РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. гр.Мадан, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100261 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Б. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. О.,
обл. С., чрез пълномощника адв. М. В. М., АК П. против Ф. Б. ЕООД, ЕИК. ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. А. № ..., представлявано от И.В.а Д., Д. В.а Н., с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността
на договор № *** г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с
„Ф. Б.“ ЕООД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на нищожността на
клаузата на чл.5 от договор № ***г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/поръчителство на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор № ***г., за пред оставяне
на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, съгласно който ищецът
трябвало да върне сумата по кредита от 827.04 лева, при сума на получаване 800.00 лева,
при лихва от 27.04 лева, при ГПР: 49.85 %, ГЛП: 3.38%, при срок на кредита от 30 дни.
Посочва се, че съгласно чл.5 от договор № ***., за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние ищецът следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „Ф.“,
с цел да бъде обезпечен, сключеният договор № ***., за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние. По сключения Договор за гаранция, ищецът следвало да заплати
сумата от 236.96 лева. Ищецът счита, че договор № **г., за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност,
счита че клаузата на чл.5 от договор № ***г„ за пред оставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. Посочва, че ЗПК въвежда императивни изисквания по повод формата и
съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на
които води до тяхната недействителност. Посочва, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди, че в договор № ***г.,
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД е
посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането
му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за
1
кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване
какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Твърди, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Посочва, че е налице погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, в него липсвало задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор № ***г„ за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние била предвидена дължимостта на
главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани,
подробно посочени е оглед тяхната периодичност. На следващо място, процесния договор
не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В процесния договор била посочена
само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият/. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в
процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не
ставало ясно дали същите били отразени в ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на
неустойка. Наред с това Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК., а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал 1
т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за
гаранция/поръчителство в размер на 236.96 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора
за кредит бил посочен ГПР в размер на 49.85%, чрез включването на възнаграждението
предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните
такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по
управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. С
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в
размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.
Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453/10, в което било е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Твърди, че договора за кредит е изцяло недействителен. В
условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 5 от процесния договор, въз основа на
която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26
ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Посочва, че сключването на договор за
поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде
осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, водила до
нееквивалентност на насрещните престации. Било налице накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като излага подробни съображения в тази насока. Освен
това клаузата на чл. 5 от договора била нищожна като неравноправна по см. на чл. 143 от
ЗЗП. Посочените клаузи не били формулирани по ясен н недвусмислен начин /чл.147 ал.1
ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не
позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. На следващо място, клаузата на чл.5 от Договор за кредит
била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Моли
2
за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявения иск. Посочва, че сключването на договор за гаранция от
кредитополучателя не било задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от кредитора условия. Потребителят можел да избере какво
обезпечение да представи - поръчител, който сам той е избрал или Ф. - дружество партньор
на Ф. Б. ЕООД. Посочва, че Ф. Б. е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция,
лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република България по силата
на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Уговорката в чл. 5
от процесния договор за кредит се генерирала автоматично, въз основа на избора, който
потребителят е направил при подаването на заявка за кредит. Същата уговорка се явявала
индивидуално уговорена. Посочва се, че ищецът сам бил избрал в електронния формуляр
като обезпечение поръчителство от Ф. Б. и след като се е запознал с дължимите от него
такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за
потребителски кредит. Ищецът, след като първо сам е посочил Ф. Б. (М.) като поръчител и е
получил информацията, съответно проектите на договорите, потвърдил изрично чрез СМС,
че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Твърди, че
не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от
ЗЗП, нито било налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Оспорва твърдяното нарушение на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Предвидените разходи били включени в Стандартен европейски формат на
преддоговорна информация (СЕФ), който бил предоставен на електронната поща на ищеца
при кандидатстването за кредита. В чл. 3 от Договора за кредит ясно било посочено, че
общата сума, която следва да бъде върната от ищеца била в размер на 827.04 лева, като
главницата е в размер на 800.00лв., а лихвата е в размер на 27.04 лв. Твърди, че за ищеца
била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с
оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са били на разположение
на ищеца през целия процес на кандидатстването. След като кредитополучателят бил
уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполагал с достатъчно време
да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му
информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит съгласно своя избор.
Посоченият ГПР от 49.85, % в Договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Съобщава, че ищецът разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно
което той има субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и
без да дължи обезщетение и неустойки, което право последният не бил упражнил. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между Н. Б. Р. от една страна и Ф. Б. ЕООД от друга е сключен Договор № *** г. за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. От приетия като писмено
доказателство заверен препис от договор № *** г. е видно, че страните са постигнали
съгласие на ищеца Н. Б. Р. да бъде предоставен потребителски кредит от ответното
дружество в размер от 800 лева, платим в срок до 19.06.2022 г. Заемодателят се задължил да
върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Общата дължима сума
възлизала на 827,04 лева, от която 800 лева главница и 27,04 лева лихва. Лихвения процент
съобразно разпоредбите на ОУ в размер от 3,38%, а ГПР по заема бил в размер на 49,85%.
Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ф. Б.
в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключвал не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от Дружеството на предоставеното
в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от Заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението
се извършва чрез одобряването на заема.
По делото е представено заверено копие от Договор за гаранция (поръчителство) от
21.05.2022 г., сключен между Ф. Б. p.l.c., със седалище в М. и Н. Б. Р., с предмет
предоставяне на гаранция от Ф. Б. за обезпечаване на задълженията на Н. Б. Р. по Договор
за заем № *** г., сключен с Ф. Б. ЕООД. Съобразно клаузите на договора за гаранция
гарантът се задължава солидарно с кредитополучателя да отговоря спрямо кредитора, за
3
изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за заем между клиента и
заемодателя. Ако клиентът не изпълни задължението си да върне получения от кредитора
потребителски кредит, гарантът следвало да заплати дължимата сума на кредитора при
първо негово поискване. От своя страна клиентът се задължил да заплати на гаранта такса
за предоставяне на гаранция, която възлизала на сумата в общ размер от 236,96 лв.
Като доказателство по делото е представено заверено копие от преддоговорна
информация- стандартен европейски формуляр, в който са описани следните параметри на
договор за потребителски кредит: общ размер на кредита 1000 лева, срок на договора 30
дни, платим на 1 погасителна вноска от 1033 лева на 19.06.2022г., при обща дължима сума
1033,80 лева и лихва 33,80 лева, при обезпечение: договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция. Като доказателство по делото са приети и Общи условия за
договор за гаранция (поръчителство). Прието е извлечение от страницата на „Ф. Б.“ ЕООД,
от която е видна опция за избор на поръчител при кандидатстване за кредит, извлечение от
кредитен калкулатор на „Ф. Б.“ ЕООД, от които са видни дължимите от потребителя суми
при поръчителство чрез възмездна услуга, предоставяна от трето лице Ф. Б..
Като писмени доказателства по делото са приети заверени копия от Договор за
сътрудничество между Ф. Б. ЕООД и Ф. Б. ООД, ведно с превод от английски на български
език; имейл-кореспонденция между Ф. Б. и ищеца по повод сключения договор за кредит;
Удостоверение за наличие на задължения, издадено от Ф. Б. ЕООД на 20.05.2022 г.; Справка
от Централен кредитен регистър с дата 20.05.2022 г.; извадка от системата на Ф. Б. относно
платени суми от ищеца по процесния договор за кредит; извадка от системата на Ф. Б.,
съдържаща информация относно месечните приходи на ищеца и параметрите на кредита;
разписка за извършено плащане от 20.05.2022 г. за сумата от 800 лева от Ф. Б. ЕООД в полза
на Н. Б. Р..
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищецът и Ф. Б. ЕООД по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на Договор № *** г. за
4
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние и Договора за предоставяне на
гаранция(поръчителство) от 20.05.2022 г. съдът намира, че уговореното възнаграждение,
дължимо за ангажиране на гарант за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя
по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита,
поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от
ЗПК. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на
кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР
следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез предоставяне на
гаранция, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг
договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от
съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде
включено в размера на ГПР. В съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена
действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени
общите разходи за потребителя, в т. ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко
свързано с кредита. Кредиторът е въвел като задължително изискване за отпускане на
процесния кредит обезпечаването на задълженията на кредитополучателя чрез договор за
поръчителство, посредством личен поръчител или предложен от кредитодателя поръчител.
Доколкото по договора за поръчителство обаче е предвидено заплащането на такса, същата
съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и следва да бъде включена в
ГПР. При включването на дължимото възнаграждение за поръчител в ГПР по договора за
кредит, то същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ГПК, вземайки
предвид сегашния му размер от 49,85 %, размера на отпусната сума от 800 лева, срока на
договора от 1 месец, дължимата лихва в размер на 27,04 лева, както и възнаграждението за
поръчител в размер от 236,96 лева. С посочването в договора на различен ГПР от реално
приложимия между страните е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1т. 10 ЗПК. При
тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във
вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно
която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния
смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане
целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за
да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която
те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да
се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за
кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е
налице и когато посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация
за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават
и гарантират. Ето защо в настоящия случай е налице липса на задължително съдържание на
договора, а именно липса на посочване на действително прилагания между страните ГПР, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че Договор № *** г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед
това, че посоченият в договора за кредит ГПР не съответства на действителния ГПР. С
оглед изложеното е безпредметно обсъждането на останалите въведени възражения от
ищеца за недействителност на процесния договор за кредит, както и не са налице
процесуалните предпоставки за разглеждане на предявения при условията на евентуалност
5
иск, за признаване за установено, че клаузата на чл. 5 от Договор № *** за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, въз основа на която
клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26 ал. 1
пр. З от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му
се дължат в размер на 50 лева- заплатена държавна такса, които ще се присъдят изцяло на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно
който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М. М. на основание чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна правна
помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 (редакция към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие), съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в размер на
300 лева съобразно материалния интерес на делото, която сума следва да бъде присъдена в
полза на пълномощника на ищеца. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно, доколкото възнаграждението
е определено съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004 минимум. Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. Б. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. О., общ. Р. обл. С.и Ф. Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. А. № ...., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., че сключеният
между Н. Б. Р. и Ф. Б. ЕООД Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми)
разстояние №*** е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията
на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА Ф. Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А.
№ ..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н. да заплати на Н. Б. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. О., общ. Р., обл. С. сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Ф. Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. А. №
..., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н. да заплати на адв. М. В. М., АК П., съдебен адрес:
гр. П., бул. П. № ... сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6