Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 1451                29.06.2020 година                                град Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                        ХІІІ граждански състав

            На седемнайсети юни                              две хиляди и двайсета година

            в публично заседание, в следния състав:

Председател: Райна Кирякова

            Секретар: Зинаида Монева

            Прокурор:

            като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело номер 7793 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1404, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***, чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.И., срещу Й.Р.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** , ***, тел: *** и С.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес *** , ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 5608/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 2903 от 30.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, за солидарно заплащан на сумата от 2904.25 лева-неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит  № **********/28.06.2012 год., 1423.81 лева-договорна неустойка и законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на заявлението-27.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл. 240 и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответникът Й.Д., своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете изцяло, като неоснователни. Навежда доводи, че не са налице условията за предсрочна изискуемост на револвиращия кредит, прекратен от „Профи кредит България“ ЕООД на 03.09.2013 г. на основание чл.10.3.1. от ОУ, защото не е уведомен за нея, не е получил приложеното към исковата молба съобщение. На второ место, прави възражение за липса на основни елементи от договора и неясно съдържание, по съображения, че размерът на отпуснатия заем е посочен единствено в цифра-„2000“, без да е конкретизираната съответната валута, доколкото в Република България е разрешено договарянето и разплащането в чуждестранна валута. Аналогично/единствено цифрово/, са посочени също и размерите на останалите суми в договора-месечната вноска и общото задължение. На трето место, възразява по реда на чл. 19, ал. 4 ЗПК, относно предвидения годишен процент на разходите, в размер на 110.19 % , при годишен лихвен процент от 76.75 %, лихвен процент на ден от 0,21 % на ден, които нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди, че е налице явна нееквивалентност между престациите, като при предоставен заем от 2000.00 лева и уговорен срок за връщането му от 48 месеца да се дължи обща сума от 6551.49 лева, ако това е валутата по кредита. Твърди, че в тази хипотеза, с оглед нормата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, неустойка или други разходи по кредита, като с оглед изнесения в исковата молба факт от кредитора, че му е заплатена по процесния договор за кредит сумата от 3677.48 лева, тя надхвърля представения заем от 2000.00 лева и следователно, към настоящия момент кредиторът няма непогасено притезание.

Ответникът С.Г., своевременно с отговора на исковата молба заявява, че не дължа претендираните от ищеца суми, защото не са ликвидни и изискуеми към настоящия момент. Навежда доводи, че не е уведомен по процесния договор за предсрочната изискуемост на вземането, прави възражение за нищожност на клаузата на т. 10.3.1 от ОУ, а именно, че в случай че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други, която нищожност е по смисъла на чл.143, във вр. с чл.146, ал. 1 от Закона за защита на протребителите/ЗЗП/. На второ место, прави възражение, че при отпуснат кредит от 2000.00 лева се претендира главница в размер на 2904.25 лева, като не става ясно как е начислена лихва в размер на 30.24 лева и неустойка от 1423.81 лева. На трето место твърди, че не дължи претендираната като неустойка сума, както и суми представляващи лихви, защото като клаузите в ДРЗ, касаещи начина на определяне на лихвата по заема (т.4.4. от ОУ) и неустойката при прекратяване на договора (т. 10.1 от ОУ) са нищожни, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Твърди, че процесният договор е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между кредитора, основния длъжник и него, в качеството на солидарен длъжник и по никакъв начин не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора. На последно место, прави възражение, че договорената между страните възнаградителна лихва е в размер на 76,75% годишно е в нарушение на добрите нрави, защото надхвърля многократно трикратния размер на законната лихва за страната.

В хода на делото, с определение на съда от 08.01.2020 год., на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, е приет за разглеждане насрещен иск на С.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес *** , ***, срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 783.74 лева, представляващи надвнесени от него суми по договор за револвиращ кредит № ********** от 27.06.2012 год., сключен между дружеството, като кредитор и Й.Р.Д. и С.Н.Г., като солидарни длъжници, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Насрещният иск е процесуално допустим и с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът „Профи кредит България“ ЕООД оспорва насрещния иск, като неоснователен и не навежда  конкретни доводи за това. Единствените конкретни възражения са процесуални, за това, че няма връзка с първоначалните искове по делото, което е неоснователно. Твърди се в исковата молба по насрещния иск, че неоснователно платената сума е по процесния договор за кредит, по първоначалния иск и отишла в полза на кредитора „Профи кредит България“ ЕООД.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че установителните искове са неоснователни, а съединеният с тях насрещен иск е основателен, поради следното:

Вземането по процесната заповед № 2903 от 30.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена  частно гражданско дело № 5608/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, за солидарно заплащан на сумата от 2904.25 лева-неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/28.06.2012 год., 1423.81 лева-договорна неустойка и законната лихва върху главницата, произтича от представения по делото бланков договор за револвиращ заем № ********** от 27.06.2012 год./с техническа грешка заявен в заповедното производство „28.06.2012“/, с общи условия към него, който е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, за сумата от 2000.00 лева, платима с договорна лихва, на 48 месечни вноски. Сключен е с Й.Р.Д., с ЕГН **********, като кредитополучател и С.Н.Г., с ЕГН **********, като поръчител, с изтекъл срок за изпълнение на 15.07.2016 г.-последна вноска по погасителния план. Ето защо, не могат основателно да се слушат по делото възраженията на ответниците за нередовна предсрочна изискуемост на вземането по договора-крайният срок за изпълнение е настъпил преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК и ползва кредитора, независимо от въведеното от него фактическо твърдение за предсрочно автоматично прекратяване на договора на 03.09.2013 г., поради неизпълнението на задълженията за плащане, предвидено с общите условия. Действително сключеният договор за потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка, по смисъла на чл. 286 ТЗ, както се твърди по делото, но това не е основание по отношение на него да се прилагат нормите на договора за банков кредит. Приложими са общите разпоредби на ЗЗД, защото „Профи кредит България“ ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции.

Не се спори по факта на реалното получаване на процесната сума от 2000.00 лева по договора за заем от кредитополучателя. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/153 от ГПК/. От приетата като доказателство по делото карта на клиента/листи 14 и 15 от делото/, с приложено извлечение от сметката на кредитополучателя Й.Д. от 24.10.2018 г., съдът установява, че общата сума на получените по процесния договор от кредитора „Профи кредит България“ ЕООД плащания към 24.10.2018 г. е в размер на 3677.48 лева, като кредиторът е изчислил към този момент и остатъчно свое вземане от 2904.25 лева.

Основателни са възраженията на ответниците по делото за неяснота на размера на главницата по заповедта от 2904.25 лева, защото вероятно към размера на главницата по процесния договор от 2000.00 лева-получена в заем сума неправилно е добавена и договорната лихва, която е притезание на друго основание и се ползва с друг интензитет на защита.

Както твърди по делото кредитополучателят Й.Д., в процесния бланков договор за револвиращ заем № ********** от 27.06.2012 год. не е означена валутата на сделката, записана е само арабската цифра 2000, но предвид реалния характер на договора за заем, който е форма за неговата валидност и безспорният факт на получаването на заетата сума от 2000.00 лева, съдът приема, че облигационната връзка между страните по делото е валидно възникнала, неизписаната валута на сделката не е повлякла нейната нищожност. Договорът за заем е реален и поради този характер на връзката се счита сключен не от момента на постигането на съгласието, респективно от подписването на договора, а от момента на предаването на сумата. Създаденият на хартиен носител документ-договор не е за валидност, а само за доказване/аd probationem/.

