Р Е
Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година
2021
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На първи март Година две
хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 4770
по описа за
2020г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Е.Д. против НП
№19-0442-00913/21.08.19г. на Началника група към ОДМВР Варна, Четвърто РУ, с
което за нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП на
П.М.е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и за нарушение на чл. 100
ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн.чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП –глоба в размер на 10 лв.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане. Въззивникът оспорва фактическата обстановка и
моли НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от адв. Г.К., който
поддържа жалбата и по съществото на делото пледира НП да бъде отменено.
Въззивникът направил спасителна маневра за да предотврати по- големи вреди, тъй
като към него връхлитал с висока скорост автобус. Не следвало да се кредитират
показанията на св. Д., който твърдял че предприел изпреварване, тъй като
преценил, че има възможност за това. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
ю.к. Л.която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На
07.07.19 г., около 18.15ч. въззиникът пътувал в посока гр. Бургас – гр. Варна,
управлявайки л.а.“Лексус“ с рег. № В СВ
6864 НА, собственост на трето лице. По пътя в района на община Аврен попаднал в
задръстване. Имало оформена дълга колона от бавно придвижващи се автомобили.
Зад него имало автобус, управляван он св. К.Д.. Водачът на автобуса останал с
впечатление, че водачът пред него управлява автомобила си без да е концентриран
в пътната обстановка и се изнервил от това, че колата се движи бавно и често
оставала на по-голямо разстояние от
предния автомобил. Поради това св. К. Д. предприел изпреварване.
Изплашен от това, че автобусът няма достатъчно разстояние за да се върне
безпрепятствено в своята пътна лента, въззивникът Д. се опитал да се придвижи
максимално на пред и в дясно. При това не преценил разстоянието до движещият се
пред него автомобил и се блъснал в неговата
задна дясна част. Срещу П. Д. бил съставен АУАН за това, че причинил ПТП
в резултат на неспазване на дистанция и за това че представил при проверката
контролния талон към СУМПС. АУАН бил предявен на нарушителя срещу подпис.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства– АУАН, протокол за ПТП
справка от 06.08.19 г., справка за
нарушител от региона, заповед за компетентност, удостоверение от ОДМВР - Варна
и др.
Съдът
кредитира показанията на св. А. и П. и на св.К.Д., приобщени към
доказателствата чрез прочитането им в с. з . на осн. Чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 281
ал.1 т. 5 от НПК, като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно
непротиворечиви.
Съдът,
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При
провеждане на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният
закон е приложен неправилно.
АУАН
и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден
в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не по-късно от една година от
нарушението, а НП е издадено в предвидения от закона 6-месечен срок и от
компетентни лица, оправомощени с приложената по делото заповед. Видно от
приложеното удостоверение от ОД на МВР – Варна Вл. Ж.е бил на длъжност началник
„Охранителна полиция“ към Четвърто РУ и съгл. т.2.5. от Приложената по делото
заповед № 81212-515/14.08.18 г. е имал
право да издава НП.
Допуснати
са обаче, други съществени нарушения на процесуалните правила по т. 1 от НП. Не са конкретизирани съставомерните признаци
на нарушението по т.1 от НП и те противоречат на фактическото описание на
нарушението. Посочени са и двете хипотези на нормата, а именно, и че преднодвижещият се автомобил е намалявал
постепенно скоростта, и че е спрял рязко. В същото време в обстоятелствената
част на НП не се описва, дали предният автомобил е намалявал скоростта си, или
е спрял рязко. Изобщо не се описва дали този автомобил се е движил, или е
изчаквал в колоната, когато е бил ударен. Освен това, не е описано от
фактическа страна на какво разстояние се е движил П. Д. от предния автомобил, за да се направи извод,
дали именно това е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Нормата
на чл. 23 ал.1 от ЗДвП е доразвита в чл. 75 ал.1 от ППЗДвП, споре която: “Водачът в зависимост от скоростта на
движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на
управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от
движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“. Безспорно от това е видно, че за да се направи извод за неспазена
дистанция, следва да бъдат взети предвид и други обстоятелства като скорост на
движение и пътна настилка. Без да е ясна скоростта на движение и най-вече, без да е ясно на какво разстояние
е бил вторият водач, когато първият е намалил скоростта, не би могло да се
направи обоснован извод за нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП. Поради това, съдът
намира, че нарушението по т. 1 от НП не е описано пълно и точно от фактическа
страна, което ограничава правото на защита и налага неговата отмяна.
При липса на точно описание нарушението по т.1
от фактическа страна, съдът е лишен от възможност да прецени в пълнота приложен
ли е правилно материалният закон.
Независимо от това, съдът намира, че П.Д. е
наказан за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Няма каквито
и да било установени факти, от които да се направи извод, че причината за ПТП е била неспазване на
дистанция. Напротив, от показанията на св. К. Д.е видно, че водачът на л.а.“Лексус“ е оставял твърде
голяма дистанция, което именно го изнервило и той решил, че има достатъчно
място за да го изпревари и да мине между него и предния автомобил. Безспорно е
също, че водачът на автобуса е предприел
такова изпреварване. Това се сочи и от самия него, и се установява от намерените на мястото на
произшествието спирачни следи в лентата за насрещно движение, описани в приложената по делото справка. От наличието на спирачни следи съдът прави
извода, че за водача на автобуса е била възникнала опасност, поради което и той
екстремно е задействал спирачната
система. По тези съображения съдът намира, че не са налице доказателства, които
да оборват защитната версия на защитата, че въззивникът е предприел
придвижването си напред като спасителна маневра. В случая действително не може
да се направи извод, че тази маневра е
била безспорно необходима, поради което не са налице предпоставки да се приеме,
че деянието е извършено при крайна необходимост по см.чл.13 ал.1 от НК, но дори
въззивникът Д. погрешно да е преценил, че има опасност да бъде ударен, това не
е основание да му се търси отговорност за
неспазване на дистанция. Фактът,
че водачът на автобуса е предприел екстремно спиране сочи, че на пътя е била
възникнала опасност и с оглед на това, не може да се направи единствения
категоричен и безспорен извод, че
причината за ПТП е била неспазване на дистанция. Предвид презумпцията за
невиновност, в тежест на АНО е да
докаже, че именно това е била причината за ПТП. Но при липса на данни за
скорост и разстояние между автомобилите и при наличие на данни за изпреварване
от друг автомобил, който е планирал да влезе
пред автомобила на въззивника, сериозно се разколебава изводът, направен
от АНО, че неспазването на дистанция е причина за ПТП. Налагането на наказание,
за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено, е неправилно
приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
НП по т. 2 следва да бъде потвърдено, тъй като
това нарушение е описано пълно и точно от правна и от фактическа страна. Непредставянето на
контролния талон към СУМПС е нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е наказуемо
по чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Правилно са отнесени фактите към нарушената правна
норма и към тази, регламентираща санкцията. Наложеното наказание е справедливо,
като съответства на императивната норма на закона. Нарушението не е маловажно
по см. Чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава с нищо от обикновените случаи от
този род.
В общия случай на изменение на НП , съдът
намира, че не следва да присъжда разноските пропорционално, тъй като законът регламентира, че разноски
се присъждат само в случаите на отмяна, или потвърждаване на обжалвания акт.
В случая, обаче, става въпрос за наказателно
постановление, с което са наложени две наказания. Теоретично това би могло да
бъде направено и с две отделни наказателни постановления. Тъй като НП в едната
му част следва да бъде потвърдено, а в другата – да бъде отменено, то съдът
намира, че разноските следва да се присъдят на съответната страна, в чиято полза е постановено съдебно решение.
Тези разноски следва да са в размер,пропорционален на имуществения интерес по
всяка една точка от НП.
Глобата от 10 лв. е 4.76% от щелия имуществен
интерес от 210лв., поради което в полза на ОД на МВР следва да се присъдят
4.76% от разноските, направени за юрисконсултско възнаграждение. Предвид
участието в производството чрез писмени бележки, съдът намира, че възнаграждението
за юрисконсулт би било съответно, ако възлиза в размер на 80 лв., поради което
за разглеждане на делото в РС – Варна пред настоящия състав на ОД на МВР следва
да се присъдят разноски в размер на 4,76%, а именно – 3.81 лева. Решението в
Административен съд – Варна е в полза на въззивника, поради което на ОД на МВР
не се дължат разноски за касационното производство. Направените от П. М.разноски
за всички инстанции са в размер на 400 лв. В полза на същия следва да се
присъдят 95,24% от тях, които са съответни на имуществения интерес по т. 2 от
НП, която е потвърдена, а именно – в размер на 380.96 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№19-0442-00913/21.08.19г. на Началника група към ОДМВР Варна, Четвърто
РУ, в частта му, в която за нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП на П.М.е наложено наказание глоба в размер на 200лв.
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0442-00913/21.08.19г. на Началника група
към ОДМВР Варна, Четвърто РУ, в частта му, в която за нарушение на чл. 100 ал.1
т.1 от ЗДвП, на осн.чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП –глоба в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Варна, Четвърто РУ да заплати на П.Д. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380.96 лева.
ОСЪЖДА П.Е.Д.
да заплати на ОД на МВР – Варна, Четвърто РУ направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3.81 лева.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: