Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 482 Година 2019,04.12. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд Граждански състав
На единадесети ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: …..…………………………………...
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 1655 по описа за
2018 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Национален статистически институт“ гр. София с БУЛСТАТ *********, чрез
пълномощника адв. Венцислав Йотов с адрес на кантората гр.София, кв.“Иван
Вазов“ бл.37,вх.В,ет.2,ап.45, твърди, че
е правоприемник на ЦСУ и като процесуален субституент на държавата е предявил
иск против Община Приморско, с който претендира да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че недвижим имот, представляващ понастоящем: поземлен имот с
идентификатор 37023.501.62, с административен адрес: гр.Китен, ул.12-та, вид на
територията: урбанизирана, отреден за къмпинг и мотел, с площ от 2 541 кв.м.,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 37023.501.535, 37023.501.55,
37023.501.60, 37023.501.61 и 37023.501.63 е изцяло държавна собственост. Заявява,
че към 1965 г., недвижимият имот е бил държавна собственост по силата на
закона, като с решение от 28.04.1965 г.
на ИК на Окръжен народен съвет гр.Бургас на праводателя му е било отстъпено
право на строеж, върху строително петно № 27а от комплекса „Атлиман“, край с.Китен,
за изграждане на почивна база. Сочи, че в последствие му е било предоставено и право на ползване на
основание чл. 16, ал. 1 Закона за горите /отм./, върху строително петно с площ
от 2,55 дка, представляващо отдел 21, подотдел 5, тъй като имотът е част от
Държавен горски фонд-лесопарк „Китен“. Горните обстоятелства твърди, че се
установяват към 2001 год. от представени писмени доказателства. Заявява, че в
посочения имот е била изградена почивна база за летен отдих на служителите на
ищеца. Твърди, че и към настоящия момент имота се владее от него и се ползва
като почивна база на служителите му. Посочва, че първоначално през 2002 г. е
бил одобрен ПУП от кмета на община Приморско, по силата на който за процесния
имот е отреден парцел II, за имот пл.
№ 311, в кв. 55 по плана на с. Китен. Впоследствие, заявява, че със Заповед №
РД-18-94/21.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имота е бил заснет с
идентификатор 37023.501.62, като е бил
съставен акт за частна общинска собственост.
През 2010 г. твърди, че е получил отказ от кмета на община Приморско да
обработи подадена от него данъчна декларация, а през 2017 г. му било отказано
издаването на разрешение за монтиране и подмяна на съществуващо бунгало. Намира,
че с тези си действия ответникът оспорва собствеността на държавата и не
позволява на ищеца да владее имота в пълен обем. Твърди, че процесният имот
винаги е бил държавен, тъй като от 1965 г. до сега се стопанисва и ползва от
него и негови праводатели, които го владеят
за държавата. При условията на евентуалност претендира, че имотът е частна държавна собственост по силата на
изтекла в полза на държавата придобивна давност, тъй като ищецът, в качеството
си на държавен орган, го владее за нея повече от 40 години. Уточнява, че за
имота няма издаден акт за държавна собственост. Моли да бъде привлечена
държавата като трето лице помагач на
негова страна. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са положителни
установителни за право на собственост и
са с правно основание в чл.124,ал.1 от ГПК.
Ответникът Община Приморско оспорва
основателността на предявените искове. Твърди, че ищецът няма годно правно
основание да държи процесния имот, нито
частта, заета от поставените бунгала въз основа на издаденото му решение по
протокол № 8 от 28.04.1965 год. на ИК на Окръжен народен съвет-гр.Бургас. Счита,
че правото на строеж не е реализирано и е погасено по давност с изтичане на
срока по чл.38 от ПДИ и чл.67 от ЗС. Намира, че приложените протокол на
приемателна комисия и акт за отстраняване на недостатъци се отнасят до друг обект, като въпреки това смята,че
потвърждават признанието на ищеца, че строителство на почивна станция не
е реализирано. Сочи, че неизграждането на обекта, за който е учредено право на
строеж, се потвърждава и от други представени от ищеца книжа. Заявява, че
поземленият имот е частна общинска собственост на основание чл.2,ал.1,т.7 от ЗОбС във вр. с чл.
