РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Пловдив, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000359 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.294 от ГПК.
Образувано по реда на чл.294 от ГПК, след като с решение
№169/30.06.2025г., постановено по т.д. №196/2023г. по описа на ВКС е
отменено решение №431/12.10.2022г., постановено по в. т. дело №351/2022г.
на Пловдивски апелативен съд.
В. т. дело №351/2022г. по описа на Пловдивски апелативен съд е
образувано по подадена въззивна жалба от „Компютър Тийм“ АД /ответник в
първоинстанционното производство/, чрез процесуалния представител
адвокат В. К., срещу решение №260062/24.02.2022г., постановено по т. дело
№267/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
С обжалваното първоинстанционно решение „Компютър Тийм“ АД,
регистрирано с решение №9656/29.06.1990г. от Префектурно управление С.,
със седалище и адрес на управление: ***, е осъдено да заплати на основание
1
чл.361, ал.1 от ЗЗД на „СБНД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 331 196.60лв., представляваща делът на „Компютър
Тийм“ АД от пасивите на гражданското дружество по ЗЗД с наименование
„Най-добри болнични информационни системи“, както и да заплати, на
основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 99 182.92лв., представляваща мораторната
лихва върху главницата за периода на забавата 12.05.2017г. до 23.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2020г. до
окончателното изплащане.
Осъдено е „Компютър Тийм“ АД да заплати на „СБНД“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 28 383.56лв., представляваща направени от ищеца
деловодни разноски.
С решение №260088/31.03.2022г., постановено по т. дело №267/2020г. по
описа на ОС – Пловдив, в производство по чл.247 от ГПК, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260062/24.02.2022г.,
като е постановено в текста на съдебния акт вместо „СБНД“ ЕАД да се чете
„Прайм Холдинг“ АД, ЕИК *********. /С вписване под №20211228140924 в
ТРРЮЛНЦ е вписано преобразуване чрез вливане на „СБНД“ ЕАД в „Прайм
Холдинг“ АД, което преобразуване е в хода на първоинстанционното
производство./
Жалбоподателят „Компютър Тийм“ АД счита, че първоинстанционното
решение е недопустимо, поради постановяването му по непредявен иск.
Евентуално се поддържа неправилност на решението по изложени
съображения. Искането е за обезсилване, евентуално за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск, като се
присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – „Прайм Холдинг“ АД /правоприемник на „СБНД“ ЕАД/, се оспорва
подадената въззивна жалба. Претендират се разноски по делото.
С постановеното по В. т. дело №351/202022г. по описа на Пловдивски
апелативен съд решение е обезсилено първоинстанцинното решение.
По подадена касационна жалба от „Прайм Холдинг“ АД е образувано
т.д. №196/2023г. по описа на ВКС. С постановеното по това т.д. решение
№169/30.06.2025г. /на второ т.о./, е отменено решение №431/12.10.2022г.,
постановено по в. т. дело №351/202022г. на Пловдивски апелативен съд и
2
делото е върнато за ново разглеждане на ПАС /с указания да бъдат обсъдени
всички сочени от страните основания, въведени чрез доводите и възраженията
по отношение на спорното право, както и установяване на спорните факти, с
оглед анализа на събраните доказателства/.
При новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа изцяло
предявената въззивна жалба. В същата на първо място се сочи, че
обжалваното решение е недопустимо. Това оплакване е аргументирано с
доводи, че главният иск е за „направени разходи и претърпени вреди“ във
връзка с водене на дружествените работи /чл.364 от ЗЗД/, а съдът се е
произнесъл по иск за реално изпълнение – участие в печалби/загуби – по
чл.361 от ЗЗД. Твърди се и неправилност на решението, с доводи, че
извършените от ищеца плащания по изпълнителни листове, издадени след
2016г. и 2017г., са извършени далеч след като гражданското дружество е било
прекратено и тези плащания не представляват нито разходи, нито вреди по
смисъла на чл.364 от ЗЗД и на това основание искът не може да бъде уважен.
На следващо място са наведени доводи, че след като с влязло в сила решение
по гр.д. №2502/2014г. на СГС ищецът и ответникът са осъдени солидарно да
върнат на УСБАЛ „Св.Е.“ АД авансово получените суми - 471 156лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 25.04.2014г. и ищецът е платил цялата
сума по издадения на кредитора изпълнителен лист, то по силата на закона се
е суброгирал в правата на кредиторна срещу другия солидарен длъжник. В
тази насока жалбоподателят се позовава на константна съдебна практика по
приложението на чл.326 ал.1 от ГПК – отм. /без да е цитирана такава/,
възпроизведен в чл.429 ал.1 от ГПК, според която платилият дълга солидарен
длъжник нямал правен интерес да води отделен иск за установяване на
вземането си срещу неплатилия длъжник – т.е. – ищецът вече разполагал с
изпълнителен титул, въз основа на който да иска принудително изпълнение
срещу ответника - настоящ жалбоподател за половината от заплатената сума.
В тази връзка жалбоподателят счита, че ако обжалваното решение не се
отмени, то за едно и също нещо ответникът ще бъде осъден два пъти. Иска се
обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено и искът да
бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна „Прайм Холдинг“ АД, поддържа представения
отговор на въззивната жалба, с който се оспорва изцяло същата. Оспорва се
възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, като
3
въззиваемата страна поддържа, че то е допустимо, постановено по редовна
искова молба, подадена от лице, имащо право на иск срещу надлежен
ответник, искът е разгледан от компетентния съд и е постановено решение от
надлежен състав в съответната форма. Ответникът счита за неоснователно
твърдението на жалбоподателя за произнасяне на съда по непредявен иск.
Сочи, че дори да е направена грешна правна квалификация, какъвто не бил
настоящият случай, произнасянето по непредявен иск не водело до
недопустимост на съдебното решение, като съдът бил длъжен сам да определи
правната квалификация на иска въз основа на изложените от ищеца
обстоятелства и формулирано искане, а не да възприема тази, определена от
самия ищец. Оспорени са доводите, че ищецът притежава изпълнителен титул,
въз основа на който можел да събере вземането си от ответника, тъй като
претенцията му не се изчерпвала само със сумата, платена в изпълнителното
производство и не произтичала от суброгацията в правата на кредитора, а от
рекапитулацията на печалбите/загубите от дейността на дружеството, въз
основа на която единият съдружник имал претенции спрямо другия след
неговото прекратяване. Искането е за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че
въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата
основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните
материалноправни норми.
4
В предявената искова молба от „СБНД“ ЕАД /с правоприемник „Прайм
Холдинг“ АД/ срещу „Компютър Тийм“ АД са изложени следните фактически
твърдения: „СБНД Технолоджис“ ЕООД, преобразувано впоследствие чрез
вливане в „СБНД“ ЕАД и ответното дружество са участници в консорциум -
дружество по ЗЗД „Най-добри болнични информационни системи“, въз основа
на споразумение между тях, подписано на 30.04.2009г. На 31.08.2009г. този
консорциум сключил с УМБАЛ „Света Е.“ ЕАД договор, по силата на който
болницата възложила на консорциума, като изпълнител, извършването на
определени дейности, свързани с изграждането на интегрирана болнична
информационна система. Възложителят по договора заплатил на консорциума
сумата от 471 156лв., част от която била разпределена между двете дружества,
участници в консорциума, а именно 133 844,72лв. без ДДС за ищеца и 141
534,856лв., без ДДС за ответника. По искане на възложителя договорът бил
развален и с влязло в сила съдебно решение от 03.12.2015г., постановено по
т.д. №2502/2014г. на СГС, ищецът и ответникът били осъдени да заплатят
солидарно на УМБАЛ „Св. Е.“ ЕАД сумата от 471 156лв. ведно със законна
лихва, считано от 25.04.2014г. до окончателното плащане, както и разноски за
производството по делото в размер на 48 617,26лв. Решението на
първоинстанционния съд е потвърдено с решение №2313/07.12.2016г. по в.т.д.
№1843/2016г. на Апелативен съд - София, което не е допуснато до касационно
обжалване от ВКС, поради което е влязло в сила на 26.05.2017г. В хода на
съдебния процес на дружеството, чийто правоприемник се явява ищецът, била
наложена обезпечителна мярка - запор, на банковите му сметки до размера на
458 836.60лв., считано от 11.01.2016г., от когато същото било лишено от
възможност да ползва паричните си средства по тях. Посочва, че в резултат на
съдебното производство били издадени следните изпълнителни титули:
изпълнителен лист от 19.01.2017г., издаден от Апелативен съд - София, въз
основа на който било образувано изпълнително дело №
20178410403108/2017г. по описа на ЧСИ Н.М., по което, в периода от
19.04.2017г. до 12.05.2017г., била събрана /от банковата сметка на
дружеството/ сумата от 643 704,16лв., както и изпълнителен лист от
18.10.2017г. на Софийски градски съд за следните суми, представляващи
направени от болницата съдебни разноски: 48 617.26лв. - за производството
по т.д. №2502/2014г. на СГС; 20 000лв. - за производството по в.т.д.
№1843/2017г. на САС; 24 000лв. - за производството по т.д. №730/2017г. на
5
ВКС и 5лв. - за издаване на изпълнителен лист. Наред с това, следвало да
бъдат заплатени и направените разноски във връзка с изп. дело №10771/2017г.
по описа на ЧСИ Н.М., образувано по повод на втория по ред издаден
изпълнителен лист, възлизащи общо в размер на 2 484лв. В периода 19.09. –
10.10.2017г. „СБНД Технолоджис“ ЕООД доброволно платило на УМБАЛ
„Св. Е.“ част от присъдените суми в размер на 10 000лв. На 27.11.2017г.
между УМБАЛ „Св. Е.“ и „СБНД Технолоджис“ ЕООД било сключено
споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми, които към датата на
подаване на исковата молба били изплатени изцяло от едноличното ООД, в
качеството му на солидарен длъжник – в общ размер от 95 106,26лв.
Ищецът счита, че, с плащането на всички задължения на консорциума
към болницата, е претърпял вреди, които следва да бъдат компенсирани от
другия съдружник съразмерно неговия дял, като се позовава на разпоредбата
на чл.364 от ЗЗД – за сумата от 331 196,60лв. Позовава се и на разпоредбите на
чл.358 и чл.361 от ЗЗД, въвеждайки доводи, че е недопустимо само единият
участник в гражданското дружество да плати всички разходи и да понесе
негативните последици по сключения, но неизпълнен договор от
гражданското дружество. Позовава се на подписаното споразумение за
консорциум – чл.6.1 от същото, съгласно което дяловете между съдружниците
са разпределени, както следва: 55.16% - за „СБНД Технолоджис“ ЕООД и
44.84% - за „Компютър Тийм“ АД. Позовава се и цитира и чл.8.1 и чл.2 от
Споразумението за консорциум. Във връзка с клаузата на чл.2 от
Споразумението счита, че споразумението за консорциум следва да се счита
прекратено на основание чл.363, б. „а“ от ЗЗД, поради разваляне на договора,
за който е учредено. В исковата молба се съдържа и изявление, че при
прекратяване на договора за гражданско дружество имуществените
отношения между съдружниците следва да се уредят, като се направи
цялостна рекапитулация на приходите и разходите от извършената съвместна
дейност и всеки участник поеме част от разходите и печалбите/загубите
съобразно дела си. Ищецът счита, че в резултат на посоченото и на основание
чл.364 от ЗЗД, във връзка с чл.8.1 от Споразумението за консорциум за ищеца
– правоприемник на „СБНД Технолоджис“ ЕООД възниква вземане за
разноските, които е направил и за претърпените вреди във връзка с водене на
дружествените работи. Твърди, че вземането на ищеца е изискуемо, считано
от прекратяване на гражданското дружество и има право да иска ответникът
6
да му заплати общо сумата 331 196,60лв., представляваща делът на
„Компютър Тийм“ от разходите и загубите на гражданското дружество, както
и претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в законната лихва върху
посочената сума, считано от 12.05.2017г. /когато, според разясненията,
съдържащи се в уточняваща молба /л.526/, е извършено последното плащане/.
Като факти относно претенцията на ищеца е въведено следното: Във
връзка с воденето на дружествените работи по/от банковата сметка на
консорциума са извършени плащания на обща стойност 471 027,13лв., от
които: в полза на ответника „Компютър Тийм“ АД, съответно – на 02.10.2009г.
и на 06.06.2011г. са платени общо суми в размер на 179 652,25лв. с ДДС, а в
полза на дружеството – праводател на ищеца – съответно на 01.20.2009г. и на
03.06.2011г. – общо сумата 160613,67лв. с ДДС; в полза на „Прайм
Технолоджис“ ЕООД, на 03.06.2011г., е платена сумата от 72 756,88лв. с ДДС
за закупуване на хардуер в изпълнение на договора с УМБАЛ „СВ. Е.“ ЕАД; в
полза на „ТехноЛогика“ ЕООД, на 03.06.2011г., е платена сумата от 57 360лв.
за закупуване на лицензи в изпълнение на договора с УМБАЛ „СВ. Е.“ ЕАД;
сумата от 644,34лв. – платена за банкови такси във връзка с обслужването на
банковата сметка на консорциума. Във връзка с воденето на дружествените
работи праводателят на ищеца е извършил разходи на обща стойност
738 747,52лв., с които е платило задълженията на консорциума по разваления
договор с УМБАЛ „СВ. Е.“ ЕАД, както следва: В полза на УМБАЛ „СВ. Е.“
ЕАД е платена общо сумата 624 783,85лв. /с която са погасени: 471 156лв. –
главница; 145 107,85лв. – изтекла законна лихва върху главницата; 120лв. –
платени авансово такси към ЧСИ; 8 400лв. – платено адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело/; В полза на
ЧСИ Н.М. е платена общо сумата 18 857,41лв. с ДДС – пропорционална такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ; Съгласно сключеното споразумение от 27.11.207г.
праводателят на ищеца е заплатил на УМБАЛ „СВ. Е.“ ЕАД сумата от
95 106,26лв. за направените от УМБАЛ разноски в хода на съдебния и
изпълнителния процес срещу консорциума. При получени единствени
приходи в размер на 471 156лв. и след като от тях се приспадне сумата на
разходи/загуби за консорциума, ищецът сочи, че полученият резултат е
отрицателна величина – сумата –738 618,65лв. Ищецът счита, че съгласно
разпоредбите на ЗЗД и сключеното между страните споразумение за
консорциум, ответникът „Компютър Тийм“ АД дължи плащане на част от тази
7
сума съобразно дела си в консорциума – 44,84% или сумата от 331 196,60лв.,
ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017г. – датата, на която ищецът е
погасил всички задължения на гражданското дружество към УМБАЛ „СВ. Е.“
ЕАД.
Предявен е и евентуален иск с посочено правно основание чл.55 от ЗЗД,
в случай на отхвърляне на главния иск. Ищецът моли съда да осъди ответното
дружество да върне получената по сключения договор за обществена поръчка
сума в размер на 141 534.86лв. без ДДС, тъй като същата била недължимо
платена. Също така се претендира заплащане на мораторна лихва върху тази
главница в размер на 43 132.27лв. за периода 23.04.2017г. до 23.04.2020г. По
отношение на евентуалните претенции ищецът сочи, че съществена част от
неизпълнението на задълженията на консорциума се дължи на причини, за
които ответникът отговаря съгласно чл. 4.2 от споразумението и носи вина за
развалянето на договора. Твърди, че „Компютър Тийм“ АД е получило без
основание платените от болничното заведение суми, тъй като към този
момент консорциумът не е бил прекратен. Сочи, че ответното дружество не е
имало право да получи част от приходите, тъй като това право би възникнало
само след прекратяване на консорциума и само при условие, че въз основа на
направена рекапитулация на всички приходи и разходи се получи положителен
резултат, тоест печалба, каквато печалба, с оглед на гореизложените факти и
доводи, не била налице.
Като краен резултат искането, с което е сезиран съдът, е формулирано
по следния начин: „…..да осъдите „Компютър Тийм“ АД да заплати на ищеца
следните суми: 331 196,60лв. по иск на основание чл.364 от ЗЗД,
представляващи делът на „Компютър Тийм“ АД в разходите и вредите за
водене на дружествените работи на гражданското дружество, ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2017г.; евентуални 141 534,86лв. без ДДС по
иск на основание чл.55 от ЗЗД за връщане от „Компютър Тийм“ АД на
недължимо получена сума“.
С депозирания при първоинстанционното разглеждане на делото писмен
отговор ответникът е оспорил предявените искове – главен и евентуален. Не
се оспорват фактическите твърдения, съдържащи се в исковата молба,
включително и размерът на претенциите. Не се оспорва, че с влязло в сила
решение на Софийски градски съд съдружниците са осъдени солидарно да
8
върнат на УМБАЛ „Св. Е.“ АД авансово получената сума по сключения
договор за обществена поръчка, ведно със законна лихва върху нея, считано от
25.04.2014г. до окончателното плащане; че по изп. дело № 3108/2017г. по
описа на ЧСИ Н. М. „СБНД“ ЕАД, е направило плащания в общ размер от 643
704.16лв., като е погасило главницата от 471 156лв., изтекла законна лихва в
размер на 145 107.85лв. и 27 377.41лв. - такси и разноски по изпълнението;
както и сумата от 92 622.26лв., представляваща направени разноски от
болницата в инициираното от нея съдебно производство, по изп. дело
№10771/2017г. по описа на ЧСИ Н. М.. С отговора на исковата молба е заявено
възражение за недопустимост на предявения главен иск, поддържано с
въззивната жалба като възражение за неправилност на решението и
аргументирано с доводите, че след като с влязло в сила решение по гр.д.
№2502/2014г. на СГС ищецът и ответникът са осъдени солидарно да върнат на
УМБАЛ „Св.Е.“ АД авансово получените суми - 471 156лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 25.04.2014г. и ищецът е платил цялата сума
по издадения на кредитора изпълнителен лист, то по силата на закона се е
суброгирал в правата на кредиторна срещу другия солидарен длъжник. В тази
насока ответникът се позовава на разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК, според
която платилият дълга солидарен длъжник нямал правен интерес да води
отделен иск за установяване на вземането си срещу неплатилия длъжник – т.е.
– ищецът вече разполагал с изпълнителен титул, въз основа на който да иска
принудително изпълнение срещу ответника.
С представената в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба
ищецът оспорва доводите, съдържащи се в отговора на исковата молба. По
отношение на предявения главен иск се съдържа пояснение: претенцията на
ищеца не се изчерпва със сумата, платена в изпълнителното производство и не
произтича от суброгацията в правата на кредитора, а от рекапитулацията по
чл.361 от ЗЗД на печалбита/загубите в резултат на прекратяване на
гражданското дружество.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
възраженията, съдържащи се в отговора на исковата молба. Основно доводите
срещу основателността на предявения главен иск се свеждат до приложението
на чл.429 от ГПК.
При така посочените твърдения и възражения на страните в
9
първоинстанционното производство, въззивната инстанция намира за
установено следното:
Няма спор относно фактите, обуславящи претендираното от ищеца
нарушено материално право, а именно: на 30.04.2009г. между „СБНД
Технолоджис“ ЕООД, преобразувано впоследствие чрез вливане в „СБНД“
ЕАД /вписване №20190422163119/, и ответното дружество - „Компютър
Тийм“ АД, регистрирано с решение №9656/29.06.1990г. от Префектурно
управление С., със седалище и адрес на управление: ***, е сключено
споразумение за консорциум - гражданско дружество по смисъла на чл.357 от
ЗЗД с наименование „Най-добри болнични информационни системи“, с цел -
участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, открита от УМБАЛ
„Света Е.“ ЕАД, за доставка, изграждане, интегриране и пускане в
експлоатация на интегрирана болнична информационна система. Дяловете на
съдружниците, съгласно чл.6.1 от Споразумението, са в следното
съотношение: 55.16% за „СБНД Технолоджис“ ЕООД и 44.84% за „Компютър
Тийм“ АД. На 31.08.2009г. между консорциума, в качеството му на
изпълнител, и възложителя на горепосочената обществена поръчка е сключен
договор №РД-25-242/31.08.2009г. В изпълнение на същия УМБАЛ „Св. Е.“ е
превела на дружеството авансово сумата от 471 156лв., разпределена между
съдружниците както следва: 133 844.72лв. без ДДС - на „СБНД Технолоджис“
ЕООД и 141 534.86лв. без ДДС - на „Компютър Тийм“ АД. Доколкото в
отговора на исковата молба се съдържа изявление „фактическата обстановка е
вярно и точно изложена в исковата молба“, няма спор, че договорът за
обществена поръчка е развален по искане на възложителя. С решение от
03.12.2015г. на Софийски градски съд, постановено по т.д. № 2502/2014г.,
„СБНД Технолоджис“ ЕООД и „Компютър Тийм“ АД са осъдени солидарно да
заплатят на възложителя платената сума по договора - 471 156лв., ведно със
законна лихва, считано от 25.04.2015г. до окончателно изплащане и с
разноските, направени от възложителя в съдебното производство –
48 617,26лв. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение
№2313/07.12.2016г. по т.д. № 1843/2016г. на Апелативен съд - София, което не
е допуснато до касационно обжалване от ВКС с определение
№309/26.05.2017г. С оглед съдържащото се в отговора на исковата молба –
горепосочено изявление „фактическата обстановка е вярно и точно изложена в
исковата молба“, няма спор относно изпълнението на всички задължения от
10
солидарния длъжник „СБНД Технолоджис“ ЕООД, съответно – негов
правоприемник - „СБНД“ ЕАД, факт, който се установява и от многобройните
приложени към исковата молба писмени доказателства.
Тук на първо място следва да се посочи, че доколкото спорът е с
международен елемент – ответникът е юридическо лице със седалище
Република Г., международната компетентност на българския съд произтича не
от разпоредбите на КМЧП, както е посочено в исковата молба, а спорът
попада в териториалния, времевия и предметен обхват на Регламент /ЕС/
№1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, в сила от 26.02.2015г. – чл.7 от същия, а
приложимостта на българското право се извежда от волята на страните,
изразена в чл.13.3, 13.4 от Споразумението.
С оглед предметните предели на въззивната жалба и повелята на чл.294
от ГПК, следва да се посочи, че обжалваното решение не е недопустимо,
поради постановяването му по непредявен иск, в която насока са основно
поддържаните оплаквания във въззивната жалба – че „съдът се е произнесъл
по нещо различно от поисканото от ищеца“. Вярно е, че в исковата молба
ищецът се позовава на разпоредбата на чл.364 от ЗЗД,, съгласно която
съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви
върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на
дружествените работи, а съдът е определил правната квалификация на
предявения иск и се е произнесъл на плоскостта на чл.361 от ЗЗД - ако не е
уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците
съразмерно с техния дял. Първоинстанционният съд е определил правилната
правна квалификация на претенцията на ищеца по главния иск въз основа на
изложените фактически твърдения и заявения петитум, тъй като посочената
от ищеца правна квалификация на иска не е обвързваща за съда. Всички
поднесени факти, съдържащи се в първата част на исковата молба /относно
влязлото в сила решение на СРС, с което страните по спора са солидарно
осъдени; издадените изпълнителни листи и образувани изпълнителни
производства, споразумение между ищеца и възложителя/ са само изнесени
факти по повод възникване на вземането. Но сумата, представляваща предмет
на главния иск - 331 196,60лв., е изведена посредством подробна и
изчерпателна рекапитулация на извършените в полза на консорциума
11
плащания и извършените от консорциума, съответно от дружеството – ищец
плащания/разходи. Сумата от 331 196,60лв. е формирана съобразно участието
на ответника спрямо отрицателната величина /-738 618,65лв./, представляваща
разликата между получените и разходвани средства. Паричната претенция е
формирана съобразно дела на ответника, в какъвто дух е нормата на чл.361
ал.1 от ЗЗД - печалбите и загубите се разпределят между съдружниците
съразмерно с техния дял. В идентичен смисъл е и клаузата от
Споразумението, на която се позовава ищецът – чл.8.1. Освен това нормата
чл.361 ал.1 от ЗЗД използва понятието „дял“, а той във всички случаи
представлява съотношение между активи и пасиви. И доколкото фактическите
твърдения, на които ищецът основава претенцията си, се основават на
изчерпателна рекапитулация между приходи и разходи, а искането, с което е
сезиран съдът, е за „дела“ на ответника „в разходите и вредите“ /като
понятието „вреди“ по същество се изразява в намаление патримониума на
едно лице/, а „разходи и вреди“ е смислово еднозначно с понятието „загуба“,
като „загуба“ е лишаване от нещо, намаляване и съществителното „загуба“ е
синоним на „вреда“, то дори и да е непрецизно поднесена, претенцията на
ищеца е за присъждане дела на ответника от загубите на гражданското
дружество по смисъла на чл.361 ал.1 от ЗЗД. Ето защо първостепенният съд,
квалифицирайки претенцията на ищеца като такава по чл.361 ал.1 от ЗЗД, не
се е произнесъл по нещо, което не е поискано от ищеца. Извод в противната
насока не следва и от формулировката на диспозитива на решението „…
представляваща дела на „Компютър Тийм“ АД от пасивите…“. Вярно е, че
понятието „пасив“ е само със счетоводна дефиниция и се използва като
терминология в счетоводството /задължение на предприятие, произтичащи от
минали събития, финансово задължение, дълг/, като в разпоредбата на чл.361
ал.1 от ЗЗД, понятието „загуби“ е употребено в смисъл на негативен финансов
резултат от общата стопанска дейност на гражданското дружество. А
негативният финансов резултат, ако не равнозначен на счетоводното понятие
„пасив“, ще е елемент от него. В този смисъл, налице е смислова идентичност
между заявеното за „дял“ на ответника „в разходите и вредите“ и присъденото
за „дял …. от пасивите…“ и въпреки непрецизно формулирания петитум и
постановения диспозитив не е налице „произнасяне за нещо различно от
поисканото от ищеца“ и не е налице произнасяне по непредявен иск. Вярно е
че в исковата молба ищецът използва и термина „вреди“. Но „вреда“ и
12
„загуба“, както в правен, така и в житейски аспект, все се свеждат до
намаляване на актива, съответно - увеличаване на пасива на едно лице.
Ищецът е изложил конкретни твърдения за това какви са получените приходи
от гражданското дружество, какви са направените разходи, равняващи се на
загуби. И така посочените конкретни факти във втората част на исковата
молба дават основание да се приеме, че е предявен иск за заплащане загубите,
след прекратяване на гражданското дружество. А няма спор, че гражданското
дружество е прекратено, като при която и да е от хипотезите на чл.363 от ЗЗД,
като припадаща се част спрямо дела на всеки съдружник от прекратеното
гражданско дружество се дължи, както делът от печалбите, така и делът от
загубите. Извод, че окръжният съд е определил приложимата правна норма с
оглед изложените от ищеца обстоятелства като основание на предявения иск,
независимо от дадената от самия ищец правна квалификация на претенцията,
се извежда не само от исковата молба, но и от допълнителната искова молба,
съдържаща пояснения към първоначалната, в която е посочено: „претенцията
на ищеца не се изчерпва със сумата, платена в изпълнителното производство и
не произтича от суброгацията в правата на кредитора, а от рекапитулацията по
чл.361 от ЗЗД на печалбита/загубите в резултат на прекратяване на
гражданското дружество“. С други думи, в случая ищецът е обосновал
наличието на защитим правен интерес по смисъла на чл.361 ал.1 от ЗЗД,
независимо че се е позовал на чл.364 от ЗЗД, а правната квалификация на иска
се дава от съда, а не от ищеца, който е длъжен да изложи фактите, на които
основава правото си, които факти, ведно със заявеното искане са правилно
изведени от първоинстанционния съд. Окръжният съд е определил правилната
правна квалификация, която е винаги служебно правомощие на съда - без
последният да е обвързан по някакъв начин с предложената такава от ищеца в
исковата му молба, поради което оплакванията на жалбоподателя за
недопустимост на решението, поради произнасянето му по непредявен иск, са
неоснователни. Посочената от първоинстанционния съд правна квалификация
се споделя от въззивния съд като вярна за спорните правоотношения /в
пределите на въззивната жалба/.
Правилно, преценявайки и обсъждайки твърденията и възраженията на
страните по спора, окръжният съд е направил обоснован извод, че съобразно
представените по делото изчерпателни писмени доказателства и становището
на ответника, претенцията за главница и мораторна лихва по главния иск, са
13
основателни и доказани, както по основание, така и по размер и е присъдил
исковите суми по главния иск.
По отношение на поддържаното като възражение срещу правилността
на обжалваното решение твърдение, че платилият дълга солидарен длъжник
нямал правен интерес да води отделен иск за установяване на вземането си
срещу неплатилия длъжник – т.е. – ищецът вече разполагал с изпълнителен
титул, въз основа на който да иска принудително изпълнение срещу
жалбоподателя за половината от заплатената сума /което възражение при
неговата основателност би рефлектирало по отношение на допустимостта на
иска, както е заявено с отговора на исковата молба/, следва да се посочи:
Нормата на чл.429 от ГПК /на която се позовава жалбоподателят/,
регламентираща субективните предели на изпълнителния лист, в случая няма
да намери приложение, доколкото в случая не се касае за типичната законова
суброгация. В конкретния случай съдебният изпълнител не би могъл да
установява фактите, породили солидарната отговорност и в изпълнителното
производство да се установява и изпълнява спрямо наплатилия солидарен
длъжник. А, както се посочи, претенцията на ищеца се основава на факти и
обстоятелства, произтичащи от уреждане на отношения между съдружници от
прекратено гражданско дружество и както самият ищец е посочил
„претенцията на ищеца не се изчерпва със сумата, платена в изпълнителното
производство и не произтича от суброгацията в правата на кредитора, а от
рекапитулацията по чл.361 от ЗЗД на печалбите/загубите в резултат на
прекратяване на гражданското дружество“.
Що се отнася до другото оплакване срещу правилността на обжалваното
решение, съответно – възражение срещу основателността на главния иск,
съдържащо се във въззивната жалба, в насока, че извършените от ищеца
плащания по изпълнителни листове, издадени след 2016г. и 2017г., са
извършени далеч след като гражданското дружество е било прекратено и тези
плащания не представляват нито разходи, нито вреди по смисъла на чл.364 от
ЗЗД, следва да се посочи, че, освен че е нововъведено, същото е и
неоснователно. Претенциите на съдружник спрямо друг съдружник от
прекратено гражданско дружество могат да бъдат успешно предявени именно
след прекратяване на гражданското дружество. /А по отношение на
възражението, че извършените от ищеца плащания не се припокриват с
хипотезата на чл.364 от ЗЗД, са относими гореизложените съображения
14
относно характера и правната квалификация на заявената претенция./
Само за пълнота следва да се посочи, че въззивният съд констатира
неправилно присъждане на лихва за минал период. Касае се за парично
задължение без определен падеж. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за
заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при
липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали
длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84 ал.2 от ЗЗД. По делото липсват
данни за отправена покана от ищеца към ответника, като в исковата молба не
са наведени и твърдения в тази насока, при което обезщетение за забава би
следвало да се присъди от датата на предявяване на исковата молба – считана
за покана. Но въззивният съд следи служебно само за валидността на
първоинстанционното решение и за неговата допустимост в обжалваната част.
Той не проверява служебно правилността му, освен когато следи служебно за
интереса на някоя от страните /напр. при поставяне или отмяна на запрещение
или за интереса на ненавършили пълнолетие деца, напр. при лишаване от
родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на
разногласие между родители и др./, съответно – за приложението на
императивна правна норма. Разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД не е
императивна, създадена в интерес на цялото общество, а е в частен интерес,
при което правните субекти могат да избират между различни варианти на
своето поведение. Те могат да се възползват от правата, предоставени им от
правната норма, ако желаят. /Диспозитивната норма по общ начин фиксира
съдържанието на правоотношенията и правните субекти са оставени на своята
свободна воля да избират дали да се възползват, или не от предоставеното им
с правната норма – каквото е съотношението между чл.84 ал.1 и ал.2 от ЗЗД. А
в случая дори не се касае за договорно парично задължение и то е с
неопределен падеж./ Въззивният съд не може да приеме за установено нещо
различно по фактите нито да констатира нарушение на съдопроизводствените
правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. А в случая във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания досежно акцисорната претенция
/като такива възражения не се съдържат и в отговора на исковата молба/.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
15
В правомощията на въззивния съд е вменено служебно да може да
промени правната квалификация на предявения иск. В случая не се налага
промяна на правната квалификация, но за прецизност въззивният съд ще
постанови коригиращ диспозитив по следния начин: „….с което „Компютър
Тийм“ АД, регистрирано с решение №9656/29.06.1990г. от Префектурно
управление С., със седалище и адрес на управление: ***, е осъдено да заплати
на „Прайм Холдинг“ АД, ЕИК ********* сумата от 331 196.60лв.,
представляваща дял на „Компютър Тийм“ АД от загубите на гражданското
дружество по ЗЗД с наименование „Най-добри болнични информационни
системи“, както и да заплати сумата от 99 182.92лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата за периода на забавата 12.05.2017г. до
23.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.04.2020г. до окончателното изплащане“.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК, във вр. с чл.78
от ГПК, въззивникът – ответник в първоинстанционното производство следва
да заплати на въззиваемата страна – ищец по иска, направените разноски по
делото, включително и тези, сторени в касационното производство, както и в
производството по в.т.д. №351/2022г. по описа на ПАС. Съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.43, съдържащ подробно описание на всички
сторени разноски/ въззиваемата страна е сторила разноски до момента в общ
размер на 65 821,15лв., в които обаче са включени и разноските за
първоинстанционното производство, присъдени с първоинстанционното
решение – 28 383,56лв. Или съгласно списъка по чл.80 от ГПК всички сторени
от страната разноски /без присъдените с първоинстанционното решение/ са в
размер на 37 437,59лв. От насрещната страна е заявено възражение по чл.78
ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това
възражение, обаче следва да бъде подложено на преценка само по отношение
на адвокатското възнаграждение за настоящето производство – по в.т.д.
№359/2025г. на ПАС, което адвокатско възнаграждение, съгласно
горепосочения списък е в размер на 9 600лв., с ДДС, с представени
доказателства за извършено плащане /л.44 – л.46/. В производството по в.т.д.
№351/2022г. страната не е упражнила правото си по чл.78 ал.5 от ГПК
/напротив изрично е заявено, че не се прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК
16
/ОСЗ от 28.09.2022г./, което се отнася и за производството по т.д. №196/2023г.
по описа на ВКС /ОСЗ от 19.03.2024г./. Адвокатското възнаграждение от
9 600лв. /с ДДС/, обаче не е прекомерно, като се съобрази правната и
фактическа сложност на делото и осъщественото от процесуалния
представител – Адвокатско сдружение „Ш., К. и партньори“ процесуално
представителство /представителство в ОСЗ от двама адвокати/. /А и
адвокатското възнаграждение от 9 600лв. с ДДС е далеч под посочения размер
в чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа./ Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 37 437,59лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК и чл.270 от
ГПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260062/24.02.2022г., постановено по т.
дело №267/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение №260088/31.03.2022г., с което „Компютър Тийм“
АД, регистрирано с решение №9656/29.06.1990г. от Префектурно управление
С., със седалище и адрес на управление: ***, е осъдено да заплати на „Прайм
Холдинг“ АД, ЕИК ********* сумата от 331 196.60лв., представляваща дял на
„Компютър Тийм“ АД от загубите на гражданското дружество по ЗЗД с
наименование „Най-добри болнични информационни системи“, както и да
заплати сумата от 99 182.92лв., представляваща мораторната лихва върху
главницата за периода на забавата 12.05.2017г. до 23.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2020г. до окончателното
изплащане и „Компютър Тийм“ АД е осъдено да заплати на „Прайм Холдинг“
АД, ЕИК ********* сумата от 28 383.56лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Компютър Тийм“ АД, регистрирано с решение
№9656/29.06.1990г. от Префектурно управление С., със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на „Прайм Холдинг“ АД ЕИК ********* разноски
по делото /разноски по настоящето в.т.д.; по т.д. №196/2023г. по описа на
ВКС; по в.т.д. №351/2022г. по описа на ПАС/ в размер на 37 437,59лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
17
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18