Основателни са възраженията на пасивно легитимираните по делото за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за револвиращ заем  № ********** от 27.06.2012 год., с общи условия към него, по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Доставчикът не е изпълнил задълженията си по чл. 5, ал. 1 от ЗЗП, да предостави преддоговорна информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. По законовото предвиждане, информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема. В конкретния случай, посочения диспозитивен документ и общите условия към него, от които произтичат правата и задълженията на страните по делото, са неясни, нечетливи, със шрифтове, 5 и 8. Преддоговорната информация и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12/чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Това поведение на кредитора не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП: т. 2-ограничава правата на потребителя, произтичащи от закона, т. 5-задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка; т. 7-позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие; т. 10-налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 19-не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. На пасивно легитимираната по делото страна й е достатъчно и непълното доказване, с което да разколебае доказването на ищеца „Профи кредит България” ЕООД. По предвиждането на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. За такова индивидуално уговаряне по делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения. Процесният договор е типови и при общи условия.

По предвиждането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите/ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е 50%. Той включва всички настоящи и бъдещи разходи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид плащания, в точа число дължими на посредници при сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В конкретния случай, годишният лихвен процент е 76.75 % и ГПР е 104.90 %, за което няма спор между страните по делото.

Относно неравноправни клаузи в процесния договор в решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11,  С-415/11,  С-472/11  и С-618/10  е прието, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. Въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им(решение от 27 юни 2000 г. по дело Ocеano Grupo Editorial и Salvat Editores, C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 25, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, Recueil, стр. I-10421, точка 25, както и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08, сборник, стр. I-9579, точка 29). Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става въпрос за императивни разпоредби, с които се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, за да възстанови равенството между тях(вж. решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе, точка 36, решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 30). Всички клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, както в конкретния случай на договор при общи условия, по предвиждането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/чл.3 на Директива 93/13/, са неравноправни.

Предвид горното съдът приема, че клаузата за неустойки в процесния договор и клаузата за предсрочното му прекратяване са нищожни, поради което не са породили правното си действие. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи/чл. 146, ал. 5 от ЗЗП/, както в конкретния случай. Следователно, дългът по договора е формиран само от дадената в заем сума от 2000.00 лева и валидно погасен с получените плащания към 24.10.2018 г., в размер на 3677.48 лева. Ето защо, установителните искове по делото, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло, а насрещният иск, за сумата от 783.74 лева-надвнесени суми по процесния договор за револвиращ заем № ********** от 27.06.2012 год., уважен изцяло, като основателен и доказан. Дори валидно да не се докаже по делото твърдението на ищеца Г., че по изпълнително дело № 20158560401487 на ЧСИ Б.Б., с район на действие СГС, със запори от трудовото му възнаграждение са постъпили суми от общо 2783.74 лева, в полза на „Профи кредит България“ ЕООД, на основание изпълнителен лист, издаден по решение на арбитраж ad hoc, по-късно прекратено, то е доказано по първоначалния иск, че е налице неоснователно надвнесена от него сума по процесния договор, в по-висок размер от размера на насрещния иск.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна по насрещния иск следва да бъде възложено заплащането направените от ищеца С.Г. разноски по делото, съобразно събраните по делото доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 550.00 лева, от които 50.00 лева-държавна такса за производството и 500.00 лева-адвокатско възнаграждение.

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВРЪРЛЯ обективно съединените искове на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1404, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу Й.Р.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ***, тел: *** и С.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес *** , ***, за установяване съществуването на вземането по частно гражданско дело № 5608/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 2903 от 30.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за солидарно заплащан на сумата от 2904.25 лева-неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит  № **********/28.06.2012 год., 1423.81 лева-договорна неустойка и законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на заявлението-27.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1404, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес *** , ***, сумата от 783.74 лева(седемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки), надвнесена от него, като поръчител, по договор за револвиращ заем № ********** от 27.06.2012 год., сключен между дружеството, като кредитор и Й.Р.Д., с ЕГН **********, като кредитополучател, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1404, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес *** , ***, направените по делото разноски, в размер на 550.00(петстотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

                                                                      Районен съдия :     /п/

 

Вярно с оригинала: НД