2а от същия закон и чл. 34, ал. 1, предл. трето ЗОбС, като е преминал в негова
собственост във връзка с Решение № 248 на МС от 12.03.2001 г. за
административно-териториални промени в границите на общините Приморско и
Царево, с което с. Китен и неговото землище преминават към територията на
община Приморско. Ответникът счита, че индиция за липсата на държавна
собственост по отношение на процесния имот е начина на учредяване на правото на
строеж, което е станало в разрез с приложимия за това ред. В тази връзка
посочва, че към него момент съгласно чл. 38 от ПДИ, правото на построяване на
сгради върху държавна земя се е отстъпвало само на кооперации, други обществени
организации и частни лица, а предоставянето на имоти на учреждения, се е извършвало от прекия ръководител –
Министерски съвет, тъй като държавата не
е могла да учредява право на строеж на себе си. Твърди, че съгласно
първия регулационен план от 1970 год., зоната в която попада процесния имот
била устроена като озеленена площ за широко обществено ползване, както и за
битово, спортно и комунално обслужване на населението. Позовава се на §6
от ПЗР на Закона за горите, съгласно
който при посочените там предпоставки
горски територии се смятат с променено предназначение, а функционалното им
предназначение се определя от регулационния план. Посочва, че с приемането на §7
ПЗР ЗМСМА, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване са преминали в собственост на общините, като именно по силата на
разпоредбата на §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР ЗМСМА, спорния терен е станал
собственост на общината. В тази връзка прави преглед на законодателните промени
по отношение на разделянето на държавната собственост и общинската, като сочи,
че общината е собственик на имота и на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Твърди, че
процесният имот е попадал в терен предвиден по ЗРП на с.Китен от 1962 год. като
„Свободна площ“, а по плана от 1970 год. за „зелени площи“, като именно
регулационния план определя това й предназначение. Акцентира, че с плана от
1970 г. е одобрена само уличната регулация, без одобряване на дворищнорегулационни
парцели, отредени за почивни бази. Посочва, че съгласно този план цялата зона
около почивните бази в гр. Китен е устроена като улици, алеи и зелени площи за
обществено ползване, както и за битово, спортно и комунално обслужване на
населението. По смисъла на § 208, т.1 от ППЗПИНМ /отм./ от изложеното прави
извода, че общината е придобила процесния терен по силата на закона и държавата
не е могла валидно да се разпорежда с него, включително и чрез включването му в
патримониума на държавна фирма. Сочи като придобивно основание §7,ал.1,т.4 от
ПЗР на ЗМСМА, евентуално §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Изтъква обстоятелството, че
бунгалата по своята същност не представляват строежи и/или недвижими имоти. Те
са незаконно изградени, без строителни книжа, без да е било отстъпено право на
строеж. На следващо място оспорва валидно учредяване на право на
строеж, тъй като липсват доказателства праводателя на ищеца да е бил
правосубектно лице. Оспорва придобиването
на право на собственост и по давност. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
Третото лице помагач на ищеца държавата,
представлявана от пълномощника старши юрисконсулт в отдел в Областна администрация Бургас Наталия
Минкова поддържа исковата молба. Счита, че от събраните доказателства безспорно
се установява, че процесния имот е попадал в горски фонд до 2017 год. като
статут изключителна държавна собственост, като не са събрани доказателства
други лица да имат претенции към него. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно
е между страните по делото, а това се установява и от всички събрани доказателства,
че със заповед № РД-18-94 от 19.12.2007
год. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта и
кадастрални регистри на землището на
гр.Китен, като процесният имот е обозначен
с идентификатор № 37023.501.62 и площ 2541 кв.м. Установяват се и промените във
времето в идентификационните белези на процесния имот. Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-техническа
експертиза, която съдът възприема изцяло като
безпристрастна, обективна и обоснована, първия регулационен план за с.Китен
е одобрен през 1962 год. и в него е
заснето състоянието на терена към тази година. В кадастралната основа на този план са били заснети тук-там /обяснения на вещите лица
в съдебно заседание на 11.11.2019 год./ имоти,които е възможно и да са били частни, обозначени с планоснимачни
номера и е одобрена уличната регулация, без да са обособени квартали и парцели.
Отразени са били също така черни пътища, дървета-гора, храсти, лозе.
Процесният имот попада върху терен, по
отношение на който в плана от 1962 год. фигурира сигнатура за храсти, като не е
съществувал като самостоятелно обособен
имот на място. Следващият одобрен план
е идейно-застроителен и общ регулационен план от 1970 г., с който е предвидена
само улична регулация. С плана не са образувани квартали и парцели, а са
предвидени само строителни петна за почивни станции, разположени в зона
отредена за „Парков район за обществени почивни станции“ с алейна мрежа. От
представената към заключението скица от плана от 1970 г. е видно, че зоната се намира извън регулацията на с. Китен.
Поради липса на данни за изменение или поправка
на плана от 1962 год. през 1965 год. или
за съставяне на нов идейно-застроителен план или схеми към такъв план през 1965
год., вещите лица не са могли да установят местоположението и границите на
строително петно № 27а от к-с „Атлиман“ край с. Китен, фигуриращо в докладна
записка от 24.04.1965 год. и протокол № 8 от 28.04.1965 год. на ИК на Окръжен
НС Бургас, нито какъв е бил статута на това строително петно от 1965 г. до сега. По
същата причина не може да се установи дали строителните петна върху които е
отстъпвано право на строеж с протоколи на ИК на ОНС до 1965 год., съответстват
по местоположение и номерация на строителните петна по идейно – застроителния
план от 1970 год., съответно идентичност на ПИ с идентификатор 37023.501.62 със строително петно 27а от к-с
„Атлиман“ в границите му към 1965 год.
Експертите посочват, че през 2000 год,
със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за
селото е одобрен нов кадастрален план, в който с пл. № 311 е заснета оградената
почивна база на НСИ. През 2002 г., със заповед на кмета на община
Приморско е одобрен ПУП –ПРЗ на с. Китен за кв. 52, 54 и 55, съгласно който за
процесния имот е образуван УПИ II в кв. 55,
отреден за малоетажно жилищно строителство. През 2007 год. е одобрена
кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Китен, в която имот пл. №
311 е обозначен с идентификатор 37023.501.62 с площ от 2541 кв. м. Констатирано
е още от вещите лица, че до 2017 г. процесния имот е попадал в отдел 21,
подотдел 5 от горския фонд на ДГС Царево,като със заповед № 711 от 03.08.2017 год. на изпълнителния
директор на ИА по горите към МЗХГ е утвърден
действащият „Горско стопански план и плана за ловностопанските дейности на ТП
ДГС Царево,изготвен от „Агролеспроект“. Съгласно този план са изключени
територии от горски фонд, включително и отдел 21, подотдел 5, в който е попадал
и процесния имот. Вещите лица не са установили
кой е началния момент на включване на имота в горския фонд,но от
становището на МОСВ РД-Бургас изх. № 355 от 09.03.2001 год. - лист 27 от
досието на делото в Районен съд гр.Царево, е видно, че такова е било
положението му-част от ДГФ, и към 2001 год, когато е дадено становището.
Видно е от всички събрани доказателства, че от 1965г. праводателя на ищеца, а впоследствие и ищцовия институт, е започнал да ползва процесния терен, като въпреки, че не е изградил почивна станция, е разположил бунгала, които се ползват от служителите и работниците му за летен отдих. Не е спорно също така, че за имота – обект на настоящото производство, не е съставян акт за държавна собственост. Съставен е акт за частна общинска собственост под № 214 от 01.06.2005 год. като в графата правно основание са посочени текстовете на чл.2,ал.1,т.5 и чл.2,ал.2,т.1 от ЗОС от ДВ бр.44 от 05.11.1999 год.,изменен с ДВ бр. 101 от 2004 год.,зап. № РД-02-14-2184 от 20.12.200 год. и във вр. с чл.58 от ЗОС. Към горната дата чл.2 от ЗОС вече е бил изцяло изменен,поради което следва да се приеме,че правното основание е необходимо да се търси в редакцията на чл.2 на ЗОС от 1999 год. Съгласно тази редакция на основание чл.2,ал.1,т.5 от ЗОС общинска собственост са: местните пътища, улиците, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване,а на основание чл.2,ал.2,т.1 на ЗОС общинска собственост са : имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата. Въпреки, че актът за общинска или държавна собственост е официален документ и обвързва със своята материална доказателствена сила, в настоящия случай така съставения акт за общинска собственост не може да изпълни това предназначение,тъй като съдържа в себе си вътрешни противоречия-посочени са две различни и взаимно изключващи се основания за собственост. Същевременно ответникът не спори, че преди да състави акта за общинска собственост, е считал процесния имот за държавен, като извежда правото си на собственост на разпоредби на законите, регламентиращи фактически състави на трансформиране на държавна собственост в общинска,включително и в съставения акт за общинска собственост. След уточнение на исковата претенция, ищецът е заявил и в съдебни заседания, че към 1965 год. процесния имот е бил включен в държавния горски фонд, тъй като е представлявал гора, а от 1948 год. горите са били национализирани, следователно имотът до 2017 год. е бил изключителна държавна собственост. Позовава се и на Закона за собствеността, в редакцията му към 1965 г., като заявява, че по тогава действащото законодателство не е съществувала категорията общинска собственост, а единствено – държавна, кооперативна и лична собственост. При устните състезания заявява, че изключването на имота през 2017 год. от държавния горски фонд, не води до загуба на собствеността на държавата.Твърди,още, че от 1965 г. владее и ползва процесния имот за държавата, в следствие на което тя е придобила правото на собственост и на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Съдът намира, че държавата не е придобила собствеността на основание национализация или по силата на закона,тъй като няма никакви доказателства, от които да се приеме,че към 1948 год. теренът,върху който е разположен процесния имот, е бил гора и като гора е бил национализиран. Обстоятелството,че към 1948 год.,а и към 1965 год. теренът не е попадал в гора, но се е намирал в местност в землището на с.Китен, т.е. извън строителните граници на населеното място, е виден от данните за плана от 1962 год.-зоната, в която е попадал, е включвала малко на брой обособени имоти, вероятно частни такива, като е била покрита както с дървета и храсти, така и с лозя. В подкрепа на този извод е и процедурата по отреждане на строителното петно - то е предоставено не от държавен орган, който към 1965 год. се е занимавал със стопанисването и управлението на горите от държавния горски фонд, а от ИК на Окръжен НС Бургас. Основателно е обаче твърдението, че държавата е придобила право на собственост върху имота по давност, тъй като чрез предоставянето му на праводателя на ищеца през 1965 год. и установяване от негова страна на фактическа власт върху имота, той е преминал в собственост на държавата от 1975 год. По въпроса са собствеността на държавата до приемането на законодателството, въвеждащо и понятието общинска собственост страните не спорят.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника оспорване на представения по делото протокол №
8/28.04.1965 г. на ИК на ОНС – Бургас, възражението за липса на правосубектност
на праводателя на ищеца, както и всички други възражения свързани с надлежното
учредяване на право на строеж на праводателя на ищеца. С оглед предмета на иска
- установяване правото на собственост на
държавата върху поземления имот, посочените възражения са правно ирелевантни,
тъй като от значение е момента на
установяване на фактическа власт и периода на упражняването й от името
на държавата, а не валидността на документите, въз основа на които е установено
владението.
При гореустановените факти, съдът намира
за доказано твърдението на ищеца, че държавата е придобила правото на
собственост върху процесния терен на основание давностно владение, осъществено
от неговия праводател в периода от 1965 год. до 1975 год. и продължено от него непрекъснато и до сега.Дори
да се приеме, че фактическата власт не е установена от ищеца още през 1965
год., то безспорно към момента на влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г., ищецът
е владял имота в продължение на повече от десет години и е налице твърдяното от
него придобивно основнание. При това положение, следва да бъде установено дали
така придобитото право е преминало в собственост на ответната община на
заявените от нея основания.
С измененията на отменената Конституция от 1971 г.
/обн. ДВ бр.94 от 23.11.1990 г./. и
приемане на новата Конституция
от 1991 г. Правото на общинска собственост е предмет на разграничаване от единната
до тогава държавна собственост в разпоредбите на пар.6 и
пар.7 от ЗМСМА,
които текстове определят кои имоти преминават в собственост на общините по
силата на закона. Тази уредба, по-късно е доразвита с нормата на пар. 42 от ПРЗ
на ЗОС. Позовавайки се на посочените разпоредби, ответникът признава, че до
1990 год. имотът е бил държавна собственост, тъй като безспорно това е една от предпоставките
за трансформацията му в общинска такава. В тази връзка, следва да бъде
установено настъпили ли са и другите предпоставки за преминаване на имота в
патримониума на ответната община.
Община Приморско
обосновава правото на общинска собственост върху процесния терен с влизане в
сила на нормата на пар.7, ал.1,
т.4 ЗМСМА /обн. ДВ бр.77 от 17.09.1991 г./ за трансформацията на
държавната в общинска собственост. Съгласно цитираната норма, с влизане в сила
на закона, в собственост на общините преминават общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. В случая се твърди, че имотът, предмет на настоящия спор,
попада в последната от изброените хипотези – зелени площи за обществено
ползване, тъй като по ЗРП на с. Китен от 1970 г. процесния терен е предвиден за
„Парков район за обществени почивни
станции“, без
обособяване на самостоятелни парцели.
При така
установените по-горе факти, се налага изводът, че към 17.09.1991 г., когато
влиза в сила ЗМСМА, е действал идейно-застроителния план на с. Китен от 1970
г., т.е. при обособяването на общинската собственост от държавната, отреждането
на терена е за „Парков район за обществени почивни станции“. Такова е и
действителното ползване на имота. Липсва отреждане и фактическо предназначение
на процесния терен за зелени площи за обществено ползване по смисъла на пар.7, ал.1,
т.4 ЗМСМА,а е и безспорно,че такива зелени площи на място няма. Достъпът до почивната база е бил ограничен
посредством ограда само за почиващите работници и служители на конкретното държавно
учреждение. Съгласно плана, по своето естество и по функционалното си
предназначение теренът не е могъл да се ползва от жителите и гостите на
общината като зелени площи. Поради това, следва да се приеме, че процесният
имот не е отреден за задоволяване на обществени потребности от местно значение
и разпоредбата на пар.7, ал.1,
т.4 ЗМСМА е неприложима. В
този смисъл е и съдебната практика/Напр.
определение № 1004 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 915/2011 г., ІІ
г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 23/20.04.2011 г.
по в.гр.д. № 44/2011 г. на Бургаския апелативен съд/.
От заключението на вещите лица по делото
се установява, че в действащия към 17.09.1991 година регулационен план на
с.Китен, от 1970 година, за процесния имот не е отреден самостоятелен парцел.
От значение, обаче не е естеството на общото отреждане по идейно- застроителния
план на селото- „Парков район за обществени почивни станции“, а
обстоятелството, че върху терена са нанесени строителни петна за изграждане
сгради – почивни станции. При наличие на строително петно, т.е предвиждане за
построяване на почивна станция и предназначение за широко обществено ползване,
преценката следва да бъде извършена въз основа на установеното към датата на
влизане в сила на ЗМСМА фактическо ползване на терена около изградената почивна
база. От показанията на разпитания по делото свидетел Казанджиева се
установява, че от 1992 година и понастоящем същата работи в ищцовото ведомство,
като е заемала различни позиции, а от 2015 г. е директор на ТСБ „Югоизток“ със
седалище в гр. Бургас. Свидетелката заявява, че базата не се води в активите на
учреждението, но се стопанисва и управлява от него, като ежегодно за шест
месечен срок се определя служител, който изпълнява функциите на управител на
базата в Китен. Цялата поддръжка и приема на почиващите се осигурява от ищеца.
Свидетелят Лимончев също твърди, че процесния имот се ползва като почивна
станция на НСИ още от момента на предоставянето й, като бунгалата са построени
на естествено залесен терен, между дърветата. Заявява, че теренът е ограден с
ограда още около 1968 год. От изложеното, може да се направи извод, че
предназначението на терена към влизане в сила на ЗМСМА не е свързано с нуждите на населението на
съответната община. За да се приеме, че правото на собственост върху терена е
преминало в патримониума на ответната община по реда на §7, ал.1, т.4
от ПЗР на ЗМСМА, следва да бъде установено по делото, че към момента
на влизане в сила на закона този терен има посоченото в разпоредбата
предназначение - в случая само за зелени площи за обществено ползване, както се
твърди от общината. Доказателства за подобно фактическо ползване на имота с
такава цел не са ангажирани по делото. Установено е, че територията, в която се
намират имотите е с общо отреждане-парков район за обществени почивни станции,като
именно вида на извършеното застрояване, както и установеният факт, че теренът
около почивната база е бил ограден и се е ползвал фактически като обслужващ
нуждите на почиващите от съответното учреждение, водят до извода, че той не е бил
с предназначение за обществено ползване по смисъла на §7, ал.1, т.4
от ПЗР на ЗМСМА. От събраните по делото доказателства се установява,
че имотът и функционално не е предназначен за обществено ползване от
населението на гр. Китен и никога не се
ползвал като зелена площ със свободен обществен достъп. От изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза се констатира, че за с. Китен е изработен
общ идейно-застроителен план, одобрен със през 1970 г., в който са нанесени
строителни петна на изградените и предвидени за изграждане сгради, зелени
площи, алеи и улици. Това е и единственият действащ за терена план към момента
на влизане в сила на пар.7 ЗМСМА.
От събраните по делото доказателства се установява, че в имота е извършено
строителство – изградени са бунгала, които се ползват като почивна база от ищцовото ведомство, която е и оградена.
В случая предпоставки за трансформиране на държавната собственост в общинска не са налице. Липсва отреждане и фактическо
предназначение на процесния терен за зелени площи за обществено ползване по
смисъла на пар.7, ал.1,
т.4 ЗМСМА. Достъпът до почивната база е бил ограничен посредством
трайна ограда само за почиващите работници и служители на НСИ. Съгласно плана,
по своето естество и по функционалното си предназначение теренът не е могъл да
се ползва от жителите и гостите на общината. Поради това, следва да се приеме,
че процесният имот не е отреден за задоволяване на обществени потребности от
местно значение и разпоредбата на пар.7, ал.1,
т.4 ЗМСМА е неприложима. В тази връзка, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, за погасяване по давност на учреденото
на праводателя на ищеца право на строеж върху процесния имот. В случая,
претенцията е по отношение на поземления имот, като законът не поставя
изискване предвидените по плана мероприятия фактически да бъдат осъществени.
Реализацията на отреждането по регулационен или подробен устройствен план е без
правно значение за трансформирането на собствеността от държавна в общинска по
смисъла на посочената
законова разпоредба.
Не е налице и хипотезата на пар.42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС, съгласно който застроените и незастроени парцели и
имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени
планове, преминават в собственост на общините. Действащото за процесния терен
към 1999 г. предвиждане по идейно-застроителния план на с. Китиен от 1970 г. е
било за парков район за обществени почивни станции. Това мероприятие по плана
не покрива фактическия състав на цитираната разпоредба. То не съставлява
отреждане за жилищно строителство, нито за обществени и благоустройствени
мероприятия на съответната община по смисъла на пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
След като липсва предвиденото от закона отреждане, не е налице настъпила
трансформация на собствеността от държавна в общинска.
Не са налице данни и държавата да
е отстъпила безвъзмездно имота на общината.
Предвид гореизложеното, от събраните по
делото доказателства не се установява да са възникнали предпоставките на § 7,
ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, или тези посочени в §42 от ЗОС, за трансформиране на
държавната собственост в общинска и имотът продължава да е собственост на
държавата.
При това положение, предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските по делото:
Пълномощникът на ищеца е отправил искане
за присъждане на разноски за настоящото производство като е представен и списък
на разноските, което искане с оглед изхода на делото следва да бъде уважено.
Съгласно приложения списък, разноските са в общ размер на 5 786,07 лева, от
които 643,04 лева – държавна такса, 3 064 лева – за експертизи, 15 лева –
за 3 броя съдебни удостоверения, 64.03 лева – такса за вписване на исковата
молба и 2 000 лева – за адвокатско възнаграждение. За така претендираните
разноски са представени надлежни доказателства за тяхното извършване от
ищцовата страна, с изключение на претендираната сума от 64,03 лева - такса за
вписване на исковата молба, за която липсват представени документи, поради
което с тази сума следва да бъде
намален общия размер на търсени разноски. При това положение дължимите от
ответника разноски възлизат в размер на 5 722,04 лева.
По изложените съображения и на основание
чл.124,ал.1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Приморско, с административен
адрес гр.Приморско, ул.„Трети Март“ № 56, по предявения положителен
установителен иск от „Национален статистически институт“ гр. София с БУЛСТАТ *********,
чрез пълномощника адв. Венцислав Йотов с адрес на кантората гр.София,кв.“Иван
Вазов“ бл.37,вх.В,ет.2,ап.45, в качеството на процесуален субституент на Държавата ,при участието на
Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
адрес: гр.София, ул."Св. Св. Кирил и Методий 17–19 в качеството на трето
лице помагач на ищеца, че на основание осъществено давностно владение държавата
е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
37023.501.62, с административен адрес: гр. Китен, ул. 12-та , с площ от
2 541 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 37023.501.535,
37023.501.55, 37023.501.60, 37023.501.61 и 37023.501.63.
ОСЪЖДА Община Приморско, гр.Приморско,
ул.„Трети Март“ № 56 да заплати на Национален статистически институт, БУЛСТАТ
*********, сумата от 5 722,04 лв., представляваща направени разноски за
настоящото първоинстанционно производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия: