Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         18.11.2020г.                                      Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 28.10.2020г.  

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4154 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Искът е предявен от “Сити груп 1” ЕООД гр.Стара Загора срещу „Алофт“ ЕООД гр.Стара Загора и Г.М.Б. ***. С исковата молба се твърди, че на 04.09.2010г. ищецът и първият ответник сключили договор за заем за сумата от 38000,00лв. с краен срок на погасяване 04.09.2013г. Впоследствие бил сключен анекс към договора за заем, като се определил нов краен срок за връщане на заетата сума – 04.09.2014г. Ответникът „Алофт“ ЕООД не върнал заетата сума на ищеца. Същевременно на 14.08.2014г. едноличният собственик на капитала на ответника „Алофт“ ЕООД се разпоредил със свой недвижим имот, а именно: 3/12 идеални части от дворно място, цялото от 284 кв.м., находящо се в ………, като продал същия на втория ответник - Г.М.Б., която била негова дъщеря. Ищецът счита, че с посочената сделка се намалява имуществото на ответника „Алофт“ ЕООД и се увреждат интересите на неговия кредитор. За увреждане интересите на кредитора знаело и третото лице – купувач по сделката, поради презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. Освен това имотът бил продаден на цена – по-ниска от данъчната оценка, което било допълнителен аргумент в полза на твърдението, че ответникът не продал имота с цел печалба, а именно за да увреди кредитора. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.

Моли съда да обяви за недействителна спрямо ищеца сключената между ответниците покупко-продажба на недвижим имот: 3/12 идеални части от дворно място, цялото от 284 кв.м., находящо се в ……. по която ответникът „Алофт“ ЕООД е продавач, а ответницата Г.М.Б. е купувач, както и да му присъди направените по делото разноски.

   Ответникът Г.М.Б. в срока за писмен отговор оспорва предявения иск. Моли производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като между ищеца и първия ответник било образувано търг.дело №284/2019г. по описа на ОС-Стара Загора, касаещо същия договор за заем, който легитимирал ищеца като кредитор в настоящото производство. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва задължението на ответника „Алофт“ ЕООД към ищеца. Твърди, че ответникът не е получавал сумата от 38000,00лв. в заем от ищеца. Счита, че представения договор за заем е недействителен. Не оспорва факта, че е дъщеря на едноличния собственик на капитала на ответника „Алофт“ ЕООД. Заявява обаче, че от 11 години не живее в гр.Стара Загора, не е запозната с дейността на фирмата на баща си и не е знаела, че процесната сделка уврежда интересите на ищеца. 

Моли искът да бъде отхвърлен.

Ответникът „Алофт“ ЕООД гр.Стара Загора не представя писмен отговор в законоустановения срок. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изразява становище по иска.

  

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Съдът с определението си за насрочване на делото е приел, че не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че едноличният собственик на капитала на ответника „Алофт“ ЕООД гр.Стара Загора е баща на ответницата Г.М.Б., както и че между ответниците е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот: 3/12 идеални части от дворно място, цялото от 284 кв.м., находящо се в …….по която ответникът „Алофт“ ЕООД е продавач, а ответницата Г.М.Б. е купувач.

Съгласно разпоредбата на  чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а съгласно ал.2, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника., т. е. предпоставките за уважаване на предявен Павлов иск в хипотезата по чл.135, ал.2 от ЗЗД са ищецът да има качеството кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.

От представените и приети по делото като писмени доказателства копия на: Договор за заем от 04.09.2010г., Анекс към договор за заем, сключен на 04.09.2013г., се установява, че ищецът има вземание по отношение на ответника „Алофт“ ЕООД. По делото бе прието като писмено доказателство копие на Решение №160/04.06.2020г. по т.дело №284/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, от което се установява, че вземането на ищеца към ответника „Алофт“ ЕООД по процесния договор за заем съществува и не е погасено.

  Когато кредиторът предяви само павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си, правоотношението, от което произтича вземането не става предмет на делото. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. Увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо действие на длъжника, с което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Без значение е дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде отхвърлен. Така Решение №224 от 30.10.2014г. на ВКС по гр.д. №2310/2014г., III г. о., ГК. В този смисъл съществуват и редица други решения на ВКС – напр. Решение №639 от 6.10.2010г. на ВКС по гр. д. №754/2009г., IV г. о., ГК, съгласно което „Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.“. Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено с представените писмени доказателства, че ищецът има вземане спрямо ответника „Алофт“ ЕООД и е негов кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД.

Видно от представеното и прието като писмено доказателство по делото копие от Нотариален акт вх.рег.№9012 от 14.08.2014г., акт №94, том XXV, дело №5003/2014г. по описа на Служба по вписвания гр.Стара Загора, ответникът „Алофт“ ЕООД е продал на дъщеря си – ответницата Г.М.Б. процесния недвижим имот. Всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

В случая процесният недвижим имот е продаден на цена по-ниска от данъчната оценка, като ноторно известен факт е, че пазарната оценка на недвижимите имоти е по-висока от данъчната такава. Приобретателят по сделката е низходящ на длъжника, поради което и предвид презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД също е знаела за увреждането. Знанието не беше опровергано от ответницата Г.М.Б..

Ищецът и ответницата Г.М.Б. са постигнали споразумение по делото, с което ответницата признава иска, а ищецът се отказва от разноските по делото спрямо ответницата. С така направеното признание на иска от страна на втория ответник, на практика се доказва и искът спрямо първия ответник. Доказано бе наличието на вземане от страна на ищеца спрямо първия ответник, както и увреждаща сделка между двамата ответници.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Следва да бъде обявена относителната недействителност на атакуваната сделка.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответниците са станали причина с поведението си за завеждане на иска. Тъй като ищецът се е отказал да претендира разноски спрямо втората ответница, то съдът следва да възложи половината от разноските в тежест на ответника „Алофт“ ЕООД. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника „Алофт“ ЕООД следва да бъдат възложени разноските в размер на 32,50лв., представляващи половината от платената от ищеца държавна такса, и 150,00лв. представляващо половината от платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

Р    Е    Ш   И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 от ЗЗД спрямо “СИТИ ГРУП 1” ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Трети март“ №1, вх.0, ет.5, ап.13, представлявано от Бонка Генчева Тенева, Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт вх.рег.№9012 от 14.08.2014г., акт №94, том XXV, дело №5003/2014г. по описа на Служба по вписвания гр.Стара Загора, с който „АЛОФТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Свети Кирил и Методий“ №50, ап.25, представлявано от Митко Ганчев Бонев е продал на Г.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, собствената си 3/12 (три дванадесети) идеални части от дворно място, цялото от 284 кв.м. (двеста осемдесет и четири квадратни метра), находящо се в ………….

ОСЪЖДА „АЛОФТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Свети Кирил и Методий“ №50, ап.25, представлявано от Митко Ганчев Бонев да заплати на “СИТИ ГРУП 1” ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Трети март“ №1, вх.0, ет.5, ап.13, представлявано от Бонка Генчева Тенева направените по делото разноски в общ размер от 182,50лв. /сто осемдесет и два лева и 50 стотинки/ за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: