Р Е Ш
Е Н И Е
№ 127
гр.
Велико Търново, 21.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф. и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10139/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** Х.К., като пълномощник на „Теди
1“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Цанко Церковски” № 33, срещу Решение № 193/ 14.04.2023 г. по АНД №
20224110200958/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 644971-F658076/ 30.06.2022 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни
дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, с което на „Теди 1“ ЕООД, за извършени два броя
нарушения на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, са наложени две наказания „имуществена
санкция”, всяко в размер на 700,00 лв., и дружеството е осъдено да
заплати на НАП разноски по делото на ВТРС, в размер на 150,00 лева.
В касационната
жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВТРС, като
постановено в противоречие със събраните в производството пред въззивната
инстанция доказателства. Касаторът твърди неспазване при издаването на АУАН и
НП на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал. 1 т. 5
от ЗАНН, тъй като от словесното описание в тях не става ясно в какво се
изразяват нарушенията и кои са техните елементи, с което е ограничено и правото
на защита на санкционираното лице. Счита и че описанията в акта и
постановлението сочат на две деяния, толкова са и наложените наказания, а в НП
се твърди извършването на едно нарушение, като е нарушена разпоредбата на чл.
18 от ЗАНН. По същество намира за недоказани санкционираните от АНО нарушения, а дори да се приеме наличието на
такива, те са формални и не са нанесени вреди на бюджета, при което налагането
на санкции над минималния предвиден в закона размер е в противоречие с нормата
на чл. 27 от ЗАНН. Твърди и приложимост на чл. 28 от ЗАНН, а доколкото преценка
в тази насока не е направена в наказателното постановление, това е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Предвид съдържанието й, съдът
квалифицира наведените в жалбата оплаквания като такива за неправилност на
обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение на закона и при
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени
решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени
наказателното постановление, издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в ГДФК при ЦУ на НАП. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба,
управителят на дружеството заявява, че поддържа жалбата по съображенията
изложени в нея и тези развити в молбата. Претендира присъждане на разноските,
извършени в производството пред въззивния съд, прави възражение за прекомерност
на претендираните от ответника разноски. Направено е и искане за приобщаване на
адм. дело № 447/ 2022 г. по описа на АСВТ, което е уважено от настоящия
касационен състав.
Ответникът по
касационната жалба началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт Б.К.,
твърди правилност на оспорваното решение и неоснователност на касационната
жалба. Намира за неоснователни развитите от касатора оплаквания за формална и
процесуална незаконосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно постановление,
а по същество за безспорно доказано извършването на санкционираните деяния.
Счита и че съдът правилно е преценил като законосъобразен размера на наложените
имуществени санкции, както и че липсват основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че обжалваното решение на РС – В. Търново е правилно,
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на
материалния закон. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 60, ал. 6 от ГПК и
от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна жалбата
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание
чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, районният съд е възприел следната фактическа обстановка: На
10.05.2022 г. 12:45 часа от инспектори по приходите в отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в ГДФК при ЦУ на НАП, е била извършена проверка в
търговски обект - ресторант „Стратилат“, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Г.
С. Раковски“ № 11, стопанисван от „Теди 1“ ЕООД – гр. Велико Търново. За
проверката на място е съставен Протокол № 0107267/ 10.05.2022 година. Преди
легитимацията им от проверяващите е извършена контролна покупка на храни и
напитки на стойност 49,00 лв., заплатени с карта на ПОС-терминал, на Адриан
Руменов Бекяров, на длъжност сервитьор в обекта. Последният предоставил
устройството за извършване на транзакцията и издал фискален касов бон, в който
плащането е било отразено „в брой“. При проверката е установено, че в обекта е
налично и функциониращо фискалното устройство /ФУ/ - модел DATECS FP-2000, с индивидуален
номер на ФУ DT512259 и индивидуален номер на ФП
02512259. След легитимацията на проверяващите от фискалното устройство е бил
изведен дневен отчет с № 0042642/ 10.05.2022 г., 13:33 часа, съгласно който
касовата наличност е в размер на 173,10 лв., липсват плащания с карти. От
наличното ПОС-терминално устройство на „Банка ОББ“ /единствено в обекта/, е бил
изведен Подробен отчет, съгласно който плащанията с карти за деня до момента на
проверката са в размер на 74,20 лева. Била е установена фактическа наличност в
касата на обекта, на паричните средства в брой размер на 174,00 лв., подробно
описани в Опис на паричните средства в касата, съставен от Адриан Руменов
Бекяров. При направена на 20.05.2022 г. последваща справка в информационните
масиви на НАП „Данни от документ за продажба от ФУ с FDRID 4382445
за период от 10.05.2022 г., 06:00:00 ч. до 10.05.2022 г., 23:00:00 ч.,
индивидуален номер на ФУ: DT512259
с фискална памет 02512259 за БУЛСТАТ *********, е било установено, че за
плащания с кредитна/дебитна карта на ПОС-терминал за сумата от 9,20 лв. в 10:14
часа, за покупка с номер 011447 и за сумата от 16,00 лв. в 13:16 часа за
покупка с номер 011448, липсват издадени фискални касови бонове. За извършената
справка и констатациите от извършилите проверката служители на НАП е съставен
Протокол № 1667005/ 20.05.2022 година.
При така
установеното е било преценено, че в търговския обект не се регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги, чрез издаването на фискални касови
бележки от наличното и функциониращо фискално устройство. От участвал в
проверката инспектор по приходите е бил съставен АУАН серия AN № F658076/
20.05.2022 г., в който са отразени горните факти и са пособени като нарушени
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл. 118 ал. 4 от ЗДДС. Актът е връчен на датата на съставянето му на управителя
на дружеството, който е вписал, че ще подаде възражения по законоустановен ред.
В писмени възражения, подадени по реда на 44, ал. 1 от ЗАНН е посочено, че при
контролната покупка на 10.05.2022 г. на проверяващите е бил издаден фискален
касов бон с отразено плащане „в брой“, като тази и останалите продажби с карти
за деня, са отразени в банковата сметка и в оборота на дружеството. Управителят
е посочил, че до момента на проверката самият той не е знаел, че в касовия
апарат е заложена опция, разграничаваща продажбите в брой и тези, заплатени с
карта, не е бил уведомен за това и от поддържащата ФУ фирма. Веднага след констатациите
при проверката тази грешка е била отстранена. Посочено е и че служителят Адриан
Бекяров неправилно е отразил като налични в касата и свои лични средства, без
при това да уведоми проверяващите, че при започване на работа на съответната
смяна се оставят оборотни пари в размер на 20,00 лева. Въз основа на
констатациите в АУАН, от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново към ГДФК в ЦУ на НАП, е издадено НП № 644971-F658076/
30.06.2022 г., с което за извършени две нарушения на чл. 25, ал. 1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, на „Теди 1“ ЕООД са наложени посочените по-горе имуществени
санкции. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице, чрез
управителя му, на 21.07.2022 г. и е обжалвано пред ВТРС в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа
на писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на
обжалваното пред него наказателно постановление и показанията на свидетелите
Гюляр Х.Ю./актосъставител/ и С.Ю.К.. В производството пред районния съд
соченото за нарушител дружество на практика не е оспорило фактическите
констатации в АУАН, като е навело оплаквания за формална, процесуална и
материална незаконосъобразност на НП, сходни с тези, развити в касационната
жалба. Районният съд е намерил тези оплаквания за
неоснователни, предвид наличните в преписката писмени доказателства и
изслушаните свидетелски показания. Въз основа на така изяснените
обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
неоснователност на разглежданата от него жалба. Съдът е приел, че
деянията извършени от данъчния субект осъществяват от обективна страна
признаците на административни нарушения по съответната хипотеза на ЗДДС и като такива са наказуеми по административен
ред. Формирал е извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването
на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални
изисквания, и правилност на дадената от административно-наказващия орган
квалификация на извършените нарушения. Въззивният съд е преценил като правилен
и размера на наложените санкции, определени към минималния такъв измежду
предвидените в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
както и че липсват на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, за което е
изложил мотиви.
Постановеното от Великотърновския
районен съд потвърдително решение е правилно. Касационната жалба, с
оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Неоснователни
са направените оплаквания за наличието на отменителното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Решаващият
състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си въз основа на изяснената
от него фактическа обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото,
установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените
от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата
инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Както правилно е
преценил ВТРС, актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, и Заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /т.
1.1, б. „г“ и т. 2.1. от заповедта/. АУАН и НП отговарят на
изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на
чл. 40, ал. 1 и чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта
фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото
наказателно постановление. Неоснователни са оплакванията за липсата на коректно
словесно описание в на извършените нарушения в АУАН и НП, ограничаващо правото
на защита на санкционираното лице. Всъщност и в двата акта описанието на
нарушенията е прекалено подробно и възпроизвеждащо нееднократно едни и същи
обстоятелства, което също е донякъде затормозяващо при запознаване с
фактическите констатации на актосъставителя и наказващия орган. Така
обсъжданата детайлност обаче не е в състояние да възпрепятства лицето,
подведено под административнонаказателна отговорност, да разбере в какво се
изразяват неправомерните деяния и съответно да упражни адекватно правото си на
защита. Неоснователни са и оплакванията, че при фактически описани в АУАН и НП
две наказуеми деяния, в НП е отразено извършването на едно нарушение, като
същевременно са наложени две наказания. Словесното описание в акта и
постановлението еднозначно сочи на установени две отделни нарушения, като
самостоятелни основания за възникване на административно наказателната
отговорност на проверения данъчен субект, за които съответно са определени две
отделни наказания. Употребените на отделни места в мотивите към НП, изрази от
вида на „административното наказание“ и „тежестта на нарушението“, очевидно
представляват литерални рудименти и не променят общия смидсъл на изложението на
АНО, касаещо наличието на две отделни противоправни деяния, макар и извършени,
и установени на едни и същи дати. При това положение, макар да споделя
развитите от касатора доводи относно смисъла на чл. 18 от ЗАНН, настоящият
съдебен състав намира, че в случая от наказващия орган не е налице нарушаване
на въпросната императивна правна норма. На последно място, констатираното и от
районния съд необсъждане от АНО на подадените в срок възражения срещу АУАН, в
случая не представлява съществено нарушение на процесуални правила. Видно от
цитираното им по-горе съдържание, въпросните възражения не биха могли да
променят фактическите констатации или правните изводи на АНО в насока липсата
на противоправно поведение или неговата маловажност, съответно да обусловят
различен краен резултат от административнонаказателното производство.
По същество
решението на ВТРС е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на
Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.
1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за всяко плащане на извършена
продажба във или от търговски обекти от вида на стопанисвания от касатора,
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или ИСАУТД, с изключение
на случаите, изрично изброени в самата норма, сред които не попада заплащането
с карта на ПОС-терминал. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, относима към процесния случай, фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането, като лицето, извършващо продажбата е длъжно
едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената
фискална касова бележка. В същия смисъл
са и разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Безспорно е, че като лице,
стопанисващо търговски обект ресторант „Теди 1“ ЕООД – гр. Велико
Търново е попадало в кръга от лица – адресати на цитираните норми.
Правилно с оглед събраните от него доказателства, решаващият съд е приел,
че претендираните от АНО нарушения, извършени на 10.05.2022 г., са установени
по безспорен начин. Макар при контролната покупка на посочената дата,
служител на касатор да е изпълнил задължението си за издаване на фискален касов
бон от ФУ за полученото плащане, това задължение не е било изпълнено при
извършените на същата дата, в 10:14 часа и в 13:16 часа, продажби от търговския
му обект. Този извод не се опровергава и от писмените доказателства, съдържащи
се в адм. д. № 447/ 2022 г. по описа на АСВТ и адм. д. № 10400/ 2022 г. по
описа на ВАС на Република България. С Решение № 290/ 03.10.2022 г. по
посоченото дело на АСВТ /оставено в сила с решението по делото на ВАС/, са
отменени ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, наложени
на „Теди 1“ ЕООД във връзка с процесните административни нарушения.
Принудителните мерки обаче са отменени поради липса на обосновка на срока за
налагането им, а не поради липса на визираните в тях нарушения, каквито мотиви
изрично са изложени в решенията на АСВТ и ВАС. Аргумент за други изводи не дава
и заключението на съдебната експертиза, назначена по адм. д. № 447/ 2022 г. на
АСВТ /доколкото изобщо може да бъде ценено в настоящото производство/, тъй като
то установява водена от касатора редовна счетоводна отчетност, вкл.
осчетоводяване и деклариране на процесните продажби, но не и издаването за
същите на фискални касови бонове от ФУ
/вещото лице не е установило такива/. Следва да се отбележи и че в конкретния
случай като доказателство за извършването на нарушенията се явява и подаденото
възражение от управителя на дружеството, което съдържа безусловно потвърждение
за получените на 10.05.2022 г., в 10:14 часа и в 13:16 часа плащания за
покупки, кореспондиращи с тези сочени от АНО, а също и обяснения за
неиздаването на касови бележки. Съобразно горното, правилни са изводите на съда
за безспорна доказаност двукратното неизпълненио от касатора на задължението му
за издаване на фискален касов бон от ФУ за всяко получаване на плащане при
извършена продажба от търговския му обект. По този начин същият е извършил от
обективна страна административни нарушения по смисъла на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, които са основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба, а доколкото
собственикът на обекта е юридическо лице, тази отговорност е безвиновна. Що се
отнася до налагането на ПАМ чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, паралелно с това на процесните имуществени санкции, поради отмяната на
принудителните мерки, в настоящото изложение е безпредметно да се обсъжда
допустимостта на административните наказания, в контекста на Решение № 371 от
04.05.4043 г. по дело С-97/ 2021 г. на СЕС.
Районният съд е
изложил и мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на
наказанието не са нарушени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, които се споделят от
настоящата инстанция. Видно от изложените в НП съображения, от АНО е отчетена
обществената опасност на деянието, предвид вида на експлоатирания обект,
характера на нарушението, свързан с възможно неотчитане на подлежащи на
облагане продажби, както и двукратното му извършване в рамките само на един
ден, сочещо на повишен риск от системност. Определеният в наказателното постановление
размер на имуществените санкции е близък до предвидения от закона минимум за нарушения
от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието. Не е налице и основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като обратно на
твърденията в касационната жалба, последното обстоятелство е обсъдено в наказателното
постановление. Както е посочил и АНО, процесните нарушения са типични за вида
си и не разкриват по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, ВТРС правилно е приложил закона.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не
страда от визираните в жалбата на „Теди 1“ ЕООД – гр. Велико Търново пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски. На
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и съобразно своевременно заявеното от касатора
възражение за прекомерност, „Теди 1“ ЕООД – гр. Велико Търново следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, като
юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за производството пред
настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 193 от 14.04.2023 г., постановено по АНД № 20224110200958 от 2022 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново.
Осъжда „Теди 1“ ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 33, да
заплати на Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Дондуков“ №
52, разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв.
/осемдесет лева/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.