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящото производство са субективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени имуществени вреди на стойност общо 2 478,55 лв. (след
увеличение на иска), разпределени между ищците съразмерно на наследствените им
квоти, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, изразяващи се в приемане и утвърждаване
на горскостопанска програма със Заповед №1033-ПУ/21.10.2015г. на директора на
РДГ – Велико Търново без наличието на нотариално заверено съгласие по реда на
чл.111, ал.8 от Закона за горите от поне от половината от съсобствениците на
имота, както и неспиране на извършваната незаконната сеч чрез предприемане на
действия за обезсилване на позволителните за сеч, издадени въз основа на тази
програма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на Глава единадесета от АПК. Нормата на чл. 205, ал.1 от АПК регламентира,
че искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни
процесуални предпоставки за възникването на правото на иск.
Съдът намира, че
доколкото твърденията са за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на Регионална дирекция по горите – Велико Търново и по
конкретно на директора на същата, пасивно легитимиран по исковете с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е именно Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, към Изпълнителна агенция
по горите, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите. Поради това исковете са
насочени срещу надлежен ответник и са процесуално допустими за разглеждане в
настоящото производство. Разгледани по същество са неоснователни по следните
съображения:
В случая се
претендира обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия и съобразно
законодателното решение в чл. 204, ал. 4 от АПК липсва, като условие за
допустимост на иска да има предварително произнасяне с влязъл в сила
административен акт или съдебно решение, че тези действия или бездействия са
незаконосъобразни. Това се установява от административния съд, който е сезиран
с иска за обезщетението.
Основателността на
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна,
безвиновна. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи
от фактическия състав на предявения иск, а на съда - да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав на предявения иск обуславя
неговата неоснователност.
Съдът счита, че в
процесния случай не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ответника. Не са налице незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника, в резултат на които ищците да са претърпяли
имуществени вреди, които претендират в настоящото производство.
В случая твърдените
незаконосъобразни действия и бездействия на директора на РДГ
– Велико Търново се изразяват в приемане и утвърждаване на горскостопанска
програма със Заповед №1033-ПУ/21.10.2015 г. без към нея да е приложено
нотариално заверено съгласие по реда на чл.111, ал.8 от Закона за горите от
поне от половината от съсобствениците на имота, както и в неспиране на
извършваната незаконната сеч чрез предприемане на действия за обезсилване на
позволителните за сеч, издадени въз основа на тази програма. Приемането и утвърждаването
на горскостопанска програма (със или без наличието на нотариално заверено
съгласие по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите от поне от половината от
съсобствениците на имота) обаче не съставлява незаконосъобразно фактическо
действие, от което да се претендират вреди по ЗОДОВ. Касае се до процесуални
действия, довели до издаване на един административен акт. Съгласно
дефинирането, дадено с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК волеизявление,
действие или бездействие на административен орган, когато е част от
производство по издаване на административен акт не е индивидуален
административен акт. Съгласно изричната изключваща разпоредба на чл. 64 от АПК
административнопроизводствените действия на административния орган по издаване
на административен акт не подлежат на самостоятелно обжалване. Проверката на
внесената със заявление от 02.10.2015 г. /л.107 от делото/ горскостопанска
програма по чл. 13, ал. 3 от ЗГ представлява именно такова действие, което е
елемент от процедурата, която приключва с издаването на съответния административен
акт – заповед за утвърждаване или отказ за утвърждаване, който акт може да се
атакува по реда на обжалване на административните актове. В случая тази процедура
е приключила със Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г., с която е утвърдена постъпилата
със заявление вх.№1115/02.10.201 5г. горскостопанска програма. Тази заповед
обаче не е била обжалвана от ищците, което обстоятелство изрично е отбелязано и
от процесуалния им представител в молба от 18.10.2021 г. – л. 166 от делото/ и
е влязла в сила. В този смисъл не може да се обоснове допустимост и на
евентуална претенция за обезщетяване на вреди от същата като незаконосъобразен
административен акт, защото не е налице предварителната й отмяна като
недействителна. Именно въз основа на нея, като стабилен акт, впоследствие са
издадени и процесните позволителните за сеч, съответно за имот кад. № 304007 –
позволително за сеч № 0271885 от 30.10.2015 г.; за имот кад. № 304011 –
позволително за сеч №0271082 от 24.10.2015г.; за имот кад. №304010 –
позволително за сеч №0271081 от 24.10.2015 г.; за имот кад. №304004 –
позволително за сеч №0272980 от 09.11.2015г. и за имот кад. №306015 –
позволително за сеч №0271884 от 30.10.2015г. Липсват данни тези позволителни да
са били обжалвани, с оглед на което е последвало и тяхното изпълнение. Това
изпълнение обаче също не представлява лишено от правно основание, фактическо
действие, доколкото представлява изпълнени е навлезли в сила следващи
административни актове. От така изложеното следва изводът, че и осъществената в
имотите на ищците сеч не е в резултат на утвърдената със заповедта на директора
на РДГ – Велико Търново горскостопанската програма, а е резултат от
изпълнението на издадените въз основа на нея позволителни за сеч, които,
предвид необжалването им в предвидените за това срокове, са стабилни
административни актове.
Нещо повече, видно
от приложените по делото позволителни за сеч /л. 58 – л. 67 от делото/ е, че
като издател на същите е посочен инж. Н.Е., който обаче не е служител на РДГ –
Велико Търново, а е лесовъд на частна практика. От същото лице са издадени и
Протоколите за освидетелстване на сечище, които съдържат данни за провеждане на
сечите по издадените позволителни за сеч, включително и за размерите на
действително отсечената дървесина. Лицето, на което са издадени горепосочените
позволителни за сеч и в патримониума на което са съставени Протоколите за
освидетелстване на сечище – Р. Г., също не е служител на РДГ – Велико Търново.
От изложеното следва, че сечта в имотите на ищците е извършена въз основа на
документи, които изобщо не са издадени от служители на ответника, и сечта е
осъществена от лице, което също не е служител на ответника. Липсват и твърдения
от страна на ищците, че тези лица имат качеството на длъжностни такива,
извършващи административна дейност чрез сечта. Обстоятелството, че в
позволителните за сеч е посочено, че са издадени въз основа на одобрената със
Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015г. на директора на РДГ – Велико
Търново горскостопанска програма, не води до друг и различен извод. В случая, както се
посочи и по-горе, сечта е извършена не въз основа на предвижданията на
програмата, а въз основа на издадените позволителни за сеч, поради което
контролът и вземането на мерки за предотвратяване и спиране на евентуални
незаконни действия по извършването на добива на дървесина не е в правомощията
на орган или длъжностно лице на ответника по исковете, а е възложен на лицето,
на което са издадени позволителните за сеч, в какъвто смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 108, ал. 3 от ЗГ.
По аналогични
аргументи не може да се възприеме и възражението на ищците, че неоттеглянето на
позволителните за сеч е противоправното фактическо бездействие. Евентуалното
обезсилване на тези позволителни е също административно производство (такова по
чл. 57 и 58 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите), което следва да се
инициира и да приключи с административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Липсата на такова производство само по себе си не представлява фактическо
бездействие, а доколкото ищците не са инициирали производство в този смисъл
липсва възможност да се формира дори и мълчалив отказ по подобно искане (друг е
въпросът дали то би било дори допустимо, най-малкото поради сроковете за това).
Спирането на сечта от своя страна също не представлява действие (и съответно
липсата на такова – бездействие), а ПАМ, която се прилага също с индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 60, ал. 5 от
същата Наредба).
С оглед изложеното, съдът
счита, че не е налице първият елемент от фактическия състав за възникване
отговорността на ответника – незаконосъобразни действия и бездействия (а и
предварително отменени като незаконосъобразни административни актове), което води
до извод за неоснователност на предявените искове.
За пълнота следва да
се отбележи, че не се установиха и твърдените от ищците като причинени
имуществени вреди. За установяване на същите по делото бяха допуснати основна и
допълнителна съдебно-технически експертизи. От заключението по основната СТЕ се
установи цената на добитата дървесина
от всички имоти, чиято обща стойност според експертизата възлиза на
4 248,94 лв. Тази стойност вещото лице е определило вземайки предвид установената
от него пазарна цена на дървесината към периода, в който е проведена сечта, и данните
за количеството добита дървесина за всеки имот от Протоколите за освидетелстване на сечище. Взетата при
определянето на стойността на добитата дървесина пазарна цена обаче, както
изрично посочи в съдебно заседание вещото лице, е определена на база
статистически данни за продажните цени на дървесина, базирана на обобщени данни
за продажбите за шестмесечен период по това време на територията на цялото
горско стопанство, а не на действително реализирани продажби между независими
търговци. Поради тази причина изчисленията на вещото лице относно
стойността на отсечената дървесина от имотите на ищците са хипотетични. Въз основа на тези хипотетични изчисления, от ищците е
определен и размерът на щетата – в размер на 2 478,55 лв., съответстваща
на техните дялове. Този начин на определяне на щета и пазарна стойност обаче не
води до обоснован извод за доказване на вреди. Твърдените вреди не могат да
бъдат приети за установени въз основа на предполагаеми стойности на щета и
пазарна цена на отсечената дървесина.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, поради което исковата претенция
на С.Д.К., Т.Г.Д., И.Б.К. и К.И.К. се явява неоснователна и исковете следва да
бъдат отхвърлени със съответните последици от това.
Предвид изхода от
спора и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в размер на 200,00
лв., съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 1 от ЗОДОВ от С.Д.К. ***; Т.Г.Д.
***; И.Б.К. *** и К.И.К. *** против Регионална дирекция по горите – Велико
Търново с цена на исковете общо 2 478,55 лв., разпределени между тях съразмерно
на наследствените им квоти, представляващи претендирано обезщетение за
причинени имуществени вреди на лицата, произтичащи от незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** ***; Т.Г.Д., ЕГН **********
***; И.Б.К., ЕГН ********** *** и К.И.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново разноски за настоящото производство в
размер на 200,00 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: