№ 43
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502288 по описа за 2021 година
С решение от 08.02.2021 г., постановено по гр. дело № 5217/2019 г., Софийският
градски съд, I гражданско отделение, 23 състав, е отхвърлил съединените при условия
на евентуалност искове на С. Г. Й., предявени за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на осн. чл.432, ал.1 от КЗ срещу ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД и
на осн. чл.49 от ЗЗД срещу ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ.
С определение от 31.05.2021 г. градският съд е оставил без уважение молбата на
ищеца за изменение на решението в частта за разноските.
Решението е обжалвано от ищеца С. Г. Й. в частта, с която искът му е отхвърлен
срещу евентуалния ответник – община Павликени. Във въззивната жалба се твърди, че
необосновано съдът е приел причините за настъпване на ПТП, като не е кредитирал
показанията на свидетелите Г. Г. и Т. Ц., които са заявили, че пътното платно е било
заледено. В жалбата се признава, че от страна на самия ищец е налице съпричиняване,
тъй като е управлявал автомобила със скорост, която не е била съобразена с пътните
условия – заледен и хлъзгав асфалт. Но като основна причина за настъпване на ПТП се
сочи противоправно поведение на общински служители, което не е съобразено с
нормата на чл.28, ал.1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, тъй като не е бил поставен знак А15 „Опасност от хлъзгане“, както и
нарушение на Наредба № РД-02-20-19 от 2012 г.
1
Твърди се също, че необосновано съдът е приел, че разрешената скорост в зоната
на произшествието е била 20 км/ч. и че ищецът е управлявал автомобила с превишена
скорост. Според жалбоподателя, съдът недопустимо е приел, че С.Й. е допринесъл за
процесното ПТП, тъй като е управлявал автомобила в пияно състояние, понеже такова
възражение на е наведено с отговора на исковата молба. Оспорва се и заключението на
съда, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенцията
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу община Павликени в
размер на 100 000 лева.
Срещу жалбата на ищеца е подаден отговор от представителя на ОБЩИНА
ПАВЛИКЕНИ. В нея се изразява становище, че оплакванията на С.Й. са
неоснователни, тъй като от приетите по делото автотехнически експертизи е
установено, че ищецът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се
е движел със скорост, по-ниска от установената критична скорост за преодоляване на
завоя. Излагат се и съображения, че обосновано първоинстанционният съд е приел за
недоказано, че пътното платно е било заледено и заснежено.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
съдебни разноски.
В частта, с която искът е бил отхвърлен срещу предпочитания ответник ЗД
„Евроинс“ АД, решението на СГС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В частната жалба на ищеца се поддържа, че необосновано градският съд е
присъдил в полза на Община Павликени – евентуален ответник, заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева – въпреки направеното възражение
за прекомерност. Също така определението се обжалва и в частта, с която в полза на
„Евроинс“ АД е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Иска се отмяна на определението и намаляване на възнагражденията до 3 530
лева за адвокатското възнаграждение и до 100 лева за юрисконсултското.
Срещу частната жалба е подаден отговор от пълномощника на ЗД „ЕВРОИНС“
АД, в който оплакванията на ищеца се оспорват, претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ също изразява становище, че частната
жалба е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
2
По въззивната жалба на ищеца:
Първоначално субективно съединените искове са били предявени пред
Софийския районен съд, от който са събирани и доказателства. След допускане на
увеличение на претенцията за обезщетение производството пред СРС е прекратено и е
продължило пред родово компетентния СГС.
Тъй като искът с правно основание чл.432 от КЗ, предявен срещу „Евроинс“ АД,
е отхвърлен с влязло в сила решение, пред настоящата инстанция подлежи на
разглеждане евентуалният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен срещу
община Павликени.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД е,
да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно
деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор,
причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна
връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът Община Павликени, в качеството си на юридическо лице /чл.14 от
ЗМСМА/ е правен субект, на когото е възложено по силата на закона – чл. 30, ал.4 и
ал.5 и чл. 31 от Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните
служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на
общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за
препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във
възможно най- кратък срок. По делото не се спори, че улицата, на която е настъпило
ПТП, е част от общинските пътища на община Павликени.
В доклада си по чл.146 от ГПК районният съд изрично е указал на ищеца, че по
иска с правно основание чл.49 от ЗЗД следва да докаже освен претърпените вреди,
също така и наличието на противоправно поведение, осъществено при или по повод на
извършване на възложена от ответника работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди.
Установено е, че на 28.01.2018 г. ищецът С.Й. е претърпял ПТП с управлявания
от него лек автомобил, при което получил тежко травматично увреждане, довело до
ампутация на лявата ръка. В исковата молба се твърди, че пътното произшествие е
настъпило в разултат от непочистено, заледено и заснежено пътно платно,
3
поддържането на което е задължение на общината.
Тежките неимуществени вреди, настъпили за ищеца, са установени както от
приетата съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Ц. Г., така и от
показанията на свидетеля Г. Г. – баща на С.Й..
Основният спорен въпрос по делото е обаче не тежестта на вредите, а доколко
същите са били причинени в резултат от състоянието на пътното платно и дали същото
е било заледено и противоправно непочистено и необезопасено от отговорните за това
служители на общината, както се твърди в исковата молба и във въззивната жалба.
За установяване на механизма на ПТП са допуснати и приети две единични
автотехнически експертизи и една комплексна, с участието на вещо лице лекар
токсиколог, разпитани са и свидетели. От тях се установява, че лекият автомобил
„БМВ 525“, управляван от ищеца, се е движил по ул. „Атанас Хаджиславчев“ в посока
към центъра на град Павликени и в района на магазин Строймаркет“, при
преодоляване на ляв завой, водачът е загубил контрол над превозното средство,
отклонил се е в лентата за насрещно движение, след което рязко се е върнал в
собствената си лента и се ударил в друг, паркиран автомобил.
Свидетелят М. М. /разпитан пред СРС/, е заявил, че научил за произшествието
от Т. Ц.. Веднага отишъл и помогнал С. да бъде изваден от автомобила, който бил
обърнат на една страна. Според този свидетел, платното било мокро, с ледена корица,
хлъзгаво и заледено.
Свидетелят Г. Г. – баща на ищеца, след като разбрал за случилото се със сина
му, заминал за Велико Търново, където бил приет С.. След като ищецът бил откаран с
линейка за Плевен, свидетелят се върнал на местопроизшествието в Павликени.
Погледнал асфалта, който лъщял, защото било заледено и хлъзгаво.
Свидетелят Т. Ц., който е пътувал в автомобила, управляван от ищеца, пред СРС
е заявил, че в началото Светослав карал „малко бързичко“, но след като минали
кръстовището със светофарите намалил и оттогава не „настъпвал“, не е „гонил“
някаква скорост. Преди завоя намалил до около 30-40 км/ч. или 50-60, не повече.
Представителят на община Павликени е сезирал прокуратурата за даване на неверни
показания пред съд, тъй като в досъдебното производство пред разследващия полицай
същият свидетел е дал съвсем различни показания, а именно – „до светофарите С.
караше нормално, не беше с висока скорост. След това какво го прихвана и започна да
кара силно. Аз му казах да не кара силно, той продължи. Последно като видях
километража беше със 140-150 км/ч. преди удара…Аз усетих, че ще стане беля и си
сложих колана“. По делото няма данни, дали срещу този свидетел е било образувано
производство по чл.290 от НК.
4
Свидетелят К. П. /разпитан пред СГС/, е очевидец на ПТП. Намирал се на
улицата, чул че приближава кола с висока скорост, чувало се форсиране на двигателя.
Видял как колата „се поднася“ в завоя с висока скорост. Самия удар не можел да види,
видял само предницата на ударената кола. Свидетелят е категоричен, че времето е
било студено, но асфалтът „беше сто процента сух“.
В заключението си вещото лице инж. Й. Й. /прието от Софийския районен съд/,
е посочил, че в констативния протокол за ПТП не са отразени метеорологичните
условия и пътната обстановка към момента на настъпване на произшествието. В това
заключение са направени изчисления за критичната скорост на автомобила при
преминаването през завоя при 4 вида състояние на пътното платно, а именно: 67,93
км/ч. при сухо платно; 57,42 км/ч. при мокро; 44,46 км/ч. при заснежено и 25,67 км/ч.
при заледено.
В комплексната експертиза вещото лице инж. Е. З. приема, че скоростта на
автомобила към момента на загуба на управлението е била около 93 км/ч., а преди
самия удар в другия автомобил – около 55 км/ч. Според това вещо лице, основната
причина за ПТП от техническа гледна точка е движението на автомобила „БМВ 525“
със скорост, по-висока от критичната на приплъзване в левия завой. Ако се е движел
със скорост, по-ниска от 55 км/ч. при навлизане в кривата на левия завой, водачът е
имал възможността да не допусне възникване на ПТП.
