Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 51 16.05. 2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети април две хиляди
двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов административно дело № 209 по описа за 2021, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по
жалба на Х. Г. Г. от гр. Р., ул. *** № ***, срещу Ревизионен акт № Р-03001720004673-091-001 от 02.03.2021
год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №
56 от 14.05.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП., с който на жалбоподателя са определени задължения за внасяне за: данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъка върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, задължителни осигурителни вноски –
самоосигуряващи се лице за ДОО, задължителни осигурителни вноски-
самоосигуряващи се лица за ДЗПО и задължителни здравно осигурителни вноски –
самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2015
год., 2016, 2017 и 2018 год. общо в размер на 21 113.74 лв. и лихви за
забава в размер на 6889.44 лв. за периода
до 02.03.2021 год.
В жалбата се
твърди, че оспорения РА е издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като по същество не е доказано наличието на основания за прилагане на особените правила за ревизии по
чл. 124 във вр. с чл. 122 от ДОПК. Излага
доводи, че органите по приходите са действали тенденциозно и е следвало да си
направят отвод от ревизионното производство, тъй като той е обжалвал действията
им. Били налице данни за тяхната
заинтересованост и са му попречили да представи доказателства в подкрепа на
твърдените от него обстоятелства. Твърди, че органите по приходите са
включили в данъчната основа за 2017 год.
приходи, които жалбоподателят е декларирал като приходи на притежаваното от
него търговско дружество „Стелиса Прототайп” ЕООД и е заплатил върху тях съответния данък по
ЗКПО. Наред с това според него органите по приходите са включили в данъчната
основа за 2018 год. лични средства, които са му приведени от жената, с която е
живял на съпружески начала Излага твърдения, че органите по приходите
неоснователно не са признали направените от него разходи за изготвянето на
продаваните чрез „Еконт” ЕООД стоки.
Оспорващият иска от съда да отмени обжалвания ревизионен акт и да му присъди
направените по делото разноски
Ответникът по
оспорването - Директорът на Дирекция
„ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София , чрез процесуалният си представител – главен юрисконсулт И. Й., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и иска от съда да я отхвърли, както и да му
присъди разноски на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК.
Разградският
административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:
I.По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от ревизираното лице, в предвидения в
чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок и след изчерпване на фазата на административното обжалване. Обжалваният ревизионен акт е потвърден от Директора на
дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП
II.По формата на
РА
РА и приложеният към него
ревизионен доклад (РД) отговарят на изискванията за форма. Те съдържат
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, по чл. 117, ал. 2 и чл. 120 от ДОПК.
ІІI.
По валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения РА:
Ревизионното
производство е започнало със заповед за
възлагане на ревизия № Р-03001720004673-020-001
от 03.08.2020 год. /л.1-2 от адм.пр./, издадена от Й. Р. А. – началник
сектор, редовно оправомощен със заповед № Д-2273 от 20.12.2018 год. на
директора на ТД на НАП – Варна, /л. 59/,
с която е възложена ревизия на Х.
Г. Г. с ЕГН ********** с адрес по чл. 8 от ДОПК в гр. Р.,
ул. *** № ***. Ревизията е с
обхват „Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; ДОО – за самоосигуряващи се;
Здравно осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2018 год.” Възложена
е на екип в състав Н. В. Г. – старши инспектор по приходите –ръководител на
екипа и П. И. К. – старши инспектор по приходите със срок от 3 месеца от
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на оспорващия на 16.10.2020 год. по
електронен път.
След приключване на ревизията и в
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
издаден ревизионен доклад № 03001720004673-092-001 от 01.02.2021 год. /л. 137-170 от адм.пр./. Същият е
връчен на ревизираното лице на 04.02.2021 год. по електронен път. Срещу
ревизионния доклад оспорващият е подал възражение с вх. № 4070/18.02.2021 год.
/л.171-172 от адм.пр./ в срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК, в което няма изложени
възражения по същество, а са изложени твърдения за неправомерни действия от
страна на ревизиращия екип във връзка с епидемиологичната обстановка в страната.
Въз основа на ревизионния доклад е издаден РА Р-03001720004673-091-001 от 02.03.2021 год. /л.173-180
от адм.пр./, подписан от Й. Р. А. началник сектор и от Н. В. Г. – главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Същият е издаден в срока по
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Връчен е на РЛ на 04.03.2021 год. по електронен път,
съгласно разписка /стр. 173 от адм.пр./.
Ревизионният акт е обжалван изцяло с жалба с вх. № 11341 от 11.03.2021 год.
по описа на ТД на НАП Варна, Ф-56 от 17.03.2021 год. по описа на Дирекция ОДОП
- Варна /л.183-185 от адм.пр./
С Решение № 56 от 14.05.2021 год.
Директорът на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло
ревизионния акт. Решението е съобщено на ревизираното лице на 03.08.2021 год.
/л.23/, а жалбата срещу ревизионния акт /л.4-10/е подадена на 17.08.2021 год.
Заповедта за възлагане на ревизия, ревизионният доклад и ревизионният акт са
електронни документи, подписани с валиден електронен подпис от техните
издатели, което се установи при приобщаването им в проведеното съдебно
заседание на 10.11.2021 год. /л.65-66/.
При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден, като издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на
регламентираните в ДОПК срокове.
В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила
и норми. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство,
като му е предоставена възможност да участва в производството и да ангажира
доказателства във връзка със спорните обстоятелства.
При провеждане
на ревизията данъчните органи са извършили съответните процесуални действия, за
да съберат относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали
конкретни писмени документи и обяснения.
На ревизираното
лице са връчени както следва: Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ /ИПДПОЗЛ/ № Р-03001720004673-040-001 от 14.08.2020 г. /л. 126-129 от адм.пр./ и ИПДПОЗЛ № Р-03001720004673-040-002
/ 29.10.2020 г. с приложен образец на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за
физически лица /л.120-125 от адм.пр./. По така връчените искания ЗЛ не е
представило обяснения, отговор и исканите документи.
На 30.10.2020
год. е връчено на трето лице -„Еконт Експрес” ЕООД, искане за предоставяне на
документи и писмени обяснения № Р- 03001720004673-041-001 / 29.10.2020.
/л.118-119 от адм.пр./ ТЗЛ е отговорило
с писмо изх. № 16665 от 17.11.2020 год., с което е предоставило данни и
информация, касаеща „Стелиса Прототайп” ЕООД
с ЕИК ********* за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2018 г. / виж СД л.
15/
С протокол № Р -
03001720004673-ППД-001 от 27.10.2020
год. /л. 108-114 от адм.пр./ към ревизионната преписка са присъединени
материали от предходно производство с УИН П-03001719215924 /л. 6 – л. 107/,
подробно описани в протокола, в т.ч. и Протокол за приключване на проверка №
П-03001719215924-073-001 от 27.04.2020 год./л.103-107 от адм.пр./, ИПДПОЗЛ № П-03001719215924-040-001 от
07.01.2020 г. /л.100-102 от адм.пр./ и ИПДПОЗЛ № П-03001719215924-040-002 от
14.01.2020 г. /л. 97-99 от адм. пр./, връчени на оспорващия по
електронен път, по които няма постъпил отговор, Протокол за извършена насрещна
проверка № П-03001719215924-041-001 от 10.02.2020 год.
на „Стелиса Ппрототайп” ЕООД с
ЕИК ********* г. / 94-95 от адм.пр./ към който е
приложено и обяснение на оспорващия Г. с вх. № 5811-1 от 05.02.2020 год. /л.90
от адм.пр./, ИПДПОТЛ № П-03001719215924-041-001 от 07.01.2020 г. до „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС” ООД гр. Русе /л.80-81 от
адм.пр./, по което е постъпил отговор вх. № 2822-1 от 17.02.2020 год.
/л.196-194/ с представени данни / виж СД
на л. 15/, ИПДПОТЛ – банка„ДСК” ЕАД и „УниКредит Булбанк” АД и банкови извлечения /л.6-л.79 от адм.пр./.
Ревизията е
проведена по реда на чл.
122 и следващите от ДОПК. Те имат за предмет уреждането на специален ред за
установяване на съответните факти, но само ако са налице предпоставките
регламентирани в чл.
122, ал. 1 от ДОПК.
При липса или непълнота на доказване на обстоятелствата, послужили на приходния
орган да определи основата за облагане по реда на чл.
122, ал. 2 от ДОПК,
фактическите констатации на ревизионния акт не се ползват с доказателствената
сила по чл.
124 от ДОПК.
В конкретния случай
констатациите за приложимостта на особения ред за провеждане на ревизия са
свързани с няколко обстоятелства – извършване на търговска дейност от Г. през
продължителен период от време от 2015 година до 2018 година, неподаване на
дължими данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за същите години и недеклариране на доходи,
подлежащи на облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Тези обстоятелства, обосновават хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.
В случая на 29.10.2020 год. на оспорващия лично е връчено уведомление по чл.
124, ал. 1 от ДОПК № Р -03001720004673-113-001 от 29.10.2020 год. /л.133-136/, с което е уведомен за наличие на
обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК , че основата за облагането
му с данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ревизирания
период и осигурителния доход за Задължителни осигурителни вноски и Здравно
осигурителни вноски ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК, както и правото му да представяне на доказателства и становище.
По отношение на
представените от „Еконт експрес” на електронен носител , таблици с данни за извършени от дружеството куриерски и пощенски услуги
и копия на счетоводни документи
издадени във връзка с тези услуги, чието съдържание беше възпроизведено в съдебно заседание на 10.11.2021 год. съдът намира
следното от процесуална страна.
Съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ,
електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.
3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО
(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014".
Нормата
на чл. 3, т. 35 от Регламент 910 предвижда, че "електронен документ"
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Файловете в оптичните
дискове, представени от третото лице „Еконт експрес” ООД в хода на ревизията
съдържат текстови и визуални записи, съхранявани в електронна форма – таблици с
данни за търговски продажби, извършени от Г. с посочване на неговото име и
телефон като подател на пратките, описание на пратките, място на получаване и
данни за получателя, заедно с данни за паричната стойност на продажбите,
реализирани в условията на наложен платеж. Отделно се съдържат файлове с
фотокопия, на РКО и разписки за изплатени парични суми, по които на
жалбоподателя са били превеждани сумите, получени от приобретателите на вещите,
изпратени чрез пощенския оператор. Нормата на чл. 46 от Регламент 910 сочи
изрично, че правната сила и допустимостта на електронен документ като
доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на
основанието, че той е в електронна форма.
Веществените доказателствени
средства /каквито са СД-та , представени от ответника/ не са негодни. Те са
допустими /арг. от чл. 71 ДОПК, както и чл. 183, ал. 2 от ГПК/ и относими. Събирането им в
извънсъдебната фаза на производството е осъществено по реда на чл. 37, ал. 5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица,
които не са субект в административния процес. В случая са представени
електронни образци по смисъла на чл. 183, ал. 2 от ГПК на писмени документи / разписки, РКО/,
електронни изявления и таблици с данни. Същите не са изключени от доказателствения материал
по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК, поради непредставянето им в оригинал или
официално заверен препис– именно поради неоспорването им по реда на чл. 193 ГПК.
В обратната хипотеза, която
не бе осъществена /при оспорване по реда на чл. 193 ГПК на документация от диска/, съдът би
задължил ответника да представи оригиналите на оспорените документи на
основание чл. 183 ГПК, ал. 1 от ГПК, вкл. посредством
неучастващото по делото лице „Еконт Експрес” ООД. При оспорване на документите,
съдържащи се в диска като електронен образец и непредставянето им в оригинал,
би последвало изключването им от доказателствата. В случая в съдебно заседание
на 10.11.2021 год. тези дискове бяха визуализирани в присъствието на оспорващия,
който заяви, че е запознат с тяхното съдържание и че е получил тези файлове. Визуализираното
съдържание на дисковете не беше оспорено
от Г.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че при решаването на спора следва да се съобрази с доказателствената
стойност на данните представени от "Еконт експрес" ООД, съдържащи се
в оптичните дискове.
Неоснователно е възражението
на оспорващия, че незаконосъобразно в настоящото ревизионно производство са
приобщени доказателства от предходна производство - Проверка за установяване на
факти и обстоятелства с УИН П-03001719215924.
Няма процесуална пречка към доказателствата в настоящото ревизионно производство, да се
присъединят и доказателства, събрани в предходно производство по ДОПК. В случая
това приобщаване е сторено от ревизиращия екип по предвидения в ДОПК ред.
Обстоятелството, че въз основа на ПУФО е издаден Акт за установяване на
задължение, който в последствие е отменен с Решение № 124 от 29.03.2020 год. на директора
на ТД на НАП Варна /л.32-33/, не правят събраните в ПУФО доказателства
негодни. В решението изрично е посочено,
че задълженията на оспорващия Г.,
установени с отменения АУЗ, могат да бъдат установяване само по реда на
ревизионно производство, а не по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК.
Неоснователно е и
твърдението на оспорващия, че ревизията е извършена в нарушение на чл. 76, ал.
1 от ДОПК, според която в
административното производство не може да участва орган по приходите, служител
или публичен изпълнител, който е свързано лице със субекта или е заинтересован
от изхода му, или има с някои от другите участници отношения, които пораждат
основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност. По делото няма
доказателства такива обстоятелства да са налице по отношение на участниците в
производството по издаване на оспорения ревизионен акт. Фактът, че оспорващия Г.
е депозирал сигнал в Районна прокуратура Русе, срещу органите по приходите,
извършващи ревизията, за допуснати от тях нарушения на мерките във връзка с
епидемията от COVID-19, приключил с постановление за отказ да се образува досъдебно
наказателно производство от 12.01.2021 год., според настоящият съдебен състав
не може да се подведе под хипотезата на чл. 76, ал. 1 от ДОПК. Що се касае до твърденията на оспорващия, че органите по
приходите незаконосъобразно са приели за укрити от него доходи от търговска
дейност, суми, които според него са лични семейни средства, или пък суми, които
той е декларирал като приходи от търговската дейност на едноличното му
дружество „Стелиса Прототайп”, те касаят спора по същество, но не са нарушения на процесуалните правила.
Видно от доказателствата по
делото са връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани всички документи във връка с
приходите и разходите на оспорващия за ревизирания период. ЗВР, ИПДПОЗЛ, РД и
РА са връчени на жалбоподателя и той е имал възможност да представи възражения
и доказателства в хода на ревизията и при административното обжалване.
Безспорно е и обстоятелство, че жалбоподателят е бил уведомен за установените
обстоятелства по чл. 122 от ДОПК, с връчването на уведомление по чл. 124 от ДОПК. Имал е възможност да представи и
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Отделно от това органът по
приходите е изискал доказателства от всички трети лица, които имат отношение
към извършваната ревизия. С оглед на горното съдът намира, че в хода на
ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения. Що се касае до
въпросът дали са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК,
за провеждане на ревизията по особения ред, то това е въпрос на материална
законосъобразност на ревизионния акт.
ІІІ. По
материалната законосъобразност на РА.
Оспорващият Г. е
местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. През
ревизирания период е едноличен
собственик, управител и представляващ „Стелиса
Прототайп” ЕООД с ЕИК *********, нерегистрирано
по ЗДДС, с регистрирано едно фискално устройство с дистанционна връзка са НАП в периода от 08.05.2014 год. до
07.03.2018 год. и на „Магнитис” ЕООД с ЕИК *********
от 13.02.2018 год. без регистрация по
ЗДДС и без регистрирано фискално устройство.
Ревизиращият екип
е направил анализ на предоставените от „Еконт експрес” ЕООД с БУЛСТАТ ********* данни, при който установил, че за
ревизирания период оспорващият Г. е изпратил 334 бр. пратки с наложен платеж от които 333 бр. пратки на стойност различен
от нула , като общата сума на наложените платежи е в размер на 33 289,50 лв. /
виж таблица на стр. 27 от РД- в
таблицата е допусната фактическа грешка
в пресмятането на брой записи/ и един запис на пратка с наложен платеж от 0 лв. В огромната си част пратките били с
описание „сувенири” .
Наред с това от
същите данни ревизиращият екип е
установил, че освен горепосочените пратки оспорващият Г. за ревизирания период
е изпратил още 335 пратки без наложен платеж, в 300 от които пратките били
описани като „сувенири” или „подаръци.
Във връзка с
извършена предходна ПУФО , чиито
материали са приобщени към настоящото ревизионно производство, е извършена насрещна проверка на „Стелиса
Прототайп” ЕООД с ЕИК ******** и изпратено
ИПДПОЗЛ № П-030017202114368-040-001 от 21.01.2020 год., по което оспорващият Г.
е дал писмени обяснения /л. 90 от адм.пр./, в които е посочил, че информация за изпратените пратки, от
негово име за сметка на „Стелиса Прототайп“ ЕООД, за получените наложени
платежи, респективно отчетени от дружеството приходи, може да се получи от предоставените
от него извлечение от КЛЕН на регистрираното фискално устройство на
дружеството, фирмената документация на „Стелиса Прототайп“ ЕООД и справка за
административни услуги от „Еконт експрес“ ООД. Посочил е, че дружеството не е
извършвало продажба на стоки към него като физическо лице. Посочил е също, че
сумите от наложени платежи по пратки на „Стелиса Прототайп“ ЕООД /изпратени от негово име/ са получени от него,
в качеството на представляващ дружеството. Сумите от наложени платежи по лични
пратки /всички останали/, нефигуриращи в отчета на дружеството, са получавани
от него, в качеството на физическо лице. Декларирано е, че стоките на „Стелиса
Прототайп“ ЕООД са произведени от фирмата. Останалите стоки са такива, които са
били произведени/преработени от жалбоподателя или са били закупени от интернет
/или друго/и препродадени.
Ревизиращият
екип е направил анализ и сравнение между данните за подадените от оспорващия Г.
пратки по товарителници с наложен платеж и представените от „Еконт експрес”
ЕООД електронни образи на разплащателни документи /разписки за доставка на
пощенски пратки/пощенски запис, РКО във
файлове формат „jpg” и електронни
изявления в файлове формат „pdf”.
При анализа и
сравнението ревизиращият екип установил,
че по 78 бр. РКО и 1 електронно
изявление, съдържащи данните - номер и дата на издаване на товарителниците, с
които ревизираното лице е изпратило пратките; размерът на сумата на НП, който „Еконт експрес” ООД е изплатил на оспорващия Г., ръкописно изписани трите имена на оспорващия, неговото ЕГН и положен
подпис срещу текста „Получих сумата” за РКО, на оспорващия са
изплатени през 2015, 2016, 2017 и 2018 год. общо 9 212.50 лв.
Освен горните
суми ревизиращият екип установил, че по 218 документа за получени суми в брой
от пощенски парични преводи / снимки на разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис и електронно изявление/, в които се съдържа ръкописно
изписани трите имена на оспорващия,
неговото ЕГН и положен подпис срещу
текста „Получих сумата”, оспорващият Г. е получил през 2015, 2016, 2017, 2018 и
2019 год. общо 25 643.40 лв.
От така получените суми по пратки чрез „Еконт
експрес” ООД ревизиращият екип е приел, че сумата в размер на 2885 лв.,
получена от Г. по документ / наложен платеж или пощенски паричен превод/ с
издаден фискален бон, е възможно да са
отчетени приходи в счетоводството на „Стелиса Прототайп“ ЕООД / виж кол. 6 на
табл. 1 на стр. 8 от РД и кол. 5 на табл. 2 на стр. 9 от РД/ .
На следващо
място са приели, че получената от Г.
сума в размер на 1566,40 лв. не е
свързана с изпратените от РЛ пратки през ревизирания период в т.ч. влиза и
сумата от 1006.40 лв. от ППП получена
през 2019 год., т.е. извън ревизирания период / виж колона 6 на табл. 2 на стр.
9 от РД/
Също така органите по приходите са приели, че за получени от ЗЛ ППП в размер на
1045 лв. доказателствата са негодни или липсват.
Ревизиращият
екип е извършил анализ и на извлеченията от банковите сметки на ЗЛ, подробно
описани в РД представени при предходна проверка, приобщени към настоящото
производство, при което установили, че оспорващият е получил преводи от трети
лица, както следва: за 2015 год. – 9015.26 лв.; за 2016 год. – 8 276.87
лв.; за 2017 год. – 3 633.74 лв.;
за 2018 год. – 15 413.81 лв. Наред
с това установили, че Г. е внасял в брой или чрез АТМ суми по банковите си
сметки, както следва през 2015 год. – 5130 лв.; през 2016 год. – 5920 лв.; през
2017 год. 12 995.50 лв. и през 2018 год. 8 475 лв. /виж ред втори и
трети на табл. 3 на стр. 9 от РД/ . По отношение на тези суми органите по
приходите приели, че те са свързани с 300 бр. пратки на Г. чрез „Еконт експрес” ООД без наложен платеж. По отношение на
сумите внесени от РЛ по собствената си банкова сметка ***. органите по
приходите приели, че те не могат да бъдат свързани с пратките с НП и ППП, тъй
като тези сумите по тези пратки са
недостатъчни, за да бъдат източник на тези средства / виж сумите по ВНП и ППП
за 2018 год. обобщена таблица колона 2
на стр. 10 от РД/.
Органите по
приходите установили въз основа на представените от „Еконт експрес” ООД
данни, че през 2015 год. от „Стелиса
Прототайп” ЕООД са изпратени 5 бр. пратки с наложен платеж с предмет сувенир с
обща сума на НП/Паричните преводи/ от 670 лв. За периода 2016-2018 год. няма пратки чрез „Еконт експрес” ООД с подател „Стелиса
Прототайп” ЕООД. Освен тези пратки през този период има 15 пратки без наложен платеж с подател „Стелиса
Прототайп” ЕООД, от които 11 са с предмет „сувенири”. Органите по приходите
приели , че през ревизирания период
„Стелиса прототайп” ЕООД и физическото лице Х. Г. са
извършвали една и съща дейност, като част от нея е представена като дейност от
дружеството, а останалата част е укрита
и именно тя е предмет на ревизията като стопанска дейност на физическото
лице Х. Г.
При така
установените факти на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ № Р-03001720004673-040-001 от 14.08.2020 г. / л. 126-129/ с което му е
изискана да представи счетоводни регистри, ако има заведени такива, договори за
заем със съответните документи за получаване/плащане на парични средства в заем и вноски по заемите, всички първични
документи или служебни бележки за
получавани доходи; договори, анекси,
фактури, митнически декларации, разписки, банкови извлечения, транспортни
документи и всички други документи, доказващи
извършени от РЛ разходи за дейността му като физическо лице, както и
документи за закупени от него стоки, които е предлагал за продажба за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2018
год. Също така са изискани от оспорващия
за същия период да опише предмета на пратките, изпратени от него чрез „Еконт
експрес” ООД, какво представляват сувенирите, посочени като описание на пратките, какъв е техния
произход, купувал ли ги е или ги е
произвеждал, как е получавал плащанията за тях, какви разходи е направил, от чие име и в каква връзка е
изпращал пратките и получавал сумите по наложени платежи като приложи и съответните документи, доказващи
неговите обяснения. Да даде обяснения извършвал ли е търговска дейност чрез интернет сайтове за електронна търговия
през същия период и какъв е произходът на стоките. По какъв начин е получавал
стоките , които след това е изпращал на купувачи чрез куриер с наложен платеж
през същия период, като приложи и документи във връзка с получаване на тези
стоки. В същото искане органите по приходите са поискали обяснение от РЛ каква
е причината да получава суми от трети лица по посочената банкова сметка ***, като
са описани конкретно третите лица,
приведената от тях и получена от РЛ сума, и дата на извършване на транзакцията, както и какъв е произходът на сумите, които
той е внесъл в брой или чрез АТМ през
2018 год. по банковата си сметка в ДСК , като е посочена конкретно банковата
сметка, описание на операцията, размерът на внесената сума и датата на
транзакцията. Изрично оспорващият е
уведомен, че при непредставяне на
исканите обяснения в дадения срок
органите по приходите ще приемат за доказано наличието на данни за
укрити доходи от търговска дейност. Искането
е връчено на ревизираното лице по електронен път на 16.10.2020 г., което не е
представило изисканите документи и писмени обяснения.
При тази фактическа обстановка органите по приходите
са приели, че през ревизирания период оспорващият
Х. Г., в качеството си на физическо лице
е създал организация, от която в продължителен период, като търговец е извършил
продажби на стоки до различни потребители - крайни клиенти, при което е
действал като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, е прието,
че Г. като физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не се е регистрирал
като едноличен търговец и доходите от стопанската му дейност се облагат по реда
на глава пета, раздел II от
закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец и облагаемият му доход е
формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
данъчна печалба, а годишната данъчна основа се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и подлежи на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Въз основа на установеното, органите по приходите са
приели, че за жалбоподателя са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК
и по конкретно по т. 1 – до започване на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация и по т. 2 – налице са данни за
укрити приходи или доходи. С оглед на това Х. Г. е уведомен с Уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК че
основата за облагане с данъци и осигурителни
вноски ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК, като подробно
са описани фактическите и правните
основания за това и са посочени
конкретно размерите на укритите според органите по приходите доходи по
години и основание.
С оглед на обстоятелството, че в ревизионното
производство РЛ не е представило доказателства за направените от него разходи
по връчените му ИПДПОЗЛ
и уведомление по чл. 124 от ДОПК, органите по приходите са признали разходи за
стопанската му дейност само въз основа на събраните в хода на ревизията
доказателства както следва: за 2015 год.
- 249.53 лв.; за 2016 год. - 547.83 лв.; за 2017 год. – 1300.17 лв. и за
2018 год. - 880.87 лв. / виж обобщаваща таблица на стр. 39 от РД/
Неоснователно е възражението на
оспорващия, че органите по приходите неправилно не са признали направени от
него разходи за инструменти, материали, с които е произвеждал сувенирите,
предмет на продажба. В ревизионното
производство с органите по приходите изрично с ИПДПОЗЛ № Р-03001720004673-040-001
от 14.08.2020 г. / л. 126-129/, са
поискали от Г. да представи доказателства за направените от него разходи по
придобиване на стоките, продавани чрез пратки с „Еконт експрес” ООД, но такива
не са представени от него. Съдът изрично в съдебно заседание на 15.12.2021 год.
е указал на оспорващия, че не представя по делото годни доказателства в
подкрепа на твърденията му, че е направил по-големи разходи, от признатите му с
ревизионния акт разходи за инструменти и материали за стопанската му дейност по
чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ /виж протокол от с.з. л.100/. Следва да се посочи, че
представените от оспорващия по делото и приети като доказателства пластмасови
заготовки съдържат изрично надпис www.Stellisaprototype.com, което ги свързва с дейността на търговското дружество „Стелиса
Прототайп” ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е оспорващият, а не със
стопанската му дейност като едноличен
търговец по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Ето защо съдът приема, че органите по
приходите правилно са определили размера на разходите на Г.
за стопанската му дейност по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ за ревизирания период.
При тези факти и правни изводи органите по приходите
са установили с РА задължения за
внасяне от ревизираното лице както следва:
По
ЗДДФЛ
За 2015 год. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са
определили облагаем доход по чл. 26, ал. 7 от ДДФЛ в размер на 17 097,73 лв.
равен на разликата между установените приходи
в размер на 17 347.26 лв. и признатите разходи от 249.53 лв.
Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ е определена на 12 686.51
лв. равна на разликата между облагаемия доход по чл. 26 намален със
задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО
установени с РА в размер на 4 412.22 лв. лв. Върху така
определената данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК е установен данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ при ставка от 15 % в размер на 1 902,98 лв. На основание чл. 175 от ДОПК е начислена лихва в
размер на 933.10 лв. за периода от 03.05.2016 год. до 02.03.2021 год.
За 2016 год. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са
определили облагаем доход по чл. 26, ал. 7 от ДДФЛ в размер на 18 060.54
лв. лв. равен на разликата между
установените приходи в размер на 18 608.37 лв. и признатите разходи от 547.83 лв.
Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ е определена на 13 400.92
лв. равна на разликата между облагаемия доход по чл. 26 намален със
задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО
установени с РА в размер на 4659.62 лв. Върху така определената данъчна основа по
чл. 122, ал. 4 от ДОПК е установен
данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ при ставка от 15 % в размер на 2 010.14 лв. На
основание чл. 175 от ДОПК е начислена
лихва в размер на 782.34 лв. за периода от 02.05.2017 год. до 02.03.2021 год.
За 2017 год. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са определили
облагаем доход по чл. 26, ал. 7 от ДДФЛ в размер на 12 739.57 лв. равен на разликата между установените
приходи в размер на 14 039.74 лв. и признатите разходи от 1 300.17 лв. лв. Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ е
определена на 9 325.36 лв. равна на разликата между облагаемия доход по
чл. 26 намален със задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО установени с РА в размер на
3 414.21 лв. Върху така определената
данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК
е установен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ при ставка от 15 % в
размер на 1 398.80 лв. На основание
чл. 175 от ДОПК е начислена лихва в размер на 402.97 лв. за периода от
01.05.2018 год. до 02.03.2021 год.
За 2018 год. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са определили
облагаем доход по чл. 26, ал. 7 от ДДФЛ в размер на 23 567.94 лв. равен на разликата между установените
нетни приходи в размер на 24 448.81 лв. и признатите разходи от 880.87 лв.
Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ е определена на 17 016.05
лв. равна на разликата между облагаемия доход по чл. 26 намален със
задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО
установени с РА в размер на 6551.89
лв. Върху така определената данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК е установен данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ при ставка от 15 % в размер на 2552.41 лв. На основание чл. 175 от ДОПК е начислена лихва в
размер на 476.49 лв. за периода от 01.05.2019год. до 02.03.2021 год.
По КСО
В хода на
ревизията е установено, че с декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ,
ревизираното лице декларирало, че започва дейност като собственик на „Стелиса
Прототайп“ ЕООД, считано от 01.11.2013 г., като е посочен вид на осигуряването
- за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На 30.10.2018 г.
Г. подава две декларации по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ: - първата за прекратяване на осигуряването в
„Стелиса Прототайп“ ЕООД, считано от 30.10.2018 г. и втората - за възобновяване
на дейност като собственик на ЕООД, считано от 30.10.2018 г., но в МАГНИТИС“ ЕООД.
Органите по
приходи са приели, че на основание чл.6, ал.11 от КСО, са внесени недължими
авансови вноски върху минималния месечен осигурителен доход .за
самоосигуряващите се лица за целия ревизиран период, като собственик на ЕООД,
тъй като не са получени доходи от тази дейност. В резултат на това са приели,
че задължителни осигурителни вноски се дължат само върху дохода от дейност като
търговец по смисъла на ТЗ установена в ревизионното производство. Определили са
размера на осигурителния доход за всяка една от ревизираните години като равен на установената печалба от
дейността на Г. а именно като получените приходи са намалени с установените
разходи. Констатирано е, че за нито от една от ревизираните години,
установеният по този начин осигурителен доход не надвишава максималния
осигурителен доход определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната
година. Като взели предвид, че за ревизираните години Х. Г. Г. се е осигурявал
върху минималния осигурителен доход в „Стелиса Прототайп“ ЕООД до 30.10.2018 г.
и от 30.10.2018 г. в „МАГНИТИС“ ЕООД, органите по приходите на основание чл. 122, aл 1 и ал. 2 от ДОПК,
във връзка с чл.124а от ДОПК, определили задължения за окончателни осигурителни вноски по
фондове, на основа равна на разликата
между осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски и
осигурителния доход, върху който са внесени авансови осигурителни вноски.
Органите по
приходите приели че освен осигурителни вноски за ДОО по чл. 6 от КСО, РЛ дължи
на основание чл. 127, ал. 1 от КСО и осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен
фонд върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за ДОО, съгласно
чл. 157, ал. 6 от КСО , които се внасят едновременно с осигурителните вноски за
ДОО, според чл. 158 от КСО.
На гореописаните
основания органите по приходи са
определили и окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл.122, ал.
1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК и дължимите осигурителни
вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО в УПФ, както следва по години:
-За 2015 год.
- осигурителен доход върху който се
дължат окончателни осигурителни вноски в размер на 12 057.73 лв., равен на
разликата между осигурителния доход върху който се дължат осигурителните вноски в размер на 17 097.73 лв. и осигурителния
доход, върху който са внесени авансово осигурителни вноски в размер на 5 040 лв. Определили са дължима окончателна вноска за
ДОО в размер на 1543,39 лв. =
12 057.73 лв. по 12,8%.
и дължима окончателна вноска за ДЗПО –УПФ в размер на 602.89 лв.
=12 057.73 лв. по 5 %..
Окончателните
осигурителни вноски за 2015 г.не са били внесени в срока по чл. 6, ал. 9 от КСО
във вр. с чл. 50 от ЗДДФЛ върху
установените задължения за ДОО и ДЗПО –УПФ са начислени лихви в размер на
756.77 лв. за ДОО и 295.62 лв. за ДЗПО-УПФ периода от 03.05.2016 год. до 02.03.2021 год.
-За 2016 год.
- осигурителен доход върху който се
дължат окончателни осигурителни вноски в размер на 13 020.54 лв., равен на
разликата между осигурителния доход върху който се дължат осигурителните
вноски в размер на 18 060.54 лв. и
осигурителния доход, върху който са внесени авансово осигурителни вноски в размер на 5 040 лв. Определили са дължима окончателна вноска за
ДОО в размер на 1 666.63 лв. =
13 020.54 лв. по 12,8%.
и дължима окончателна вноска за ДЗПО в размер на 651.03 лв.
=13 020.54 лв. по 5 %.
Окончателните
осигурителни вноски за 2016 г. не са били внесени в срока по чл. 6, ал. 9 от КСО във вр. с чл. 50 от ЗДДФЛ върху
установените задължения за ДОО и ДЗПО –УПФ са начислени лихви в размер на
648.65 лв. за ДОО и 253.37 лв. за ДЗПО-УПФ периода от 03.05.2016 год. до 02.03.2021 год.
-За 2017 год.
- осигурителен доход върху който се
дължат окончателни осигурителни вноски в размер на 7 219.57 лв., равен на
разликата между осигурителния доход върху който се дължат осигурителните
вноски в размер на 12 739.57 лв. и
осигурителния доход, върху който са внесени авансово осигурителни вноски в размер на 5 520 лв. Определили са дължима окончателна вноска за
ДОО в размер на 996.30 лв. = 7 219.57 лв. по 13,8%. и дължима окончателна вноска за ДЗПО - УПФ в
размер на 360.98 лв. =7 219.57 лв.
по 5 %.
Окончателните
осигурителни вноски за 2017 г. не са били внесени в срока по чл. 6, ал. 9 от КСО във вр. с чл. 50 от ЗДДФЛ и върху установените задължения за ДОО и ДЗПО
–УПФ са начислени лихви в размер на 287.02 лв. за ДОО и 103.99 лв. за ДЗПО-УПФ
за периода от 01.05.2018 год. до
02.03.2021 год.
-За 2018 год.
- осигурителен доход върху който се
дължат окончателни осигурителни вноски в размер на 17 425.76 лв., равен на
разликата между осигурителния доход върху който се дължат осигурителните
вноски в размер на 23 567.94 лв. и
осигурителния доход, върху който са внесени авансово осигурителни вноски в размер на 6142.18 лв. Определили са дължима окончателна вноска за
ДОО в размер на 2 579.01 лв. = 17
425.76 лв. по 14,8%.
и дължима окончателна вноска за ДЗПО в размер на 871.29 лв. =17.425.76 лв. по 5
%..
Окончателните
осигурителни вноски за 2018 г. не са били внесени в срока по чл. 6, ал. 9 от КСО във вр. с чл. 50 от ЗДДФЛ и върху
установените задължения за ДОО и ДЗПО –УПФ са начислени лихви в размер на
460.88 лв. за ДОО и 155.63 лв. за ДЗПО-УПФ за периода от 01.05.2019 год. до
02.03.2021 год.
Здравно осигурителни вноски по ЗЗО.
Органите по приходите са установили, че за 205, 2016,
2017 и 2018 години Г. е подавал декларации обр. 6, в които е декларирал дължими вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно
осигуряване. За тези години оспорващият е внесъл ЗОВ от 8 % върху дължимия
минимален осигурителен доход както
следва: за 2015 г. - 403,20лв., за 2016
г.- 403,20лв., за 2017 г.- 441,60 лв. и
за 2018 г. - 491.38 лв.
Органите по приходите приели , че ЗЛ дължи
осигурителни вноски само за дохода от дейността като търговец по смисъла на ТЗ.
Осигурителният доход за всяка от ревизираните години е равен на печалбата от
дейността. За нито една от ревизираните години, така установеният осигурителен
доход не надвишавал максималния месечен осигурителен доход, умножен по 12
месеца.
Позовавайки се на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл. 6,
ал. 9 от КСО органите по приходите
определили осигурителния доход върху който се дължат окончателните ЗОВ, като
намалили размера на осигурителния доход върху който се дължат ЗОВ с размерът на
осигурителния доход, върху който са внесени авансово ЗОВ и съответно размера на окончателните ЗОВ за
всяка от процесните години както следва:
-Окончателен
осигурителен доход за 2015 г. - 12057.73 лв. - здравноосигурителни вноски -
964.62 лв. /12057,73 х 8%/;
-Окончателен
осигурителен доход за 2016 г. - 13020.54 лв. - здравноосигурителни вноски -
1041.64 лв. /13020.54 х 8%/;
-Окончателен
осигурителен доход за 2017 г. - 7219,57 лв. - здравноосигурителни вноски -
577.57 лв. /7219,57 х 8%/;
-Окончателен осигурителен доход за 2018 г. - 17425,76
лв. - здравноосигурителни вноски - 1394.06 лв. /17425,76 х 8%/.
Както в жалбата си срещу РА, така и в съдебно
производство оспорващия твърди, че органите по приходите неправилно са включили
за 2107 год. като приход от дейността му като физическо лице – търговец сума в
размер на 4 605 лв., тъй като тази сума
е приход на „Стелиса Прототайп“ ЕООД, същата е декларирана в декларация по чл. 92 от ЗКПО и
за този приход е платен съответния данък по ЗКПО. Наред с това
оспорващият твърди, че сумата от 8000 лв., приведени по банковата му сметка от лицето
К. К. К., в същност са лични средства на К., с която през този период е живеел
на съпружески начала, получени от нея по банков заем и приведени по негова
сметка.
Като
свидетел по делото е разпитан К. П. П. от гр. Р. Същият заяви, че познава Х. Г.
от около 20 години. Приятели са и го познава добре. Познава и лицето К. К. от
няколко години. Х. живеел с нея на семейни начала в дома на Х., като изключва
последните няколко месеца или може би година. Поне 3-4 години назад живеели
заедно. Живеели в общо домакинство. Били заедно по празници. Всички познати
възприемали Х. и К. като семейна двойка, тъй като бяха заедно и се говореше и
за деца. Не бил запознат конкретно с
финансовото отношение между Х. и К. Просто знае, че живеели като семейство.
От представени от банка „УникредитБулбанк” АД данни /л.131 и 180/ е
видно, че К. К. К. на 11.10.2018 год. е получила банков заем в размер на
11 000 лв., а на 12.10.2018 год. е привела от своята банкова сметка ***орващия
Г. сумата от 8000 лв. с основание вноска.
По делото е
изслушано и вещо лице по назначена съдебно счетоводна експертиза, което
дава заключение, че:
За 2015 и 2016 година доказателствата по делото не
водят до корекции на установените с РА задължения.
По отношение на 2017 година вещото лице, съобразно
поставените задачи дава заключение, че получените суми, по посочените в жалбата
на Г. товарителници, в размер 4 605,00 лв., са намерили отражение в
счетоводството на„Стелиса прототайп” ЕООД с ЕИК *********, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
същите са включени в приходите на дружеството при определяне на данъчния
финансов резултат по ЗКПО и дължимия данък за 2017 год. - чрез подадена
коригираща ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г., вх. № 1700И00060315 от 01.10.2018
г.
С
коригиращата ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г., вх. № 1700И00060315/01.10.2018
г., „Стелиса прототайп“ ЕООД декларира допълнителни приходи за 2017 г., в
размер 4 605,00 лв., което представлява общата сума по посочените товарителници
по задача № 1.
Допълнителните приходи за 2017 г., в размер 4 605,00
лв., представляват счетоводна грешка, която правилно е коригирана по реда на
чл.75, ал.1 и ал.З от ЗКПО.
Вещото лице установило, че „Стелиса прототайп“ ЕООД е
декларирала приходи за 2017 г., в размер 4 605,00 лв., по посочените
товарителници по задача № 1, които представляват част от 10 406,00 лв. -
неотчетени приходи. Сумата 4 605,00 лв. е включена от органите по приходите при
определяне на годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за данъчния период
2017 год., видно от определянето на данъчната основа за 2017 г. на стр. 5 от
РА.
Коригирайки
приетите от ревизиращия екип приходи на оспорващия Г. за 2017 год. с отчетените
от „Стелиса Прототайп“ ЕООД приходи, вещото лице е дало заключение, че
Данъчната печалба е в размер 8 134,57 лв., Задължителните осигурителни вноски
(ЗОВ) са в размер 2 180,06 лв., Данъчната основа е в размер 5 954,51 лв.,
а Дължимият данък по ЗДДФЛ за ЕТ е в размер
893,18 лв.
Вещото
лице е посочило, че „Стелиса прототайп“ ЕООД признава приходи за 2017 г., в
размер 4 605,00 лв. В тази сума се съдържат 100 лв., получени на 05.01.2018 г.
по пратка с товарителница № 1051737029177 от 28.12.2017 г., но признати в
счетоводството на юридическото лице на принципа на начисляването. Следователно,
в обжалвания РА, тази сума е част от данъчната основа за облагане на жалбоподателя-
физическо лице за доходи, придобити през 2018 г. - на принципа на плащането.
Лихвите
за закъснение за допълнителните задължения за 2017 г., изчислени за периода от
01.05.2018 г. до 02.03.2021 г., са в размер 459,17 лв., включително:
• 257,31 лв. -за данък по ЗДДФЛ на ЕТ,
върху 893,18 лв.
• 103,94 лв. -за ДОО, върху 360,81 лв.
• 37,66 лв. - за ДЗПО, върху 130,73 лв.
• 60,26
лв. - за здравно осигуряване, върху 209,17 лв.
По отношение на 2018 г. по поставените задачи вещото
лице дава заключение в два варианта:
ВАРИАНТ 1: Задълженията за 2018 г. са установени при
изключване от приходите на сумата от 100 лв., която е отчетена като
допълнителен приход от „Стелиса прототайп“ ЕООД, включена в коригиращата
декларация по чл. 92 от ЗКПО и са както следва:
-Дължим данък по ЗДДФЛ за ЕТ в размер
на 2 541,58
-Дължима
окончателна вноска за ДОО (14,8% - 2 564,21лв.
-Дължима
окончателна вноска за ДЗПО (5% ) - 866,29лв.
-Дължима
окончателна здравноосигурителна вноска (8% ) - 1 386,06 лв.
Лихвите за
закъснение за допълнителните задължения за 2018 г., по ВАРИАНТ 1, изчислени за
периода от 01.05.2019 г. до 02.03.2021 г., са в размер 1 373,63 лв.,
включително: 474,47 лв. -за данък по ЗДДФЛ на ЕТ, 478,69 лв. - за ДОО, 161,72
лв. - за ДЗПО, 258,75 лв. - за здравно осигуряване.
ВАРИАНТ 2:
Задълженията за 2018 г. са установени при изключване от приходите на сумата от
100 лв., отчетена като допълнителен приход от „Стелиса прототайп“ ЕООД,
включена в коригиращата декларация по чл. 92 от ЗКПО, и сумата от 8 000 лв.,
преведени на оспорващия по банков път от К. К. К. и са установени както следва:
-Дължим данък по
ЗДДФЛ за ЕТ - 1 675,18 лв.
-Дължима
окончателна вноска за ДОО (14,8% ) - 1 380,21 лв.
-Дължима
окончателна вноска за ДЗПО (5% ) - 466,29 лв.
-Дължима
окончателна здравноосигурителна вноска (8% ) - 746,06 лв.
Лихвите за
закъснение за допълнителните задължения за 2018 г., изчислени по ВАРИАНТ 2, за
периода от 01.05.2019 г. до 02.03.2021 г., са в размер 796,72 лв., включително:
312,73 лв. -за данък по ЗДДФЛ на ЕТ, 257,66
лв. - за ДОО, 87,05 лв. - за ДЗПО, 139,28
лв. - за здравно осигуряване.
Съдът приема
първоначалното и допълнително заключение
на вещото лице в дадените от него варианти за допълнителното заключение,
съобразно поставените от съда задачи като пълно , ясно и обосновано.
С оглед на
горните констатации съдът прави следните правни изводи:
1.
По ЗДДФЛ
Не
се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122
от ДОПК, като основата за облагане с данъци е определена въз основа на извършен
анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Установяването на основанията следва да е доказано
с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за
органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само
предполагаемо наличие на основание. В
случая органите по приходите правилно са
приели, че през процесния период РЛ е действало като търговец по см. на чл.
1, ал. 1 от ТЗ.
Не бе доказано да са налице изключенията по смисъла на чл.
2 ТЗ.
Жалбоподателят по същество не оспорва, че е продавал чрез пратки по „Еконт експрес” ООД стоки / сувенири/. В
обясненията си като представител на „Стелиса Прототайп” ЕООД /л. 90 от адм.пр./ изрично е посочил, че сумите от наложени
платежи от лични пратки са получавани от него като физическо лице и те били
произведени или преработени от него или са били закупени от интернет и или
друго и препродадени. С оглед на това съдът счита, че органите по приходите
правилно са приложили разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, която сочи, че по реда на ал. 1 - 6 се
облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по
смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.
След
като оспорващият е реализирал доходи от тази дейност, същите се явяват доходи
от стопанска дейност по чл. 26 от ЗДДФЛ и подлежат на деклариране на основание
чл. 50, ал. 1, т. 1 от същия закон. Безспорно е установено, че Г. не е подавал
декларация за тези доходи, поради което съдът счита за безспорно доказано
наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК а
именно до започване на ревизията не е
подадена декларация за задълженията за данък върху доходите от стопанска
дейност по чл. 26 от ЗДДФЛ и са налице данни
за укрити доходи.
Правилно
органите по приходите са определяли облагаемият доход по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ за съответния данъчен
период като са намалявали установените приходи с общият размер на признатите разходите за
съответния данъчен период.
Правилно годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ е
определена като разлика между облагаемия
доход по чл. 26 намален със задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО,
установени с РА.
Правилно върху така определената данъчна основа са
установени задължения за данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ при
ставка от 15 % .
Съдът обаче
счита, че оспорващият успя да обори приетото от органите по приходите, че
получените от оспорващият Г. през 2017
год. 4 605,00 лв. от НП и ППП по пратки чрез „Еконт Експрес”
ООД, са приходи от стопанската му
дейност по занятие като едноличен
търговец – физическо лице. По отношение на тези суми съдът счита, че същите са
получени от Г., като представител на „Стелиса Прототайп” ЕООД. Същите са
начислени към 31.12.2017 год., признати са като приходи от продажба на стоки на
граждани от дружеството. Тези приходи представляват счетоводна грешка, която е
коригирана по реда и в срока по чл. 75, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО, като е подадена
коригираща декларация по 92 от ЗКПО. Декларацията е подадена в първия
присъствен ден – 01.10.2018 год., тъй като 30.09.2018 год. е неделя –
неприсъствен ден. С оглед на това съдът счита, че тази сума следва да бъде
изключена от приходите на оспорващия Г.
от дейността му като ЕТ за 2017 год.
Също така съдът счита, че оспорващият Г. обори и
приетото от органите по приходите, че сумата от 8000 лв., приведена по банкова
сметка *** „ДСК” АД на 12.10.2018 год. от лицето К. К. К. са
приходи от стопанската му дейност по занятие като едноличен търговец –
физическо лице. Съдът приема за
установено, че тази сума е получена от Г.,
но не като приход от стопанската му дейност по занятие като едноличен
търговец, поради което същата следва да
бъде изключена от облагаемият доход по чл. 26 от ЗДДФЛ на оспорващия Г. за 2018
год. също така според съда . Съдът счита, че от облагаемият доход за 2018 год. следва да бъде изключена и сумата
от 100 лв., която е призната от „Стелиса прототайп” ЕООД като приход за 2017
год. по пратка с товарителница № 1051737029177 от 28.12.2017 год. и която е включена в коригиращата декларация
на дружеството по чл. 92 от ЗКПО за 2017
год. но изплатени на 05.01.2018 год., тъй като те не са от стопанската дейност на
оспорващия по чл. 26 от ЗДДФЛ. Ето защо
съдът кредитира заключението на вещото лица във втория му вариант за
задълженията на оспорващия за 2018 год.
за данък по ЗДДФЛ на ЕТ, осигуровки по ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗЗО и съответните на тях лихви.
2.По
установените задължения за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.
След като е действал като търговец за периода от
01.01.2015 – до 31.12.2018 година оспорващият е следвало да се осигурява като
самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход, съгласно нормата на
чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ бр. 61/2015 година) във вр. с чл. 4, ал. 3,
т. 2, от КСО в размер на 12, 8 % за 2015 и 2016 год., 13,8% за 2017 год. и 14.8
% за 2018 год., съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а” и т. 4, б. „а” и б. „б” от
КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на месечния
осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните,
декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да
бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите
при условията и по реда на ДОПК облагаем
доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са
внасяни авансово осигурителни вноски.
Правилно е прието, че
за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2018 год. оспорващият Г. макар да
се е осигурявал като собственик на търговско дружество, не е имал доходи от
тази дейност и дължи осигуровки по КСО само върху дохода му от стопанска
дейност по чл. 26 от ЗДДФЛ. Правилно е прието, че осигурителния доход за всяка
от годините е равен на разликата между установените приходи и установените разходи, като за този период те
не надвишават максималния месечен размер на осигурителния доход и той дължи
осигурителни вноски за 2015, 2016, 2017 и 2018 год. съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 11 /
предишна ал. 10, изм. С ДВ бр.61/2015 г./ от КСО . Съгласно чл. 2, ал. 4 Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица /ДВ бр. 21/2000 год./ във вр. с
чл. 6, ал. 9 от КСО окончателните осигурителни вноски се дължат от
самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии", които са избрали да
се осигуряват в този фонд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна
вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или
установен от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК доход от
упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са
внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО
задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд
лицата, родени след *** година, ако са
осигурени при условията и по реда на част първа от КСО. Х. Г. е роден през **** година и подлежи на задължително
осигуряване по реда на чл. 127, ал. 1 от КСО
След като дължимите окончателни осигурителни
вноски не са внесени, в нарушение на горните
норми, законосъобразно такива вноски са определени за внасяне с обжалвания
РА. На основание чл.
124"а" от ДОПК, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат и за установяване на
задължителни осигурителни вноски.
Съответно, съгл. чл.
33 ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са
всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски,
определени с бюджета на НЗОК – чл.
29, ал. 3 ЗЗО. Здравно-осигурителните вноски са
дължими на основание чл.
40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Предвид възприетото за установено обстоятелство –
извършвана трудова дейност от РЛ, на основание чл.
40, ал. 1, т. 2 ЗЗО във вр. с чл.
4, ал. 3, т. 2 КСО Х. Г. подлежи на задължително социално и
здравно осигуряване в качеството на самоосигуряващо се лице. Допълнително
установените задължения за ЗОВ на РЛ – в качеството на самоосигуряващо се лице
за ревизирания период са последица от установения осигурителен доход по реда на
чл.
122-124
ДОПК
вр. с чл.
124а ДОПК
С оглед разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК органите по приходите правилно
са установили и задължение за лихва, тъй
като установените публични задължения
за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО не са внесени в установения от
закона срок.
В случая годишната
данъчна декларация и данъкът за доходът за 2015 год. е следвало да бъде
внесен до 30.04.2016 год., съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ в приложимата му
редакция. Тъй като тази дата се пада в събота, а първи май е официален празник който през 2016 год. се пада в неделя, а
втори май 2016 год. е неприсъствен ден, съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ в
приложимата редакция, то срокът за подаване на декларацията и внасяне на данъка
е изтекъл на 03.05.2016 год. – първия присъствен ден, съгласно разпоредбата на
чл. 22, ал. 7 от ДОПК и срокът за олихвяване следва да започва да тече от
04.05.2016 год., а в случая органите по приходите са начислили лихва с начална дата на периода 03.05.2016 год.
На същото основание данъчната декларация и данъкът за
доходът за 2016 год. е следвало да бъдат подадена и внесен до 02.05.2017 год., а не на 01.05.2016 год., както са приели органите
по приходите и периодът на олихвяване е следвал да започне на 03.05.2017 год.,
а не от 02.05.2017 год.
Органите па приходите правилно са определили началната
дата на периода за олихвяване на задълженията на Г. за данък върху
доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО в УПФ
и ЗО за 2017 и 2018 год. И за двете години срокът за подаване на данъчната декларация
и внасяне на данъка е изтекъл на 30
април 2018 год., съответно 2019 год., съгласно разпоредбата на чл. 67, ал.5 от ЗДДФЛ в приложимата редакция, който е бил присъствен ден и периодът на
олихвяване е започнал да тече от 01.05. на съответната година.
С оглед на изложеното следва установените приходи от дейността на
оспорващия като ЕТ по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ
за 2017 и 2018 год. да бъдат намалени
и да бъде определен нов облагаем доход по чл. 26, ал. 7 и нова
годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ , съобразно приетото от съда от
фактическа и правна страна, съответно да бъдат установени и съответните размери на дължимите окончателни осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, както
следва:
За 2017 год.
Общо приходи
като ЕТ установени с РА в размер на 14 039.74 лв. - съдът ги намалява с 4605 лв., при което установените от съда приходи са в размер но
9434.74 лв.
Данъчна печалба установена с РА в размер на 12 739.57
лв. - установена от съда в размер на
8 134.57 лв.
Задължителни осигурителни вноски установени с РА в
размер на 3 414.21 лв. /996.3 лв. ДОО + 360.98 лв. ДЗПО + 577.57 лв. ЗОВ/ -
установени от съда в размер на 2 180.06 лв. / 360.81 лв. ДОО + 130.73 лв.
ДЗПО + 209.17 лв. ЗОВ/
Данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ установена в РА в
размер на 9 325.37 лв. – установена от съда в размер на 5 954.51
За 2018 год.
Общо приходи
като ЕТ установени с РА в размер на 24448.81 лв. - съдът
ги намалява с 8100 лв., при което установени от съда приходи са в размер но 16 348.81
лв.
Данъчна печалба установена с РА в размер на
23 567.94 лв. - установена от съда в размер на
16 348.81 лв.
Задължителни осигурителни вноски установени с РА в
размер на 6 551.89 лв. /2579.01 лв. ДОО + 871.29 лв. ДЗПО + 1 394.06
лв. ЗОВ/ - установени от съда в размер на 4 300.09 лв. / 1 380.21 лв.
ДОО + 466.29 лв. ДЗПО + 746.06 лв. ЗОВ/
Данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ установена в РА в
размер на 17 016.05 лв. – установена от съда в размер на 11 167.85
лв.
С оглед
разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК
съдът следва да реши спора по същество
Предвид приетото
от фактическа и правна страна, съдът
определя задълженията, дължими от Х. Г.
за ДДФЛ за Данък върху доход от стопанска дейност като едноличен търговец на
основание чл. 48, ал. 2 във вр. с чл. 28 , ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал.
7 от ДОПК и дължимите осигурителни
вноски на основание 6, ал. 9 , чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за 2017 и за 2018 год., както и съответните лихви за забава на основание
чл. 175 от ДОПК за съответните
задължения за 2015, 2016, 2017 и 2018 год., както следва:
За 2015 год.
Дължима лихва за
периода от 04.05.2016 год. до 02.03.2021 год.
932.57 лв. лихва
върху 1902.98 лв. годишен данък на ЕТ по ЗДДФЛ,
вместо определената с РА 933.10 лв.
756.35 лв. лихва върху
1543.39 лв. дължими вноска по ДОО, вместо 756.77 лв. установена с РА
295.45 лв. лихва
върху 602.89 лв. дължима вноска за ДЗПО, вместо 295.62 лв., установена с РА
472.72 лв. лихва
върху 964.62 лв. дължима ЗОВ, вместо 472.99 лв., установени с РА.
За 2016 год.
Дължима лихва за
периода от 03.05.2017 год. до 02.03.2021 год.
781.78 лв. лихва
върху 2010.14 лв. годишен данък на ЕТ по ЗДДФЛ,
вместо определената с РА 782.34 лв.
648.19 лв. лихва върху
1666,63 лв. дължими вноска по ДОО, вместо 648.65 лв. установена с РА
253.20 лв. лихва
върху 651.03 лв. дължима вноска за ДЗПО, вместо 253.37 лв., установена с РА
405.11 лв. лихва
върху 1 041.64 лв. дължима ЗОВ, вместо 405.40 лв., установени с РА.
За 2017 год.
Дължим данък по
ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 893.18 лв. и
лихва за забава в размер на 257.31 лв., вместо установените с РА данък в размер
на 1 398.80 лв. и лихва за забава в размер на 402.97 лв.
Дължими вноски
за ДОО в размер на 360.81 лв. и съответната лихва
за забава от 103.94 лв., за ДЗПО – УПФ
в размер на 130.73 и съответната лихва за забава от 37.66 лв. и
за ЗОВ в размер на 209.17 лв. и съответната лихва за забава от 60.26 лв.,
вместо установените с РА дължими вноска по ДОО 996.30 лв. и съответната лихва
за забава от 287.02 лв., вноска за ДЗПО в размер на 360.98 лв. и съответната лихва от 103.99 лв. и ЗОВ в
размер на 577.57 лв. и съответна лихва от 166.38 лв.
За 2018 год.
Дължим данък по
ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 1 675.18
лв. и лихва за забава в размер на 312.73 лв., вместо установените с РА данък в
размер на 2552.41 лв. и лихва за забава в размер на 476.49 лв.
Дължими вноски
за ДОО в размер на 1 380.21 лв. и съответната
лихва за забава от 257.66 лв., за ДЗПО
– УПФ в размер на 466.29 и съответната лихва за забава от 87.05 лв. и
за ЗОВ в размер на 746.06 лв. и съответната лихва за забава от 139.28 лв., вместо установените с РА дължими вноска
по ДОО 2 579.01 лв. и съответната лихва
за забава от 481.46 лв., вноска за ДЗПО в размер на 871.29 лв. и съответната лихва от 162.65 лв. и ЗОВ в
размер на 1 394.06 лв. и съответна лихва от 260.24 лв.
В останалата
част РА е материално законосъобразен и оспорването следва да бъде отхвърлено.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 161, ал. 1, пр.
1 от ДОПК, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите сторени
разноски в производството, съразмерно на уважената част на жалбата.
Материалният интерес по жалбата е в общ размер от 28 003.18 лв. Уважената
част от жалбата и в размер на 4954.99 лв. Същите се констатираха в размер на 161 лв., представляващи съответната част от
заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство и депозит за
вещо лице .
На ответния административен орган, с оглед направеното
своевременно искане, следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. т 4 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, юрисконсултското възнаграждение възлиза на 1221.45
лв.
Мотивиран така, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03001720004673-091-001 от 02.03.2021 год., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 56 от 14.05.2021 год. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП в
частта, с която на Х. Г. Г. от гр. Р., ул. ***
№ *** са установени задължения за внасяне на авансов
и годишен данък по ЗДДФЛ, задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО в УПФ и
за Здравно осигуряване и съответните лихви за данъчни периоди
КАТО НАМАЛЯВА техния размер както следва:
За 2015 год. - лихва върху 1902.98 лв.
годишен данък на ЕТ по ЗДДФЛ от 933.10
лв. на 932.57 лв., лихва върху 1543.39 лв. дължими вноска по ДОО от 756.77 лв. на 756.35 лв., лихва върху 602.89
лв. дължима вноска за ДЗПО от 295.62 лв.
на 295.45 лв., лихва върху 964.62 лв. дължима ЗОВ от 472.99 лв. на 472.72 лв.;
За 2016 год. - лихва върху 2010.14 лв.
годишен данък на ЕТ по ЗДДФЛ от 782.34 лв. на 781.78 лв., лихва върху 1666,63 лв. дължими вноска по ДОО от 648.65 лв. на 648.19 лв., лихва върху 651.03
лв. дължима вноска за ДЗПО от 253.37 лв. на 253.20 лв., лихва върху 1 041.64
лв. дължима ЗОВ от 405.40 лв. на 405.11 лв.;
за 2017 год. - данък от 1398.80 лв. на 893.18 лв. и
прилежаща лихва от 402.97 лв. на 257.31 лв., задължителна осигурителна вноска
за ДОО от 996.30 лв. на 360.81 лв. и прилежаща лихва от 287.02 на 103.94 лв.,
задължителна вноска за ДЗПО от 360.98
лв. на 130.73 лв. и прилежаща лихва от
103.99 лв. на 37.66 лв., задължителна здравно осигурителна вноска от 577,57 лв.
на 209.17 лв. и прилежаща лихва от
166.38 лв. на 60.26 лв.;
за 2018 год. данък от 2 552.41 лв.
на 1675.18 лв. и прилежаща лихва от 476.49 лв. на 312.73 лв., задължителна
осигурителна вноска за ДОО от 2 579.01 лв. на 1 380.21 лв. и прилежаща
лихва от 481.46 на 257.66 лв. задължителна вноска за ДЗПО от 871.29 лв.
на 466.29 лв. и прилежаща лихва от 162.65 лв. на 87.05 лв., задължителна
здравно осигурителна вноска от 1394.06 лв. на 746.06 лв. и прилежаща лихва от 260.24 лв. на 139.28 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Г. Г. от гр. Р., ул. *** № *** срещу Ревизионен акт № Р-03001720004673-091-001 от
02.03.2021 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден
с Решение № 56 от 14.05.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП в останалата и част
ОСЪЖДА Х. Г. Г. от гр. Р., ул. *** № *** да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при Централно
управление на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1221.45 лв. / хиляда двеста двадесет
и един лев и четиридесет и пет стотинки/
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Варна при Централно управление на НАП да заплати на Х. Г. Г. от гр. Р., ул. *** № *** разноски по
делото в размер на 161 лв. / сто шестдесет и един лева/
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/