№ 4218
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110102878 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 13982/16.01.2024 г. на Г. К. Г., ЕГН **********,
гр. СЗ, ул. Освобождение № 1, ет. 8, ап.32, чрез адв. Й. Л.-П., със съдебен адрес: гр. София,
бул. В № 1А, партер, офис 16, против „НМУ“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Г. С. Р № 99, ап. 12, представлявано от ИБГ, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Г. С. Р № 99, ет. 12, кантора 15, чрез адвокат Д. П. Г., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от за сумата в
размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, причинени от публикация на електронния новинарски сайт на ответника на
29.07.2023 г. в 15.24 минути, ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта
на 29.07.2023 г., до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2023 г. в 15.24 минути на електронния
новинарски сайт на ответника https://lupa.bg/ е публикувана статия със заглавие: „В профила
на садиста, нарязал приятелката си с макетно ножче: Един ден ще си купя танк и ще
посетя няколко адреса..,”. Сочи, че статията била разгледана и отворена от 5754 лица към
датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че в процесната статия се съдържат
редица неверни факти и твърдения, изопачена била обективната истина и не била отразена
реално цялостната ситуация. Използваният в електронната публикация език бил враждебен
и арогантен, не отговарял на добрите журналистически практики, тъй като бил наситен с
обидни, клеветнически и ругателни изразни средства, засягащи авторитета на ищеца и
имащи за цел единствено да накърнят честта и доброто му име.
Ищецът твърди, че се е запознал с процесната статия, изхождаща от сайта на
ответника в деня на публикуването й. Твърди, че статията била със следното съдържание: „В
мрежите се разпространиха кадри от фейсбук профила на Г. Николаев Г., нарязал
приятелката си с макетно ножче и след това обръснал главата й. Нарязани са ръцете,
краката и гърдите на 18-годишната, а носът й е бил счупен.
Припомняме, че 26-годишният мъж е задържан, а след 72 часа - пуснат. С решение
на съда 400-те прорезни рани и шева на младото момиче са определени като "лека телесна
1
повереда".
Интересни са последните постове на насилника, чийто профил все още фигурира в
социалната мрежа.
В него той споделя картинки, на които пише: "Един ден ще си купя танк и ще
посетя няколко адреса. Ей така... да им се похваля.", а на друга: "Търпението е прекрасно
качество, но животът е твърде кратък, за да търпите прекалено дълго."
От профила му става ясно, че е фен на бойните изкуства и щангите, като дори е
работил в зала за сумо и джудо.
През изминалата година Николаев дори е споделил клип на бойци от Чечня.”
Ищецът твърди, че процесната статия може да бъде открита на сайта на ответника
при проследяването на следния линк: https://lupa.bg/news/v-profila-na-sadista-narvazal-
priyatelkata-si-s-maketao-nozhche-edm-den-shte-si-kupya-tank-i-shte-posetYa-nyakolko- adresa
248270news.htmi.
От самото съдържание на информацията, публикувана като водеща новина на сайта
https://lupa.bg/, било видно, че ищецът е представен в изключително негативна и
отрицателна светлина - личността му е определена като „садист”, (видно от заглавието на
самата статия), „насилник”, а в съдържанието на самата статията е посочено, че “Г.
Николаев Г. нарязал приятелката си с макетно ножче и след това обръснал главата й.
Нарязани са ръцете, краката и гърдите на 18-годишната, а носът й е бил счупен.
Припомняме, че 26-годишният мъж е задържан, а след 72 часа - пуснат.“. Макар и
кратка по своето съдържание, статията, според ищеца, е богата на нападки и квалификации,
които по своето значение и етимология и в цялостния контекст на написаното, преследвайки
журналистическа сензация, поругаващи законово защитените права на ищеца, а именно -
доброто му име, достойнството, авторитета, самоуважението му, както и репутацията, която
Г. Г. е изградил сред останалите членове на обществото и в своето приятелско обкръжение.
Ищецът твърди, че от изложените неверни факти и оценъчни твърдения се е
почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза
от дома си, както и за живота си поради непрекъснати и нестихващи нападки в социалните
медии (фейсбук, инстаграм и др.) и по телефона от различни лица - познати и непознати,
които са го заплашвали със саморазправа и с причиняване на телесни повреди, и дори
убийство, за което съответно бил сезирал компетентните органи, поради сериозния страх за
живота си. Поради нестихващи, включително и към настоящия момент заплахи за живота
му, както и за физическа саморазправа, ищецът посетил клиничен психолог. Съгласно
заключението на психолога Виолета Златанова ищецът възприел отправените към него
заплахи за реални такива и възможни да бъдат осъществени, изпитал е осезаемо чувство за
опасност и страх. Вследствие на това, неговото вътрешно психическо състояние се е
трансформирало и ищецът се е превърнал в лабилен, емоционално неустойчив,
дезадаптивен, страхово напрегнат, тревожен индивид, имащ проблеми със съня. Освен това,
вследствие на преживяното напрежение, ищецът изпитвал и поддържал постоянни
оплаквания от главоболие, имал понижено настроение, понижено самочувствие и
самооценка, изпитвал чувство за несигурност и застрашеност. Системно и непроизволно си
припомнял заплахите, отправяни към него. След случая имал повишена сензитивност и
раздразнителност, както и в следствие на преживените психотравмиращи събития изпитвал
страх от загуба на работата, си, притеснение, че може да бъде уволнен заради подобни
постъпки, които му се приписват за извършени, както и че може да започне наказателно
преследване срещу него. Постоянно чувал шушукане на работното си място по повод
случилото се. Всичко това довело до отдръпване на голяма част от колегите от колектива от
него и до странене на последните от ищеца. Това допълнително утежнявало вътрешния му
мир и рефлектирало върху неговата работа, самочувствие и влошавало нормалната до преди
случилото се работна атмосфера, превръщайки я в неблагоприятна и напрегната работна
среда за ищеца. Всичко това допълнително депресирало и влияело негативно върху
самооценката, авторитета и репутацията на ищеца.
2
Процесните позорни и скандални квалификации, неверни и непроверени твърдения,
приписващи на ищеца извършването на едно тежко престъпление, придобило изключителна
медийна популярност, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни усещания, както за
ищеца, така и за цялото му семейството. Отразили се особено негативно върху социалните
му контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало изцяло от него, както и са
дали извънредно негативен аспект върху връзката с неговата годеница, която е поискала
разваляне на годежа си с ищеца. С така направените публикации е нарушено доброто име на
ищеца, опозорено било семейството му. Ищецът се е почувствал дълбоко унизен и посрамен.
Претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в обиди, болка, страдание,
компрометиране пред обществото, безпричинен срам и нежелание да се среща с хора, в това
число и с приятели и съседи, а злепоставянето му пред толкова многобройна читателска
аудитория, а именно 5754 лица, е рефлектирало неблагоприятно върху неговата душевност и
вътрешния му емоционален свят. Процесните обидни думи и клеветнически деяния по
никакъв начин не съответствали и не отговаряли на възпитанието, образованието и
авторитета на ищеца и по никакъв начин не кореспондирали на действителната ситуация.
Посредством така използваните изразни средства, ищецът бил представен пред общността
като жесток, извратен, елементарен, вулгарен рецидивист, безпощаден садист, човек, който е
осъждан за тежки престъпления и който не зачита ничий авторитет, садистичен, безпощаден,
безмилостен и нечовечен. Квалификациите били употребени с пряк умисъл и цел личността
на ищеца да бъде унизена, опозорена и омерзена.
Ищецът счита, че използвайки горните изразни средства авторът на статията е
изложил дълбоко унизителни за честта и крайно несъответни на достойнството му
твърдения, а издателят не е упражнил надзорните си функции и е позволил последните да
бъдат издадени и да достигнат до многолюдна аудитория. В действителност, мнението не
подлежи на оценка за истинност, но свободата да се изразява такова е ограничена от това да
не бъдат засягани противоправно правата и интересите на индивида, на което кореспондира
и съответното задължението за служителите на ответната медия и за самия издател да не
изразява мнението по един обиден и уронващ авторитети начин.
Според ищеца, наличието на деяние в конкретния случай се доказва по един
безспорен начин от представените към исковата молба доказателства - от приложеното
извлечение от процесната статия - разпечатка от сайта на ответника и нотариално заверени
протокол на самата статия, ведно с коментарите на читателите към него. Сочи също, че
заглавието на статията, публикувана от ответника, както и съдържанието, е изцяло авторско
и в него също се съдържат посочените в исковата молба обидни и клеветнически твърдения.
Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишлено унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета
(съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму). Самото заглавие на статията било провокативно,
целяло да заостри вниманието на читателите, като ги насочи именно към деяние, което само
по себе си представлява тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Ищецът се
позовава на практиката на ЕСПЧ относно задълженията и отговорностите на журналистите
при осъществяване на професионалната им дейност, а именно: освен да поднасят вярна и
прецизна информация, те са длъжни да проявяват голяма бдителност и усърдие при
проверка на точността на информацията, която изнасят в медийното пространство, особено
когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен правен субект.
Ищецът твърди, че в настоящия случай е напълно ясно и предвидимо, че
публикуваният материал с подобно заглавие не само има опасност, но неизбежно ще засегне
с висок интензитет личността на ищеца и мнението на обществото за него. Счита, че авторът
на статията е имал възможност както да провери достоверността на изнесената информация,
касаеща авторството и извършителя на деянието, така и без особени усилия да подбере
различни думи и реплики, с които да избегне засягане личността на ищеца, но не е сторил
това в опитите си да предаде по-гръмко и предизвикателно заглавие и съдържание с цел да
събуди интереса на обществото. Счита, че не са спазени добрите журналистически практики
3
и съответно следва да се ангажира отговорността на медията.
Ясно и недвусмислено е, според ищеца, че описаното в материала, ще доведе до
негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции
у читателите към една личност и ще накърни репутацията й. Сочи, че авторът към момента
на създаване и публикуване на статията не е бил наясно с действителния извършител на
деянието, а именно - не е бил категорично сигурен в това дали ищецът или друго лице е
нанесъл телесните увреждания на Д Михайлова и е обръснал косата й, но въпреки това не е
проверил обстойно източниците си на информация и с цел да привлече по-голям брой
читатели, съответно, за да въздейства материалът по-силно на аудиторията, е изопачил по
недопустим начин фактите, като е злепоставил ищеца пред огромната си аудитория (5754
души, които са видели и прочели статията) и по този начин е изградил репутацията на ищеца
като на извършител на едно изключително тежко, вулгарно и безцеремонно реализирано
престъпление. Подобно поведение е било причина в обществото да изрази негативно
отношение към ищеца и като резултат е била накърнена репутацията му. Самото твърдение
станало и причина за емоционални страдания, изразяващи се в притеснения и чувство за
заплаха за живота му, както и за имуществото и телесната му неприкосновеност. Моли съда
да уважи исковата молба, да осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на процесната публикация и да му присъди
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал такъв. Счита
предявения иск за недопустим, като сочи, че дали дадени действия са клеветнически, т.е.
дали е осъществен състава на престъплението но чл. 147 от НК е въпрос, който не е от
компетентността на гражданските съдилища, а следва да бъде разрешен в наказателно
производство. Оспорва иска и като неоснователен. Твърди, че процесната статия,
публикувана в сайта на lupa.bg на 29.07.2023 г. не се отнася за ищеца Г. К. Г., а касае друго
лице (лицето с повдигнато обвинение за извършване на престъпление спрямо Д Михайлова
от СЗ). Твърди, че снимката, която е публикувана в процесната статия не е на ищеца, а на
лицето, спрямо което е било повдигнато обвинението за престъпление и в нея е посочено
името Г. Николаев Г., което не е името на ищеца - Г. К. Г.. Счита за неверни и неоснователни
посочените в исковата молба твърдения, че статията съдържа враждебен и арогантен език,
наситен с обидни и клеветнически средства, които засягат авторитета на ищеца и имат за
единствена цел да накърнят честта и достойнството му. Ответникът счита, че процесната
статия не нарушава правата и законните интереси на ищеца по никакъв начин. Счита също
така за неясно защо и как ищецът прави твърдения, че се е почувствал засегнат и обиден от
процесната статия, доколкото същата по никакъв начин не е свързана с него или насочена
спрямо него.
Излага доводи, че процесната публикация отразява нашумялото в медийното
пространство събитие, а именно извършването на престъпление спрямо едно младо момиче
и то по унизяващ я начин и че подобно деяние няма как да остане извън обсега на медийния
интерес и да не предизвика съответната реакция на възмущение от страна на обществото.
Позовавайки се на практиката на ЕСПЧ, която разяснява ролята на журналистиката, която е
призвана да информира, ответникът излага становище, че процесната статия информира и е
отклик на отрицателното отношение на обществото към проявите на насилие. Твърди, че
процесната статия не е насочена към личността на ищеца. В нея намира израз отношението
на ответника към проявите на насилие и престъпление и в нея се осъжда постъпката на
извършителя на деянието спрямо Д Михайлова. Доколкото ищецът не носи името Г.
Николаев Г., публикуваната към статията снимка не е негова, а на друго лице, то
неоснователно е твърдението му за накърняване на неговата личност и
достойнство от процесната статия. Твърди, че ищецът не извършва дейност, която да е
повлияна негативно от изнесените в статията данни. Оспорва твърдението на ищеца, че
авторът към момента на публикуване на статията не е бил категорично сигурен дали
извършителят на описаното в нея деяние е ищецът или друго лице, изопачил е фактите, като
по този начин е злепоставил ищеца. Твърди, че процесната статия е насочена към
4
извършителят на деянието и съгласно данните в нея ищецът неоснователно се
идентифицира с него. В светлината на чл. 39 и 40 от Конституцията на Република България,
както и съгласно практиката на Съда на ЕС (Решението по дело Fessoz & Roire с/у Франция,
жалба № 29183/95 и Решението по дело Pedersen & Baadsgaard с/у Дания, жалба №
49017/99), журналистите следва да извършват проверка на информацията съобразно
журналистическите стандарти и добри практики. Те следва да предават информацията
добросъвестно, като извършват и собствена проверка на фактите, доколкото това е във
възможностите им, което в случая е сторено. Оспорва твърденията на ищеца, че написаното
в процесната статия накърнява доброто му име и му причинява болки и страдания, в степен
да ангажират отговорността на ответника.
Сочи, че преобладаващата част от представените от ищеца писмени доказателства са
публикации от други медии, а не на ответника, в някои от които като извършител на
престъплението е посочено лицето Г. Г., но ответникът не може да бъде ангажиран с
отговорност относно съдържание и разпространение на материали на други медии. Оспорва
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, причинени на ищеца от публикуваната
процесиите статии. Твърди, че процесната статя е премахната от електронния сайт на
ответника, като още на следващия ден - 30.07.2023 г. в 14,57 ч., на сайта на ответника
lupa.bg е публикувана статия по темата с престъплението срещу Д Михайлова, в която като
извършител на деянието е посочен 26-годишният Георги Николаев и е публикувана снимка
на Георги Николаев, която снимка е на същото лице от процесната статия от 29.07.2023 г.
Оспорва твърдението за настъпване на посочените в исковата молба неблагоприятни
последици за ищеца от публикуването на процесната статия, като се позовава на профила на
ищеца в Инстраграм, в който той продължавал да публикува свои снимки, свидетелстващи
за неговия живот и от които по никакъв начин не можело да се направи извод за настъпили
вредни последици за него. По подробно изложените твърдения в отговора, моли за
отхвърляне на исковете претенции. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установеното следното:
По делото са представени писмени документи, част от които касаят искането на
ищеца да бъде освободен от внасяне на такси и разноски по делото. Част от приложенията
към исковата молба съставляват извлечения от интернет пространството. Ответникът също е
представил извлечения от електронното пространство. Тъй като тези извлечения не са
констатирани по законовоустановения начин, съдът не ги обсъжда.
Представен е протокол Акт № 27648, том 9, общ рег. № 34/07.11.20204 г. на нотариус
Иван Дахтеров, с който е констатирано и заверено от нотариуса съдържание на интернет
адрес, посочен в протокола, а именно статия със заглавие „В профила на садиста, нарязал
приятелката си с макетно ножче: „един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса…“
Датата на публикацията е 29.07.2023 г. в 15.24 часа. В статията се изнасят сведения за
разпространени кадри от фейсбук профила на Г. Николаев Г., нарязал приятелката си с
макетно ножче и след това обръснал главата й. В завереното от нотариуса извлечение на
електронната статия на „ЛУПА.бг“ фигурира и снимка на лице от мъжки пол, с тъмна коса,
брада и мустаци, заело поза с кръстосани ръце, като на лявата ръка се разпознава надпис
„Свобода или смърт“.
По делото е изискано и представено заверено копие на жалба на Г. К. Г. от 31.07.2023
г., заведена под № 7933 от 2023 г. на РП – СЗ с приложенията към нея, които съставляват
извлечения от интернет пространството, заверени от деловодител на съответната
прокуратура, в това число и коментари във фейсбук група с името „Истината за СЗ“.
Приложенията не съставляват документ по смисъла на ГПК, тъй като не са снети по
законовоустановения начин.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели на ищеца,
водени от него, а именно св. Людмила Градинарова Димитрова, с която ищецът живее на
5
съпружески начала, и Стоян Стойчев Стоев, приятел на ищеца. Свидетелката Димитрова
познава ищеца, запознали се през май месец 2023 г. във фейсбук. Чела е процесната статия,
свързана с Г. и Д от медия „Лупа“. Свидетелката видяла статията, докато преглеждала
фейсбук и излязла снимката на ищеца. Според свидетелката в статията е било написано, че
ищецът е нарязал приятелката си Д и че имал танк и искал да посети няколко адреса.