След като експертизата на инж. З. е била оспорена от процесуалния
представител на ищеца, СГС е допуснал повторна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Ж. Е.. В неговото заключение е посочено, че поради
липса на съставен протокол за оглед не може да се определи скоростта на лекия
автомобил „БМВ 525“ по изчислителен път, но с оглед на данните, че водачът е
загубил управление, експертът приема, че скоростта му на движение е била по-висока
от критичната за преодоляване на завой по заледен път – 21,39 км/ч. За движение
върху сух асфалт критичната скорост е 56,60 км/ч. В съдебно заседание на 22.01.2021
г. инж. Е. е обяснил, че ако водачът се движил с 50 км/ч. на сух асфалт, такова
поднасяне не би настъпило, но при заледен би настъпило.
Вещото лице д-р М. М. – специалист по клинична токсикология, е депозирал
заключение, представляващо част от комплексната експертиза, приета от СГС. В него,
след като е обсъдил детайлно медицинската документация, съставена след
извършените изследвания на кръвните проби, взети от ищеца непосредствено след
ПТП /включително и противоречивите данни в трите протокола за химическо
изследване/, е приел, че към момента на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на
Й. е била по-близка до стойността 1,10 %о. В заключението са цитирани и данните,
5
дадени от самия пострадал преда лекаря и отразени в протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби, а именно, че преди ПТП е употребил
алкохол – 3 бири по 500 мл.
Видно от постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр. Павликени,
постановено на 21.02.2019 г., досъдебното производство по пр.пр. № 111/2018 г.,
образувано за процесния случай, е било прекратено. В мотивите си прокурорът е
приел, че пътното платно е било сухо и че виновен за настъпване на ПТП е бил С.Й.,
който е управлявал автомобила със скорост 92,5 км/ч и с концентрация на алкохол в
кръвта 1,10 %о.
По настоящото гражданско дело е представена метеорологична справка от
НИМХ, в която е посочено, че на 28.01.2018 г. в климатична станция Павликени не са
регистрирани никакви валежи от дъжд и сняг. В 14 ч. температурата на въздуха е била
3,8 градуса, в 21 ч. – 4 градуса, а в 07 часа на 29.01.2018 г. – 6,2 градуса. От тази
справка може да се направи извод, че към момента на ПТП – около 23.50 ч.,
температурата на въздуха е била по-висока от 0 градуса /дори се е повишавала след 14
ч. на 18.01. до сутринта на 19.01.2018 г./, поради което не може да се направи
обоснован извод, че уличното платно е било заледено.
По делото е представена и справка, издадена от органите по контрол на
движението по пътищата. Видно от нея, за периода от 2001 до 2018 г. на С.Й. са били
съставени 13 акта за нарушение на правилата за движение, издадени са 11 наказателни
постановления. Към датата на ПТП е била в сила принудителна административна
мярка, наложена през 2017 г., с която свидетелството за правоуправление на ищеца е
било временно отнето.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на община Павликени за заплащане на обезщетение за
вредите, настъпили в резултат от ПТП. По делото не е доказано, пътното платно да е
било заледено, съответно общинските служби да не са извършили действия по
обезопасяването му. Относно състоянието на пътя показанията на свидетелите Г. Г.
/баща на ищеца/ и Т. Ц. /дал противоречиви показания/, не следва да се кредитират,
включително и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Следва да се даде вяра на показанията на свидетеля К. П., който е категоричен,
че асфалтът е бил сух, въпреки че времето е било студено. Неговите показания се
подкрепят и от цитираната по-горе метеорологична справка, издадена от НИМХ.
Следователно, ищецът не е доказал противоправно поведение от страна на
служители на общината, което да е довело до увреждането на С.Й..
6
Ищецът е управлявал автомобила след употреба на алкохол, без свидетелство за
правоуправление и то след като многократно преди това е бил санкциониран заради
многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата. Относно скоростта, с
която е управлявал автомобила, въпреки липсата на точни данни, същата определено е
била над разрешената за населено място /50 км/ч./ и съществено надвишаваща
критичната за преодоляване на завой дори за сух асфалт. Именно неговото поведение е
станало причина за настъпване на ПТП и на тежките телесни увреждания, както
обосновано е приел и СГС.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че възражението за
съпричиняване, изразяващо се в управление на автомобила под влияние на алкохол е
направено несвоевременно и такова възражение няма в отговора на исковата молба.
Към исковата молба не са приложени събраните в хода на производството
доказателства, установяващи наличие на алкохол в кръвта на С.Й.. Община Павликени
е подала отговор на исковата молба на 04.10.2018 г., а досъдебното производство е
прекратено от прокурора на 21.02.2019 г. Едва след приключване на досъдебното
производство ответникът се е снабдил както с постановлението за прекратяване, така и
с писмените доказателства, събрани от разследващите органи. С молба от 23.04.2019 г.
пълномощникът на общината е представил тези доказателства пред съда и със същата
молба е заявил, че ищецът е „самокатастрофирал“, тъй като е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта 1,10 %о.
С оглед на тези данни, въззивният съд намира, че това възражение е направено
своевременно, тъй като е било обективно невъзможно да се направи с отговора на
исковата молба при липса на документирани данни за наличие на алкохол в кръвта на
ищеца към момента на ПТП.
Самото обстоятелство, че преди ПТП ищецът е консумирал 3 бири, не е
оспорено от него.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил иска срещу община
Павликени като неоснователен.
Поради неоснователността на въззивната жалба, в полза на ищеца не се дължат
разноски за производството пред настоящата инстанция.
Въззиваемата Община Павликени не е документирала разноски за въззивната
инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Относно частната жалба:
Същата е подадена срещу определението на СГС, постановено на 31.05.2021 г.
7
по реда на чл.248 от ГПК по искане на процесуалния представител на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските.
Относно предпочитания ответник – ЗД „Евроинс“ АД, частната жалба е
неоснователна. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, присъденото възнаграждение не може да надвишава
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. А чл.37, ал.1 от ЗПрП предвижда, че заплащането на правната помощ
се определя в наредба на МС. Наредбата за заплащане на правната помощ /в
редакцията й преди изменението от 01.10.2021 г./ в чл. 25 предвижда, че максималният
размер е 300 лева, като за дела с материален интерес над 10 000 лева възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 % от максималния размер. С оглед цената на иска,
фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените от представителя на
застрахователното дружество действия по защита, обосновано съдът е присъдил
максималния размер от 450 лева.
В тази му част определението следва да бъде потвърдено. В полза на
застрахователното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за защита срещу частната жалба в размер на минималното – 100 лева.
Относно евентуалния ответник – Община Павликени: Пред СГС са представени
доказателства, че за първоинстанционното производство общината е заплатила 5 000
лева адвокатско възнаграждение. В производството пред районния съд е била
представлявана от юрисконсулт, който е изготвил и отговора на исковата молба.
Адвокатското дружество „М. и Д.“ е било упълномощено да представлява Община
Павликени за производството пред СГС. Адв. М. се е явила в 3 съдебни заседания,
активно е участвала в събирането на доказателства и тяхното обсъждане.
С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, при цена на иска 100 000 лева минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 3 530 лева. Заплатеното надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение. С оглед обема на предоставената защита, съдът намира,
че адвокатското възнаграждение не следва да бъде редуцирано до минималното, а до
4 000 лева. В този смисъл частната жалба е частично основателна.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, I гражданско
отделение, 23 състав, постановено на 08.02.2021 г. по гр. дело № 5217/2019 г. В
8
ЧАСТТА, с която искът на С. Г. Й., предявен на осн. чл.49 от ЗЗД срещу ответника
ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ, е бил отхвърлен изцяло.
ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд, I гражданско отделение,
23 състав, постановено на 31.05.2021 г. по гр. дело № 5217/2019 г. В ЧАСТТА, с която
съдът е отказал да измени решението си в частта относно разноските, присъдени в
полза на ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 23
състав, постановено на 08.02.2021 г. по гр. дело № 5217/2019 г. В ЧАСТТА, с която С.
Г. Й. е осъден да заплати на ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ разноски за производството пред
първата инстанция над 4 000 /четири хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, I гражданско
отделение, 23 състав, постановено на 31.05.2021 г. по гр. дело № 5217/2019 г. в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Г. Й. с ЕГН ********** от град ***, ул. „***“ № *** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, разноски
за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 100 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9