Статията била изписана и с профила на човека, който е нарязал момичето с макетен нож. В
статията били изписани имената на ищеца и била публикувана профилната му снимка с
червена тениска, руса коса и очила. Тази снимка била извадена от профила на ищеца, както
и имената му. След това свидетелката проверила в Гугъл дали публикуваната информация е
истина и там видяла същата статия, на медия „Лупа“. Статията тогава била прегледана от
5000 души, а към момента на разпита на свидетелката същата сочи, че статията е прегледана
от 7300 души. Коментари не е виждала. Свидетелката обяснява разликата в имената на
ищеца с това, че баща му го е оставил на много малка възраст и ищецът не искал да има
общо с баща си и затова искал да си смени името си с името на бившия приятел на майка
му, а именно Николай. В СЗ обиждали ищеца, наричали го рецидивист, психопат, искали
той да лежи в затвора. Това го имало във фейсбука и на страници на групи в СЗ. В
процесната статия нямало коментари, но имало коментари под скриншот във фейсбук от
хората. Ищецът получавал съобщения и телефонни обаждания, имало заплахи, че щели да го
нарежат и щели да го убият. Свидетелката получавала обаждания от хора, които я питали
дали е добре. В тази връзка ищецът сигнализирал прокуратурата. Разпитвали са го. Трима
полицаи отишли в дома им, проверявали и претърсвали апартамента им. Търсели нещо, но
свидетелката не знае какво. След статията ищецът не говорел с майка си, защото тя му
казала, че той не е неин син и че тя не е отгледала престъпник. Ищецът работи в ТЕЦ
„Марица Изток“, свидетелката познава част от неговите колеги. Те спрели да комуникират с
него, за да нямат проблеми. Г. се обаждал на приятелите си, но те му затваряли телефона и
му пращали съобщения, че не искат да имат общо с него. Налагало се да обяснява на някои
хора, че не е направил това нещо, посочено в публикацията, а с други бил загубил връзка
окончателно. В работата го преместили да работи в друг цех. Изпитвал страх от случващото
се, бил нестабилен психически. В началото на връзката им бил борец и боксьор, хранел се
много. След случая с публикацията на процесната статия, ищецът спрял да яде, не искал да
излиза сам и не искал да ходи на магазина сам. Спрял да си гледа фейсбук-профила, не
пускал телевизията, заради постоянното обсъждане на случая. Отказвал да ходи сам до
магазина, ходел само придружен от свидетелката. Свидетелката съобщава за случай, когато
вечерта тръгнали до магазина и автомобил марка „БМВ“ със затъмнени прозорци спрял и
някой от колата извикал: „Ела да те накълцам, както ти накълца Д“. Това се случило по пътя
от дома им към магазина. Ищецът посещавал психиатър, който му изписал валериан и
валидол, които той приемал седмици наред. Около пет месеца бил неспокоен. Преди
публикацията ищецът бил много общителен, постоянно комуникирал постоянно с хора и
физически, и по камера, постоянно излизал със свидетелката. След случая, всички спрели да
комуникират с него. На 23.12.2023 г. ищецът трябвало да бъде на състезание по бокс, но
хората които организираха състезанието му казали, че не може да се яви на състезанието,
заради случая.
Свидетелката обяснява, че работи от вкъщи, а офисът й е в София. Преди около три
месеца трябвало ищецът да я закара до София, но понеже нямал кола, трябвало да вземат
такси. Шофьорът на таксито в София, който бил младо момче, попитал ищеца дали той е
момчето, което е нарязало Д от СЗ. Свидетелката знае обяснява, извършителят на деянието
срещу Д се казвал Георги. Не знае дали се познават с ищеца. Виждала е снимка, на която са
двамата заедно, но след случая. В процесната статия била публикувана снимката на Г., а не
на Георги. В деня на същата публикация била снимката на ищеца с червена тениска, руса
коса и неговите татуси. Когато се установило, че не е Г., а Георги, който е направил
престъплението, били сменени снимките с човека, който е направил престъплението.
Свидетелят Стоев е чел процесната статия, която е видял във фейсбук като споделена
страница от 29.07.2023 г. В нея била публикувана профилната снимка на ищеца и пишело, че
е нарязал 18-годишната си приятелка с макетно ножче, счупил й носа и я подстригал. Това
6
била снимка от фейсбук. Съдържанието на статията било променено в последствие. От
началото в статията били публикувани имената и снимката на ищеца, а след това на другото
момче. Свидетелят обяснява, че ищецът сменил имената си, заради баща си. Според
свидетеля обществото в СЗ се настроило негативно срещу ищеца, в различни групи на града
пишело, че ищецът бил психопат. От ищеца знае, че е получавал телефонни обаждания със
заплахи от скрит номер, както и че е сигнализирал прокуратурата за заплахите срещу него.
Под статията на „Лупа.бг.“ свидетелят не е видял заплахи. След статията много негови
приятели се отдръпнали от него, питали го как е могъл да извърши такова нещо. С някои от
хората възобновил контакт, с други не. В работата искал да се премести в друг отдел, защото
колегите му говорили негативно за него, но не е станало, защото имало негативизъм.
Първите седмици след случая той не контактувал с много хора и не излизал, затворил се в
себе си, като това продължило повече от месец. Свидетелят потвърждава сведенията на св.
Димитрова относно отмененото участие на ищеца в състезание, насрочено за края на месец
декември 2023 г. Свидетелят обяснява, че свързва статията с ищеца по профилната му
снимка, която била качена и имената му. Преди инцидента ищецът бил позитивен и
комуникативен човек. Свидетелят не променил отношението си към Г. след публикуването
на статията, но имало хора, които и към момента на разпита на свидетеля, които го
свързвали със случая. Г. познавал човека, който е обвинен в деянието, описано в процесната
статия, като имали снимки, на които са заедно. Свидетелят е категоричен, че ищецът не е
имал връзка с Д, но не знае дали я е познавал, не ги е виждал заедно двамата. Обяснява, че
не е мислил по въпроса, че след като ищецът не е имал връзка с Д, то статията е неистинска.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
На първо място следва да се обсъди възражението за недопустимост, направено от
ответника в отговора на исковата молба. Доводът на страната, че дали дадени действия са
клеветнически, т.е. дали е осъществен състав на престъплението но чл. 147 от НК, бил
въпрос, който не е от компетентността на гражданските съдилища, а следва да бъде
разрешен в наказателно производство, е неоснователен. Престъплението клевета е деяние,
което се преследва по почин на пострадалото лице, което преценява дали да сезира съда чрез
подаване на частна тъжба, а не по преценка на правоохранителните органи, тъй като
съставлява деяние от частен характер, а не от общ такъв. В случая ищецът не твърди, че
спрямо него е извършено престъплението клевета, а претендира осъществяване на
непозволено увреждане (деликт) от лице, на което ответникът е възложил осъществяването
на определена работа, което непозволено увреждане е извършено при и по повод
извършването на възложената му работа. Пострадалото от съответния деликт лице има
право да избира как да упражни законовите си права на защита от непозволеното увреждане
– дали чрез наказателно преследване на дееца в лично негово качество, или чрез търсене на
обезвреда по гражданскоправен път и то по реда на чл. 49 от ЗЗД от възложителя на
съответната работа на съответния деец. Член 300 от ГПК определя пределите, които
гражданският съд следва да съблюдава при наличие на присъда от наказателен съд, но не
изключва търсенето на отговорност по гражданскоправен ред. В противен случай би било
недопустимо и предявяване на граждански иск пред наказателния съд, когато пострадалото
лице търси обезщетяване на гражданскоправните последици от съответното деяние, което се
преследва по наказателен път, което безспорно, според приложимото национално и
международно право, както и съдебната практика, не е така.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна
функция, тъй като е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия
- настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или
по повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при
7
или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна
връзка между тях.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 от ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищеца. В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България е
прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват
чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на
изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в
ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с
прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за
масова информация, както и свързаното с нея право по чл.41, ал.1 от Конституцията,
касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава и да
разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в изречение второ
от тази норма изискване, също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на
другите граждани. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който
въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава
във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него. От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на
словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България, се
разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на гражданите.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да
ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни, когато се
твърди, че са клеветнически, или в случай на умишлено унижаване достойнството на дадено
лице посредством неприлично отнасяне с него, което се съотнася към обидата. Оценките
(мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни
факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника
само ако представляват обида (вж. Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на
ВКС, ІV ГО; Решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; Решение №
62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290
ГПК). Не е противоправно поведение при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка обществен въпрос, свързан с негово занятие (вж. Решение по гр. д. № 1438/2009 г. на
ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК), както и не може да се носи отговорност за верни
фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикация, при положение че авторът
е положил дължимата грижа преди публикуването на статия да провери достоверността им
(вж. Решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
Следва да се има предвид, че с оглед занятието си към момента на публикуване на
процесната интернет статия от ответника, ищецът не е публична личност, не упражнява
публична длъжност или такава на висок пост, поради което не е необходимо да има по-
висока търпимост за оценката на обществото и към завишени морални изисквания към него
поради позицията си.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е публикувал на 29.07.2023 г. в 15.24 минути на електронния си новинарски сайт
https://lupa.bg/ статия със заглавие: „В профила на садиста, нарязал приятелката си с
макетно ножче: Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса…“ и
съдържание, посочено в исковата молба, на основание чл. 146 от ГПК. По делото се
установява чрез събраните по делото доказателства, че при първоначалната публикация на
процесния материал е използвана информация, касаеща ищеца и която той е публикувал в
8
социалните медии (фейсбук) – негова снимка и имена, с които той се представя в
обществото по неформален начин, използвайки за бащино име, различно от името, което е
неговото действително бащино име. Причините за ползване на друго бащино име от ищеца
се установяват от събраните по делото гласни доказателства, които са безпротиворечиви и
взаимно се допълват и съдът ги кредитира напълно.
На следващо място, свидетелите, разпитани по делото, са установили връзката между
статията и ищеца именно чрез публикуваната в материала снимка и имената на ищеца, които
са идентични с тези във фейсбук профила, който самият той си е създал в тази социална
медия. Доводите на ответника, че статията не е била насочена към личността на ищеца, а
към извършителя на деянието срещу Д Михайлова, поради което не е ясно защо ищецът се
идентифицира с това лице, тъй като той не носи имената Г. Николаев Г., са неоснователни.
Самият ответник признава в отговора на исковата молба неизгодния за него факт, че
процесната статия е премахната от електронния му сайт lupa.bg, като още на следващия ден
- 30.07.2023 г. в 14,57 ч. е публикувана нова статия на сайта му по темата с престъплението
срещу Д Михайлова, в която като извършител на деянието е посочен 26-годишният Георги
Николаев. Ответникът не обяснява какви са причините да премахне процесната статия на
следващия ден след публикацията й и да я замени с нова такава, съдържаща имената като
извършител на деянието срещу Д Михайлова вместо Г. Николаев Г., с които имена ищецът е
разкрил свой профил във фейсбук, имената на лицето Георги Николаев. Признанието на
посочения неизгоден факт за ответника води до единствено възможния в случая извод, че
самият автор на статията или друг служител на ответника е установил допуснатата грешка
при публикуване на непроверена информация относно имената на извършителя на деянието
и неговата снимка, взета от фейсбук профила му. Твърдението, че снимката на извършителя
Георги Николаев, публикувана на следващия ден от първоначалното публикуване на
процесната статия, е идентична с първоначално публикуваната снимка, е недоказано и
неоснователно с оглед събраните доказателства по делото, че снимката в първоначалната
статия от 29.07.2023 г. е на ищеца и е от неговия фейсбук профил.
С посоченото по-горе признание на факта на сваляне на процесната статия от сайта
на ответника ден след нейното публикуване и качване на нова статия относно казуса с Д
Михайлова при промяна на снимката и имената на извършителя на деянието с тези на
Георги Николаев само по себе си е и признание, че първоначално публикуваната
информация, съдържаща данните на ищеца, е била непроверена и грешна, като не е
последвало никакво обяснение или публично опровержение на първоначалната публикация,
което публично опровержение да уведоми читателите на сайта на ответника относно
допуснатата грешка и така същите да бъдат информирани, че е станала такава грешка.
Напротив, ответникът не само е допуснал публикуване на непроверена и недостоверна
информация, касаеща ищеца, свалил е същата ден по-късно без да обясни за промяната в
снимката и имената не лицето, сочено за извършител на деянието срещу Д Михайлова, но и
по никакъв начин не е направил усилие да изясни причините за тази промяна и за
последващите си действия, което би предотвратило по-нататъшни последици за ищеца.
Настоящият съдебен състав приема, че деликтът е установен по безспорен н начин – налице
е извършено противоправно деяние, чрез което лице, на което ответникът е възложил
извършване на определена дейност, е разгласило чрез електронната медия на ответника на
неистински позорни обстоятелства за ищеца и му е приписало извършването на деянието
срещу Д Михайлова от СЗ. Деликтът осъществява характеристиките на квалифицираната
клевета, предвидена в чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2 от НК. Ответникът нито
твърди, нито доказва в настоящото производство, че данните, които са разпространени за
ищеца в процесната статия са истинаи че деянието, което му се приписва по отношение на Д
Михайлова от СЗ е извършено от него, поради което не е налице хипотезата на чл. 147, ал. 2
от НК и извършените действия по публикацията се явяват противоправни по своя характер.
Чрез събраните гласни доказателства се установяват вредите, които ищецът е
претърпял от процесната публикация. Двамата свидетели, първият от които е жената, с която
ищецът е живеел на съпружески начала към момента на публикуване на статията и
9
продължава да живее с нея и към датата на снемане на показанията и в съдебно заседание,
проведено на 17.02.2025 г., а другият близък приятел на ищеца, са имали преки и
непосредствени наблюдения относно начина, по който ищецът е възприел публикацията,
неговите преживявания в личен, професионален и социален план. Съдът ги кредитира
изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират и се допълват помежду си.
Същите кореспондират и с доказателствата, събрани от съда във връзка с установяването на
доходите и имущественото състояние на ищеца по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК относно
местоработата и доходите на лицето. Неуместни са опитите на ответника да оправдае
липсата на изискуемата професионална журналистическа проверка на данните в процесната
статия като установи чрез разпит на свидетеля Стоев, че статията е недостоверна и да се
внуши, че след като между ищеца и пострадалата Д Михайлова не е имало приятелски
отношения, то няма как вредите за ищеца да са причинени от тази публикация. Тези доводи
са неоснователни, освен, че са неуместни и същите съставляват опасен опит за злоупотреба с
права. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
Обстоятелството, че информацията е недостоверна в определена част, която би била
известна само на най-близките на ищеца приятели и лица от неговото семейство и
обкръжение, не освобождава ответникът от отговорност за това, че я е публикувал без да
провери сведенията, касаещи личните данни на лицето, взети от неговата фейсбук страница
и свързани с извършеното срещу Д Михайлова престъпно деяние по начин, че читателите да
нямат съмнение кой е извършителя и че това е именно лицето на снимката с имената Г.
Николаев Г.. Безспорно е, че двамата свидетели не са се подвели, че извършител на деянието
е ищецът, защото го познават добре и знаят, че няма отношения с Д Михайлова, но никой от
останалите потребители на интернет страницата, респективно сайта на ответника, където е
била публикувана процесната статия, не са разполагали с такива познания за личния живот
на ищеца. Погрешната информация за отношенията между ищеца и пострадалата Д
Михайлова не изключва отговорността на ответника да извършва надлежна проверка за
публикуваните от него твърдения относно личността на извършителя на деянието срещу
Михайлова, както и да посочва източниците си.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно установено
извършеното от служител на ответника противоправно деяние спрямо личността на ищеца
чрез изнасяне на информация, която е клеветническа и му приписва извършване на
престъпление, което е от общ характер и се преследва от Държавата. Налице е дисбаланс
между правото на обществото да бъде информирано и засягането на личността и доброто
име на ищеца, като този дисбаланс не е оправдан, тъй като няма данни ищецът да е дал
повод на ответника да публикува неговите лични данни, в това число и снимка, с
твърдението, че именно той се явява извършителя на нашумялото през лятото на 2023-та
година в СЗ престъпление. Последвалите за ищеца вреди са установени чрез свидетелските
показания. Безспорно е, че той е имал проблеми с общуването с приятели, близки, дори с
майка си, както и в работата си с колегите до степен да поиска да бъде преместен на друга
позиция. Вследствие на публикацията ищецът е бил разпознаван като извършител на
приписаното му престъпление срещу Д Михайлова, бил е публично обиждан, нападан и
заклеймяван, подпитван дали той е човекът, който е извършил това, като дори е бил
заплашван със саморазправа от непознати. Всичко това е довело до неговото затваряне,
промяна в начина му на живот, отпаднал е негов насрочен ангажимент в спорта, който
упражнява, а много от приятелите му са преустановили отношенията си с него. Дори и да
няма никакви други последици, самият факт на изнасяне на клеветническата информация,
чрез която на ищеца е приписано извършването на деяние от общ характер, е само по себе си
достатъчно травмиращо личността, поради което съдът приема, че вредите на ищеца са
доказани по един безспорен начин. Безспорно е установена и причинно-следствената връзка,
че именно в резултат на процесната публикация са настъпили така установените
неимуществени вреди за ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен.
Относно размера на претендираното обезщетение, съдът като взе предвид всички
10
обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обстоятелството, че статията е
била публикувана в електронна медия и е станала достояние на неограничен кръг от хора в
страната, а и извън нея, съдът приема, че сумата от 8000,00 лв. се явява справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца. Този размер следва да бъде
уважен като достатъчен за репариране на вредите от процесния деликт. За да определи този
размер на дължимото от ответника обезщетение съдът съобрази възрастта на ищеца,
неговото обществено и социално положение, липсата на настъпили здравословни проблеми
след публикацията, липсата на опровергаване от автора на статията на установеното като
невярно съдържание в първоначалния й вариант, както и предприетото бързо изменение в
публикуваната по случая на Д Михайлова информация ден след публикацията на
процесната статия. Съгласно чл. 86 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършване на деликта – 29.07.2023 г. до плащането на
обезщетението.
Следва иска да бъде отхвърлен за сумата над 8000 лв. и до пълния размер от 10000
лв., поради прекомерност и неоснователност.
При този изход на спора, и двете страни имат право на разноски, съобразно
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 1954.40 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
реално извършени разноски, които не са оспорени от ответника и съразмерно на уважената
част от иска му се дължи сумата от 1563.52 лв. Ответникът също претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, но не е ангажирал доказателства за извършени такива, не е
представен и списък по чл. 80 от ГПК, поради което съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НМУ“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Г. С. Р № 99, ап. 12, представлявано от ИБГ, със съдебен адрес: гр. София,
ул. Г. С. Р № 99, ет. 12, кантора 15, чрез адвокат Д. П. Г. да заплати на Г. К. Г., ЕГН
**********, гр. СЗ, ул. Освобождение № 1, ет. 8, ап.32, чрез адв. Й. Л.-П., със съдебен адрес:
гр. София, бул. В № 1А, партер, офис 16, сумата от 8000 (осем хиляди) лева за обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от публикация на електронния
новинарски сайт на ответника на 29.07.2023 г. в 15.24 минути, ведно със законната лихва от
датата на извършване на деликта на 29.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля иска над размера от
8000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „НМУ“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Г. С. Р № 99, ап. 12, представлявано от ИБГ, да заплати на Г. К. Г., ЕГН
**********, гр. СЗ, ул. Освобождение № 1, ет. 8, ап.32, за разноски по делото сума в размер
на 1563.52 лв. (хиляда петстотин шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки),
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11